По духовния път ни чакат немалко проблеми, защото духовното развитие протича въпреки нашето желание и стремеж към състоянието, противоположно на нас. Затова, трябва по някакъв начин да „преработим” себе си.

И това е напълно осъществимо – посредством мъдростта, която придобиваме по време на обучението и криещата се в него възможност да привличаме светлината. Така че ние имаме нужните средства и инструменти. Именно по този начин напредваме.

Във вестника „Народ”, Баал а-Сулам пише:

„Всички животни изцяло разчитат на природата –  не са способни да я развият в някаква посока или да си помогнат без нея”.

Те напредват инстинктивно – в зависимост от това, как се променят отвътре, съгласно вътрешните и външни команди на Природата. Всички нива – неживо, растително и животинско – са се движили напред в течение на историята.

Например, за 15 милиарда години дори неживата природа е претърпяла изменения. Това се отнася още повече за растителния и животинския свят, който се е развивал и видоизменял. Човекът на свой ред е започнал да се развива почти последен, в продължение на 100-200 хиляди години преди нашето време. Така природата води света напред.

В своето развитие, човешкото общество отново ще премине същите стъпала: неживо, растително, животинско и човешко – но вече на човешкото ниво. И отново човекът напредва инстинктивно – подтикван от природата, той принудително преминава от състояние в състояние. В историята виждаме как внезапно се „възпламеняват” народи, извършвайки революции и разпространявайки преобразования.

Именно по този начин се развиваме, докато накрая, в човека не израсне Човекът. Това ниво се проявява в човечеството пред очите ни и то се различава от предишните по способността си да вземе закона за развитие в свои ръце, да се уподоби на Твореца, да се издигне над природата и да я ускори.

Природата ни развива с определена скорост до края на шестхилядния период, прилагайки „валяка на развитието” по пътя на страданията. А Човекът взема тези сили в свои ръце и се развива по-бързо, според собственото си желание.

Той не вижда зло в закона за развитието, а в желаното благо и така реализира себе си като Човек, подобен на Твореца. Той взема пример от Твореца, учи се от онова, което Творецът извършва в творението и желае да постъпва по същия начин.

В един момент хората са изучили процеса за излюпване на пиленца, научили са се да правят инкубатори и постигнали развитие, съответстващо на техните нужди. В резултат на това, всеки ден имаме необходимото количество яйца и не зависим от закона за развитие на кокошките.

Точно така трябва да постъпим и със себе си. Затова, Баал а-Сулам продължава:

„Друго нещо е човекът, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чудесното свойство на тази сила, той се освобождава от оковите на природата и я развива. Неговата функция е да проследи действията на природата и да извършва своята работа по същия начин – като нея”.

А както знаем, „природа” (הטבע) според гематрията – това е „Творецът” (אלו-הים).

„Човекът не се надява да получи от нейните ръце излюпилите се пиленца, чакайки кокошката да измъти яйцата, а си прави инкубатор, който загрява яйцата и излюпва за него пиленцата – подобно на истинска кокошка”.

Освен това, в статията „Мир в света”, Баал а-Сулам пише:

„В процеса на развитие действат две власти:

• Едната е „властта на небесата”, гарантираща връщане от всичко лошо и вредно към доброто и полезното, но „в своето време” – по тежък и продължителен начин, когато „обектът на развитие” изпитва болка и ужасни страдания, намирайки се под „валяка на развитието”, който го мачка с невероятна жестокост.
• Другата власт е „земната”, представляваща хората, които са взели в своите ръце властта на земното развитие. Тъй като е по техните сили напълно да се освободят от оковите на времето, те значително ускоряват настъпването на финала, т.е. окончателното съзряване и поправяне, което се явява край на развитието”.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36469]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →