Въпрос: Защо ми е да виждам на своя екран това огромно количество външни детайли: автомобили, самолети и т.н., ако те изобщо не трябва да се изменят? Ние всъщност говорим за вътрешни неща, за да преминем от взаимна ненавист към любов…

Отговор: Ненавист и любов – това са съответно егоистичното желание да напълниш себе си и алтруистичното желание да отдаваш. Това е намерение заради себе си, или намерение в името на отдаването, природата на творението или природата на Твореца.

Цялата разлика е в това, дали виждаш реалността в егоистичното си желание за наслаждение, или се приповдигаш над себе си. В мирозданието няма нищо освен тези две сили. И всичко зависи от това, с коя от тях се отъждествяваш.

А всички тези детайли съществуващи в нашия свят ти позволяват да усетиш своята природа в цялата и дълбина, на неживо, растително и животинско ниво, с изключение на човешкото ниво. Без това ти няма да видиш пълната картина.

Защото ние трябва да достигнем света на Безкрайността и там ти трябва да усетиш единната реалност, в която ще бъдеш слят с Твореца, в пълно подобие на Него. Ти и Той ще станете единно цяло в целия спектър на желанията и свойствата вътре в желанията.

Затова трябва да включиш в себе си целит процес, през който творението преминава: от неговата начална точка „еш ми айн” (нещо от нищото) и до този момент, когато то стане „еш ми еш” (нещо от нещото). Ти сякаш свързваш в себе си тези два края: „еш ми еш” и „еш ми айн”.

Това е, което всъщност трябва да направиш. Творецът иска от теб да станеш напълно подобен на Него.

Но ти трябва да разбереш, че „светът се движи по свои закони” и че „няма в съдията повече от това, което виждат очите му”. Но ако този „съдия” се изменя, то и неговите очи виждат по друг начин!

Затова не предавай значение на обкръжаващата действителност, а се погрижи за това да измениш намерението на своето желание, отношението към себе си, към ближния, към света, към Твореца.

Вместо инстинктивно да мислиш през цялото време само за това на теб да ти е добре, ти едновременно с това трябва да се безпокоиш за благото на ближния, вътре в който ти ще откриеш Твореца. Тъй като между Твореца и ближния няма разлика. Това е светлина и кли/желание.

Въпрос: Какво означава – любов към ближния?

Отговор: Да обичаш ближния означава, че изпитваш непреодолима ненавист към него – ти, под въздействието на светлината, възвръщаща към източника, я превръщаш в любов.

С други думи, вместо да ненавиждаш ближния, ти ненавиждаш своето свойство, което предизвиква в теб ненавист към ближния. И тогава там, където е било ненавист, ти усещаш любов, а любовта към себе си се превръща за теб в ненавист към твоите свойства, към тази клипа.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34896]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако всичко, съществуващо в този свят се явява отпечатък на духовния свят, основан на любовта, то как в нашия свят може да съществува убийството?

Отговор: Всичко идва към нас от света на Безкрайността, от постоянното и съвършено състояние, от пълното сливане с Твореца. Но в творението всички тези съвършени корени се разкриват, съгласно неговото несъвършенство, показвайки ни доколко не съответстваме на висшето съвършенство.

Във висшия свят действа програма, която помага да разкриеш самия себе си и да разбереш какво ти е необходимо да допълниш, за да се издигнеш към корена. В корена всичко се случва в най-чист, поправен и съвършен вид. Но в нашия свят, поради разликата в стъпалата, в световете, това се разкрива в противоположната форма.

Ние разкриваме духовното действие, но виждаме колко то не е духовно, според степента, в която не съответстваме на висшето стъпало. Това се нарича: „Всеки съди, според собствената си непоправеност”. Виждам или извършвам някакви непристойни действия, защото самият аз съм лош. Ако поправя себе си ще видя, че тези действия са добри.

Вчера съм видял, че хора се убиват един друг?! Днес виждам, че си подаряват един на друг подаръци! В корена, действието не се е променило, но аз съм  допълнил себе си до корена и по тази причина съм променил своята гледна точка. Бих могъл да видя, как в духовния свят е унищожено егоистичното намерение, а виждам как в нашия свят стават истински убийства.

Висшият и нисшият свят се състоят от едни и същи елементи, но във висшия свят между тях има любов, а в нисшия – ненавист. В нисшия свят всичко се преобръща на обратно! Остават само детайлите, а всички видове връзки между тях се променят, защото в нашия свят тези връзки са напълно разбити и ни разделят ненавистта, отхвърлянето, пренебрежението към другите. Докато във висшия свят, ние сме свързани и безкрайно предани един на друг.

Както съществуваме с теб в този свят, така и във висшия свят съществуват духовните ти и аз, само че там сме съединени и се обичаме един друг, а тук сме разделени и се ненавиждаме. Разликата между световете се превръща в разлика на отношенията между мен и теб.

Висшите корени определят, че между нас нещо трябва да се случи – но какво и как да се случи, определяме сами, със своята непоправеност или поправеност: ще се ненавиждаме и ще се убиваме един друг или ще се обичаме и ще се прегръщаме.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34925]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия “живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Радващият се на празници, но не даряващ на бедните”, т. 175: „И е казано: „Защото по празниците Творецът се явява, за да огледа Своите разбити души”.

Защото по празниците, когато човек изпълнява заповедта „да се радва по празници” на изобилието на блага, дарени му от Твореца, тръгва Творецът, за да огледа Неговите разбити души, с помощта на които, на човека е предоставена възможност да изпълнява действия „ло лишма” (не само заради отдаването, но и за собствена изгода, за да стигне до пълно отдаване).”

В тази статия „Зоар” говори за това, как трябва да използваме своите свойства във всяка дадена ни ситуация, за да я издигнем до сливане.

От всичко, което имаш, трябва да съставиш правилна структура, да видиш разбитите си келим, своето поправено състояние, доколко можеш правилно да си го представиш вътре в групата. Поправеното състояние и разваленото – това е въпрос на твоето отношение към групата: наличното и желателното.

Моето сегашно отношение към групата е: аз съм егоист и искам само едно – всички да ми служат. Това е наличното състояние. А желателното състояние е, когато виждам себе си в служба на групата, другарите, стигам до сливане и се включвам в тях.

Разривът между тези стъпала се явява и място на моята работа. Когато, след всички мои усилия разбирам, че не съм способен тук да направя нищо, когато викам, плача, моля Твореца, висшата сила, висшата светлина, създали цялата тази реалност, също да поправят своето деяние. Той е направил това, аз съм разкрил какво е сътворил и сега изисквам да го поправи.

Тогава става поправянето. В какво? В това, че усещам себе си слят с обкръжението, с групата. Тогава, в това сливане, разкривам също и връзката си с Твореца – с тази сила, която е развалила, а после по моя молба е поправила състоянието, и затова се намира с мен в цялото това поправено състояние.

А ако е обратното – не използвам правилно същите свои заложби, свойства, условия и всичко, което ми се разкрива – това означава, че пренебрегвам всичко, което ми е подготвил Твореца. И тогава настъпва времето, за което е казано: „По празници Творецът се явява, за да огледа Своите разбити келим”, които Той е разбил специално, за да ни даде възможност да разкрием нашата независимост.

Ако не извърша тези поправяния в онова, което се разкрива в мен, тогава сякаш влизам „в бой” с Него и Той ме учи какво трябва да правя по нежелателния начин. Така възпитаваме детето, което не иска да слуша.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.02.2011

[34605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Кабала се обръща към човека, в който се появява въпроса за смисъла на живота (точката в сърцето) и му казва: „Променяйки отношението си към светлината, ще разкриеш система от 125 стъпала на светлината, свойства на отдаването. Промените, които ще ти се наложи да преминеш по отношение на светлината, се наричат „мишпатим” (закони). Състоянията, които преминаваш се наричат кръговрати. Свойството, в което се намираш във всяко от състоянията се нарича душа. Т.е. става въпрос за кръговратите на душата.”

Седмичната глава „Мишпатим” (закони, съдебни предписания) е написана много последователно. Тя ни показва всички кръговрати, през които трябва да преминем по тези 125 стъпала до края на поправянето, движейки се от състоянията, които са най-отдалечени от Твореца, до най-високите и близки до Него нива. Затова, тя се нарича „Мишпатим – Закони”, а да бъдеш съдия и да съдиш себе си, можеш само ти и никой друг!”

