Въпрос: Каква фраза мога да напиша пред себе си с големи букви, така че всеки път като се отвличам в мислите си, да мога да се върна към нея и наново да се съсредоточа?

Отговор: Представи си състояние, към което си струва постоянно да се стремиш и го опиши така, че тази фраза веднага да ти напомня, че само в егоизма си ти възприемаш реалността разделена, раздробена на противоположни части.

Веднага щом отхвърлиш от себе си този поглед през егоизма си, всичко става единно цяло. Ти сякаш гледаш на реалността през завеса с малки дупки и тя ти се струва съставена от отделни части. Ти махаш от очите си тази завеса и цялата реалност се оказва единна.

От урока по книгата “Зоар”, 28.07.2011

[49518]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ние произхождаме от състоянието на пълно съвършенство, наречено „светът на Безкрайността.” Единственото липсващо нещо е осъществяването на това съвършенство. И то единствено може да се разкрие като „предимство на Светлината пред тъмнината,” тоест първо чрез разкриване на нуждата от съвършенство и в нея – съвършенството.

За да се създаде усещане за несъвършенство, много подробности на скриването се разкриват в света на Безкрайността като подготовка за нас. Най-голямото скриване е светът, в който се намираме, в този свят, на последното ниво на скриване след 125 негови нива. Поради това, тези нива са наречени „светове”, „оламот” – от думата „олама”, скриване.

Всичко, което ние трябва да направим, е да разкрием света на Безкрайността, съвършенството, в което се намираме според плана на творението „да бъдат насладени творенията,” за да се разбере, че това състояние действително е най-съвършеното, прекрасно и добро от всяко възможно състояние.

Първо, ни се струва, че нашето тъмно състояние на скриване е напълно поносимо. Ние дори му се наслаждаваме и не искаме да се предвижим от него към друго място. Но тогава, все повече и повече, ние разкриваме неща в този живот, които не ни задоволяват и започваме да разбираме какво е несъвършено в нашето състояние и какво може да стане съвършено в бъдеще.

По този начин откриваме много неща, които ни липсват (тоест несъвършени): храна, секс, пари, почест, знание. И така откриваме, че вътре в тези източници на напълване определено не може да има съвършенство. Напълването е възможно само ако аз изляза от себе си и напълня другите, като по този начин ставам равен на Твореца. Тоест аз трябва да разкрия Майстора, моя Творец и да стана подобен на Него.

В края на краищата, Той не присъства в моя материален свят, в сегашните ми желания и нужди. За да Го открия, аз се нуждая от напълно различен стремеж – нужда за отдаване. И като резултат от моето отдаване на Него, аз ще Го разкрия вътре в себе си и ще постигна сливане. Тоест аз ще придобия същата форма, същите качества като Неговите. Това ще е истинско, ново желание – единственото нещо, от което се нуждая, нещото, което определя моето несъвършенство. Няма нищо повече! Има само желание за разкриване свойствата на Твореца вътре в мен докато не достигна пълно сливане.

Когато човек полага усилия да достигне това желание, по пътя той вижда, че се нуждае от средства за това: групата, целия свят, учителя, книгите, ученето и работа над разума. Но накрая той достига усещането за несъвършенство и разбира, че съвършенството означава сливане с Твореца, със свойството отдаване, което се разкрива в човека. Но сега той го няма.

Това осъзнаване е наречено „Аз положих усилия и намерих”, защото сега той намира правилното желание. И ако той изпитва своето състояние като несъвършено и му липсва само свойството отдаване (отдаване заради отдаване или дори получаване заради отдаване), тогава вътре в него възниква промяна и той преминава от нуждата за съвършенство към съвършенство. Във връзка с това, всичко се определя от неговите усилия.

Въпреки това, усилията не трябва да са тези, които той е искал да извърши егоистично, а според това, което чува от учителя и извършва в групата. И по пътя той вижда много състояния като това, където трябва да принизи себе си и да извърши указанията на своите учители, водачите по пътя. Така той накланя везната със своите усилия, като принизява себе си пред съветите на кабалистите.

И тогава от „613 препоръки” (Еитин) той достига „613 указания на Тора” (Пкудин), тоест той поправя своите желания и се удостоява с „откриване” – разкриване на Твореца вътре в творението.

От урок по статия от книга “Шамати”, 24.07.2011

[49084]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Как да обясним на масите интегралността на новия свят, за да се убедят в това?

Отговор: За да усети това светът, ще трябва да преживее много беди. Умът може да се съгласи с наличието на всеобща връзка. Наистина аз съм чел и чувал нещо подобно. В Япония земетресение – у нас проблем със резервните части. В Либия война – Дания затваря границите. Съгласен съм, светът е интегрален.

Обаче тази интегралност трябва да се усети до мозъка на костите – така, че в нито една мисъл, в нито едно желание да не се разграничава от останалите, от цялото човечество. Това трябва да се усеща вътре, да те подпира под лъжичката, а не да се възприема просто от разума.

Аз трябва да усещам това физически, ”със стомаха си”. Нека дори от глад да умирам, аз не мога да взема в уста дори парченце, ако не съм уверен, че такова парче има и за останалите. Ето какво е интегрален свят: изяждайки онова, което останалите нямат, аз сякаш гълтам отрова.

Трудно е да си представиш нещо подобно. Ние съвсем не сме в темата, ние само сме чували там за някакви си връзки. Оттук все още сме далеко от отровата, в което се превръща индивидуалното угощение, и до благославянето, в което се превръща, когато с него са подсигурени всички. Представи си през какви страдания трябва да преминем по този път.

Въпрос: Но ние искаме да предотвратим тези страдания. Това означава, че трябва да предоставим на човечеството неоспорими доказателства за това, че си струва да се проникне от тази интегрална система, защото иначе ще си причини страдания. Ние трябва да засегнем неговите чувства, за да достигне до него това послание.

Отговор: Вярно. Но от друга страна, дори посредством социалното въздействие е невъзможно да се предадат на човек толкова дълбоки знания, ако не прибегнем до помощта на светлината. Ти трябва да ускоряваш придвижването, защото иначе това ще стане със силата на развиващите се събития, надигащи се в гръб.

И затова, тук трябва възпитание. Ние говорим не просто за някакви факти, взети от рекламите – човек трябва да се “гмурне” в тези факти, за да го обкръжат, ”да го форматират”. Тук няма да помогне обективното, абстрахирано подаване – трябва да се добереш до вътрешността. А на това ти не си способен.

Четейки за съседа, на когото му изгоряла къщата, човек цъка с език: ”горкичкият”. Сигурно сега правителството ще му помогне? И по-нататък няма да се помръдне. Прикритието на нашия егоизъм може да се разкъса само с помощта на светлината. Без нея няма да ни помогнат никакви доказателства и даже огромните страдания няма да променят хората.

Придвижвайки се между страданията е почти невъзможно. Те само могат да ни подтикнат към духовното, но не и към поправянето. Самото поправяне ще осъществи само светлината.

От урока от статията ”Мир”, 28.07.2011

[49568]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Имам въпрос относно съпруга ми. Ние и двамата сме много сериозни към работата си и съпругът ми от време на време стига до точка на пълно объркване, голяма тъга, тревога и дори „гняв“ към състоянието на света, към всичко, което чувства отвътре, като че ли носи тежестта на всички светове върху раменете си и има нужда да намери решение за целия този „хаос“.

Има ли нещо, което аз, като съпруга, мога да направя, за да облекча работата му, да му помогна да се почувства балансиран или спокоен, да му помогна да разбере своята отговорност?

Отговор: Една съпруга може да успокои и стабилизира мъжа си по-добре от всеки друг. Той трябва по-дълбоко да изучи усещането за света и властта на единствената сила. Ние усещаме света само в себе си, в нашите качества. С други думи, според степента на нашата непоправеност, ние усещаме света вместо Твореца. Ако поправиш себе си, ще усетиш света на Безкрайността чрез проявявянето на Твореца пред теб.

Въпрос: Ако някой прескочи бариерата, стига ли до момент, в който трябва да бъде близо до групата и ако не е, ще навреди ли на себе си?

Отговор: Бариерата е границата между теб и другарите ти.

Въпрос: Знам, че разкриването на злото начало в мен е част от пътя на поправянето. Разбирам, че по този начин Творецът иска да ми покаже колко съм противоположен на Него и че все още съм далеч от свойството отдаване.

Но не е ли достатъчно да разпозная злото в себе си? Защо злото нараства до такива чудовищтни размери, че контролира буквално всичко? Чувствам злото в себе си, както никога досега и виждам, че наранявам много хора около мен.

Отговор: Това са вашите желания, които се разкриват пред вас според степента, в която можете да ги управлявате и поправите.

[47849]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Кабалистичните текстове са написани на иврит и арамейски, като лицева и обратната страна на един и същи език. Но в действителност, тук езикът няма значение. Всичко може да бъде описано на английски, гръцки или немски – няма никаква разлика кой език използваме.

Няма значение кои символи избираме. Най-важното е те да са подходящи за изразяването на онези свойства, които съществуват на плоскостта на получаването, за да можем с тяхна помощ да издигнем желанието – към желанието за отдаване.

Езикът на клоните не прилича на езиците в този свят. Той изразява желанието с всичките му свойства, тъй като привлича поправящата Светлина, връщаща към източника, и се променя, за да се издигне на следващото стъпало. Езикът означава връзка и в този свят ние го използваме точно така – само че по-просто, по-плоско.

Когато кажа нещо, аз обяснявам връзката си с това понятие: колко го разбирам, чувствам, тревожа се за него. А езикът на клоните не е просто обяснение на моето отношение, а по-скоро е обяснение на подема – на самото действие издигане. Езикът ни учи как от по-нисшето стъпало да се свържем с по-висшето.

Всеки език изразява връзка – няма нищо друго освен връзки. Вселената се състои от много елементи и основното нещо за нас е връзката между всички тях. Цялото ни развитие е посветено на усъвършенстването на връзката. Чрез това се определя цялото напредване.

Всеки път разкриваме все по-истинска връзка между частите на реалността, докато не разкрием света на Безкрайността, в който всички връзки са отворени. Тази връзка се нарича „Творец“ – свойството отдаване, намиращо се между всички части.

От урок по “Учение за десетте Сфирот”, 11.07.2011

[47823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→