Въпрос: В какво се състои свободата на избора? Откъде човек може да знае какво да избере между две възможности?

Отговор: Пред човека няма две възможности –  има само една. Ние не стоим на кръстопът, където трябва да решим накъде да завием – надясно или наляво. Няма такова нещо! Аз се намирам на право шосе и мога само или да ускоря своето придвижване, или да не го направя.

Ако се придвижвам много бавно, то всеки миг получавам удари от друсането по неравното, разбито шосе, с дупки по пътя, където от всички страни могат да ме нападнат диви животни, където ме чакат страшно много проблеми и даже войни.

Или мога да взема вертолет и да летя над това шосе. Това зависи от мен.

Но посоката си остава същата, ние достигаме една и съща цел. И макар да се говори, че човек може да се отклони от пътя, всъщност се има предвид не отклоняване от самото шосе, а отказ да се движиш бързо, подтикнат от собствен мотив.

Тогава ти вървиш съгласно двигателя на програмата на творението,  което се нарича “в своето време” (“беито”) и на всяка крачка получаваш проблеми, удари, войни, беди, болести и кризи – всичко, произтичащо в нашия живот чрез всевъзможните проявления на желанието за наслаждение.

Защото то трябва да ти покаже всичките тези проблеми, защото от отчаяние и страдание ти си “очистил” егото и не би искал наслаждения в такива състояния. Това е достатъчно, за да поправиш егото на тази първа степен – животинското ниво.

Въпрос: Как човекът може да провери дали не е паднал от хеликоптера отново на пътя?

Отговор: Преди всичко, той усеща това по пробуждането си, по въодушевлението, стремежа към целта. Нека провери дали в него “гори” усещането за важността на връзката с групата – единственото средство за придвижването,  работи ли той в името на това, използва ли правилно всички дадени му средства: учителя, групата, книгите.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (Шон O’Grady, сп. Индепендънт, 26.28.2011): ОИСР обяви пет „глобални катаклизма“, които ще дестабилизират все по-често световната икономика през следващите години. „Вместо традиционните заплахи като  война, глад и смърт, ОИСР посочва вирусните пандемии, кибер атаките, финансовите кризи, социално-икономическите вълнения и магнитните бури.“

Първият епизод от прогнозираната  поредица беше финансовата криза от 2008 година. Увеличаването на честотата на кризите те обясняват с „нарастващата взаимозависимост“ в световната икономика.

Коментар: Когато вместо отделните непоправени (егоистични, тесногръдо мислещи само за лична облага) хора, народи, държави, всички те  станат едно тяло, една взаимозависима система, в която всеки прави само това, което вижда като благоприятно за себе си, възможността за нарушаване на системата се увеличава многократно и непредсказуемо.

Защото взаимозависимостта създава непредвидими комбинации от причини за всяко бъдещо състояние. А нашето знание за тази система не позволява да я разберем и изчислим. Това е възможно само, ако можем да я почувстваме като своя. А това на свой ред е възможно само, ако ние сме интегрално свързани по между си.

А това е възможно само, ако ние самите намерим  нейните качества и свойства. А това пък е възможно само, ако поправяме себе си по методиката Кабала,  което се нарича разкриване на  Твореца пред творенията. Защото  Творецът- това е разкриване в нас на нашите поправени свойства. Затова той се нарича Боре: от „Бо” – ела, достигни и „Ре” – виж, открий в себе си.
…А иначе можем да отворим книгата на пророците и да видим какво ни очаква, ако не успокоим Природата, чрез равновесието си с нея.

[47054]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на първото разпространение на светлината (Кетер), съсъдът все още не съществува. Тогава в какво се облича светлината?

Отговор: Разбира се, това все още не е съсъд. Затова се нарича стадии на разпространение на пряката светлина, а не стадии на съсъда. Може също да се нарече стадии на развитие на съсъда, но несъмнено преди четвъртия стадий няма съсъд, който може да се нарече независимо творение.

Само след като в четвърти стадий става съкращение, разпространявайки се отгоре надолу и достигайки този свят може да се каже, че съсъдът завършва своето развитие. Само тук, в този свят, творението ще пожелае да се върне към своя корен и ще може да се счита за независимо и притежаващо точката на свобода на волята, която то може да разшири от точка до размера на света на Безкрайността.

Според усещането за тази точка за свобода на волята и до степента на неговото развитие, то се нарича творение, докато простото желание за наслаждение не се нарича творение. Това е сътвореното само от страната на Твореца, Домакина. Истинското творение стои срещу Твореца и притежава своя собствена воля.

Затова неживото, растителното и животинското нива на природата не се считат за творение. Те съществуват инстинктивно под пълния контрол на светлината, без никаква независимост. В точно такава форма, не самостоятелно, много хора все още съществуват, изпълнявайки заповедите на своята природа.

Изборът започва там където творението чувства срам, поради неговата липсва на подобие с Твореца, което го кара да се развива. Това състояние се нарича творение.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 19.06.2011

[45812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (агенция Boston Сonsulting Group): Въпреки икономическата криза, броят на милионерите в света продължава да се увеличава.

Днес се наброяват 12,5 милиона физически лица, чието състояние превишава 1 милион долара. Даденото преброяване съставлява 0,2% от цялото население на планетата или иначе казано, на 500 души се пада по един милионер.

Реплика: Тенденцията към увеличаване на броя на милионерите означава бързо придвижване към осъзнаването на злото, неравенството, което е против пълното равновесие, като основен закон на природата. Само че как ще осъзнаем това – посредством катастрофи или чрез разума? Да го осъзнаем до такава степен, че да въведем един закон – равенство в разумното потребление и единение.

[47045]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Има отдаващи съсъди, Галгалта  ве-Ейнаим, наричащи се ”Исраел”, което означава ”право към Твореца”. Само тези съсъди могат да привлекат светлината, доколкото са подобни на нея и притежават единствено силата на отдаване.

А също така има и получаващи съсъди, АХАП, ”народи на света”. В действителност, важни са именно те и всичко се прави за тях. Обаче те сами не са способни да получат светлина направо, ако съсъдите на Исраел не я пропускат до тях.

Такова е разпределението на ролите: Галгата ве-Ейнаим са длъжни да привлекат светлина за АХАП, а АХАП трябва да доставят желанието си на Галгата ве-Ейнаим, за да пропуснат до тях светлината. Само такова взаимно сътрудничество ще ни позволи да достигнем пълно поправяне.

Всички хора по света, в които има ”точка в сърцето”, т.е. усещане за привличане на светлината, се наричат ”Исраел” – яшар-Ел, ”направо към Твореца”. А онези, които са лишени от това усещане, не могат да привлекат светлината направо и се наричат ”народи на света”, АХАП. Заедно те използват природата си, за да привлекат светлината съвместно и да получат разкриването на Твореца в общ съсъд.

Ето така, за да се нагласи връзката между тях, Исраел е преминал към разбиването. Той се повдига към края на поправянето, на стъпалото Храм и затова Храмът се разрушава, т.е. Исраел пада от духовната висота в скверните сили, в народите на света, и се смесва с тях, тъй като АХАП се включва в Галгалта ве-Ейнаим, а Галгата ве-Ейнаим в АХАП. В крайна сметка и едните и другите пребивават в егоистични намерения.

Но когато смесването, или ”изгнанието” се увеличат, те могат да привлекат светлината и да осъществят поправянето. Отначало ще се поправят Галгалта ве-Ейнаим- по-чистите съсъди, у които има решимот, записа на поправеното състояние.

В тях има възможност за привличане на светлината, и благодарение на взаимното включване с АХАП има за кого да привличат тази светлина. И тогава АХАП получава от Галгалта ве-Ейнаим светене, което е достатъчно, за да прокарат линия за връзка нагоре. В резултат, всички заедно съставляват пълноценни десет сфирот и привличат повече светлина.

Така, чрез взаимодействие, ние пристъпяме към края на поправянето.

Сега ние се намираме в началото на поправянето на Галгалта ве-Ейнаим, Исраел. Ако те се поправят, то в тази степен ще успеят да привлекат поправяне към АХАП, към народите на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Както казва Рамбам, истината трябва постепенно  да се разкрива на малките. В работата с децата ние не им натрапваме обединението направо, а се стараем в игрите и в заниманията да вплетем това послание. Може ли твърде прямото послание  да нанесе ущърб и да отблъсне децата?

Отговор: В развитието си ние минаваме през четири етапа: неживо, растително, животинско и човешко.

На неживо ниво предметите, като правило, приемат такава форма, каквато им придадеш, ако у теб има достатъчно сили, за да направиш това. Имайки необходимата енергия, ти можеш да разрушиш структурата на метала, и да го измениш по пътя на нагряването, на натиска и др.

На растително ниво обаче ситуацията е друга: за да се придаде на растението друга форма, е необходимо да се разбере природата му. Да кажем, за дървото трябват различни видове обработки и грижи, и ако ти си майстор в работата си, то ще получиш необходимата форма, съпровождаща дървото в неговия растеж.

Казано иначе, ти сам трябва да израснеш до такова ниво, от което ще можеш да се грижиш за дървото: да го усетиш у себе си, да го познаеш – и тогава, излизайки от вътрешния образ, да осъществиш работа с външната форма и да получиш резултат.

А за да се превърнеш в животинско ниво на развитие, все пак е необходимо да изучиш природата му, да се издигнеш над нея и да го приемеш в себе си. Тогава ти ще можеш да укротяваш и да дресираш животни. Разбира се, в определени рамки, обаче ти ще ги приучиш на такива форми на поведение, които те са способни да усвоят.

По аналогичен начин работи и детският наставник.

Тези нива на развитие – неживо, растително и животинско – представляват по себе си малки, ”детски” състояния, в сравнение с възрастните хора, и завършват на ниво ”тринадесетгодишен”.

От ”13 години” и по-нататък ти имаш работа с човека в човека и съответно се отнасяш към него вече съвсем по друг начин. Приемаш го в групата си, отнасяш се към него като с другар и го издигаш по примера на взаимното партньорство, предоставяйки му място за работа.

Такива са етапите на работа с детските групи.

От урока по статията ”Дарованието на Тора”, 27.06.2011

[46759]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение на изследователския център Centre for Economics and Business Research (CEBR): Липсата на взаимопомощ на страните от ЕС ще доведе до краха на Еврозоната.

Реплика: ЕС в такъв случай не е сдружение, а базар – в преносен смисъл е театро, не дружество. Но макар ЕС да не е нещо повече от съюз на егоисти, заради усилване на самия себе си срещу целия свят, неговият разпад ще доведе страните участнички до деградация, защото всяко отдалечаване е против силите на природата.

Това ще бъде нещо подобно на Древен Вавилон, който при разделяне на обществото на отделни части по времето на Авраам и Нимрод, преди 3 700 г. назад, е прекратил съществуването си.

[46779]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (проф. Р. Матюз, Президент на Международната Лига по стратегическо управление): В библейската история жителите на Вавилон са се опитали да създадат консуматорска кула, която би стигнала до небесата. Проектът се провалил: кулата се сгромолясала, а хората загубили способността да се разбират един друг.

Резюме: Световната икономика се сблъска с най-дълбоката криза от времето на Голямата депресия: прекомерен дълг, потребност от постоянно създаване на търсене, неразбиране на това, че финансовия сектор е като рулетката в казино, а съвременния бизнес- модел, основан на алчността, по принцип е неустойчив.

Световната икономика е несъстоятелна: дългът превишава платежоспособността на 100%. Банкрутът е неизбежен и ще засегне геополитическата ситуация. Ще се изострят разногласията, национализма, тероризма. Опитите да се предотвратят измененията на климата ще се окажат неуспешни. От друга страна, кризата може да предизвика твърде вдъхновяваща фаза на развитие, да се открият нови пътища за живеене.

Въведение. Съгласно библейската история, жителите на Вавилон започнали да строят кулата, която ще им позволи да се доберат до небесата. Кулата се срутила, когато те загубили способността си да общуват: те престанали да говорят на един език.

За последните 20г. ние се опитвахме да създадем Вавилонска кула, основана на интересите на потреблението. Тя била направена от дългове и рухнала, както и увереността в надеждността на финансовия свят.

Финансовата Вавилонска кула била построена от финансови активи, имащи само спекулативна стойност. Кулата трябвало да бъде обезателно разрушена, когато бил изгубен езика за общуване- неочаквано езикът на финансите започнал да изказва само празни обещания.

Разрушаване на Вавилонската кула. Макар да изглежда, че кризата започва от финансовия сектор, тя се корени много по-надълбоко. Неудържимият стремеж за конкурентни преимущества доведоха до огромен обем и разнообразие от стоки и услуги. Участниците на пазара разбират потребността от създаване на търсене.

Между това, икономистите игнорираха търсенето и се съсредоточиха върху страната на ръста от предложения. За последните 20г. маниакалното търсене на фирми с конкурентни преимущества се изразява в създаване на дългове от спекулации.

Тази Вавилонска кула е построена върху илюзорния фундамент от активи, които ще имат стойност само дотогава, докато ние продължаваме да се лъжем в това, че те имат стойност.

Тя била обречена на това, рано или късно да рухне, и критичният момент настъпил, когато бил изгубен езикът за общуване. Строителите, доставчиците и мениджърите на кулата в края на краищата престанаха да общуват, така както повече не вярвали, че активите, с които търгували, имат реална стойност.

Критична точка или преход към нов етап. А какво е позитивното последствие от кризата? Ние ще достигнем критичната точка (фазата на прехода), когато е възможно изменение от всякакъв мащаб.

Понижаването на интензивността на текущата криза може да бъде достигнато само чрез международно сътрудничество, а не чрез стремеж към национално конкретно преимущество.

Благосъстоянието има огромно преимущество, ако е разпределено равномерно. Съвременната финансова Вавилонска кула, както и нейният библейски прототип, олицетворява глупавия опит да се определят основните надежди и аспекти на битието в рамките на напълно материалистични предприятия.

Нейното строителство било хазартна игра с много високи залози. Това е игра с отрицателна сума, в която печалбите за победителите били огромни, но много по-ниски, отколкото загубите на обществото, което ще страда в следващите няколко години.

Новите пътища на битието. Ръстът на богатството е основан на разрива между научните и духовните развития на човека. Освен неразборията в разбирането на богатството, започнаха да объркват и духовността (свойството на отдаване и любов) с мистицизма и суеверията. Колапсът на съвременната финансова Вавилонска кула е сигнал за ново разбиране на битието. Разработката на тази проблематика е ключовата цел на Международната Лига по стратегическо управление.

[46970]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли с две изречения да се даде определение на понятието обединение, към което хората ще могат да се устремят?

Отговор: Обединението е действие, превръщащо цялото човечество в интегрална част от Природата. По същия начин ние успокояваме Природата – в себе си и извън нас – и всички пребиваваме в умиротворение, в равновесие с всички сили.

Всичко утихва – в психологически смисъл, в механически, в биологически, в животински, и прочие взаимодействия. На всички нива, всички сили преминават в равновесно състояние.

Няма нищо по-добро от равновесното състояние. То е хармония между всички части, които накрая усещат истинския живот, а не борбата между тях.

В природата има много съответстващи примери. Това вече е факт, с който са съгласни почти всички учени, и социолози, и психолози. На нас даже не ни се налага да се стараем- толкова много хора в наше време вече разсъждават в това направление.

Обаче поради личния егоизъм на всеки един, те не могат да се обединят, за да обнародват и потвърдят пред всички виждането си. Ако се опитат, думите им биха се оказали съвършено безсилни- защото в тях не би имало дух.

Публичното разяснение е възложено само на нас и на никой не можем да преотстъпим този прерогатив. За разбирането – те разбират, но да се организират и да прераснат в народ са неспособни. Тази задача остава за нас.

Въпрос: Какво имено ни позволяват да обясним на човечеството за случващото се?

Отговор: Вътрешната връзка с Източника на доброто, с Източника, който осъществява поправянето. Ето какво е у нас и в никой друг. Тази задача не можем да предадем на друг. Ние не я скриваме за нас си – просто никой повече не може да се справи с нея. Обяснението трябва да излезе от връзката с Висшето.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46647]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как вие виждате бъдещето на Израел?

Отговор: Какво Израел може да даде на света? Сега той му дава някакви си ”ноу-хау”, компютърни и военни разработки и технологии. Всичко това са глупости.

Светът подсъзнателно чака от Израел единствено и само това, което може да му даде – методиката по разкриване на управляващата висша светлина.

Казано е в Тора, че Израел е задължен да бъде в света като обучаващ го за връзка с Твореца (мамлехет коаним вегой кадош). Това е най-важната статия за нашия износ.

[46685]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→