Въпрос: Как е свързан парцуфът Адам Ришон – част от висшите духовни светове, която се изучава в “Учението за Десетте Сфирот“, с първия човек (адам ришон), разкрил Твореца, когото също са наричали Адам?

Отговор: Адам първият, който е разкрил Твореца, е бил същия като нас. И той се е родил от майка и баща, живял е в този свят, и един ден е достигнал състояние, когато започнал да разкрива висшата сила, Твореца.

В него изведнъж се събудило такова желание и той започнал да мисли: за какво живея аз, откъде идвам, защо и кой ме управлява? – тоест, както всеки от нас. Така той разкрил духовния свят.

Отличавал се е с това, че притежавал много тънка душа, не такава груба, с развит егоизъм като нас. Затова му е било по-лесно да направи това разкритие сам. Това е бил най-първият духовен ген (решимо), който се е разкрил в цялата тази система на разбитите души, в началото на нейния подем отдолу нагоре – това е бил Адам, първият човек, разкрил Твореца.

А парцуф Адам Ришон е духовен обект, създаден свише, от Зеир Анпин и Нуква на света Ацилут, при разпространението на световете отгоре надолу.

З“А и Нуква го издигат до своето ниво, а после дори и до нивото на Аба ве-Има, където той прави сливане (зивуг) на двете си части, мъжката и женската: Адам и Хава, мислейки, че вече може да е подобен на Аба ве-Има и действайки във всичко заради отдаване.

Но когато той прави това си сливане, разкрива, че е неспособен на него заради отдаване – и се разбива. Това е същия този парцуф, Адам Ришон – общата душа, когото изучават в науката кабала.

След разбиването неговите части падат долу, все по-надолу и по-надолу, докато не достигат самото “дъно“, и оттук се започва тяхното издърпване и изясняване. Отначало започват многобройни разяснения на неживо, растително и животинско ниво, които не притежават никаква свобода на волята, а просто действа светлината, изяснявайки и съединявайки ги, без да се нуждае изобщо от някакви молби от тяхна страна.

Но след като тези разяснения са се натрупали, накрая, до желанието достига следващото ниво – за първи път се разкрива информационния ген на човешко ниво от всичките разбити “решимот“. Това е ново, за първи път разкриващо се на човешко (“говорящо“) ниво “решимо – то и е наречено Адам, и е принадлежало на човек от нашия свят, живеещ 5771 години назад.

Той е първият, който “отдолу нагоре“ – тоест от нашия свят, като човек е постигнал Твореца. И е бил същия като нас – само че първия, в когото се е разкрило такова решимо.

Той не е имал кабалистична група, обкръжение, защото е бил първи. Но поправянето започват от най-светлото решимо, и затова е било достатъчно да му се даде духовно пробуждане свише, а по нататък той вече сам започнал да се стреми към разкриване и го е и направил. А решимот, разкриващи се след него, стават все по-груби и по-груби.

А този ден – денят на първото разкриване на духовния свят, Твореца, от човек от нашия свят, ние празнуваме като начало на Новата година, Рош Ашана.

А светът бил създаден за “пет дни преди това“ – тоест Адам вече започнал някак да усеща висшите светове, сфирот, парцуфим вътре в себе си, и в течение на тази първа седмица към него идва разкриването.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.02.2011

[36076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Когато отделни клетки в общия организъм на групата не съзнават важността на целта, тогава откъде ще се появи тази важност между тях?

Отговор: Преди всичко, аз се обръщам към групата отвън, за да пробудя своите другари. Това е моят дълг. Но ответното въодушевление, което получавам от тях, идва във външна, „показна” форма. Въобще кабалистите са имали традиция да не проявяват своите чувства чрез изкуствена любов, красиви думи и пр. Всичко, което има значение, е вътре.

А отвън аз трябва да съдя своите другари положително. Аз ги ценя, защото Творецът ги е събрал и им е дал осъзнаването на важността на целта. Не е важно до колко те разбират целта, тъй като те все още са малки. Но Творецът е между тях, Той ги пробужда и обединява един с друг. Имено Той ги е обединил в една голяма световна група. Затова те са дотолкова важни за мен, доколкото и Творецът. Той ги желае, приближава ги и се грижи за тях. За Него те са синове.

Това означава, че аз трябва да се отнасям с тях подобаващ. Аз не гледам на това, как те изглеждат, а на тяхната вътрешна сила. Там, вътре, Творецът ги поправя и ги поддържа и аз искам да се присъединя към тази връзка между тях, която Той осъществява, реализира и поддържа. Аз искам да се свържа с нея.

Възможно е моите другари да не разбират и чувстват това, но аз сериозно искам да се присъединя към това чрез своето собствено решение и желание. Когато се присъединя към тяхната връзка, там където Творецът ги поддържа, то това означава, че аз поправям групата. Това е групата, а не някакво външно изражение. От там аз получавам силата на Твореца, който поддържа моите другари и пребивава в тях. Имено там аз получавам въодушевление за важността на целта и придобивам силата винаги да се стремя към тях.

И всичко това зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35577]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият духовен път започва от състоянието на този свят. От тук ние постепенно започваме да постигаме неговата същност, същността на творението – желанието за наслаждение заради себе си. Ние придобиваме една част от това желание посредством естественото развитие в материалния егоизъм от поколение на поколение.

След това се изправяме пред необходимостта да придобием желание за самонаслаждение на човешко ниво. Ние преминаваме през неживото, растителното и животинското ниво в техните рамки, но единствения начин да придобием човешката степен е противопоставяйки се на Твореца.

Именно тук започва духовната работа: съобразно светлината и нейните свойства ние трябва да превърнем нашите естествени свойства, желанието за наслаждение, чрез принципа „преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината”. Тези две свойства се развиват наравно в нас – първо едното, после другото, чрез подеми и падения.

Това се случва по следния начин: в началото човек получава желание или импулс за нещо неизвестно. След това той е доведен до групата и учението, където започва да прави действия, чийто значение дори сам той не разбира. Но те предизвикват малко осветяване върху него. И тогава той напредва.

На този етап съществува и духовната конструкция АВАЯ и човек се развива вътре в нея на неживо, растително, животинско и човешко ниво на човешкото стъпало. С времето той започва да мисли за това, а по-късно е възможно даже да се вслушва в думите, чрез които е необходимо да се постигне свойството отдаване. Той започва да играе тази игра, правейки го усърдно, като дете. Въпреки че това е само игра, тя се нарича „вяра над разума”. Това е така сякаш човек се издига на своя разум и иска да отдава – поне той твърди, че се стреми към любов към ближния.

Дори ако се случи „сякаш”, той все пак действа заедно с групата и е вдъхновен от своите другари, благодарение на завист, голямо желания и честолюбие. Той говори за свойството отдаване и се пропива от тази идея. Така той предизвиква светлината, възвръщаща към източника. Човек не знае цялата истина за духовното развитие, но светлината му въздейства и така, постепенно, той се променя.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→