Всичко идва от Твореца
Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г, статия 7, „Човекът и животното”: „Творецът изпраща на човека подарък – „бедняк”, т.е. оскъдност на разбирането, когато тялото не разбира как може да работи за благото на Твореца. Защото това е срещу природата.
И тогава, човекът вижда, че е беден не само откъм разум, но и откъм дела: не извършва нито едно действие за благото на Твореца, а всичко само за своята изгода.”
Въпрос: Запазва ли се усещането за бедност постоянно, до самия край на поправянето?
Отговор: Очевидно е, че то нараства всеки път.
Но проблемът тук е следният. Да допуснем, че се чувствам опустошен и нищо не ми се прави. Съгласявам се с това състояние, „погребан” съм в него и не намирам никакви сили, за да напредвам. А и не страдам много от това.
Но може би, вече ме „понаболява” и се опитвам да предприема нещо.
А може и да не се отнасям към ситуацията като към наказание свише, като към препятствие, което е необходимо да преодолея, а приемам тези неща в качеството им на нови келим.
Това е много важен момент. Ако виждам в даденото състояние „обременяване на сърцето”, тогава ми е тежко да се измъкна от него – не знам какво да направя и изобщо, защо това се е стоварило върху мен.
А от друга страна, мога да разкрия това състояние с радост, като трамплин към ново познание. В натрупващата се върху мен тежест, Творецът е внесъл самия себе си: „Искаш ли да Ме познаеш? Моля, заповядай”. Разбира се, стоя пред нещо, което засега е неизвестно – но вече предусещам пробива.
Науката кабала се различава много от всички подходи, които човекът е разработил за себе си. В кабала изучаваме правилното, еднакво отношение към двете страни на медала: към „ангела на живота” и „ ангела на смъртта”, към Твореца и Сатаната, към светлината и тъмнината. Защото всичко идва от Твореца – няма никой, освен Него.
Не е възможно нито в едно действие да се разпознае пряко или косвено влияние – всичко е от Него и всичко е в целите на поправявето. Само нашето възприятие придава на този „поток” пряка или косвена форма. Но човекът, във всяко състояние е длъжен да си каже, че то еднозначно изхожда от Твореца.
Човечеството, потопено в тъмнината, е заимствало някаква информация от науката кабала и е започнало да разделя единството на „добро” и „зло”, да прави разграничение между тъмнината и светлината, между Твореца и Сатаната. Така са се появили митовете за битката между „добрите” и „лошите” сили. Тук, на първо място, човекът трябва да разбере, че отвън няма нищо – всичко се случва в него.
А на второ място – че няма разлика между „доброто” и „злото”. Само в кривото огледало на моя егоизъм, общата картина се пречупва и раздробява на две части. А онова, което ми се струва зло, което наричам „скверно”, всъщност може да е светлина.
Въз основа на какво излагам своето мнение? Ако вече се намирам в светлината и виждам приближаващата се тъмнина, тогава мога да говоря така.
А по принцип, в духовната работа, с човека никога не се случва да не отнася, които и да е свойства, сили или действия за сметка на Твореца.
Възложено ни е само едно: правилно да съберем и изградим детайлите на нашата небалансирана картина, за да стигнем до единството между Исраел, Тора и Твореца, до принципа: „Няма никой, освен Него”. По този начин, всеки миг и във всяко състояние допълваме себе си с онова, което сме получили този път от Твореца.
От урока по статия на Рабаш, 09.02.2011
[34869]
Ние най-сетне узряхме за човешкото ниво и станахме свободни. Затова нашето възприятие за реалността ще се промени от чисто материално на все по-духовно.
При спускане в нашия свят, духовните корени се обръщат в своята противоположност в него и егоизмът на нашия свят изпълнява висшата заповед на любовта съгласно своето разбиране – тоест отива да убива. Но решавай какво искаш да правиш: да останеш в тези материални клони или да се издигнеш към духовния корен?
Във висшия свят съществува любов и единство, но докато те достигнат до нашия свят, се преобръщат – тъй като нашия свят е противоположен на духовния.