На практика, вътре в интернет се крие Творецът! Тоест вътре във виртуалната връзка между хората, ако тя се развива и усилва, приемайки добра форма – там се разкрива висшата сила.

Именно с такава цел е възникнал интернет – за да свързва хората и да покаже, че съединяването с нашата егоистична природа може да е само лошо и вредно, а съединяването с висшата природа е добро.

Тя ни издига в друго измерение, към вечния живот и ни освобождава от всички проблеми! Ето какво ни разкрива интернет и аз съм убеден, че това ше се случи много скоро, съдейки по скоростта на неговото развитие.

Сега не е възможно да го спрем и никой няма да успее да откъсне хората от интернет. Някъде се правят такива опити, но нищо няма да се получи. Хората ще почувстват, че са готови да убият онзи, който ги изключва от интернет – сякаш ги отрязват от живота.

Вече не можем да се върнем към онзи живот, когато всички не сме били свързани посредством интернет. Този, който се опита да направи такова нещо, ще стане главен враг на човечеството и просто ще го унищожат – само заради това, че е изключил интернет.

Защото това е инструмент за постигане на връзката между хората и сега вече, човекът чувства, че интернет му дава възможност да се излезе на друго ниво на съществуване – целият свят е пред теб!

А когато този свят открие своята празнота – именно това ще бъде трамплинът за скок в бъдещия свят.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36170]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя ако имам усещане, че всичко ми е наред, а не намирам желание да се издигна на по-висока степен?

Отговор: Да вземем за пример конгреса, след който усетихме падение. Оттук можем да преминем към истинска молба, искане, вик, молитва. Може би не ни достигат подобни действия. Мисли за това преди сън и сутрин, когато ставаш за урок: „Защо? За какво? Как?“

Кабалистите, с цялата сериозност ни препоръчват да се готвим за урока, понякога дори с часове. Подготовката отнема повече отколкото урока. На светлината не ѝ трябва много време, човек не трябва да се учи цял ден, достатъчни са час-два. Ако през деня той строи намерение и готви себе си за среща със светлината, то главното се случва за няколко минути.

От урока по статията на Рабаш, 23.02.2011

[36145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ясно е, че днес хората не могат без интернет. Но кога те ще почувстват, че там вътре се крие Творецът и ще усетят именно Него?

Отговор: Преди всичко хората трябва да почувстват пустота в интернет, във връзките, които се създават там, за да възникне в тях потребност от изменение. Тъй като те са искали там да разкрият нови връзки, друг, интересен и пълноценен живот, надявали са се да излязат от собственото си опустошение, което всеки е усещал и поне там иска да намери някакво напълване.

По – рано хората са търсили „хляб и зрелища“, а сега „хляб и интернет“, защото той точно това обезпечава – зрелища и развлечение. И изведнъж – зрелището свърши… И какво, аз оставам само с един залък хляб? Само в това ли ще бъде моя живот – като магаре, което не знае нищо освен да се наеде?

И тогава хората ще започнат да търсят духовно напълване. Точно така, както тези, които вече усещат пустота в живота си. Ще остане само единият хляб, а освен него, няма да има нищо, с което да напълним живота си.

И ако дори интернет не ни дава напълване, тогава какво? Защото това е мрежата, която сякаш би могла да ни даде всичко, което съществува в света. В нея ще има хиляди различни възможности: триизмерност, всякакви визуални ефекти, стереоизображение, а на човек ще му е безинтересно. Ако няма желания, то и никакво наслаждение не ще привлечеш.

И както сега нашите ученици ги влече към нас, защото чувстват, че тук има светлина за душите, нещо приятно, интересно, истинско, така и намиращите се във виртуалния свят ще почувстват това и ще дойдат при вас, в същата тази интернет мрежа.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36197]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Творецът е създал съвършеното състояние, където се намираме в съвършенство и в сливане с Него. Но за да усетим това състояние, ние трябва да развием в себе си възприемчивост към него, да се научим да различаваме неговите съставни.

Тази възприемчивост трябва да идва именно от нас, ние трябва да овладеем духовното усещане. А усещане е невъзможно да се получи отвън, макар Творецът да е всемогъщ.

Творението трябва да усети своето състояние в сравнение със състоянието на Твореца, да се наслади на сливането и на съвършенството във взаимоотношенията между тях, да се почувства подобно на Твореца, тъй като няма нищо по-съвършено. А за това то трябва да побере в себе си двете състояния, двата детайла на възприятието, двете свойства: с което се явява самото то и с което се явява Творецът. Творението трябва да умее да прави разликата между тези свойства в цялата им дълбочина. Само тогава то ще почувства цялата висота и ценност на сливането с Твореца.

И така, творението трябва да включва в себе си двете противоположности. И затова ние, произлезлите от съвършеното състояние създадено от Твореца, трябва преди всичко да опознаем собствената си природа, като че ли Твореца го няма. А след това последователно да преминем етапите на запознаване с природата на Твореца.

И тогава ние ще достигнем целта: ще усетим своята природа и природата на Твореца в разделянето и единството между нас. В крайна сметка това ще ни придаде мощта и силата на съвършеното състояние, в което ние се намираме изначално.

От урок по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

(Като подготовка за конгреса на Мъртво море)

Въпрос: След четири дни специален конгрес ще се състои на Мъртво море. Как трябва да се подготвим за него, за да постигнем възможно най-голям напредък за цялата ни група, нашето единно голямо семейство?

Отговор: Скоро ще се съберем на конгреса на Мъртво море и да се надяваме, че от това място, най-ниската точка на земята, ще можем да се издигнем до най-голямата висота.

Щастлив съм, че организираме много срещи като тази, и се надявам, че ще дадем на целия свят нашата вътрешна концентрация и силата на нашия съюз. Нека останем заедно!

От урока по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 20.02.2011

[35847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускоря разкриването корена на моята душа?

Отговор: Включвайки се в групата, човек възбужда върху себе си светлината, която му показва доколко той е противоположен на връзката, колко далеч е от другите, как ги пренебрегва, ненавижда и отблъсква.

А какво е това корен на душата? Това е моето местоположение в системата от общо желание, създадена от Твореца. Да го разкрия аз мога единствено при условие на пълно съединение с всичките останали души защото само тогава ще осъзная собствената си функция в този общ организъм.

Затова нашето поправяне се състои в пробуждането на светлината, която ще съедини нас с цялата система. И тогава дори и отблъскване от обединението помага да разкрием своето място.

Процесът на изясняване на собственото отношение към другите души е постепенен и дълъг, тъй като своето истинско местоположение и функция в общата система, човекът разкрива само след придобиване на постижение и включване във всички, т.е. отдаването става повече от получаването. Това се случва благодарение, на това, че светлината е подействала на човека в достатъчно количество.

Така че разреши на светлината да действа и се съгласи да получиш свойството отдаване!

От урока по статията на Рабаш, 18.02.2011

[36032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е свързан парцуфът Адам Ришон – част от висшите духовни светове, която се изучава в “Учението за Десетте Сфирот“, с първия човек (адам ришон), разкрил Твореца, когото също са наричали Адам?

Отговор: Адам първият, който е разкрил Твореца, е бил същия като нас. И той се е родил от майка и баща, живял е в този свят, и един ден е достигнал състояние, когато започнал да разкрива висшата сила, Твореца.

В него изведнъж се събудило такова желание и той започнал да мисли: за какво живея аз, откъде идвам, защо и кой ме управлява? – тоест, както всеки от нас. Така той разкрил духовния свят.

Отличавал се е с това, че притежавал много тънка душа, не такава груба, с развит егоизъм като нас. Затова му е било по-лесно да направи това разкритие сам. Това е бил най-първият духовен ген (решимо), който се е разкрил в цялата тази система на разбитите души, в началото на нейния подем отдолу нагоре – това е бил Адам, първият човек, разкрил Твореца.

А парцуф Адам Ришон е духовен обект, създаден свише, от Зеир Анпин и Нуква на света Ацилут, при разпространението на световете отгоре надолу.

З“А и Нуква го издигат до своето ниво, а после дори и до нивото на Аба ве-Има, където той прави сливане (зивуг) на двете си части, мъжката и женската: Адам и Хава, мислейки, че вече може да е подобен на Аба ве-Има и действайки във всичко заради отдаване.

Но когато той прави това си сливане, разкрива, че е неспособен на него заради отдаване – и се разбива. Това е същия този парцуф, Адам Ришон – общата душа, когото изучават в науката кабала.

След разбиването неговите части падат долу, все по-надолу и по-надолу, докато не достигат самото “дъно“, и оттук се започва тяхното издърпване и изясняване. Отначало започват многобройни разяснения на неживо, растително и животинско ниво, които не притежават никаква свобода на волята, а просто действа светлината, изяснявайки и съединявайки ги, без да се нуждае изобщо от някакви молби от тяхна страна.

Но след като тези разяснения са се натрупали, накрая, до желанието достига следващото ниво – за първи път се разкрива информационния ген на човешко ниво от всичките разбити “решимот“. Това е ново, за първи път разкриващо се на човешко (“говорящо“) ниво “решимо – то и е наречено Адам, и е принадлежало на човек от нашия свят, живеещ 5771 години назад.

Той е първият, който “отдолу нагоре“ – тоест от нашия свят, като човек е постигнал Твореца. И е бил същия като нас – само че първия, в когото се е разкрило такова решимо.

Той не е имал кабалистична група, обкръжение, защото е бил първи. Но поправянето започват от най-светлото решимо, и затова е било достатъчно да му се даде духовно пробуждане свише, а по нататък той вече сам започнал да се стреми към разкриване и го е и направил. А решимот, разкриващи се след него, стават все по-груби и по-груби.

А този ден – денят на първото разкриване на духовния свят, Твореца, от човек от нашия свят, ние празнуваме като начало на Новата година, Рош Ашана.

А светът бил създаден за “пет дни преди това“ – тоест Адам вече започнал някак да усеща висшите светове, сфирот, парцуфим вътре в себе си, и в течение на тази първа седмица към него идва разкриването.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.02.2011

[36076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Когато отделни клетки в общия организъм на групата не съзнават важността на целта, тогава откъде ще се появи тази важност между тях?

Отговор: Преди всичко, аз се обръщам към групата отвън, за да пробудя своите другари. Това е моят дълг. Но ответното въодушевление, което получавам от тях, идва във външна, „показна” форма. Въобще кабалистите са имали традиция да не проявяват своите чувства чрез изкуствена любов, красиви думи и пр. Всичко, което има значение, е вътре.

А отвън аз трябва да съдя своите другари положително. Аз ги ценя, защото Творецът ги е събрал и им е дал осъзнаването на важността на целта. Не е важно до колко те разбират целта, тъй като те все още са малки. Но Творецът е между тях, Той ги пробужда и обединява един с друг. Имено Той ги е обединил в една голяма световна група. Затова те са дотолкова важни за мен, доколкото и Творецът. Той ги желае, приближава ги и се грижи за тях. За Него те са синове.

Това означава, че аз трябва да се отнасям с тях подобаващ. Аз не гледам на това, как те изглеждат, а на тяхната вътрешна сила. Там, вътре, Творецът ги поправя и ги поддържа и аз искам да се присъединя към тази връзка между тях, която Той осъществява, реализира и поддържа. Аз искам да се свържа с нея.

Възможно е моите другари да не разбират и чувстват това, но аз сериозно искам да се присъединя към това чрез своето собствено решение и желание. Когато се присъединя към тяхната връзка, там където Творецът ги поддържа, то това означава, че аз поправям групата. Това е групата, а не някакво външно изражение. От там аз получавам силата на Твореца, който поддържа моите другари и пребивава в тях. Имено там аз получавам въодушевление за важността на целта и придобивам силата винаги да се стремя към тях.

И всичко това зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35577]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият духовен път започва от състоянието на този свят. От тук ние постепенно започваме да постигаме неговата същност, същността на творението – желанието за наслаждение заради себе си. Ние придобиваме една част от това желание посредством естественото развитие в материалния егоизъм от поколение на поколение.

След това се изправяме пред необходимостта да придобием желание за самонаслаждение на човешко ниво. Ние преминаваме през неживото, растителното и животинското ниво в техните рамки, но единствения начин да придобием човешката степен е противопоставяйки се на Твореца.

Именно тук започва духовната работа: съобразно светлината и нейните свойства ние трябва да превърнем нашите естествени свойства, желанието за наслаждение, чрез принципа „преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината”. Тези две свойства се развиват наравно в нас – първо едното, после другото, чрез подеми и падения.

Това се случва по следния начин: в началото човек получава желание или импулс за нещо неизвестно. След това той е доведен до групата и учението, където започва да прави действия, чийто значение дори сам той не разбира. Но те предизвикват малко осветяване върху него. И тогава той напредва.

На този етап съществува и духовната конструкция АВАЯ и човек се развива вътре в нея на неживо, растително, животинско и човешко ниво на човешкото стъпало. С времето той започва да мисли за това, а по-късно е възможно даже да се вслушва в думите, чрез които е необходимо да се постигне свойството отдаване. Той започва да играе тази игра, правейки го усърдно, като дете. Въпреки че това е само игра, тя се нарича „вяра над разума”. Това е така сякаш човек се издига на своя разум и иска да отдава – поне той твърди, че се стреми към любов към ближния.

Дори ако се случи „сякаш”, той все пак действа заедно с групата и е вдъхновен от своите другари, благодарение на завист, голямо желания и честолюбие. Той говори за свойството отдаване и се пропива от тази идея. Така той предизвиква светлината, възвръщаща към източника. Човек не знае цялата истина за духовното развитие, но светлината му въздейства и така, постепенно, той се променя.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→