Мнение (Харалд Шуман, един от главните немски специалисти в областта на глобализацията): Евро зоната  се нуждае от единна икономическа политика и единно икономическо правителство. В противен случай националните баланси, разликите един от друг ще подринат целия проект.

Ние трябва да създадем координирана икономическа, социална, данъчна политика, в противен случай еврото е обречено на неуспех. Сега се намираме в тази фаза, когато немци, французи, холандци трябва да разберат, че не трябва да се стремят към излишък в експорта във време, когато другите страни потъват в дългове.

Немските избиратели трябва да осъзнаят, че техните доходи се основават на това, че другите страни – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия – натрупват дългове. И част от тези средства трябва да се връщат. Но се иска време, за да могат хората да разберат това и да го приемат. И на пътя към това постепенно ще формират координирана икономическа политика.

Реплика: Шулман има добро мнение за хората – и неразбиране на злата ни природа, която нарочно е създадена такава, за да не постигнем успех без да сме поправили себе си. Тъй като целта на Твореца не е „добър живот за егоистите“, а извисяване над егоизма до алтруизъм, плътно до абсолютното отдаване и любов, какъвто е Той самият.

А кризите са само за това, да се осъзнае егоизма като зло за нас. Затова всичко ни е указано правилно – да създадем истинско единно пространство, но това ще е възможно само ако станем единни. Между другото и ЕО не ще може да се поправи сама, а само с целия свят заедно. Но това откритие е още пред тях….

[47489]

Filed under: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обърнем към света с послание за поръчителство? С какво можем да заинтересуваме, да развълнуваме човека?

Отговор: Ние не можем да призоваваме човек към поръчителство. Тъй като трябва да му покажем някаква изгода, да демонстрираме какво той ще получи от това.

Рекламите ми обещават море от наслаждения: „Купувай, ти просто не знаеш какво щастие преминава покрай теб“. Може ли в този стил да рекламираме поръчителство? Ако не, то по-добре да не говорим за него.

И затова ни е нужно да подготвим правилно обяснение – такова, след което човек не ще се удържи да седи в дома си и ще хукне към указания адрес. Да имаш какво да кажеш означава, че си струва да започнеш разговор. А ние засега сме неспособни на това и затова се учим.

Днес ние няма с какво да привлечем света към поръчителство. Той изначално не чувства необходимост от това. Тъй като поръчителството не е храна, не е секс или семейство, не е пари, власт или знание. Как да го облечем в обичайните одежди и да обещаем нещо познато, понятно? Към хората трябва да се обръщаме съобразно с техните желания – или да се готвим много сериозно, но все пак да чакаме позив от тяхна страна.

Още малко криза, още малко проблеми и съобразно тях, на фона на възникналите потребности ние ще можем да говорим с хората. И обратно, няма как да достигнем до човека, докато нашето предложение не отговори на неговото желание.

Рекламата се обръща към тези желания, които са заложени в нас изначално, тя изкусно се добира до тях и приема формата, която съответства на даденото наслаждение. Но в какво наслаждение може да се облече поръчителството и единството?

Тъй като „униформата“ трябва да бъде такава, че човек да може да разгледа изгодата: „Аз ще имам повече храна, повече секс, повече семейна топлина, повече поддръжка, почести, ще придобия сила, образование, пари…“ А ако ли не, остава само абстрактната идея: „Момчета, дайте да заживеем дружно“.

Ние трябва да търсим подход към човека,  да се учим на такова обръщение, което ще му покаже: това си струва.

Каква изгода ми носи поръчителството и обединението? Днес ние можем да говорим, че то ще позволи да се установи равновесие с природата, да се справим с екологичните проблеми, с нашествието на медузите, със слънчевата активност, с безработицата.

Но трябва да отправяме посланието си ясно, кратко и в проста форма, без философски паралели между поръчителството и цената на сиренето. В очите на човека те трябва да бъдат ясно свързани помежду си: „Встъпваш в поръчителство – и ще имаш по десет кутии сирене на ден. Ако не встъпиш – няма да можеш да си купиш и една.“

Ето до каква степен обясненията ни трябва да бъдат ясни и очевидни.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47916]

Filed under: Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как избирате събеседниците си?

Отговор: Има хора, които пишат за събитията. Те изучават събитията като учени или като публицисти. А има и такива, които гледат на събитията в дълбочина и изследват тяхната обща тенденция, вътрешния смисъл, причините и целта, могат да разгледат дълбоко, през и чрез събитията – тяхната връзка и цели, а също така и целта на тази сила, която ги развива и направлява.

Най-дълбока такава възможност за изследване на събитията има в кабалистите. Но на мен са ми интересни всякакви изследователи, за да може да се прояви в света общата тенденция на ниво на учени, публицисти, народните маси.

[47856]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Ако светлината и Творецът не се променят, какво е „пробуждането свише” (итарута делеила)? Какво означава да бъдеш пробуден свише?

Отговор: „Пробуждането свише” винаги го има. Ако в този момент си способен да седиш и да учиш дори за минута, това е резултат от „пробуждането свише”. То ти дава сила, търпение и желание. Ти учиш вместо да спиш или да преследваш материалните наслаждения на този свят. Вместо всичко това, ти слушаш урока и се стремиш към нещо, което дори не познаваш.

От къде идва „глупавото” и „нереално” желание? Един разумен, здравомислещ човек би ли направил това? Всичко е благодарение на пробуждането свише, чрез което светлината ти свети свише и те кара да се стремиш към отдаване.

Светлината е постоянна и не се променя, но ти да. Всеки път се променяш и твоята чувствителност се повишава, поради и което чувстваш по-голямо и по-голямо влияние. Ти увеличаваш чувствителността на твоето възприятие по степените: 0-1-2-3-4 докато не постигнеш пълната вътрешна степен (АВАЯ). Ти правиш това с твои собствени усилия, благодарение на твоето „пробуждане отдолу” (итарута делетата).

Обаче кой ти даде първоначалното пробуждане и те вдъхнови да положиш усилие? Това беше пробуждането свише! Затова е написано: „Аз съм първи и Аз съм последен”.

От урок по статия от книгата „ Шамати”, 05.07.2011

[47203]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (А. Калецки, водещ журналист в „The Times”): „Има две възможни решения за кризата в Гърция: Първото е Гърция да обяви девалвация на собствените си дългове и да напусне еврозоната… Второто е ЕС да поеме обща отговорност, грубо казано, върху половината от дълговите в Атина…

Второто решение е много по-вероятно, защото разбиването на еврозоната е немислимо за немските и френските управляващи, а едно разбиване със сигурност ще доведе до девалвация на Гърция. Ако Гърция не успее да вземе заем в Евро и девалвира спестяванията на собствените си жители в нова валута, Ирландия би се изправила пред същия проблем и веднага би прехвърлила спестяванията си в немски банки, разрушавайки ирландските банки и предизвиквайки излизане от еврозоната. Това капиталистическо бягство, от своя страна, би довело до смъртна опасност за членовете на Португалия, Испания, Белгия и Франция.

В крайна сметка, кредитоспособните европейски членове ще трябва да приемат обща отговорност за около 500 милиарда от гръцките, ирландските и португалските дългове, ако искат да спасят единната валута…”

Но егоизмът стои на техния път: „Кредиторските страни не искат да поемат допълнителни европейски дългове, докато задлъжнелите страни са дори много по-устойчиви на загуба на национален суверинитет и демократично себе определяне… Изводът е, че и кредиторните, и задлъжнелите страни ще се противопоставят на единственото възможно решение на евро кризата, докато не изтощят всички възможни алтернативи.

Парадоксално, но факт, продължителната заплаха на кризата е необходимо условие за времена финансова стабилност в Европа. А що се касае до „количествения скок” към фискален федерализъм, който Трише правилно определи като ключов за кризата, логичното условие това да се случи е кризата да се влоши.

Европейските лидери пък се надяват кризата да бъде постепенно разрешена, избягвайки радикални мерки, защото условията ще се подобрят с течение на времето… Но има твърде много силни пътища, в които времето работи срещу оцеляването на еврозоната”. Задлъжнелите страни знаят силата си: Германия, Франция и ЕС са готови да заплатят каквото и да е само и само да умиротворят Гърция или Ирландия, ако те заплашват с девалвация.

„Ако европейските политици действително искат да спасят еврозоната, те трябва да направят количествен скок към фискален федерализъм – и трябва да го направят скоро.”

Реплика: Тази схема става много проста, ако тълкуваме всичко случващо се с две сили: егоистичната сила на хората, страните и света, и алтруистичната сила на Твореца/Природата. Те се намират в противоречие и Природата търпеливо учи хората на необратимия процес на развитие и необходимостта да се направят взаимни отстъпки, да се достигне до съгласие, единство, поръчителство и любов.

Така двата лагера, силният и слабият, се учат взаимно на отстъпки, показвайки колко много се нуждаят един от друг – до момента в, който те осъзнават необходимостта напълно да се обединят над всички свои различия. Природата ще ги принуди на направят това!

[47225]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как светлината ще реши проблемите на седемте милиарда души на земята, ако всеки човек си има свои собствени проблеми и ниво на развитие? Ние живеем в огромна система. Наистина ли е възможно всеки детайл в нея да бъде взет под внимание?

Отговор: Представи си вдлъбнатина в земята, която ти запълваш с вода. По същия начин всеки детайл, елемент, издатина и вдлъбнатина в света се запълва със светлина, според неговите свойства.

Светлината не прави никакви разчети с желанието. Тя просто го запълва и свети за него, пробуждайки се вътре в него. И според това, желанието чувства колко близо е то до светлината или колко далеч е то от нея в определени детайли на възприятието.

Например, светлината, която аз получавам, усилена с 10 вата. Съответно, във всяко едно от моите свойства и във всяко желание се повдига нова мисъл, нов анализ на ситуацията и аз правя нов разчет.

Въпрос: Излиза, че светлината не е функция, а всичко се определя само от желанието?

Отговор: Светлината не се променя. Всичко зависи от желанието и неговите форми. Когато то е пълно със светлина, аз не чувствам самата светлината, а реакцията на желанието, всички негови струни. Това е светлината за мен.

Въпрос: Коя част от това зависи от мен?

Отговор: Работа с намерението. Ние не променяме желанията, а намерението. И само него. Не ме е грижа какви издатини и вдлъбнатини има в дупката, която запълвам с вода. Те ще останат такива, каквито са, а моята задача е да напълня дупката.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 10.07.2011
[47687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мнение (Президента на Украйна В. Янукович за заседанието на Съвета на родните и чужди инвеститори): ”На мен не ми се обръща езика да кажа, че кризата е приключила”. Тя не е приключила. Ние виждаме, как в глобалния свят се появяват нови примери за безпокойство на цели конгломерати от държави.

Ако погледнем на Гърция, Испания, Португалия там скоро кризата няма да завърши. И няма крайна, окончателна рецепта, как да се регулира кризата. А световната икономика е взаимно свързана. Родният бизнес, международните корпорации, инвеститорските компании и банките имат задължения един към друг.

[47853]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да предложим на хората поръчителството, като залог за безопасност?

Отговор: Възможно е. Ако ти намериш разбираема за всички връзка, приравняваща поръчителството и безопасността, тогава за теб ще се появи възможност да се обърнеш с призив към народа за обединение, като един човек с едно сърце, с обща любов над всякакви различия между нас.

Заповядай, действай – но при условие: от твоите думи хората трябва да се убедят, че между поръчителството и безопасността може да се постави знака за равенство.

По принцип, нашето обещание трябва да удовлетворява някакво тяхно желание:

• поръчителство = на безопасност
• поръчителство = евтини продукти
• поръчителство = свобода
• поръчителство = хубав климат

Няма значение, какво имено, но равенството трябва да има място. Това е основата на рекламата, на подхода към хората.

И затова трябва да изучаваме потребностите на различните кръгове, към които бихме се обърнали, и да проведем нужната подготовка. Ние нямаме за цел да им продаваме поредния продукт – напротив, ние ще им поднесем подаръка на чинийка, истински ”бонбон”. Това ще бъде като подхранваща духовна смес за новородени – и ще им остане само да отворят уста. Ето какво трябва да усещат: не трябва никакви усилия, само да получат подаръка.

Затова ти започваш от малкото: вижте филм, отворете сайт, прочетете книга. Даже без каквито и да е действия – просто пасивно участие. Друга работа е да натиснеш бутона, това за човек вече е проблем, тежка работа. Сам той би натискал бутона цял ден, но когато ти му предлагаш, дори едно натискане вече е проблем.

Трябва да се има предвид човешката природа и да се използват такива методи, които да го превлекат: филми, пиеси, песни – всичко, което може да се използва като красива опаковка за нашите послания, за да се усвоява постепенно. Но така или иначе, това послание трябва да бъде приятно за човека и желано.

Разпространяването е тънка работа, и ние трябва да станем професионалисти.

От урока ”Даряване на Тора”, 12.07.2011

[47927]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се смесват молбите към Твореца, тоест да искаш и едното, и другото?

Отговор „И едното, и другото“ означава, че няма желание. Желанието трябва да бъде съвършено.

Висшата светлина може да напълни хиляди желания. Но как да вкара няколко напълвания в едно желание…? В този случай, това не се нарича желание.

Ти представляваш желание. Иска ли това желание нещо? Да. Каквото поиска – това и получава. То не може да иска две напълвания, защото е едно желание, един съсъд. А ако искаш няколко неща, значи желанието ти още не е приело правилната форма.

Не е възможно  да обичаш двама. Защото искаш да се свържеш с онова, което обичаш. Няма значение към какво е насочено желанието – към храна, секс, семейство, почести, знания или към духовното – то трябва да е цялостно: „Аз желая!”.

От урока по книгата „Зоар”. Предговор, 08.07.2011

[47677]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мнение (С. Стейплз, президент на НИИ ”Ридо”, Канада): Икономическото неравенство расте – така нараства и броя на новите конфликти. Привържениците на глобалната икономическа интеграция твърдят, че глобализацията помага на света и на икономическото развитие на държавите от третия свят. Те твърдят, че „прилива повдига всички лодки”, печалбите на корпорациите спомагат за ръста на общото благосъстояние. Обаче съществуват сериозни доказателства за противоположното.

Икономическото неравенство на държавите се влоши, водят се много войни в страните от третия свят като повечето от тях са граждански войни. СМИ твърдят, че причините са религиозни или етнически, но основен източник на всичките – са икономическите причини.

Глобализацията може да подтикне света във война за суровини. Отбелязва се спад в областта на правата на човека, социалната справедливост, екологията, демокрацията.

Реплика: Сама по себе си глобализацията не е крачка напред, а демонстрация на единството в нашия свят, негова пълна взаимна зависимост. Но съюза на разбойниците (държави от егоисти) – е зло, както за тях самите, така и за целия свят. Затова кризата продължава. Глобализацията ни посочва само едно решение – това е промяната на нашата природа, да възпитаме интегралния човек. Това ще доведе до промяна в световната икономика и останалия обществен строй.

[47278]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→