Обясненията ни трябва постепенно да достигнат до всеки човек, на неговия език, на неговото ниво, поетапно – докато хората успеят да усетят, че именно връзката между нас дава усещане за друг живот, сякаш сме на друга планета, в ново измерение.

Невъзможно е отведнъж да заговорим за това. Винаги трябва да се обръщаме към отделния човек и към група от хора на различни нива на развитие, съгласно желанието, в което те се намират. И затова отначало обяснението трябва да се води на разбираем език: „Ще ви бъде добре. Няма да има нито войни, нито терор, нито наркотици. Децата ви ще бъдат по-успешни. Разводите ще са по-малко“ и т.н.

Трябва да се обръщаме към различните слоеве на населението в подходяща за тях форма: едни обичат повече филми, други – музика, трети – книги, към четвърти може да се намери подход чрез науката, към пети – чрез икономиката, чрез всичко, което е възможно.

Обкръжението трябва да бъде подобно на сфера, излъчваща върху всеки човек твърде много възможности за разбиране на това, какво се нарича глобален свят, тоест включващ в себе си всички форми на влияние. На всички нива, във всички видове, на всички езици – от страна на всичко, обкръжаващо човека.

Такава система на възпитание трябва да се построи. Без това човечеството не ще напредне. То ще бъде подложено на всевъзможни проблеми и беди и в най-добрия случай ще бъде принудено по такъв начин да построи себе си. Тъй като по този начин то реализира своята независимост, защото като строи за себе си обкръжение, за да се измени и за да се поправи, то реализира своята свобода на избор. И така то строи себе си на ниво – Човек.

От беседата по новата книга, 11.07.2011

[48793]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Разкриването на кабалистическата методика пред света изисква да бъдат изпълнени четири условия.

Първо условие – методиката на поправяне трябва да бъде предадена на целия народ, а не само на един човек. Днес все повече хора по света осъзнават, че трябва да променят себе си, да постигат равновесие с природата. Ако по-рано сме смятали, че господстваме над природата и нашият егоизъм е призован да я управлява, то сега разбираме до каква степен той е пагубен за нас.

Това усещане се проявява в масите благодарение на това, че ние отговаряме на първото условие за разкриване на кабала, при което по методиката на духовното поправяне се занимават 600 хиляди души. „600 хиляди души“ е условно понятие, символизиращо събранието на хора, способни да постигнат взаимна връзка помежду си, наречена поръчителство.

Второ условие – излизане на народа от египетското робство, т.е.осъзнаване на злото на собствения егоизъм.

Трето условие – всеки от 600-те хиляди трябва да бъде съгласен да работи заради отдаване.

Четвърто условие – готовност за изпълняване на всякакви действия, които биха довели човека до връзка с останалите.

Поръчителство – това е грижата да се напълнят желанията един на друг. Към това трябва да са устремени човешките мисли. На нас ни е необходимо да произведем революция вътре в себе си. В света има всичко необходимо за благополучно съществуване на жителите на планетата, но не стига само едно – обща мисъл, насочена към тази цел. Ако ние вътрешно се устремим към това, то изобилието ще бъде достъпно за всички.

Всичко зависи от нашата взаимовръзка. Колкото по-тясна е връзката помежду ни, толкова по-интензивно е въздействието на висшата светлина, която ще подреди състоянието на по-ниските стъпала на сътворението. Съгласи ли се веднъж групата от 600 хиляди души с четвъртото условие за поръчителството, взаимовръзката и любовта, тя веднага ще получи огромна подкрепа отгоре.

От нас се изисква само желание да възстановим взаимовръзката и намерението да работим за отдаване. Именно намерението, а не техническият прогрес, ще произведе преврат в света. Ние постепенно ще достигнем до това, че най-новите технологии ще се създават и управляват с помощта на мисълта, т.е. с помощта на намерението и желанието, което е поправено с помощта на това намерение.

Задължение на всеки е грижата за цялото човечество. Защото целият свят е включен в системата на поръчителството, но на първо място с него трябва да се занимават тези, които имат разбиране и желание да се издигнат на най-високото стъпало и да разкрият помежду си Твореца. Груповото желание постепенно ще премине в желание на света.

Човекът постепенно ще изменя своето отношение към себе си, към обществото, към природата и ще получава удовлетворение от това, че се намира в система на обща взаимовръзка. Той ще бъде „захранен“ с висшата светлина, която го изпълва и наслаждава.

