Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабалистите са приготвили за нас лесен и прост начин за поправяне

Предисловие към ТЕС, п. 11

От думите на мъдреците в Талмуда виждаме, че те са ни облекчили по пътя на Тора (поправянето) повече, отколкото мъдреците на Мишна, защото са казали: “Човек винаги трябва да се занимава с Тора и Заповедите (поправянето на егоизма) дори и ло-лишма (заради себе си), и от занятията ло-лишма (заради себе си) да достигне до занятията лишма (заради другите и Твореца)“. Защото светлината, заключена в Тора, възвръща към Източника.

По този начин те са ни предоставили ново средство вместо описания в Мишна аскетизъм – “светлината, заключена в Тора“, в която има сила, достатъчна, за да възвърне човек към Източника и да го доведе до занятия с Тора и Заповедите (поправянето на егоизма със светлината), в намерението лишма (заради другите).

[36254]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Може ли наслаждението в духовното да бъде егоистично?

Отговор: Разбира се! Духовно се наричат отдаването и любовта. Аз съм готов да те обичам и да ти отдавам, ако на мен ще ми бъде добре от това! А ако не, то за какво ми е да те обичам?! Това се нарича клипа, това не е духовност, а материалност.

Така е способен да обича всеки от нас: обичам моите деца, защото са мои. Но ако те не са мои, то аз няма да имам никакво отношение към тях. Мога да обичам този, от когото зависи моето благополучие, в противен случай – той не ми е нужен.

С други думи, аз влагам и обичам, тъй като от това получавам лична изгода. Но това не е отдаване и любов, а използване на ближния.

Отдаването и любовта, за които говорим ние, в науката кабала, нямат никакво отношение към получаването за себе си. Аз обичам, за да бъде добре на този човек – и толкова. И това е по-голямо от нашата любов към децата ни, защото тях ние обичаме инстинктивно.

Аз трябва да достигна до такава любов към ближния, която не дава нищо на моето его. А ако то получава нещо, то това не е любов: аз обичам себе си и с обходни маневри напълвам себе си.

Значи се получава, че работата е в мотивацията. Как да се проверя?

Не ме вълнува ставащото с мен, а се тревожа само за онова, което се случва с ближния – ето до каква любов ние трябва да се издигнем! И ние трябва да знаем за това, защото природата ще ни принуди към това с цялата си строгост и неоспоримост. Защото съгласно програмата на творението ние трябва да достигнем подобие с Твореца. А Творецът – добрият и творящият добро се отнася без всякакво отношение към себе си. Неговото желание е – да напълни нас, и само това се нарича любов.

Как да се доближим и ние към такова отношение? Само поправящата светлина може да промени моята сегашна мотивация. Тя е създала моя егоизъм, а сега ме издига над него и извършва чудо – извежда ме от Египет. А издигайки се, аз започвам да се поправям.

Да се почувства тази светлина е възможно единствено в процеса на изучаване на науката кабала. Четейки Зоар, човек започва да забелязва нейното въздействие върху себе си. В самото изучаване има сила, която променя човека. Относно това е казано: “Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, светлината, която възвръща към доброто“. Към доброто може да ни върне само тази светлина, която ние притегляме по време на учене. Точно затова в наши дни се разкрива науката кабала и става достъпна за всекиго.

От програмата „Попитай кабалиста“, 04.04.2010

[36355]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

99,99% от всички изменения в нас стават незабележимо и неосъзнато за самите нас. Въпреки че, ние влияем на тези действия – със своя стремеж към поправяне и ги ускоряваме. Но те преминават така, сякаш са физически процеси в нашето тяло, за които ние не трябва да се замисляме.

Аз не провеждам кръвта по артериите си и не се грижа за това как работи лимфната или нервната ми система, или който и да е друг мой орган. Аз мога да се изключа съвсем и да спя, да не мисля за тях, а моето тяло ще продължава да живее,  да се поддържа или дори да расте.

И в духовното развитие процесът преминава по същия начин. Има множество действия, в които ние не трябва да влагаме от себе си осъзнаване и не трябва да определяме тяхната форма и ред. Има съвсем малък промеждутък, в който ние решаваме сами и където внасяме своето участие. И това е достатъчно, за сметка на това постигаме всичко!

Тъй като ние разкриваме “единството“. И за сметка на това единство, обединението, към което се стремим, ние придобиваме знание за всички останали елементи на системата, над които не сме работили! Аз работя над постигане на сливането с Твореца в това, в което на мен ми е дадена свобода на избора. И ми казват, че ако променя намерението си на отдаващо, то ще достигна разбирането за Твореца.

А ако аз разбирам Твореца, то пред мен ще се разгърне цялата тази система и аз ще разбера всичко!

И затова не ми трябва да работя над цялата система и да я проверявам и познавам цялата в нейно огромно разнообразие и огромно множество от явления, не ми е нужно да изследвам всички тях и да ги разбирам. За сметка на това, че придобивам отдаване – аз разбирам всичко, което се случва в нея.

Ние можем да работим над една малка област, но на нас ни се разкрива целият огромен свят! Както е казано: “покажете Ми отвор като иглено ухо, и Аз ще разтворя пред вас огромните порти на висшия свят“.

Иначе и не би било възможно – да изучим тази необятна система от безкрайна сложност и с безчетно множество части, свързани в безкрайни и всевъзможни връзки, която постоянно се изменя, и с всеки свой свободен избор, определя измененията за всички останали.

В математиката от едно уравнение ние можем да определим едно неизвестно. Ако имаме две неизвестни, то ни трябват две уравнения. А тук имаме безкрайно число неизвестни – и се получава, че е необходимо и безкраен брой уравнения, свързани заедно в една система. Тоест това е матрица с безкраен брой уравнения, всяко от които се изменя по свой собствен закон.

Ние не можем да решим такава задача, нашият земен разум не е способен на това. Ние нямаме математическите средства, за да се приближим изобщо някак към нея. А в духовния свят можем да направим това, тъй като там достигаме до желания за отдаване – и в тях получаваме власт над всички неща.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36286]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→