Въпрос: Как да се стараем да доведем света до обединяване, когато виждаме в него толкова оръжия и подготовка за война?

Отговор: Трябва да правим онова, което зависи от нас. Вярно е, че светът е стигнал до застрашително състояние и бързо се приближава до неприятни събития. Но въпреки това, той остава разделен на лагери и никой не е готов да се откаже доброволно от своите интереси, дори пред очевидната опасност от взрив.

Всяка страна защитава себе си и води протекционистка политика, опитвайки се да се отдели от всички. А такава тенденция ще доведе до война. Защото, никой не иска да се съединява с другите и да се съобразява с чуждите интереси. Това е като детските игри, в които се сблъскват малките горделивци. Проблемът е, че всеки е въоръжен със смъртоносно оръжие.

Необходимо е да приемем това като условие, заложено в общата душа, която се нуждае от поправяне и да се опитаме да предизвикаме поправянето на всички тези явления. Всичко, което виждаме в света, трябва да възприемем като свидетелство за това, че нашата работа не е достатъчна.

Всички останали хора са лишени от свободата на избора и от способността да разбират ставащото. Така че, как биха могли да поправят нещо? Те биват управлявани свише. А ние трябва да направим така, че накрая, на световните везни, да натежи чашата на оправдаването, вместо чашата на вината. И този избор е само в нашите ръце.

Всички останали хора не са виновни за нищо. По тяхното състояние виждаме само резултатите. По това, как се отделят един от друг, може само да се види, доколко бързо се разкриват неизправностите, заложени в природата, в сравнение със скоростта, с която от своя страна добавяме поправяне. Много закъсняваме!

Онзи, на когото е дадена свобода на избора и на когото показват колко светът продължава да се накланя към чашата на вината, трябва да си даде сметка за това, което прави. Както е написано: „Човек трябва винаги да види себе си наполовина грешник, наполовина праведник” и ”изпълняващият добро дело – склонява целия свят към оправдание ”.

А къде са нашите „добри дела”?! Очевидно е, че сме способни да направим много повече, отколкото правим. Ако видиш, че в света проблемите стават все повече – това директно ти показва – а и на всички нас, че не сме постигнали съединението, разпространението, единството, самоанулирането, поръчителството, които сме задължени да постигнем. Да се надяваме, че ще се събудим – а и всички наши другари по целия свят…

Необходимо е хубаво да помислим за това, защото състоянието е много опасно – и всичко зависи от нас. Обръщам се към всички, които чуват и се присъединяват към нас по целия свят. Само ние, нашата мисъл за съединяване може да поправи света и да не позволим на това състояние да се разшири дотолкова, че той да започне да влиза в конфронтация и в колапс.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 27.02.2011

[36501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Свобода на волята | Add Comment →