Въпрос: В материалния свят наблюдаваме ясни закони за развитието. В духовният свят също действат точни закони. Защо в периода на подготовка не намираме нито един закон, нищо, за което да се захванем? Дори понятието за време става някак си неопределено.

Отговор: Ясно е, че все още не разбираш къде се намираш, като новороденото, което се е появило на бял свят. Претенциите ти за такова неразбиране са също разбираеми. Непонятно е само едно: защо не разбираш, че такъв е порядъка на преминаване по стъпалата?

От неведението, детето ще достигне до разбиране. А междинните етапи, в които не можем да се ориентираме, преминавайки през неведение, мъгливи състояния – точно те указват че се предвижваме. Нещо не ни е понятно, а други неща са ни понятни, или по-малко или повече понятни. Невъзможно е да се расте по друг начин. Дори най-ясните неща в нашия свят далеч не са така ясни. И в духовното е така.

Но тук става дума за развитие. В нашия свят, на неживо, растително и животинско ниво, ние не се развиваме в истинския смисъл. Ние само остъргваме слой след слой от природата на този свят, всеки път проявявайки малко повече състоянието, в което се намираме. Но и това не го осъзнаваме, а само се стараем едва-едва да се напълним и да се опустошим още повече. Това не е развитие.

Ясността и очевидността са фикция. Ако ни беше ясно какво да правим, не бихме натворили толкова глупости до сега. Напротив, глупаво е да се мисли, че сякаш живеем в свят, който разбираме. Въобще не е така.

Напротив, подобно на новородените и малките деца, нас също ни владеят мътни чувства, ние също не разбираме ставащото и сме объркани. Но постепенно ние осъзнаваме ситуацията, като прилагаме усилия и настояваме за разбиране от по-висшата степен, от Висшата сила, за да дойде, да ни напълни и да ни засвети.

Това е единствено възможното развитие, истинския процес на растеж. Иначе е невъзможно.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →