От статията на Баал а-Сулам ”Обобщаващо въведение”: Както материалните предмети се отделят един от друг с помощта на брадва и чук, така и духовната същност е отделена една от друга по различието на своите форми, и увеличаването на степените на различните форми води до това, че те стават полярно противоположни.

Но от страна на Твореца, създаващ желание за наслаждение, няма никакво противопоставяне между това желание и желанието за отдаване. Това е сякаш новородено, получаващо от майка си- между тях няма разделение. Те са неразривно свързани и се наслаждават един на друг.

Ние виждаме в природата, как външният организъм, състоящ се от чужда плът, получава възможността да расте вътре в тялото на материята и не я възприема като чужда! Как въобще е възможно такова явление, като зародиша в утробата на майката- ако в нас попадне малко трънче, тялото веднага ли ще започне да отблъсква чуждия предмет? Веднага около него се образува цирей и тялото се опитва да го изтласка и да го отдели.

Известно е, колко трудно е при присаждането на органи да се преодолее тази бариера на несъвместимост и неприемане на чуждото тяло. А тук, е обратното- вътре в едното тяло расте друго и това голямо тяло през цялото време се грижи за малкото и всичко прави само в негова полза!

Това е пример, когато желанието за наслаждение (зародишът) и желанието за отдаване (майката) не си противоречат един на друг. И точно така се получава по отношение на Твореца, създаващ желание за наслаждение- това желание не противоречи на отдаването, не му противостои.

Но ако има цел да се приведе това желание за наслаждение към форма на отдаване, тогава те след това ще станат противоположни едно на друго, съгласно намеренията си.

В началното състояние има отдаващ и получаващ – Творец и творение, но между тях няма никакво противоречие, и те са съединени заедно. А след това творението се развива и придобива егоистично намерение- и сега, съгласно намеренията си те стават обратни: намерението за отдаване е противоположно на намерението заради себе си от началото до края, от нулата до безкрайността.

Ето ни егоистично намерение и ние трябва да го поправим- а не желанието! Желанието в нас остава, ние завинаги ще си останем с желанието за наслаждение. Но намерението трябва да бъде ”заради отдаване”.

А ние това обикновено го бъркаме, и мислим, че трябва да се борим с желанията си. Религиите и разните духовни учения се стремят да унищожат желанието или да го омаловажат. А кабала казва обратното: ”Увеличи желанието си и заедно с него намерението за отдаване!”- и тогава ще можеш повече да отдаваш с действията си.

Из урока по статията ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011 г.

[46820]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →