Въпрос: Егоизмът лукаво и изобретателно рисува пред мен различни картини. Как да разпознаем в тях лъжата, представяща ни се като любов към ближния? Защото за любов говорят всевъзможните религии и методики.

Отговор: В нашия свят „любовта към ближния“ е проста, примитивна игра на малки егоисти. Нима ще намериш някъде истинска любов към ближния, реално и постоянно практикувана?

Да, хората създават отделни поселения, за да живеят в любов помежду си: има селище в Италия, селища в Индия, цял град в Азия… Но си струва да се вгледаш и ще видиш, че става дума за същите тези егоисти, които са решили да внесат по-комфортни социални порядки. Така им е по-удобно, по–приятно и по тази причина те са се обединили, за да украсят живота си.

Някога в Израел кибуците процъфтяваха – селско стопански селища с колективна собственост от типа на колхозите. Хората решили, че си струва да живеят заедно, защото е по-изгодно. „Дайте да преклоним малко егоизма си и ще ни бъде добре.“ Тук всичко е ясно, но нима това е алтруизъм?

Човечеството предполага, че отстъпването на ближния прави човека да бъде алтруист. Но хората, запознати с човешката природа или изучаващи науката кабала, знаят, че всяка отстъпка трябва да е съпроводена от някаква изгода. От каквото и да се откаже, човек търси какво придобива той вместо него. Нека да е някаква скрита придобивка, но нея винаги я има.

Като пример, аз съм готов да живея в кибуц, защото това снема от мен грижата за това, как да устроя живота си. Нима това не е придобивка? Никакви тревоги, аз просто правя това, което кажат. Но развитието върви по своя ред и с времето кибуците се оказаха извън живота. Като цяло за подобни общества няма бъдеще.

Ние вече виждаме, че всички форми на взаимовръзка между хората трябва да се изменят – поради растящия в тях егоизъм. Измененията продължават и тази вътрешна динамика трябва някак си да се реализира, в противен случай ще настане взрив.

Така е било в продължение на цялата история с различните религии, вярвания и методики. Днес те преживяват временно оживление, защото човек наново се намира в търсене, той търси последна ревизия: могат ли те да предложат нещо реално?

След тази проверка те ще отпаднат окончателно. Тъй като днес ние ги проверяваме по отношение на интегралния механизъм, който Природата постави пред нас. Такъв критерий до сега за нас не е имало. Хората отново прелистват страниците с всевъзможните практики, конфесии, мистични учения, опитвайки се да разберат: ще ни помогнат ли те в новия, интегрален свят?

Този процес няма да отнеме много време и много бързо ще приключи с крах на очакванията. Всички ще видят, че е безполезно да чакаме помощ от тук. Всеки обект, на който човек прави проверка, ще се задържи максимум няколко години, след което ще се открие неговата несъстоятелност.

Тъй като ако не се изменя природата на човека, за да стане той толкова интегрален, както и самата Природа, стояща пред него, няма да му помогнат никакви рецепти.

Единствената методика, която прави човека да бъде глобален, интегрален, обединен с другите е методът на привличане на светлината, възвръщаща към Източника, науката кабала. Трябва само да предоставим на всеки възможността да осъзнае своето зло. Тогава всякакви други средства и техните съчетания ще се окажат безсилни и целият този бизнес на „духовни“ уловки ще изчезне.

Човек не ще се успокои, защото светът се е изменил, а и не е работата в успокоението, а във вътрешния „конфликт на интересите“. Никой не ще оцелее в интегралната система, ако не бъдем в пълно съответствие с нея.

От урока по статията “”Даряването на Тора”, 07.07.2011

[47426]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Непонятно е по какво се различава бъдещето от миналото, че ние не сме властни над него, не сме способни да намерим изхода от кризата и правилния път на развитието?

Отговор: Човек винаги се е променял (ръст на егозима), а след това от своите изменения, в съответствие с измененията си, той е изменял «под себе си» обкръжаващия свят. А сега вече той егоистически не расте, завърши неговото егоистично стъпаловидно развитие – и затова не ще развива обкръжаващия свят.

По нататък става движение в «обратна страна». Сега природата, обкръжаващата среда се изменя – показва ни се като интегрална, глобална – и принуждава човека да се измени като нея, да стане интегрално свързан с целия свят.

Тоест ние сме встъпили в стадий не под неволните изменения на егоизма на човека, в съотвествие с който той «под себе си» строи природата, а изменения на природата «преди човека» предизвикват необходимост да измени себе си под обкръжаващата нова обстановка. Тоест изменя се парадигмата: по-рано ние по неволя сме се изменяли вътре в себе си и сме изменяли обкръжаващия свят под себе си, егоистично, тоест правили сме го такъв, за да бъде приспособен към нас, а сега обкръжаващият свят се изменя и ни принуждава да се изменим по него.

Това е обратно движение, не от човека към обкръжаващия свят, а от обкръжаващия свят към човека. Тоест светът, обкръжаващата ни природа, като се променя, ни заставя всеки един от нас и цялото човешко общество да се измени.

Човек ще трябва да се измени, тоест да поправи себе си като природата. Такова нещо още не се беше случвало. Човек никога не е обръщал внимание на природата, а я е изменял «по Мичурински» – «да вземем всичко от природата – това е нашата задача», тоест да я подчиним егоистично на себе си.

А сега се налага самият човек да се измени, а не да измени обкръжаващата среда. Затова му е нужно отначало да познае природата, първо да я «погледа», а след това да мисли как да бъде в хармония с нея. А природата е самият Творец. По такъв начин ние достигаме до необходимостта да постигнем цялата природа, тоест Твореца, да се изменим «по Него».

В това се заключава тази преходна точка, която ние наричаме кризис, от който няма изход «назад», а само когато разберем смисъла на тази нова парадигма на нашето съществуване: не да измени света под себе си, а да измени себе си под света.

А ако продължаваме да се опитваме да изменим природата под себе си, то с това поставяме себе си против природата и в крайна сметка, природата ще ни «сломи» с ужасни страдания.

[47458]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→