Мнение (В. Шалин, А. Албов): Промишленото свръхпроизводство, надпреварата за въоръжаване, екологичната криза- водят човечеството до световна криза. Уникалността на съвременната ситуация се състои в това, че пред всеки и всичко стои задачата за оцеляване.

Всички изпитват влиянието на глобалността на човечеството на своя гръб, на върху потребността и интересите си. Глобалните процеси на общественото развитие по неволя принуждават към съвместно вземане на решения и действие.

Егоистичната система е насочена към унификацията на масовото съзнание, еднотипна политическа социализация на ”наши и врагове”, всичките неуспехи се обясняват не от собствените недостатъци, а от ”вражеските интриги”. Следователно е необходима ”изкупителна жертва” – американския империализъм, чуждата нация, личност, обвинена в някаква ерес.

Такова е отношението към тоталитарното общество. Но в условията на глобализация на съвременния свят, възниква необходимостта от преход от система на международни отношения, построена на принципа на господство и подчинение, към нов тип социални отношения, основани на принципа на пълно взаимодействие.

Преходът от съществуващото обществено-икономическо устройство (капиталистическо, егоистично), към противоположно (алтруистично)  ще бъде съпроводен с кървава световна революция и война, ако не съумеем своевременно да проведем революция в съзнанието на хората, да предизвикаме в тях вътрешна борба против природата им, като единствено зло.

Само чрез възпитанието на съвременния човек, ще съумеем да обърнем външната война във вътрешна. Защото отличието на настоящия преход не е в преходът на една власт в друга, а чрез изменението на човека, изменение на всички ценности и общото устройство на света.

Още ръководителят на Римския клуб А. Печеи е писал: ”Придобиват изключителна важност, присъщите на всички хора на планетата вътрешни човешки качества, тяхното разкриване и развитие у хората по всички кътчета на света. Защото всъщност имено тези качества се явяват най-важните ресурси за човечеството”.

Глобализацията на съвременния свят постоянно напомня на човечеството за това, че светът е многообразен и в същото време е един, че различните подходи са неизбежни, поради различните култури, но не са безопасни.

Единственият изход от днешната безизходица е преходът към нов тип социални отношения, основан на принципа на плурализма, толерантността и сътрудничеството. Американският учен Л. Айзенберг: ”идеята за братство не е нова, но отличително за нашето време е това, че братството се е превърнало в условие за оцеляване”.

Стратегия за устойчиво развитие не е възможно да бъде създадена, като се изхожда от традиционните общочовешки представи и ценности, от стереотипите на мислене. Изработването на нова ценностна система, на нов мирогледен подход, е задължително условие за прехода към ново общество.

[46856]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →