Въпрос: Как може да се  ускори темпа на  развитие на групата?

Отговор: Яйцето, например, не може да се излюпи по-рано от необходимото време. То се отнася към животинската природа и се подчинява на строгите закони на нейното развитие. Навремето хората наблюдавали кокошката и се научили да създават оптимални условия за отглеждането и в инкубатор.

За разлика от това, ние трябва не само да вземаме пример от природата, а с помощта на нейните сили  да можем да ускоряваме развитието си и да променяме качеството му. С други думи, става въпрос за това как възприемаме.

Защото нашето развитие не се ограничава с прокарване на коловоз: усилвам няколко пъти собствените свойства и толкова. Работата е там, че трябва да променя себе си, да се преобразя в противоположност.

И за това са ми нужни вспомагателни сили, които, за начало, ще ми дадат да осъзная важността на тези промени. Ако в процеса на духовното израстване от нас не се изискваше да се променяме – кой щеше да е против? Кой не иска да расте? Даже яйцето иска да стане пиле, а пилето иска да стане голямо. Това е закон.

Но ако се променям от свойството на получаване към свойство на отдаване, получаването няма да ми помогне да достигна отдаването, то само ще сформира в мен отрицателно отношение към мен самия. Тогава в получаването ще усещам зло, ще го възненавидя и ще поискам да се променя в противоположност.

Излиза, че за да се развивам, аз съм длъжен да си създам среда, тоест такива условия, които ще ми помагат постоянно да осъзнавам текущото си вътрешно състояние като лошо за мен, за да поискам да изляза от него, да се променя.

Моето развитие се състои не в това, че раста, а в това, че се променям. Аз не съм длъжен от малък да стана голям, длъжен съм да стана подобен на Твореца, да приема противоположна форма. И затова се уча от Твореца на онези свойства, които трябва да придобия. А след това изграждам обкръжение, което ще ми помогне да възприема тези свойства като желателни, а текущите ми свойства като нежелателни, лоши и вредни. Постъпвайки по този начин, аз действително създавам „парник”, който ще ме отглежда правилно.

По този начин, аз работя с двете противоположни форми на природата: с природата на получаването, свойствена на този свят и с природата на отдаването, силата на светлината, свойствена на бъдещия свят. Аз формирам такава среда, която ми помага да променя ценностите, да осъзная, че моите днешни ценности са лоши сравнени с духовните ценности, които ще придобия утре. Само в такава степен аз ще мога да се развивам.

Тук е необходимо не просто да „подгрявам” текущото състояние, a то трябва постоянно да застава пред мен в контраста на днешните и утрешните свойства, показвайки направлението, към което трябва да се променям и да повишавам важността на тези промени. Тогава ще поискам да стана „голям” не в получаването, а в отдаването. Осъзнавайки текущото състояние като лошо и вредно, аз ще се радвам да се разделя с него.

Накратко казано, трябва да си създадеш всички условия. Ние трябва да работим не над себе си, а над обкръжението, над „парника”, над „инкубатора” и той ще ускори нашето развитие. Тогава ние ще достигнем желателното състояние не в края на зададения ни период от шест хиляди години, преминавайки през пътя на страданията под въздействието на силите на природата, на „валяка на развитието”, а ще стигнем по-рано – по лесния, приятен, желателен път, в най-кратки срокове.

От урока по статията на Рабаша, 27.02.2011

[36461]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →