Баал аСулам, „Шамати”, „Няма никой освен Него”: И не само, че не напредва в духовната си работа и не вижда никаква яснота напред, а му изглежда, че върви назад, т.е. дори „заради себе си” не е в състояние да изпълнява волята на Твореца, докато точно Творецът го тласка напред.

Ние не създаваме истинско егоистично желание, което е способно да преодолее каквото и да е. Вместо това, започваме да усещаме слабост, безразличие и това, че действаме на автопилот. „Да става, каквото ще става” – ние просто ще се пуснем по течението. Понякога нещата са малко по-добре, а понякога са малко по-зле.

И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, той може да се движи напред. Какво означава „истинско преодоляване с вяра над знанието”? Това е, когато въпреки желанията и мислите си, без да има никакво предразположение да го направи, човек започва да се свързва с учителя, групата и книгите. Общо взето, всичко това се нарича „общество” или обкръжение.

Но дори и в този случай, когато човек започне да се свързва с тях, него го подхвърлят нагоре и надолу и по отношение на учителя, и по отношение на групата, и по отношение на източниците – книгите. Понякога той иска, а понякога не иска. Понякога вярва в това, понякога – не. Понякога му е писнало от това, а друг път се стреми напред и т.н.

Когато трудностите се увеличат, човек започва да мисли, че няма нищо привлекателно или специално по този път, и нищо не го стимулира да напредва. Няма искра, нищо, за което наистина да си струва да се откаже от живота, кариерата и успехите си.

В резултат човек пропада. Неговото падение е сериозно, истинско, дълбоко и доста дълго. Така, той достига до крайното решение, че нито групата, нито учителят, нито книгите, нито усилията – нищо няма да му помогне в този свят освен управляващата сила, Творецът.

Всеки път, когато човек е падал и се е издигал, всички състояния, през които е преминал, са били само за да може той да почувства пълна, абсолютна зависимост единствено от Твореца.

Представете си колко много удари трябва да понесе човек от всички страни, да бъде разтърсен, отблъснат и привлечен; да му се показва съществуването на много сили и различни причини за неговите състояния, така че накрая той да бъде уверен, че няма нищо освен една, единствена Сила. Ако тя не ми помогне, никой няма да ми помогне. Само тя ще ме спаси, ако помоля за това.

И тук в човека се събужда следната необходимост : Творецът обезателно да му помогне. Формирането на тази молба също не е никак просто. Не се случва в един миг, а постепенно нараства в човека, ставайки ясно изразена, яростна и настойчива. Като дете, което си знае своето: просто му дайте каквото иска – и не можете да го убедите по друг начин. Това е състоянието, което трябва да постигнем. И в това състояние Творецът наистина ни помага.

И само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, им се дава помощ отгоре, за да не се задоволяват с малко и да не останат на нивото на малко дете без разум, за да нямат възможност да кажат, че имат всичко и какво още им липсва?

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →