По духовния път аз си задавам въпрос, който изглежда неразрешим, за това, как да преодолея моето зло начало, егоизма. Кабалистите ти казват „Ти трябва да опиташ”. Разбери това: Творецът наистина е противоположен на твоята природа; свойството отдаване ти е крайно омразно; ти дори не можеш да мислиш за любов към приятеля, а да не говорим за нейното осъществяване.

Какво трябва да направя? Движи се постепенно. Прави действия, които ще те доведат до молитва. Прибягвай към всички възможни средства и трикове, за да усетиш, въпреки всичко, важността на свойството отдаване и да го поставиш над свойството получаване. Дори ако е отблъскващо за твоята природа, дори ако усещаш, че не искаш да отдаваш, защото отдаването ти дава много горчив вкус, тогава поне с разума си, въпреки всичко, ще започнеш да цениш това свойство, заради неговата висота и величие, заради факта, че това е свойството на Твореца. То управлява света и е уважавано от обкръжението, в което си влязъл.

Използвайки различни трикове, ти ще извикаш променящата светлина. С други думи, като учиш, работиш в групата и разпространяваш, ти ще подготвиш своето намерение: „Аз искам влиянието на светлината. Аз искам светлината, силата на отдаване, която е създала моето желание, тоест силата на получаване  да ми повлияе, да повлияе на моето желание и да добави намерението за отдаване към нея.”

Ти не знаеш точно за какво молиш, но все пак опитай. В крайна сметка, искаш да разкриеш Твореца, тоест свойството отдаване. Искаш да почувстваш висшия свят, да живееш в свойството отдаване. Искаш да разкриеш общото кли, общата душа, тоест да живееш с грижата за всички други желания, което ще ти се разкрие под формата на системата на една душа. Постепенно, благодарение на намерението преди и по време на ученето, заедно с приятелите  ще постигнеш нещо наречено „чудо”, и ще започнеш да чувстваш, че повече и повече ти наистина уважаваш и цениш свойството отдаване.

Изведнъж то става много важно за теб. То царува в целия свят, защото отдаването не трябва да бъде изразявано. То е първично; всъщност, то е цялата животворяща сила в цялата реалност. Това свойство поддържа неживото ниво, пораства растителното, дава жизнена сила на животинското ниво и дава на човек съединение и връзка с Твореца.

Когато това „чудо” се случи на човек, той изведнъж чувства любов и връзка с това свойство. Специално чувство се появява в него по отношение на свойството отдаване. Той е готов да получи от него всичко, което то иска да даде, да направи всичко само за да стане подобен на него и да му даде наслаждение. Човек чувства, че е способен да направи това и че по този начин дава благо на свойството отдаване, Твореца.

Всичко това се случва вътре в мен под влиянието на светлината. Но се случва само до степента на моите усилия, в съответствие с тяхното качество и количество. Преди учене, аз се подготвям с въпросите: За какво уча? Защо отварям книгата? Отговорът е, че това е само за да добия свойството отдаване, да разкрия силата на отдаване, да разкрия Твореца и да се слея с Него. С други думи, това е, за да се съединя със силата на отдаване, така че тя да управлява вътре в мен, за да се превърне тя в моето намерение над желанието.

Така човек напредва, докато цялото егоистично желание не се разкрие в него, а силата на отдаване ще стане намерение за него, отдаващото желание над получаващото. Тогава получаващото желание и намерението заради отдаване ще бъдат заедно и човек ще достигне сливане с Твореца. Така ние реализираме себе си правилно. Написано е за това „Исраел изпълнява волята на Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ще доведе до поправянето в интернет?

Отговор: Книгата „Зоар” може да помогне да се поправи интернет, защото хората, които го използват, търсят истинска връзка. Но те все още не разбират собственото си желание и на тях им изглежда, че им е достатъчно просто да създават контакти, да си чатят един с друг и да се забавляват с игри и други подобни неща.

Но в последствие ще видят, че това не помага, че всичко това е ограничено и е загуба не време, която не носи никаква полза, и че „социалните мрежи” не свързват наистина хората един с друг. Въпреки всичко, при условие че хората прекарват време там, те разкриват злото, което е вътре. Достигат до разбирането, че всичко това е фалшиво, че съществува заради печалба и е опит да се лъжем и ограбваме едни други. Те ще разберат, че цялата тази интернет връзка само им вреди.

Изглежда така: как може връзката помежду ни да ни вреди? Но работата е там, че ние сме егоисти и не можем да се свържем добре и с полза. Не можем да създадем мрежа, която да ни дава наслаждение. И това ще доведе до осъзнаването на злото.

Тогава ние ще трябва да дадем обяснението на хората, че вътре в тази интернет връзка съществува една малка мрежа, която живее според различни закони. Хората, които са се събрали там, желаят да постигнат доброто. Точно това казва нашето телевизионно мото „Ние се свързваме с доброто”.

Там има напълно различни правила и хората, които искат да бъдат братя. И чрез това те разкриват висшия живот, вместо просто да се прегръщат и да се опитват да поддържат всичко вежливо и красиво отвън.

Тези хора постигат състояние, където вътре в техните връзки започват да усещат висшия, духовен живот, който е съвършен и вечен. Те разкриват Твореца, духовния свят, висшата сила, която е скрита в тази мрежа!

От  урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 23.02.2011

[36174]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабалистите ни учат на пътя на корените, така че всеки от нас да постигне корена на своята душа. Те ни казват, че най-важното нещо е намерението. На върха има сила, предназначена да ни поправи и да ни преведе през всички стадии до крайното, възвишено състояние. Но ние трябва да предшестваме подемите със собствените си усилия, очаквайки ги с нашето искане или желание.

В края ние трябва да почувстваме нещо, което сега не можем да възприемем. Ние нямаме за какво да се задържим, нямаме възможност. Това „нещо” изглежда незначително и безсмислено. Защо? Защото явлението, което трябва да почувстваме е отдаване и любов към ближния. Това е силата на Твореца, свойството, наречено „Творец”, което обгръща и изпълва цялата реалност.

Ние не го разбираме или чувстваме и сме неспособни да се приближим към него. Ние умишлено сме били създадени противоположни, за да видим светлината от тъмнината, а след това да я разберем, почувстваме и разкрием.

Светлината, просто каквато е, би ни заслепила. Затова ние съществуваме и се развиваме в свойството получаване, постепенно придобивайки все повече и повече детайли от реалността. След това идва момента, когато се отчайваме от получаване и придобиваме стремеж към свойството отдаване. Тази искра, която се пробужда в нас, се нарича „точка в сърцето”.

Тогава ние сме доближени до нейното осъществяване. Ние сме доведени до учител, книги и обкръжение. Сега можем да развием тази искра в истинското свойство на отдаване и любов към ближния. Нашата работа се състои във всевъзможни действия, благодарение на които да ценим повече нашия учител, първоизточниците и обкръжението. Когато ги издигнем над нашия егоизъм, над свойството получаване, свойството отдаване става по-важно за нас и ние започваме да чувстваме по-голямо уважение към светлината, отколкото към тъмнината, повече към Твореца, отколкото към творението.

Аз чета за това в първоизточниците, а това означава, че трябва да се потрудя. Но когато се срещна лице в лице с нея, когато съставя план, за да започна да уважавам и издигам в своите очи отдаването над получаването, това, което разкривам вътре, е безсилие и липсва на всякакъв интерес към предмета. Аз чувствам, че ни най-малко ме интересува учителя, групата или книгите. Всичко губи своя вкус.

Защо? Защото моят егоизъм, моето желание за наслаждение не вижда никаква полза тук. Напротив, от този момент той чувства, че това, което лежи напред, са само загуби.

Как мога да предизвикам нещо лошо на себе си, ако съм напълно желание за наслаждение? Аз просто съм неспособен на това. Възможността да нараня себе си не е присъща на мен.

Какво трябва да направя? Излиза, че моят напредък към Твореца лежи в непрекъснатото отделяне от това, което ми изглежда като „добро”. Нещо повече, то се приближава към „злото”. Възможно ли е това?

Отговорът на този въпрос може единствено да бъде получен от науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36160]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключва нашата реализация на свободата на волята?

Отговор: В това да се принизиш пред групата, за да получиш от нея важността на духовната цел, Твореца, отдаването. Тоест моята свобода на волята се заключава в моя избор да принизя себе си пред групата, така че всичко, което те имат, да може да стане за мен най-важното нещо и техните мисли за Твореца да може да управляват над всичко, което имам в себе си. И тогава аз ще мисля само за това.

Аз не действам слепешката, сякаш съм хипнотизиран, а работя осъзнато в своя егоизъм срещу него. Аз се свързвам с другарите, отстъпвам пред тях и ги виждам като лидери на нашето поколение, за да придобия тяхната важност за постигане на духовната цел.

Тогава трябва ли да видя този свят с неговите желания за богатство, власт и слава като нещо нисшо и недостойно? Не, не трябва, тъй като ако го направя, то означава, че Творецът е съвсем малко по-велик от тази низост, а аз трябва да постигна различно състояние.

Затова аз трябва високо да ценя богатството, властта, славата и целия този свят, но трябва да поставя духовното дори по-високо. С други думи, аз не трябва да смекчавам значимостта на този свят, както религиите и вярванията съветват, а напротив, аз трябва да ценя всичко, което е в него, но трябва да го използвам единствено за постигане на духовността. И това е същността.

Ако вместо да презираме този свят, въздигнем духовния, то с нарастване на духовното този свят ще стане още по-важен. Така че не го разрушавайте и не го обезценявайте, а издигнете духовното дори по-високо от него! По този начин всеки път ще се издигате от нивото на този свят до нивото на другия свят.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35816]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава интегрална система на възпитание?

Отговор: Интегралната система на възпитание е призвана да възпитава човека. Възпитанието – това не е предмет, който е нужно да се изучава. В него се включват и го попиват, както и всичко, което ни свързва с дома, с обкръжението.

Така че, ако ние искаме да възпитаваме децата, е необходимо да построим около тях среда, която ще им окаже такова влияние, че ще ги промени, ще ги изгради и оформи в същата форма, каквато и обкръжението.

Защото винаги, когато човек влиза в някакво обкръжение, съгласно закона за подобие, той желае да се уподоби на това обкръжение. Тъй като това състояние – когато ние сме такива, каквито са и останалите, е най-удобното за нас. Само в този случай, ако аз егоистично чувствам много сили, то започвам да се издигам над останалите. Но най-здравото състояние – това е равновесието.

Затова, ние трябва всеки път да изграждаме около детето такава среда, която ще го задължи постоянно да напредва, да се подобрява, усъвършенства, да бъде все по-интегрално, все по-свързано и считащо се заедно с всички.

Ние ще бъдем принудени да променим общата и частната човешка среда в страните и народите съответно тяхната менталност. Ще ни се наложи да вземем под внимание различните навици и традиции, понеже нищо не трябва да се премахва. Само всички тези неща трябва да се изменят за благото на съединението между нас.

А ние трябва да разпространяваме тези знания в света, и да се безпокоим за това – всички да разберат до какви изменения трябва да достигнем. Книгата Зоар в много тежка форма говори, че за народът на Исраел – това е съдбоносен въпрос! И затова ние започваме да обясняваме на целия свят, какво е това световно възпитание, т.е. какъв закон трябва да следваме, за да живеем добре. Това действие и се нарича да бъдеш “светлината за народите на света“.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35740]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Явява ли се понятието “сгула“/”чудодейното свойство“ основа в интегралното възпитание?

Отговор: “Сгула“ е основата, с нея започват. Защото духовния свят е противоположен на нашия свят и затова и напълно откъснат от него. В духовния свят няма никаква връзка с материалния. Ти не можеш нищо да направиш с духовния свят – нито да привлечеш оттам сили, нито да му въздействаш. Нито карти, нито “чудеса“, нито червени конци не могат да ти помогнат да преодолееш това абсолютно разделение между световете.

Контактът, по който ти можеш да предизвикаш върху себе си духовното въздействие, става само чрез правилното ти съединение с учителя, учебника, групата, – ако ги използваш, за да пробудиш в себе си намерение, настоятелна потребност, разбиране, какво именно искаш ти от ученето.

И тогава ученето с истинския учител, с правилната група, с истинските книги, те довежда до реализиране на намерението. А ако го няма това – нищо няма да ти помогне. Ако в този свят човек не притежаваше “сгула“, той би си останал животно.

Затова за нас е така важно да изясним какви трябва да бъдат тези три съставни – учител, книги, група – как заедно те трябва да ми въздействат – в поръчителството.

Това всичко е концентрирано в необходимостта да се постигне духовното. А духовното постигаме за сметка на ученето, в което има скрита сила. И тази сила трябва да ми въздейства, ако аз се обръщам към нея.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.02.2011

[36185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква сила повдига световете в Събота след като Адам а-Ришон е роден и преди да падне в грях?

Отговор: Има сила, която се нарича „пробуждане свише” (итарита де-леила). Може да я считаме, че висшата светлина се спуска от света на Безкрайността, а ние не знаем как и защо. Но в действителност, няма „пробуждане свише” без „пробуждане отдолу” (итарита де-летата), от самото творение.

Има верига от информационни гени (решимот), които трябва да се разкрият и да бъдат изяснени един по едни, които се спускат от неживото, растителното, животинското и говорящото стъпало. Решимот на неживото, растителното и животинското ниво се разкриват естествено, подсъзнателно, сами, защото на тези стъпала няма свобода на волята.

Те се разкриват едно по едно и постепенно достигат до състояние, когато има скок към ново стъпало. От къде идва то, ние не знаем. Но това се случва, поради факта, че подготовката на неживото, растителното и животинското стъпало е завършена и ти изведнъж започваш да чувстваш как твоето състояние се е променило. Ти започваш да мислиш, да виждаш нещата и да усещаш всичко по различен начин.

Причината е, че решимот, които са по-ниско от твоето осъзнаване, разбиране, подготовка, свобода на волята и които се разграничават по естествен начин, са се реализирали. Творецът подготвя всички условия за теб, за да използваш свободата на волята, и сега ти трябва да се справяш сам.

Това е подобно на това, как ти не контролираш процесите в своето материално тяло. Не ти е нужно да мислиш за това, как всички атоми и молекули се движат, как метаболизмът и различни вътрешни системи работят. Представи си колко сложни са тези процеси с безкраен брой условия и всички те работят автоматично.

Духовното развитие е същото: висшата сила ни довежда до точката, където нашата свобода на волята започва. И това се спуска върху цялата система, цялото желание, създадено от Твореца, цялата нежива, растителна и животинска природа, нейните огромни системи. Но това не е наша работа и е автоматично, благодарение на взаимодействието на светлината с желанията.

Светлината въздейства върху желанията; желанията отговарят на светлината; и по такъв начин целият свят, цялата вселена, всичко се стреми да постигне равновесие. Единственото изключение е човекът!

Така е днес в нашия свят: цялата природа съществува в баланс, но проблемът е в човека, който трябва да упражнява свободата на волята и да създаде баланс. Както е в духовния свят, всички събития, които  са се случвали преди грехопадението на Адам, включително и самото грехопадение, са се случвали под контрола на силата свише (итарита де-леила), чрез веригата решимот, докато не достигнем точката на свобода на волята. И там всичко застива и чака докато човек не вземе решение.

Това се случва всъщност днес в нашия свят: природата ни чака да вземем решение. Тя ще ни притиска, тъй като докато чака, решимот на неживото, растителното и животинското стъпало се натрупват и ни носят многобройни проблеми на всички планети на външния свят, докато ние най-после не решим, на нашето говорящо стъпало, че трябва да започнем да се поправяме.

Неживата, растителната и животинската природа ни притискат, за да продължим по пътя на поправяне на нашето човешко стъпало.

От урока по „Учение за десетте сфирот“, 17.01.2011

[35603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Задачата ни е да се издигнем заедно по духовните стъпала, за да съединим в себе си поправените желания, напълнени със светлината. И когато световната група на „стремящите се към Твореца” (Исра-ел) се напълни с Неговото знание, то „ще се излее зад границите на Израел” и ще напълни „народите на света” .

Тоест всички наши групи по света, всички онези, които притежават точка в сърцето и се стремят към разкриване на духовното, трябва да се съединят помежду си и да постигнат състояние, при което духовните им постижения ще станат толкова мощни, че ще препълнят техния съсъд (желание) и ще се разплискат в желанията на „народите на света”. Това се нарича „да донесат светлина на всички народи” и да станат „свещенослужители на Твореца” (мамлехет коаним).

Разбира се, светът трябва да бъде подготвен за това чрез разпространяване на знанието кабала в такъв вид, в какъвто хората са готови да го приемат. Но най-важното „разпространяване на кабала в народа” става отвътре – неосъзнато за самите хора. Защото те нямат възможност да я усвоят осъзнато, както го правят онези, които активно я изучават.

Но хората ще започнат да усещат отвътре влиянието на светлината, която ни напълва. Ще почувстват, че в нас има някакво напълване, от което те също ще започнат да получават макар и малко осветяване – и тогава ще се присъединят към нашата група. По този повод, пророците са казали, че „народите на света ще вземат синовете и дъщерите на Исраел на своите плещи и ще ги пренесат в Йерусалим” („ира шлема”, тоест „съвършеният град”, „съвършеният трепет” пред Твореца).

Затова, заради разпространението на кабала, трябва преди всичко да се погрижим за своето собствено поправяне и напълване. И не защото на нас самите ни се иска да го получим, а защото тогава ще можем да донесем светлина на целия свят и по този начин ще доставим удоволствие на Твореца.

Формулата е такава: необходимо е да поправим себе си, за да прокараме светлината към всички останали души и да ги доведем до окончателното поправяне, като по този начин изпълняваме своята мисия с цел да доставим наслаждение на Твореца.

Всички останали души не са способни сами да се поправят, а само с помощта на душите „Исра-ел”, в които се пробужда желанието за поправяне. Само такива души са способни самостоятелно да се поправят и след това да станат проводници на светлината за всички други народи. Тоест те трябва да присъединят към себе си всички останали души – както Галгалта ве-Ейнаим присъединява АХА“П. И когато се образува такъв пълен, цялостен съсъд (желание, кли), в него може да се засели Творецът – висшата светлина да напълни тези желания.

Точно по този начин трябва да разглеждаме собственото си поправяне – не да го желаем за самите себе си, а чрез поправянето на народите на света, да се стремим да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато започнем да изпитваме натиск върху своя егоизъм, удари по него, като правило, към групата ли трябва да се насочим? Върху какво да се съсредоточим?

Отговор: Ако в човека я няма вътрешната необходимост от група – какво ще й каже? Каквото и да правим, го правим според желанието. Ако човек още не вижда защо да се обръща към групата, той няма да се обърне към нея.

Обръщам се към групата, ако се чувствам безпомощен, ако виждам, че никакви налични средства няма да ми помогнат, че нямам сили да се поправя и да постигна нещо. Цялата ми премъдрост и потенциал няма да ми дадат нищо.

Само тогава съм готов да помоля другарите за помощ. Необходимостта се проявява в мен от търсенето, когато искам да се спася от това ужасно състояние. Именно тогава откривам, че мога да се обърна само към групата.

Обръщам се към нея външно или вътрешно. Дори другарите да не чувстват това, аз вече искам да получа от тях подкрепа, сили. И тогава се обръщам с молба.

А иначе, дали мога да се вслушам в съвета и да помоля групата за помощ? Защото тогава, празното красноречие не помага – то е просто раздвижване на въздуха. Само, когато в мен е съзряло истинско желание, се обръщам към другарите. Не е важно дали те чувстват това или не, защото в моето обръщение е заложена силата на желанието, която го прави истинско.

От урок по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→