Мнения:

(J. Pozuelo-Monfort, автор на книгата “План на Монфорт”): В перспектива ни чакат: хронически глад и болести, намаляване броя на богатите, ръст на броя на бедните. Няма да има никаква нова архитектура, ще се запазят същите операционни принципи на учреждение на Бреттон-Вудски. Минимални реформи на МВФ, на световната банка, ООН, ВТО, преговорите в Дохе са прекратени.

(Reshma Sohoni, Генерален Директор на Seedcamp): Причина за кризата е огромната разлика между много богатите страни и останалия свят. Хората се опитваха да живеят свръх придобитото.

(G.Osipov, академик, директор на ИСПИРАН): Същност на текущата криза се крие в егоизма, ”златото на милиарда”, навика да се прехвърлят последствията на негативните явления на « втори» и «трети» свят.

(V. Georgiadi, директор на Zenteq; вицепрезидент на компанията Render X, САЩ): Характерът на текущата криза е в това, че той се предаваше през държавните граници с помощта на икономически методи. Следващата криза ще бъде геополитическа и методите на разпространяване на кризата от общество към общество няма да бъдат икономически.

(S. A. Borer, фирма Xan Ict): Следващата криза ще се определя от още по големите разногласия за курса на развитие, по който ще се движи света, а също – ще започне борба за природните ресурси.

(R. Lundberg, компания Ronning ehf.): Следващата световна криза ще дойде от недостига на природни ресурси и от отсъствието на взаимно разбирателство по въпросите на политиката и религията.

(R. M. Silveira, журналист): Следващата криза ще се определя от екологическите фактори.

(M. Badawy, Colacom): Непременно ще има следваща световна криза, капитализмът пада поради недостиг на храна и вода.

Реплика: Ние се намираме в криза единствено по причина на нашия егоизъм, противопоставящ се на алтруизма на Твореца. Творецът все повече се приближава към нас, разкрива ни се, вътре в нас, и противоположността на двете свойства в нас – изначално нашите егоистически и ново появяващ се алтруистически – ние усещаме като криза.

В миналото в нас се проявяваше само едно свойство ” желание заради себе си” – и в него ние усещахме нашия свят еднороден – всичко е образувано от егоистическа материя (нежива, растителна, животинска, човешка), намираща се в своите четири вида  егоистични взаимоотношения.

Сега в нас започва да се проявява ново свойство – ”желание заради другите”, отдаване и любов, свойствата на Твореца (Природата). Това свойство ни е противоположно, ние не можем да го усетим, както животното не разбира човека. И затова не ни се отдава да смекчим кризата, а още повече да я предотвратим, ако не усвоим свойството отдаване.

Кризата е една, и не е важно как се проявява, защото борбата с нея трябва да бъде една – по скоро да се променим от ”желанието заради себе си” на ” желанието заради другите”. А колкото по упорито се стремим да ”поправяме” нашите егоистически взаимоотношения, толкова по големи удари ще получаваме.

Защото Природата, Творецът, са неизменни, променяме се само ние. И независимо че ни се струва, че ние влияем на света, не след дълго ще се убедим, че всичко отива към по-лошо. Докато не разберем, че светът е онова, което усещаме вътре в себе си и затова сме зависими само от нашите си свойства. Какъв свят да усетим – егоистическия или Твореца – зависи от това в какво свойство се намира човек – в свойство да получава или да отдава. Ето така Твореца ще ни доведе до подобие със Себе си.

Затова, кризата ако не я разберат и не я поправят -ще се усеща още по силно – от неправилни икономически взаимоотношения кън недостига на храна и вода и безработица. Пълен работен ден за всички беше възможен в миналата цевилизация, когато съвременните технологии още не бяха развити.

Доколкото кризата се явява глобална т.е. следствие над държавнически връзки, възможно е решението към което ще се обърнат правителствата да е подобно на това, както враговете се договарят за взаимно ненападение, така и държавите ще се опитат да се договорят, предпочитайки да се « разделят», както при скандал, да скъсат международните и междудържавни връзки, за да не се стигне до война.

Но доколкото това противоречи на плана на Природата / Твореца да ни обедини всички в едно цяло, то в случая възниква още по дълбоко проявяване на кризата, противопоставяне на Твореца.

[47304]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какъв етап предхожда трепета пред Твореца?

Отговор: От самото начало човек започва да работи единствено над трепета. Трепет се нарича първата заповед. От кой момент ние започваме да работим с трепет? Това е дълъг път – докато достигнем трепета, докато започнем да усещаме, че само това не ни достига.

С други думи, трепет – това е усещането за пълна зависимост от Твореца във всичко. Но тази зависимост идва при човек, който не просто трепери от страх и не просто вярва в това, което са му казали, а който се е проверил във всичко, което му се е изпречило на пътя, и вижда, че не е способен да достигне целта, над важността, на която толкова се е трудил, че сега не може да избяга от нея и да я изхвърли от главата си. И тогава той вижда, че всичко зависи само от придобиването на правилно отношение, което ще има към Твореца.

Той трябва да получи това отношение свише в готов вариант, трепетът трябва да се роди в него. И той не знае всъщност какво представлява този съсъд / кли. Ние не знаем какво е това трепет. Възможно е да си мислим, че това е страх. Но страх от какво? Ще бъда ли аз способен да получа усещането на Неговата любов или не?

Това е много нереално чувство в нашия свят. Ние дори не знаем как това е възможно, това е толкова далечо от нас.

От урока от книга “Зоар”, 06.07.2011

[47290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как е възможно да си спомняш за Твореца през целия ден? Как е възможно да Го внесеш във всеки миг?

Отговор: Ние се намираме в Малхут на света на Безкрайността, изцяло изпълнен със Светлина. Но вместо това вечно и съвършено състояние, виждаме и чувстваме собствените си свойства, рисуващи ни материалния свят. Затова, ако искаме да се насочим към целта, към усещането за света на Безкрайността, имаме нужда от поръчителство от страна на обкръжението. Другарите трябва да ни дадат сили, желание, постоянство, усърдие и осъзнаване на важността на целта.

В края на краищата, имам само една цел – да придобия правилното желание и нищо повече. Нека постоянно чувствам, че не се грижа достатъчно за това, да давам благо на Твореца, както Той го прави за мен.

Може да възразиш: „Но аз не знам какво ми дава Той. Съдейки по живота си, понякога мога да кажа, че е по-добре, ако не ми дава нищо“. Това е вярно. Очевидно, всеки човек отрича нещата според собствените си недостатъци. Затова, моето отношение към Твореца може да бъде описано по следния начин: искам да стигна до състояние, в което ще имам желание да Му отдавам.

И самият резултат ще дойде, благодарение на въздействието на светлината и на усилията, които полагаме непрестанно. Светлината се излива върху нас отново и отново – и внезапно тези светения създават желание в човека.

Ние не знаем какво е Лишма, пробуждането свише. Но когато се появи, човекът може да каже: „Сега знам, сега разбирам“. Той трябва да полага усилия като малко дете и от тези усилия усещането ще се появи. Но не и преди това.

От урок по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Мнение (на мексиканския археолог Alfonso Morales): Слуховете за предсказания край на света през 2012 година в календара на маите няма никаква научна основа. Маите само са се придържали към теорията за цикличността, а не линейното развитие в процеса на историята.

Маите не са предсказали апокалипсис през 2012 година. Те са говорили за „строго цикличен феномен“, а не за планетарна катастрофа. В книгата „Чилам Балам“, в която се разказва за историята на народа на маите, пророчествата са свързани само с края на първата епоха от историята на човечеството.

Именно от този откъс, някои учени са направили извод за края на света. В книгата „Чилам Балам“ е казано: „Ще дойде края на света на ненавистта и материализма и на човечеството ще му се наложи да направи избор между пълното изчезване, като разумен вид, заплашващ да унищожи планетата или ще тръгне по пътя на еволюцията и хармоничното съществуване с обкръжаващия свят.“

Реплика: Всички чакат промяна, но промяна към по-добро няма да има, ако човек не започне да изменя сам себе си към подобие с Твореца. Всички други изменения са към по-лошо, защото те разкриват нашето несъответствие с Твореца и го разкриват единствено за да принудят човек да тръгне към свойствата на Твореца.

