Въпрос: Как да достигнем единение?

Отговор: Единение означава, че съгласно всички желания на Даващ и получаващ, на получаващ и Даващ, те се сравняват един с друг, както гостът с Хазяина в известния пример на Баал а-Сулам.

Гостът няма какво да даде на Хазяина, освен своето отношение, ако той развива точно  такова отношение към Хазяина, както Хазяинът към него. Тоест не се взема предвид, че гостът използва своя апетит, а Хазяинът – своята сила. Те изначално са такива: единият – Творец, а другият – творение. Но, ако махнем тези начални условия, че единият е Творец, а другият – творение, защото те трябва да достигнат пълно равенство, то съгласно какво те могат да бъдат равни? Съгласно своето отношение, което те ще изградят без всякаква връзка с това, което е било преди.

Тоест, ние трябва да се издигнем в отношенията помежду си така, че да не е важно това, че Той е Творецът, Той е първичен, Той ме е създал в желанието за наслаждение и прави с мен, каквото пожелае, защото всичко това изначално идва от Него като от висш корен. И не е важно, че аз, творението, не съм способно нищо повече да направя.

Но ако Той и аз достигаме такова състояние, че придобиваме абсолютно равни възможности, то от нашите равни възможности ние желаем да достигнем сливане, единение.

Преди всичко, Творецът и творението трябва да достигнат състояние, в което двамата да са напълно равни и независими един от друг, творението от Твореца и Творецът от творението.

След като станем равни, тогава вече имаме възможност да създадем някаква връзка помежду си, която всеки от нас свободно пожелава, ние достигаме такова състояние, че желаем само любов, сливане и единение между нас.

Както разказва Баал а-Сулам, гостът и Хазяинът идват до състояние, когато те в равна степен зависят един от друг – Хазяинът от госта, а гостът – от Хазяина, както децата и родителите. Тогава желанието за наслаждение, заключено в творението, и желанието да отдава, присъщо на Твореца – двете – ги покоряват един друг и задължават всеки от тях. И макар, че от една страна, Творецът може всичко, – това за нищо не говори, понеже Той изпитва любов към творението, а любовта Го ограничава, позволявайки Му да прави само това, което тя диктува, а не всичко, което Той може. По-нататък…

Тоест силата на любовта – това е сила на ограничаването, обратна сила, действаща в Твореца. Тя не ти дава нищо да направиш. Ти не можеш да разрушиш този, когото обичаш. Любовта властва.

Затова, условието за единение – това е равенството: във възможностите, в силите, способностите и свободата на изразяване. А след като равенството съществува, от всичките тези възможности ние задействаме именно силата на любовта – и постигаме сливането.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →