Началото на човека е в  точката в сърцето, в капката духовно семе. В него не съществува нищо друго от висшия свят.

Човек е поставен в обкръжение и в същото време е отделен, отдалечен от него чрез чувството на отхвърляне, а след това – ненавист. Всевъзможни чувства, свеждащи се към това, че „съществувам аз и съществува обкръжение”, представляват в същността си мястото на разбиването.

Цялото съпротивление и отхвърляне, всичките стълкновения, търкания и пречки се предизвикват от разкриването на дистанцията между човека и другите, разкриването на разбитото място между него и обкръжението. Локализирайки правилно това място, човек открива в него Твореца, светлината, която напълва неговото поправено отношение към ближния.

По този начин, моето повредено желание лежи между мен и обкръжението. Веднага щом го поправя – разкривам в него Твореца. А моето „аз” – това е само точката на подем, стремеж, която съм получил по средата на живота си и от която започва моето духовно преброяване, духовното ми развитие.

Всичко се проявява при условие, че правилно си представям картината на реалността, в която се намирам. Къде е обкръжението, което може да ме подкрепи? Защото стъпка по стъпка ми се разкрива неприемането на обкръжаващите ме, неприемането на целта, Твореца. Всеки миг трябва да се проверявам: важна ли е в моите очи Висшата сила, Силата на отдаването, Твореца? Издига ли се тя над всичко?

Подема, пробуждането, грижата за този постоянен анализ може да се появи само под въздействието на правилното обкръжение.

От урока по статията на Рабаш, 16.02.2011

[35500]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →