Книгата “Зоар”, гл.”Ваякхел”, п.180: “Какво представлява съботата (шабат)? Защо се нарича събота? Смисълът е в това, че когато се е повдигнала точката на желанията и се е проявила светлината в тях, тя се увенчава с праотците, ХаГаТ Зеир Анпин, за да се слее с тях в едно…

Малхут, с праотците заедно се нарича шабат (שבת). Тази дума може да се напише така: ש-בת (ше-бат). Трите букви вав (ו), образуващи заедно буквата шин (ש), указват на трите праотеца ХаГаТ. А Малхут, наричана бат (дъщеря), е увенчана с тях.”

“Шабат” е най-високата степен, съответстваща на края на поправянето, седмото хилядолетие. Шест хилядолетия съответстват на шестте сфирот на Зеир Анпин, свойства, които трябва да получим в Малхут.

Малхут включва в себе си въздействието на тези шест свойства на Зеир Анпин: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, стават готови за получаване на светлината в единство със Зеир Анпин. Това е единството на Твореца (светлината) и творението (Шхина, Малхут, желанието).

Малхут събира две души, поправящи желанията, намиращи се в разбито егоистично състояние в световете БЕА. Разбира се, докато Малхут не е приела всички свойства на Зеир Анпин, тя не е достойна за единение с тях. Във всички свойства, които се проявяват с нея, тя е длъжна да приеме съответствието със Зеир Анпин.

Тогава Малхут извършва получаване заради отдаване, в съответствие със Зеир Анпин, за да бъде подобна на него. С това тя се издига, облича се в него и достига степента шабат. Бидейки дъщеря (бат), тя, въпреки това, достига до трите висши линии – Ше, т.е. до праотците, ХаГаТ.

Така и ние, поправяйки се, не чувстваме полза, докато не достигнем до завършване. Тогава се проявяват всички поправяния, които сме извършили над себе си в течение на шестия „ден“, или „хилядолетието“ и се разкрива „съботният ден“, или „седмото хилядолетие“.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →