Въпрос: Има програми, които подреждат детайлите. Има и програми, които могат да използват други програми, за да модернизират компютъра. Към кой тип програми се отнася нашето желание да постигнем целта?

Отговор: Това е програмата за обединение – необходимо е да разкриеш всички нейни съставни части и да разбереш по какъв начин трябва да бъдат съединени. Освен това, трябва да постигнеш общата програма, защото присъстваш във всяка нейна част и действието, което изпълняваш, води до промени в цялата тази система. Няма да можеш да изпълниш своето частно действие без знания за цялата система, а също и без да внесеш промени в нея.

Въпрос: Но сега аз съм вирус, който се намира вътре в системата. В какво се състои промяната на моята програма?

Отговор: Ти ще получиш тази информация. Именно това се нарича разкриване на злото. На теб ти разкриват твоето его – някаква степен на неизправност, която трябва да поправиш. А щом я поправиш, ще ти разкрият още по-голяма неизправност – и така, етап след етап, все повече и повече ще поправяш себе си, за да се интегрираш с останалите.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 04.01.2011

[36373]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабалистите са приготвили за нас лесен и прост начин за поправяне

Предисловие към ТЕС, п. 11

От думите на мъдреците в Талмуда виждаме, че те са ни облекчили по пътя на Тора (поправянето) повече, отколкото мъдреците на Мишна, защото са казали: “Човек винаги трябва да се занимава с Тора и Заповедите (поправянето на егоизма) дори и ло-лишма (заради себе си), и от занятията ло-лишма (заради себе си) да достигне до занятията лишма (заради другите и Твореца)“. Защото светлината, заключена в Тора, възвръща към Източника.

По този начин те са ни предоставили ново средство вместо описания в Мишна аскетизъм – “светлината, заключена в Тора“, в която има сила, достатъчна, за да възвърне човек към Източника и да го доведе до занятия с Тора и Заповедите (поправянето на егоизма със светлината), в намерението лишма (заради другите).

[36254]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Може ли наслаждението в духовното да бъде егоистично?

Отговор: Разбира се! Духовно се наричат отдаването и любовта. Аз съм готов да те обичам и да ти отдавам, ако на мен ще ми бъде добре от това! А ако не, то за какво ми е да те обичам?! Това се нарича клипа, това не е духовност, а материалност.

Така е способен да обича всеки от нас: обичам моите деца, защото са мои. Но ако те не са мои, то аз няма да имам никакво отношение към тях. Мога да обичам този, от когото зависи моето благополучие, в противен случай – той не ми е нужен.

С други думи, аз влагам и обичам, тъй като от това получавам лична изгода. Но това не е отдаване и любов, а използване на ближния.

Отдаването и любовта, за които говорим ние, в науката кабала, нямат никакво отношение към получаването за себе си. Аз обичам, за да бъде добре на този човек – и толкова. И това е по-голямо от нашата любов към децата ни, защото тях ние обичаме инстинктивно.

Аз трябва да достигна до такава любов към ближния, която не дава нищо на моето его. А ако то получава нещо, то това не е любов: аз обичам себе си и с обходни маневри напълвам себе си.

Значи се получава, че работата е в мотивацията. Как да се проверя?

Не ме вълнува ставащото с мен, а се тревожа само за онова, което се случва с ближния – ето до каква любов ние трябва да се издигнем! И ние трябва да знаем за това, защото природата ще ни принуди към това с цялата си строгост и неоспоримост. Защото съгласно програмата на творението ние трябва да достигнем подобие с Твореца. А Творецът – добрият и творящият добро се отнася без всякакво отношение към себе си. Неговото желание е – да напълни нас, и само това се нарича любов.

Как да се доближим и ние към такова отношение? Само поправящата светлина може да промени моята сегашна мотивация. Тя е създала моя егоизъм, а сега ме издига над него и извършва чудо – извежда ме от Египет. А издигайки се, аз започвам да се поправям.

Да се почувства тази светлина е възможно единствено в процеса на изучаване на науката кабала. Четейки Зоар, човек започва да забелязва нейното въздействие върху себе си. В самото изучаване има сила, която променя човека. Относно това е казано: “Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, светлината, която възвръща към доброто“. Към доброто може да ни върне само тази светлина, която ние притегляме по време на учене. Точно затова в наши дни се разкрива науката кабала и става достъпна за всекиго.

От програмата „Попитай кабалиста“, 04.04.2010

[36355]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

99,99% от всички изменения в нас стават незабележимо и неосъзнато за самите нас. Въпреки че, ние влияем на тези действия – със своя стремеж към поправяне и ги ускоряваме. Но те преминават така, сякаш са физически процеси в нашето тяло, за които ние не трябва да се замисляме.

Аз не провеждам кръвта по артериите си и не се грижа за това как работи лимфната или нервната ми система, или който и да е друг мой орган. Аз мога да се изключа съвсем и да спя, да не мисля за тях, а моето тяло ще продължава да живее,  да се поддържа или дори да расте.

И в духовното развитие процесът преминава по същия начин. Има множество действия, в които ние не трябва да влагаме от себе си осъзнаване и не трябва да определяме тяхната форма и ред. Има съвсем малък промеждутък, в който ние решаваме сами и където внасяме своето участие. И това е достатъчно, за сметка на това постигаме всичко!

Тъй като ние разкриваме “единството“. И за сметка на това единство, обединението, към което се стремим, ние придобиваме знание за всички останали елементи на системата, над които не сме работили! Аз работя над постигане на сливането с Твореца в това, в което на мен ми е дадена свобода на избора. И ми казват, че ако променя намерението си на отдаващо, то ще достигна разбирането за Твореца.

А ако аз разбирам Твореца, то пред мен ще се разгърне цялата тази система и аз ще разбера всичко!

И затова не ми трябва да работя над цялата система и да я проверявам и познавам цялата в нейно огромно разнообразие и огромно множество от явления, не ми е нужно да изследвам всички тях и да ги разбирам. За сметка на това, че придобивам отдаване – аз разбирам всичко, което се случва в нея.

Ние можем да работим над една малка област, но на нас ни се разкрива целият огромен свят! Както е казано: “покажете Ми отвор като иглено ухо, и Аз ще разтворя пред вас огромните порти на висшия свят“.

Иначе и не би било възможно – да изучим тази необятна система от безкрайна сложност и с безчетно множество части, свързани в безкрайни и всевъзможни връзки, която постоянно се изменя, и с всеки свой свободен избор, определя измененията за всички останали.

В математиката от едно уравнение ние можем да определим едно неизвестно. Ако имаме две неизвестни, то ни трябват две уравнения. А тук имаме безкрайно число неизвестни – и се получава, че е необходимо и безкраен брой уравнения, свързани заедно в една система. Тоест това е матрица с безкраен брой уравнения, всяко от които се изменя по свой собствен закон.

Ние не можем да решим такава задача, нашият земен разум не е способен на това. Ние нямаме математическите средства, за да се приближим изобщо някак към нея. А в духовния свят можем да направим това, тъй като там достигаме до желания за отдаване – и в тях получаваме власт над всички неща.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36286]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да не се притесняваме за материалния живот, за работата, за семейството? Какво трябва да правим, ако насъщната необходимост ни предизвиква да обръщаме повече внимание на това, отколкото на групата? Как можем да концентрираме цялото си внимание само върху точката на свобода на волята?

Отговор: Ние живеем в този свят, където човек трябва да се ожени, да работи, да бъде пълноценен гражданин. Ние възприемаме външните условия като закономерни, защото този свят е бил неслучайно създаден така, отделен от процеса, през който трябва да преминем. Всичко се е спуснало от духовния свят и ни обкръжава по необходимост.

Всички перипетии, през които човечеството преминава като цяло и всеки по отделно, трябва да се случат по този начин, без значение формата, под която се проявяват. Няма случайности. Затова човек трябва да води нормален живот и да се грижи за всичко необходимо, както е общоприето в неговото общество.

Какво означава „общоприето”? Човек трябва да се грижи за нещата, които са жизнено важни и осигуряват нормално съществуване. Той трябва да има семейство, дом, деца, пенсия, да ходи на ваканция и пр. Сутрешните часове, които „открадваме” от почивката или сънят, трябва да бъдат отделени на нас, на изучаване на кабала. Освен това, ако е възможно преди да заспим, ние трябва да посветим час или час и половина на кабала.

Така е устроен нашият свят. По природа мъжът прекарва по-малко време в грижи за домакинство отколкото жената и затова той трябва да изпълнява тези занятия по кабала. Това са правили и кабалистите в миналото. Рабаш е работил като прост работник, настилал е пътища, бил е строител, но въпреки това е ставал два-три часа преди всички и е учил. Вечерта след работа, когато всички почивали, той също седял и учел.

Затова ние не трябва да оставяме всичките си материални дела. Просто трябва да придадем на всяко нещо съответното значение. Някои хора презират този живот и искат да се издигнат над него като някое ангелче, мислейки си: „Сега ме интересува само моята душа”. Това е неправилен подход, защото „душата” е твоето желание за наслаждение, което е било поправено чрез намерението за отдаване на ближния. Но до тогава ти нямаш душа. Това трябва да е ясно.

Първо разграничи своето не поправено егоистично желание и се опитай да поправиш поне една част от него. Тогава ще придобиеш душа. Това може да бъде направено с помощта на обкръжението, а също и в нормалното, общоприетото участие във всички тревоги в обичайния живот.

Науката кабала говори за поправяне на света, поправяне на всички хора, защото тя има много реалистично отношение към всеки човек, към неговия живот и към човечеството като цяло – към всички. Кабала вижда този свят като резултат от духовния свят. Имено при тези условия, при които сме ние, трябва да преминем през поправяне.

Ние ни най-малко не се изключваме от живота, както е прието в някои други методики. Напускайки света, отивайки в манастир, в клетка или седейки в поза лотус на безлюдна планина – нищо от това не е по нашия метод, защото човек трябва да бъде въвлечен в обичайния човешки живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим от своите учения, е да ги направим „чудесно средство” (сгула), да привлечем към себе си „светлината, възвръщаща към Източника”. Затова избрахме да се учим по книгите, препоръчани ни от кабалистите – хората, които вече са реализирали своето поправяне, постигнали са разкриването на Твореца, сливане с Него, висшето постижение, върнали са се към корена на своята душа.

Тоест те са изпълнили своята задача, която е възложена на всеки човек в този свят, и са постигнали своето крайно поправено състояние, Гмар Тикун, света на Безкрайността, обединение с Твореца. Затова слушаме техните инструкции, а това, което ни съветват те, е да учим само кабалистични книги, защото те съдържат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, съдържаща се в останалите книги, които също говорят за духовните светове (Тора, Мишна и Талмуд), е недостатъчно силна да върне нашите души към източника. Това не означава, че в тях няма духовност! Всички те са били писани от велики кабалисти, които са имали духовно постижение, но тези книги не са предназначени да ни дадат силата на поправяне. Затова ние ги използваме само като малко допълнение, а цялото учение е основано на книгата „Зоар” с коментари на Баал а-Сулам, а също и Талмуд Есер Сфирот (Учението на десетте Сфирот).

Именно тези книги ни носят обкръжаващата светлина, която е най-подхожда за душите от нашето поколение, и имат силата да ни поправят. Човек, който учи тези книги, се нарича мъдрец или „ученик на мъдрец” (талмид хахам), защото той се учи от Твореца (мъдреца) за свойството отдаване. Този човек е с „мъдро сърце”, защото иска да поправи своето „сърце”, своето желание да се наслаждава, за да го превърне в съсъд за светлината Хохма.

Така се отнасяме към своето учение, група, учител, разпространение и целия живот, така че всичко това да се превърне в средство за придобиване на тази „чудесна сила” (сгула), светлината, възвръщаща към Източника. Това е единственото нещо, за което трябва да мисли от сутрин до вечер и от вечер до сутрин! В крайна сметка, целият успех в живота на човек зависи от тази светлина.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Кой е този ангел на смъртта?

Отговор: Това е нашият другар, Творецът. Защото състоянието обратно на Неговото, което сега усещаме, постепенно ни умъртвява. А това, че сега вървим по пътя да променим тази тенденция и да живеем във връзка помежду си – това е освобождаване от ангела на смъртта, т.е. вход във вечността.

И това съвсем не е философски въпрос, а всъщност най-трудния и важен за нас: Защо умираме? Защо умира физическото тяло и физиологичните процеси спират? Какво се случва, когато някой жив организъм умира? Това е много странно, нали?

Работата е в егото, чието свойство е да поглъща, вместо да пропуска чрез себе си навън. Истинската природа се намира в море от висша светлина, която преминава през нея и угасва, защото в нея не съществува его, което да гаси светлината. Защото там аз получавам, за да отдам на теб, а ти получаваш, за да отдаваш на някой друг.

И излиза, че светлината преминаваща през теб е предназначена не за теб, а за другите и тогава ти през цялото време се намираш в процес на циркулация на светлина. И тази светлина никога не свършва и не намалява, защото нищо никога не се поглъща от егото, тоест в цялата тази верига не възниква съпротива и по този начин се достига суперпроводимост. Значи, ако нямам вътрешна съпротива, всичко което влиза, минава през мен, без да му пречи.

Освен това, в духовния свят ние увеличаваме количеството светлина, преминаващо през нас 620 /ТАРАХ/ пъти, тъй като действаме над нашия предишен егоизъм и в крайна сметка, печелим все повече.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 28.12.2010

[36369]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Човекът се развива по същите етапи, по които и светът, издигайки се от неживото ниво, през растителното и животинското, на човешкото стъпало. Става дума за вътрешното развитие на егоизма, на желанието.

Само по себе си, получаващото желание е много примитивно – то просто иска да поглъща, да всмуква, подобно на малко дете. Но, изпълвайки се с отдаващото желание, което започва да се разкрива в него, то става по-хитро. Сега егоизмът му подхвърля: „Струва си да отдаваш, за да получиш повече. Струва си да се обединиш с другите, за да можете заедно да постигнете повече”. Така даващото желание, свойството на Твореца действа в творението – в негова полза и за развитието на егоизма му.

Интересното тук е, че човек, т.е. създанието, произлязло от силата на получаването, в която се е включила силата на отдаване, малко по малко го водят към такова развитие, когато тези две сили изглеждат почти равни. Даващата сила се проявява отвътре до такава степен, че човек почти може да избира.

Това не става веднага. Получаващото желание в човека първо установява, че не е много доволно, не е много удовлетворено. Скритото преди в него даващо желание (Творецът в нас), го е подтиквало напред и ние сме тичали, без да знаем накъде. Преминали сме много път в материалното, земно развитите, надявайки се през цялото време на по-добро за себе си или поне за децата си. Правили сме революции, развивали сме науките и техниката, стремили сме се към власт, опитвайки се да вземем от света всичко.

Но изведнъж се изяснява, че нашето получаващо желание повече не чувства перспектива пред себе си. „Какво още мога да намеря в този свят? Освен дреболии – нищо реално, ценно.”

В кой момент получаващото желание прекъсва преследването на придобивки? Когато даващото желание в него престава да му осигурява цели, когато свършат кокалите за кучето или моркова за заека.

Досега съм тичал след даващото желание, което ми е показвало: „Виж, ето тук има наслаждение. И тук, тук…” От сутрин до вечер съм търсил своята печалба.

И изведнъж, в даващото желание, винаги бягащо напред и подмамващо ме с различни напълвания, свършват примамките. Трябва да разберем, че развититето на тези две сили е такова: те постепенно се включват една в друга, дотогава, докато получаващото желание не престане да вижда в даващото нови пътища за развитите.

Това ни докарва до отчаяние. Преди ни замазваха очите с потенциални наслаждения, за да не мислим за смъртта, за краткия живот, пълен с беди и грижи. А днес вече не виждаме човечеството на практика да продължава това състезание. Хората се събуждат в ново състояние. И всичко е така, защото даващото желание повече не ги тегли напред, не ги подмамва с нови напълвания.

От друга страна, смесването на двете желания създава нова ситуация: получаващото желание чувства, че сега му трябва даващото желание като такова, а не неговото посредничество. Аз пренасям своите очаквания от егоистичното развитите към развитието в отдаване. Именно по този начин започва обратното издигане по духовните стъпала.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35661]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→