Така ще преминем към икономика на разумно потребление, понеже ще се задоволяваме само от насъщно необходимото. Когато започнем да работим според принципа „всичко за всички“, ние ще стигнем до състоянието на поръчителство. Вътрешните промени в човека ще бъдат последвани от преустройство на целия свят.

От виртуалния урок, 17.07.2011

[48694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Този, който не спира да се движи напред и не се страхува да бъде постоянно в състояние на минимална светлина «Нефеш» – във вечно изясняване, в объркване и мъгла – той ще става все по-мъдър и ще постига предишните си състояния.

Той се превръща в мъдрец, но що касае до всяко негово настояще състояние, той пак няма да знае нищо за него, защото вървим с вяра над знанието.

И ако сега той е с вяра над знанието, то ще получи и разум, в който ще разбере своите предишни състояния. Разумът му ще нараства само и единствено при това условие.

Този, който върви над знанието, усеща светлината на мъдростта (Хохма) на всичките предишни свои стъпала освен на най-последното, на което се намира в момента.

От урок по статията „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 13.07.2011

[48705]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обикновено учениците с голямо усилие възприемат такова понятие като ”обратен ред на входа на светлината в желанието”. Но в крайна сметка това е много естествен процес.

Ако аз се намирам на 0-ва степен (шореш), то разбирам и постигам само минималната светлина Нефеш. Когато желанието ми нараства и достига 1-во ниво (алеф), то в него преминава светлината Нефеш, а в нулевото стъпало влиза светлината на следващото ниво – Руах.

Преди, когато съм бил със светлината Нефеш, в смисъл, не много разбиращ, с неголеми сили и сметки, то само така  мога да усещам отношенията си, връзката със света. Това е всичко, което е било у мен.

Сега достигам голяма дълбочина на желанията и постигам повече светлина. Но тази светлина не се отнася към сегашното ми състояние. На това стъпало, на което съм се издигнал с новите си, по-мощни желания, получавам най-слабата светлина Нефеш. Защото само започвам да опознавам новото си желание.

Но сега аз по-добре разбирам предишното си състояние, по-добре го усещам, като начало, служещо за причина на моя подем на сегашното стъпало. И затова сега в него достигам по-голямо осъзнаване, което се нарича светлината Руах, в сравнение със светлината Нефеш, която е била по-рано в мен.

Да допуснем, че съм израснал от една година до втората. На ниво двугодишно дете все още не познавам света и себе си и имам най-елементарното усещане и разум („светлината Нефеш”), просто само съществувам. Но вече по-добре разбирам, какво означава да бъдеш едногодишно дете, всички предишни форми и състояния. В тях  вече притежавам някакво постижение,”светлината Руах”.

Излиза, че колкото повече раста, толкова по-умен ставам, но не в текущото си състояние. Защото в духовното винаги се придвижваме с вяра над знанието, не разбирайки точно какво се случва и всеки път само влизам в ново състояние. И когато се повдигам на това ново състояние, в него аз ще притежавам светлината Нефеш.

Но предишните състояния вече съм ги постигнал и разбирам необходимостта и неизбежността им, зная защо са се реализирали в мен именно по такъв начин, защото съм преминал по цялата верига от такива състояния. Затова там усещам НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешама-Хая-Ехида).

От урок по статията ”Въведение в науката Кабала”(Птиха)

[48711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (С. Караганов, Съвет по външна и отбранителна политика на Русия, политолог, доктор на историческите науки, Институтът на Европа):

„Глобалната криза едва започва и ще засегне всички. Но за сега не е ясно как и кога всички страни ще се обединят, за да започнат заедно да я преодоляват.

Тази криза е нов период в световната история, има опасност да донесе лишения на милиарди хора, може да доведе до конфликти. Това не е само финансова и икономическа криза, а обща криза на системата за глобално управление, на идеите за световно развитие, на международните институции.

Преодоляването на кризата изисква нова философия за глобалното развитие. Необходимо е да се създаде концепция за международната система на управление, поставена върху справедлива и устойчива основа.

Принципи за изграждане на бъдещата система:

– Либерална икономика и търговия при строг международен контрол.

– Координация на политиката на мощните и отговорни страни.

– Колективни усилия за безопасност, отстраняване на източниците на конфликти.

– Общо решаване на енергийните проблеми.

– Русия и ЕС трябва да стигнат до стратегически алианс.

– Цел на развитието е прогресът, а демокрацията е следствие.”

Реплика: И така, кризата едва започва и нейното решаване е чрез обединяване. В противен случай ни очакват лишения!

[48622]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (доклад на ООН): Прогресът позволи да се повиши материалното благосъстояние на населението, но доведе до деградация на обкръжаващата среда. До днес са унищожени половината от горските масиви по Земята, изтощени и замърсени са подпочвените води, изчезват различни видове растения и животни, заплашва ни глобално затопляне, увеличаване на природните катаклизми повече от пет пъти в сравнение с 1970 година.

Невъзможно е да се повиши жизнения стандарт на милиарди жители от развиващите се страни, за сметка на икономическия прогрес, защото това ще доведе до пълно изтощаване на природните ресурси, Земята не може повече да издържа човечеството и целта все едно няма да бъде постигната! Човечеството трябва да намери такъв път за развитие, който ще позволи да избегнат екологичните катастрофи. Преходът към нов модел на развитие изисква радикално изменение на потребителското поведение, на транспортните системи, на жилищата и строителната инфраструктура, системата за водоснабдяване и санитарни норми.

Реплика: Преходът към каквото и да е спасяване на икономиката за разумно потребление е невъзможен без поправяне на природата на човека. Но властта и системата се съпротивляват на поправянето на природата на човека от егоистична на алтруистична, тъй като тогава ще загубят властта над света.

Затова докато е възможно, главната задача на властта и банките е всячески да отклонят хората от мисли за кризата. Дори за сметка на увеличаване на държавния дълг, както е в САЩ. И всяка власт е съгласна с това.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за любов към ближния като към себе си. Но как е възможно да видиш приятелите като по-висши от теб, когато си сигурен и ясно виждаш, че си по-добър от тях?

Отговор: Всеки човек е сигурен, че той е по-добър от другите. Дори ако не го осъзнава, това е така при всеки случай. Няма никакво съмнение, че всеки счита себе си за по-добър от другите, мислейки си, че разбира повече и е по-поправен.

Така се разкрива силата на разбиване между нас, принуждавайки всеки човек да се смята за по-висш от останалите. Човек забравя, че в ръцете на Твореца той е като безформен, нежив материал, като парче глина и че всичко в него, в неговите желания и мисли, идва при него от Твореца.

Единственото нещо, което може да бъде изразено в този материал като лично действие, е стремежът за връзка с „ближния”. В този случай безформената маса приема „Човешка” форма – форма, която е подобна на Твореца.

Само този вид стремеж към подобие с Твореца може да съществува в „глината” като неин собствен стремеж. Кога той става личен, при какво условие? При условие, че това „парче глина” действа, за да се обедини с другите „парчета” в особена форма, наречена „Човек” – във формата на взаимно отдаване, където всички те, желаейки да изваят Човек от себе си, приемат тази форма – определена част от общата скулптура.

А освен това, всичко, което се пробужда в тях и между тях, им е било дадено отгоре, според условията и проблемите, които те трябва да решат. Затова всичко, което се случва в момента и което ще се случва в бъдеще, се дава отгоре. И само едно малко влияние е възможно от страната на материала – постепенно, като се обедини с други като него, да приеме формата на Твореца, да стане „Човек”.

От урок по книгата „Зоар”, 20.07.2011

[48717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е истинското усещане за светлината?

Отговор: Аз нямам какво да дам на друг човек, но когато наистина искам да му дам нещо, тогава вътре в мен, в моето отношение към него, в стремежа към отдаване и любов, особен „поток” се разкрива, което се нарича „светлина”.

За да възприемеш каквото и да е външно явление, е нужно да достигнеш подобие с него. Като радио, което е настроено на определена вълна – аз пораждам вълната, свойството, което е извън мен. Вътре в мен аз създавам пример или модел на свойството отдаване, което е отвън.

Ако аз действително се отнасям към друг човек по закона за отдаване, тогава изведнъж в моето отношение към него аз развивам определено напълване, което като че ли идва отвън, въпреки че всъщност то изплува на повърхността от вътре. Отговорът, който усещам в моя стремеж към отдаване  е светлината.

От урок по статията „Поръчителство”, 20.07.2011

[48724]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо се обръщаме към учените и мислещите хора – за да може чрез тях нашето послание да се спусне над останалите ли?

Отговор: Да. Имаме възможност да насочим учените да се обърнат към правителствата на върха и към народа долу. Ние, един вид, подхождаме отстрани и се внедряваме в този среден пласт от умни, мислещи хора, учени. Водим ги към общата задача, към общото мнение и ги подтикваме да се обърнат към върха и надолу.

Нямаме друга възможност – не можем да го направим сами, тъй като сме въоръжени с методика, която изглежда нереална както на едните, така и на другите. А да чакаме, докато видят, че е осъществима, означава да позволим светът да попадне на пътя на страданията.

Въпрос: Това обръщане на разумна основа ли го изграждаме?

Отговор: Разбира се. Единствено на разумна основа. Към всеки трябва да се обръщаме съобразно неговите желания. В това число и към Твореца: ако искам да установя връзка с Него, трябва да действам в съгласие с Неговите желания. Той иска да ми отдава – чудесно, ще му предоставя такава възможност. Аз се разкривам за Неговите дарове –  именно това е получаване заради отдаване.

Винаги работя с чужди желания. Иначе не общувам с другите, а напротив – затварям се в себе си. Първоначално е нуобходимо да усетя желанието на ближния като желание на масата, желание на учените, желание на другарите, желание на групата или желание на Твореца. А след това работя, съобразявайки се с тези желания. За какво? За обединение. По какъв начин? Както ми го диктува това желание.

Неслучайно рекламните агенции първо извършват проучване, за да си изяснят какво мислят хората, какво искат, към какво се стремят. Всички, които работят с публика и искат да постигнат успех, постоянно държат ръката си на пулса на своята аудитория. А как иначе? Ако искаш да се обърнеш към някоя част от народа, трябва да знаеш нейните желания. Това са азбучни истини.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Казано е, че „Няма никого освен Него“, т.е. висшата светлина се намира в абсолютен покой и винаги ни въздейства с добро. Но от друга страна, е казано: „Погълне го чудовището и го върне“, и ние виждаме, че каквито и усилия да прилагаш, всичко се оказва напразно. Минава месец след месец, ние работим, прилагаме намерение колкото сили имаме, а файда няма.

Но не може в природата да има такова явление, което да няма никакъв резултат – нито добър, нито лош. Определено той винаги съществува и никъде не изчезва. Само че за нас тези резултати сякаш изчезват, миналите действия и мисли се забравят и всеки миг аз съм като нов човек.

Обаче къде се запазва всичко това? В нашето желание, в същинската му дълбочина! Ако ние извършваме някакво действие със своето желание, намерение, усилие, с цялата правдивост, която желанието ни изобразява – било то правилно или грешно, то това действие вече не изчезва.

Всичко, което прави всеки човек, всеки елемент на творението, всяка негова частица: нежива, растителна, животинска, човешка съгласно нивото си, всичко се поглъща дълбоко в недрата на Малхут, именно на това желание, което съществува в творението.

А ако човекът има стремеж да достигне отдаване, то неговите действия стават специални. Дори ако той все още действа заради себе си (ло лишма) и забравя, че трябва да доставя радост на Твореца и не е известно кога ще достигне това.

Всички действия на човека (в групата, в неговите отношения към ученето), които все още са напълно егоистични, поглъщат „нечиста сила“ (клипа), т.е. неговите егоистични желания, от които той в този миг е изхождал. Те са били насочени към личната изгода и действието е придобило егоистичен характер, и все пак всичко се запазва и нищо не се губи. Защото, въпреки всичко, човек прилага усилия в това състояние, което му е дадено, и трябва постепенно да расте.

А когато той достига такова състояние, при което сумата на приложените усилия, неговите старания и групата, която той е организирал за себе си, дават резултат, тогава всичките натрупвания, пазени в нечистите желания, дори без той да знае, изведнъж се изявяват и се появяват като поправени желания. И тогава той ги получава и с тях продължава придвижването си напред.

Това се случва през цялото време и това е много важен принцип. Необходимо е да разберем, че всяко действие все пак има полза дори ако е егоистично. И всичките ни действия, които реализираме в рамките на много месеци, в края се събират заедно, за да ни се разкрият.

А когато на човека понякога  му се отдаде да стигне до по-силен стремеж към отдаването, дори все още да е „ло лишма“, макар и по-близо до „лишма“, той винаги започва по-добре да разбира и усеща миналото и да осъзнава през какво е минал и какво се е случило с него.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.07.2011

[48589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→