Конгресът в Берлин – 2011, урок № 3

Има такава книга – „Големият коментар”, написана още в древновавилонските времена, в която пише за Авраам – как направил шатра и започнал да черпи и кани в нея всички желаещи. Така, той им разказвал  за мирозданието, защото в онези времена не са съществували всички тези начини за връзка.

Мнозина оставали да учат при него. От тези хора, той събрал своя група ученици. РАМБАМ (велик кабалист от XII-ти век) пише, че когато Авраам си тръгвал от Древния Вавилон, взел със себе си няколко хиляди човека.

Накрая, заедно с тях разкрил кабала. Той е първият, който записал кабала – дал ни е разбирането за това в своя труд „Книга на Сътворението”. Той постигнал големи висоти, но не го направил детайлно.

Целият проблем при постигането на света е, че първите кабалисти постигали висшия свят общо, от високо ниво, но като цяло – а детайлно го постигаме ние. Защото тогава, егоизмът бил малко развит, а днес той е дотолкова развит, че ни позволява да влизаме и изследваме всяка миниатюрна част от себе си, а чрез себе си и цялото духовно пространство. Тоест разликата в постиженията на поколенията е, че те постигали общо, а ние – в детайли, но светлината на нашето постижение минава през техните души и в тях се разкрива все по-голяма светлина.

Така че, те винаги са разкривали кабала на един и същи принцип: група и привличане на светлината върху общо желание. Така е било при Авраам, така е било при 20-те поколения кабалисти от Адам до Авраам – всички те са изброени и известни за нас. И нататък продължило по същия начин.

Никога не е имало кабалист, който да е постигнал духовното самостоятелно, който да е бил внезапно озарен, да е изскочил като Архимед от ваната и тичешком да е закрещял, че е постигнал нещо. Това е невъзможно. То може да съществува само във външната наука, но не и в кабала.

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34345]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития | Add Comment →