Тора се обръща към теб: „Постави си съдии и пазачи пред всички твои порти”. На всяка порта, водеща към Твореца трябва да проведеш съд и да приемеш закон, за да знаеш кой си и какво си, как сортираш своите желания, с кои от тях напредваш и кои засега оставяш настрани.

Ние не работим с „лев а-евен”, със своето „каменно сърце”. Не работим с „роба” – той е длъжен само да помага, да присъства при развитието, но сам нищо не определя. Над него има стопанин, „рош” (глава), а той се прекланя пред стопанина и по този начин също напредва.

Всичко се намира в човека, – той е малък свят. Затова, слугинята и господарката, робът и господарят, вдовицата, богатият и бедният – всичко това са желания на душата и всички те се разкриват едновременно. Ти не напредваш от едно ниво към друго, преминавайки от състояние на роб към състояние на господар, после Коен и т.н. На всяко стъпало се състоиш едновременно от всички желания, всяко от които се намира в определено състояние. „Човекът е малък свят” означава, че във всяко състояние, едновременно включваш в себе си всичко!

Не оценявам и не сверявам своите желания с книгата: „Това желание не е съвсем наред, трябва да го регулирам. А това желание трябва да засиля – сега ще го стимулирам…” Анализирам всяко желание по отношение на светлината!

Трябва да привлека светлината отдясно, за да повлияе на моите желания. Казано е „в светлината Твоя ще видим светлина” – под въздействието на светлината, проверявам себе си и изисквам тя отново да дойде и да ме поправи. И когато видя, че поправянията са станали, т.е. съдът е изпълнен, аз съм достоен да получа напълване и тогава светлината идва за трети път.

Първият път светлината идва и аз разкривам злото.

Вторият път светлината идва и ме поправя.

Третият път светлината идва и ме напълва.

Така, при прехода от едно състояние в друго, ние преминаваме през три подсъстояния, след което завършваме поправянето на едно стъпало и преминаваме на следващото. За това се казва, че съм завършил своя кръговрат, завършил съм работата с този пакет желания, които се разкриват в мен на даденото стъпало.

От предаването „Седмична глава”, 26.01.2011

[34492]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как може човек да приеме с радост тежестта, която го отдалечава от групата и целта?

Отговор: Това всъщност е доближаване, а не отдалечаване. На иврит „жертва” означава „близост” (קרבן – קרוב). Това е още един слой от непоправеното желание, скрито в мен, за което не съм знаел и с което не съм можел да работя. И сега то се е проявило.

Това, което се разкрива като тъмнина, като тежест на сърцето, е заложена в мен част, която сега се осветява. Аз мога да получа допълнително светлина в нея, ново разбиране и усещане. Затова ѝ се радваме.

От урок по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34866]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Когато изучаваме духовни свойства и структури, разкриваме много интересни съединения, комбинации и свойства на тези сили. Те се групират помежду си. Всяка сила и свойство се групират с други в сфирот и парцуфим.

Парцуф е система, която влияе надолу на нашата съответна прожекция тук в този свят. И парцуфим се свързват заедно в пълни, по-глобални съединения, наречени светове. Така, в духовния свят има светове, парцуфим и сфирот.

Сфирот са най-малките съединения, асоциации. Парцуф е по-глобална асоциация, а свят – това е още по-голяма. Световете съставят един висш свят. И всичко това е за да предадат уникалната висша светлина, светлината на Твореца, на нас, тези, които живеем тук, на дъното, в този свят.

Затова докато изучаваме Кабала, можем да си представим какъв е най-добрият начин да се организираме, за да изградим правилно наше общество, наше семейство, дом, възпитание, взаимоотношения между съпруг и съпруга, мъж и жена като цяло, народите по света.

Какво можем да направим, за да отговаряме, да съответстваме на нашите корени? Доколкото сме подобни на тях, дотолкова ще се чувстваме по-комфортно в този свят. И ако постигнем някакво общо съответствие с висшия свят, висшия парцуф (дори не с цялото човечество, а определена група, асоциация за сега), тогава ще започнем да усещаме висшия свят и себе си като едно цяло. Това се смята за нашето издигане към висшия свят.

Тъй като има само една сила, която ни влияе, тя на практика въздейства на целия свят едновременно. Затова, колкото по-близо са всички компоненти на нашия свят и колкото по-хармонично те си взаимодействат, толкова по-близо ще бъдем до тази интегрална сила. Това е общо правило.

От 5-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34484]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Моята първа професия беше биокибернетика. Аз открих тази наука за интегралните система за първи път преди 30 години, когато се опитвах да науча как работи човешкото тяло. Дори тогава разбирах, че е невъзможно да изучаваш отделно сърцето или бъбреците, дробовете, мозъка, защото всичко е взаимосвързано в една система. Но ние не можем да изучим това под формата на една система.

Всички разбират този проблем, но никой не може да създаде подходящи примери, формули, схеми, графики и диаграми, за да свърже всички системи в една. Тогава не разбирах защо това е така. Само виждах, че е невъзможно.

Само когато завърших всичките си други търсения и стигнах до науката Кабала получих отговор. Целият проблем е, че самите ние не сме по такъв начин. Всички ние сме егоисти в ума, усещанията и желанията, и затова не можем да изградим и да изследваме глобални системи, които са изградени на отдаване. В крайна сметка, ние винаги се стремим към себе си, а не от вътрешното аз навън.

Да се надяваме, че постигайки тази наука, ще се научим да изучаваме новия свят, който се разкрива днес. Като деца сме прекарали 15-20 години учейки, за да се запознаем със света, в който сме родени. Подобно, днес си заслужава да прекараме известно време в постигане на този нов свят, в който човечеството се ражда. Всеки ще има полза от това.

Ние се опитваме да реализираме тези закони в нашата организация, сред нашите два милиона ученици по целия свят, включително в семействата, отглеждането на децата и всичко друго. Надявам се, че и вие ще можете да се срещнете с тях. Това се отнася за всичко, започвайки от личния семеен живот между мъж и жена и техните деца, през мащаба на цяла нация, стигайки до целия свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[34677]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а–Сулам, “Мир в света“: Не трябва да се удивляват на това, че аз смесвам понятията за мира в едно общество и за мира в целия свят. Защото в крайна сметка ние вече достигнахме такова равнище, когато целия свят се счита за едно общество.

С други думи, доколкото всеки човек в света обезпечава своето съществувание за сметка на цялото човечество, дотолкова и той е принуден да му служи и да се грижи за благото на целия свят.

Ние все още не чувстваме това в неговата пълна величина – просто, защото егоизмът скрива от нас истинската картина. И още повече, ние встъпихме в нова ера, дори без да усетим този преход към тотална зависимост от целия свят.

Просто до вчера, ние знаехме какво е да си сам “домакин“, притежавайки в своите страни всичко, което ни бе необходимо, а днес вече не ни се отдава да произвеждаме нито храна, нито дрехи, въобще нищо, ако сме отделени от света.

Изведнъж ще забележим, че у нас нямаме нужните хранителни компоненти, машини и т.н. Вече е възникнала съвсем нова ситуация: днес в света няма нито един, дори и малък детайл, който ние бихме могли с чиста съвест да запишем на своя сметка без оглед на другите.

Днес е невъзможно да не сме свързани с всички. И значи сме длъжни да създадем съответната система на взаимоотношения – тъй като благополучието на индивида и света зависят един от друг.

През призмата на егоизма на нас ни се струва, че бихме могли безболезнено да се избавим от половината човечество. Технически това е възможно и така: няколко милиарда души изглеждат само като безполезен товар. Но трябва да помним, че ние не виждаме общата картина. Всъщност ние сме в “семейна“ ситуация: старите вече са осигурили младото поколение и повече не могат да работят, а младежта подраства, така че навреме да приеме това, което е приготвено за нея.

И по различни начини абсолютно същото се случва и с целия свят. Дори и човек нищо да не прави и само да събира милостиня, дори и той да живее на едното подаяние някъде из Африка или Индия – е все едно – той се явява част от общата система, и ние скоро изцяло ще разберем колко важен е всеки в нея. Дори безполезните според нас детайли са важни и необходими за цялото.

В човешкото тяло също има много органи и системи, които ние не сме разгадали още до край. Но постепенно ще разкрием и това, че нито една дреболия не трябва да смятаме за ненужна.

И затова без да унищожаваме каквото и да било, ние трябва да използваме всяка вещ в съответствие с нейното предназначение. Всеки друг подход ще се окаже разрушителен – особено за този, който прибегне до него.

От урока по статията “Мир в света”, 04.02.2011

[34808]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→