Когато точката в сърцето ни доведе в групата, ние започваме да изпълняваме всевъзможни действия, още не знаейки точно какво, как и защо. У нас все още няма намерение за отдаване (лишма) и няма потребност от него.

Това е неживото ниво на реализация: ние вече сме влезли в някакъв процес, но засега все още не се пришпорваме към целта, още не сме способни на това. Ние се развиваме подобно на неживата природа – под въздействието на обкръжението и изключително в съответствие с него, без да добавяме собствени сили.

Този период на ло-лишма се подразделя на етапи. Издигайки се от духовно неживо стъпало, човек започва да разбира, че всичко трябва да бъде по друг начин: „Къде е моят свободен избор? Какво ще стане с мен?” Той прави прости, рационални, практични стъпки и осъзнава, че може да се влее в особен процес, който ще му позволи да определя чрез висшата система темпа и формата на своето развитие.

Как? Човек вярва, че, полагайки особени усилия по време на обучението, ще привлече върху себе си светлината, връщаща към Източника. Посветил живота си на достигането на духовната цел, той работи в група, учи се, занимава се с разпространение и се устремява при това към придобиване на свойството отдаване, намерението лишма, любов към ближния.

Нека всичко това е фалшиво на този етап, изкуствено желание – все едно по този начин човекът предизвиква светлината върху себе си. Системата на връзките е така устроена, че даже неистинските призиви и намерения все пак привеждат светлината в действие.

От урок по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →