Въпрос: Как малкият човек може да доведе много хора до съединението, от което зависи неговото поправяне? Нима той притежава такива средства?

Отговор: Малки и големи хора няма. Ние се намираме в система, която се нарича съвършен, цялостен организъм – свят на Безкрайността.

Ако в цялото има някаква повреда, то вече не е съвършено и цялостта му е нарушена. Затова, всеки е също толкова важен, колкото са и всички останали.

Представете си, че това е система, която има вход и изход, но пътят през нея води през всички без изключение, които са свързани в една верига. Нима в този случай има значение колко елемента вътре са повредени и разкъсват веригата – хиляда или само един?

Ясно е, че колкото по-малко повредени елемента са останали, толкова по-лесно е поправянето им. И от тази гледна точка, един повреден елемент е за предпочитане пред хиляда. Но ако гледаме, какво се получава на изхода от това, че системата не е цяла и повредена – тогава и един е достатъчен, за да я разруши.

Затова трябва да се разбере, че е важен всеки от нас, че няма малки и големи хора – всички са необходими и трябва да се грижим за всички. От гледна точка на Твореца, няма никаква разлика между хората, между душите.

От урока по статията „Свобода на волята”, 18.02.2011

[35687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да се придържа към две идеологии едновременно и в същото време да бъде религиозен човек?

Отговор: Не, не може. Кабала взема връх над религиозната идеология. Кабалистът може да изпълнява всевъзможни религиозни обичаи, вследствие на своето възпитание или култура – като традиции на своя народ. И мисля, че си струва да прави това – не пренебрегвам религията.

Но тя не би трябвало да замени кабала, защото най-важно за човека е да постигне разкриване и сливане с Твореца. А всичко, което пречи, трябва да бъде отстранено от този път.

Пречи не самата религия, а лъжливата представа за нея, че може да замени постигането на Твореца и, че вместо духовно разкриване, е достатъчно да бъдат изпълнявани някакви материални действия – моли се така, както е написано и това е достатъчно.

Но всъщност, изобщо не е така. Казано е, че „всички трябва да познаят Твореца, от малкия до великия” – за нас е необходимо да постигнем сливането с Него. И на думи, всички са съгласни с това, защото така е написано и е невъзможно да се отрече. За всички е ясно, че главното правило на Тора е любовта към ближния, като към самия себе си. Но навсякъде само говорят за това, а не го прилагат в живота.

Никой не знае какво представлява сливането с Твореца, как да се приближи и да стане подобен на Него. Тоест проблемът е в това, че религията е заменила науката кабала след разбиването на Храма, когато народът на Израел паднал от духовното ниво на материалното и на него му останало да изпълнява в памет на предишните духовни действия само физически действия – като традиция.

Сега, трябва да се издигнем обратно на духовното ниво и да добавим към тези традиции на народа постигането на Твореца. А религията един вид спира човека и му казва, че са достатъчни само механичните действия, изпълнявани от религиозните хора.

Но на много места е написано, че само материалните действия не са достатъчни и „Творецът не се вълнува от това, как убиват животното – по кошерен начин или не, а заповедите са дадени, за да се поправят чрез тях творенията”. Тоест действието трябва да бъде допълнено с правилното намерение, а намерението е най-главното. – именно това е човекът. Важни са неговите мисли, желания, а не самото действие, което религиозният човек обикновено изпълнява по навик – възпитан е така още от детството и изобщо не се замисля. И тогава, в това няма абсолютно никакво поправяне.

Затова, ние искаме към традициите, към обичайния начин на живот, към онова, което се нарича религия, която възприемаме като култура на народа, като обичай, да добавим „работата за Твореца”, тоест вътрешната работа на човека, поправящ своите желания, за да стане подобен на Твореца (Адам, човек – означава „подобен”).

Всеки човек – светски или религиозен, трябва да разбере, какво може да добави кабала към неговия живот – тя добавя разкриването на Твореца, на висшата сила, която управлява всички. И когато я видиш, разбереш и почувстваш, тогава ще се научиш как да вървиш напред и да не грешиш – както в този, така и в „бъдещия”, духовен свят, който се разкрива пред теб.

Ние постигаме разкриването на Твореца не заради религиозните действия, а защото се съединяваме с останалите. Но тези действия не се отменят – те са просто като клонка, символизираща духовния корен и човекът може да остане в тази култура. Това е обичай, който не пречи на постигането, но и не му помага. Просто ти напомня, че съществуват духовни действия и затова се е съхранил през годините на изгнание.

Творецът не се вълнува от твоите физически действия – за Него е важно какво намерение влагаш в тях.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е така трудно да намерим думи, за да предадем нашата идея на другите?

Отговор: Ако ние можехме по-добре да усещаме духовните определения, то щяхме да намерим за тях прости думи, способни да достигнат до сърцето на всеки човек.

Ние трябва да развием методиката на поправянето, за да доведем целия свят до сливане с Твореца. За това ни е необходимо духовно усещане. Защото само усещайки нещо, ти започваш да разбираш, в теб се появява способност да изразиш това с думи.

Усещането възниква от дълбочината на желанието, от неговата сила,.устрем, необходимост да го напълним.

Няма умни и глупави, – всичко зависи само от желанието! В нашия свят има хора, които умеят много красиво, поетично да изразяват своите мисли, – в духовното това е невъзможно. Там всичко се определя от дълбочината на усещането, от вътрешната болка.

Нашият проблем е в това, че ни замъглява разумът, ние не се грижим за правилните усещания. А тези усещания зависят от връзката със света, с обществото. Защото ти трябва да намериш думи, за да предадеш обединението между всички! Кабала – това е наука, изразяваща единението на душите.

А ако ние не се стремим да се съединим помежду си, то не можем нищо да изразим с думи. Ние вземаме написаното в книгите и го превръщаме в лозунги, в готови стереотипи, които са неразбираеми даже за нас самите.

Затова, всичко зависи от степента на връзка с обществото, с групата. А ако я има тази връзка, ако възникне ново чувствително кли/желание, нека даже още да не е способно много неща да възприеме, – но това вече дава възможност да говорим на лек език, близък и понятен за хората.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От „същинското от истинското”, от Висшата сила, една, единствена и особена, освен която няма нищо друго, е било сътворено „същинското от нищото”.

И това творение се нарича „желание за наслаждение”. Свойството на Висшата сила е отдаване, и затова тя е създала желание да получава наслаждение, противоположно на себе си, за да може то да съществува извън нея.

Втората сила, получаващото желание, иска да получи именно свойството отдаване, което първата сила иска да му даде, с което иска да го напълни. По такъв начин, получаващото и даващото желание съответстват едно на друго и са противоположни помежду си. Оттук и започва науката кабала – изследването на истинската, всеобхватната реалност.

След това получаващото желание се развива под влиянието на даващото желание, и двете тези сили въздействат една на друга, както плюс и минус. Бидейки вторично по отношение на даващото желание, получаващото желание се склонява пред него и го получава, приема го в себе си. Първичната сила, сътворила го, му въздейства, властва над него – и с това получаващото желание се изменя, преминава всевъзможни метаморфози.

Първичните изменения по този път се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина”, или с името АВАЯ. То представлява шаблон, чрез който даващото желание действа в получаващото.

След четирите етапа на това въздействие, получаващото желание осъзнава кое е то, какво е, къде се намира относително даващото желание, и започва да се усеща творение, пребиваващо извън даващото желание, извън Твореца. Тогава получаващото желание само определя процеса, който то иска да осъществи. А то иска да осъществи уподобяване по свойства, за да стане абсолютно подобно, равно на даващото желание, което го е породило.

Всичко, което има в получаващото желание, разбира се, е дошло в него от даващото желание. Даващото желание го е породило, включило се е в него, дало му е всички негови сили и свойства. Само по себе си, всичко, което има в творението, в получаващото желание, е дошло от даващото желание. Защото повече то няма откъде да получава каквото и да е. Откъде още може да се прояви в него внезапно нещо ново?

И все пак, усещайки себе си творение, то е способно да извърши собствено действие. За това е нужно да се намира между двете противоположни природни сили: между своето получаващо желание и даващото желание на Твореца. Ако творението успее да застане по средата между тях, тогава то ще бъде свободно в своя избор: към какво иска да се отнесе?

А поради това намерението на Твореца при създаване на получаващото желание не е било в това, че то просто да иска да се наслаждава, не в това, че то да осъзнае себе си и това, кой го е породил, а в това, че то да се окаже по средата между двете сили. Нека да се окаже не в своята природа и не в природата на Твореца, а в неутрална, нулева природа, в равновесна безпристрастност между двете сили, по средата между плюса и минуса, между двата полюса на магнита, „окачено във въздуха” между небето и земята.

В такова състояние решението действително ще зависи от него самото.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се подготвим за утринния урок? Как да построим правилното желание?

Отговор: Ние забравяме, че сме длъжни да донесем на света методиката за поправяне и, че много изоставаме в този процес. Защото докато ние не я приемем за себе си, тя няма да се осъществи и в света.

Ние трябва да реализираме тази методика на себе си, с надеждата, че по вътрешния канал, по който всички ние сме свързани помежду си, тя колкото може по-бързо би се разпространила от нас към народите на света. Ние трябва да им предадем своята връзка с Висшите светлини.

Но заедно с това ние трябва да ги подготвим и на външно ниво, предавайки им нашите материали в най-близка и подходяща за тях форма, – тогава те ще успеят да ни възприемат.

Всичките наши групи – са като адаптер, свързващото звено между духовното и народите на света, които ние трябва да приближим към Твореца.

Ние се явяваме централната сила в света, представителите на Твореца и сме длъжни да поправим себе си, така че да поправим света, за да дойдем всички заедно към сливането с Твореца и да Му доставим наслаждение.

Баал а-Сулам пише, че Висшата светлина трябва да се излее в света именно чрез нас. И ако вътре в себе си се организираме по такъв начин, че вътрешното за нас да преобладава над външното, то и светът изведнъж ще започне да придава по-голямо значение на вътрешното, – защото именно ние определяме поведението и на света. Ние установяваме за него скалата на ценностите, ние решаваме за него, кое е главното, и кое второстепенното.

Когато приближим към себе си света и на външно и на вътрешно ниво, то ще станем единно желание/кли. От страна на Твореца ние и така сме едно кли, но сега то ще бъде единно за сметка на нашите усилия.

Ако си поставим тази цел и правилно организираме себе си, то свише към нас ще дойде специалната сила за поправянето. Но ако не присъединим към себе си народите на света, то няма да получим тази сила, – защото нашето предназначение е – да поправим тях – АХАП, светът!

И затова подготвяйки се за утринния урок, ти трябва да мислиш за това, как да приближиш към Твореца народите на света, защото Той желае именно тях, а ти си – “царството на коен“ (свещенослужителите), а те – само служат на другите.

И ти точно така трябва да усещаш себе си, тогава ще осъзнаеш, каква сила, какво постижение придобиваш изведнъж!

В края на Предисловието към Книгата „Зоар” Баал а–Сулам пише:

“И ако всеки от нас приеме за себе си да възвеличава Кабала, тогава всеки ще усили в себе си свойството отдаване над свойството получаване. И тази сила ще се прояви също и по целия свят“.

Така че, правилната подготовка за урока – е да мислиш за това, как да доведеш всички тези желания (“народите на света“ в себе си) към сливане с Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35752]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Достигаме до състояние, когато светът желае да стане единен! Той трябва да стане единен в резултат на разкриването на нашето вътрешно желание, поради искането на природата. Затова нашият разум започва да се развива и ние създаваме неща, помагащи ни да се чуем един друг от разстояние. Така изобретихме радиото преди 150 години. Беше едва преди 150 години! Преди по-малко от 100 години се появи телевизорът, хората създадоха киното, за да създадат илюзията за движение. Преди около 25 години достигнахме до развитието на интернет връзката.

Всичко това е резултат от нашето желание, което се развива и изисква по-голямо съединение и обединение между нас. Това желание се развива и ние не можем да го спрем. То изисква постоянна, непрекъсната и всемирна взаимовръзка, 24 часа на ден, по целия свят.

Преди 200 години един човек би пътувал до някъде, а след това би се върнал. По време на неговото едномесечно отсъствие, той не би знаел какво се случва на неговото родно място. Но днес това е възможно! В допълнение на това изчезнаха книгите. Твърде много време изисква написването, отпечатването и изпращането им, а след това и прочитането им… Вестници, новини – всичко ще се случва със скоростта на светлината, със скоростта на електронната връзка. Всичко това е предизвикано от необходимостта от нашето поправяне!

Нашата природа се разкрива като единна, интегрална система, принуждаваща ни да бъдем свързани заедно. Това, което се случва на едно място, веднага се предава на друго и всичко наоколо се възпламенява. Кой хвърли клечката, която възпламени целия свят? Никой! Това се случва, защото ние сме свързани помежду си в нашите вътрешни желания.

Ако сравните началото на годината с нейния край, то ще видите целият свят напълно съединен. В крайна сметка ние трябва да се предвижим към общото поправяне, да станем като един човек с едно сърце, да постигнем състоянието, в което сме в света на Безкрайността, да разкрием единната сила на връзка между нас.

Затова трябва да развием нашата кабалистична телевизия и интернет ресурсите по такъв начин, че да бъдат колкото се може по-интерактивни и живи. На всеки час трябва да има живи предавания и хората трябва да се обаждат от целия свят, на всички езици, така че никой да не почувства някакво изолиране или различие, с когото и да било. По този начин информацията няма да бъде възприемана като „мъртва”, а всички ще чувстват, че тя е жива! Вашите желания живеят в настоящето и не възприемат това, което сте възприемали вчера. Те се изменят, а вие се опитвате да продадете нещо, което вече е мъртво.

Хората ще почувстват това толкова остро, че няма да могат да гледат филми! Вие ще чувствате, че не сте впечатление от филмите, които са ви впечатлявали или са ви разплаквали. Ще видите, че това не ви влияе, защото е било заснето преди месеци, т.е. това не е на живо! Ако можехме да правим нещата по този начин, ние бихме пожънали успех в разпространението на науката кабала!

Целият свят се стреми към това. Той все още не го осъзнава, но имено това той желае. Човек, разбиращ това и знаещ как да изрази правилните неща от сърцето си, знаещ как да предаде на света нещата, към които се стреми и правейки го по начин, който не е актуален само днес, а и до някаква степен утре – този човек отваря вратите за утрешния ден!

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[35731]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това път на светлината и път на страданието? За кого е това страдание – за егоизма ли?

Отговор: Подразбира се, нали ние усещаме страданието в своето желание да се насладим. Но и в желанието за отдаване е възможно да се усети страдание. Всичко зависи от това, какво ти разбираш под страдание.

Представи си, че аз съм открил кабала, включил съм се в група, учил съм дълго. А после изведнъж печеля от лотарията, няколко милиона!

Сега животът ми се е променил. Как мислиш – това пътя на светлината ли е или пътя на страданието?

Аз мога да го нарека път на страданието, защото сега тези пари ме объркват и аз не знам какво да правя с тях. Досега цялата ми глава е била заета с кабала, а сега трябва да мисля за пари, това е огромна сума и аз трябва да помисля къде да ги вложа, за да не се обезценят и как да ги използвам разумно.

И се получава, че това е път на страданието. Защото вместо спокойно да си напредвам, по простичкия и приятен път, сега са ме пратили на обход, да заобикалям, и искам или не, съм принуден да се занимавам с материални работи, и да си губя времето обмисляйки положението. Аз не мога да се отърва от това и това е голям проблем – истинско страдание е, относително желанието за отдаване, духовната цел.

А относително желанието да се наслаждаваш ти си длъжен да кажеш, че това е пътя на светлината, и че ти си получил награда за своята праведна работа! Ти мислиш, че това е благословение, пратено ти свише.

Затова, всичко зависи от това – на какви везни претегляш – от какво си избрал да получаваш наслаждение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35690]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→