[47292]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

“Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, “Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 45: Какво е това просто (пашут)?

Просто – е това, в което няма разлика между степените и страните.

Всички определения се дават по отношение на човека. Понякога ни се струва, че нещо е много просто и еднородно, без каквито и да е вътрешни различия. А след това, когато се задълбочиш навътре и там изведнъж откриваш множество съставни, много свойства. Но това е резултат от моето развиващо се възприятие, вкус (кли).

Отначало съм имал много просто възприятие, като човек, който опитва вино за първи път в живота си и едва сега открива неговия вкус. Но ако поговорите със специалистите, те ще ви разкажат, че съществуват милион различни видове вина, всевъзможни нива и вкусове – цяло изкуство, като във всяка една професия.

Тоест „просто“ – може да бъде нещо, в което просто не различавам много свойства, поради неразвитост на собственото ми възприятие, желание и затова го виждам като просто.

А от друга страна, има такова понятие като ПАРДЕС: пшат-ремез-друш-сод (просто възприемане – намек – иносказание – тайна). И в тази верига, „простото“ (пшат) е най-висшето състояние! Преди него вървят тайната-иносказанието-намека и едва след това е „простотата“.

В такъв порядък ние се изкачваме по стъпалата на световете: започваме от света Асия, където всичко е тайна за нас. Ние и сега живеем в света на тайната, тъй като нищо не знаем за нея! След това е света „Ецира – „намек“, Брия – „иносказание“ и „простота“ – това вече е света Ацилут.

В света Ацилут се постига простотата по отношение на постижението на светлината. Ако тук ни се струва, че това е абсолютна тайна, то след това ние започваме да узнаваме в нея всевъзможни свойства, различни страни и отношения между тях. Ние не разбираме отношението на Твореца към нас и как трябва да реагираме и затова изясняваме множество условия.

А в крайна сметка ние достигаме до едно, единствено отношение, което се нарича „Добър и даряващ благо“ – абсолютна любов! И затова то се нарича просто (пшат).

Но тази „проста“ любов, по пътя на запознаването ни с нея, включва в себе си безброй много чувства и състояния, постигнати от нас. Тя се получава именно в резултат на обединяването“ „613 желания“, „613“ напълвания и множество отношения между нас.

Нищо не изчезва! Но във всяко такова отношение при цялото това различие, ние установяваме едно намерение – насочено към Твореца. И затова всичко това става много просто…

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 06.07.2011

[47337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Човек не е в състояние да разбере какво е това намерение „заради отдаването“ (лишма), тъй като ние винаги се намираме в друго, обратно на отдаването в природата – в желание за наслаждение. А това, което ни се струва като отдаване в този свят, е само още една форма на егоизма, преструващ се на отдаващ, за да може като отдава някому, по косвен път да получи от него още повече.

И затова не ни е ясно какво означава „лишма“ – чисто отдаване, без всякаква изгода за самия себе си. Баал а-Сулам казва (книга „Шамати“, статия „Лишма е пробуждане свише“), че „човешкият разум е неспособен да осъзнае как може да се случи такова събитие в нашия свят“.

И затова ако човек действително работи над това да постигне отдаване, той започва да разбира доколко тази задача е нереална. Как е възможно той да престане да мисли за себе си и да възникне мисъл, действие, желание, насочено „навън“, без всякакъв оглед за собствена изгода?

Тъй като всичко, което се случва, дава на човека да разбере, че цялата работа и възнаграждение трябва да бъдат заради себе си – в противен случай, той не ще успее да направи дори и едно, единствено движение. И затова лишма е светлина свише. И само този, който я усеща – тоест получава свише – може да разбере какво е получил сега. А дотогава в него не може да има никакво зацепване, дори и най-минималното разбиране и усещане какво е това „лишма“.

Затова е казано: „Пробвайте и се убедете колко прекрасен e Творецът“. Тоест отначало „пробвайте“ – получете в усещанията, а след това вече ще можете да разберете.

Защо тогава да прилагаме усилия и да се стараем да изпълним съветите на кабалистите, ако нищо не може да ни помогне, докато Творецът не ни даде друга природа? Не е ли по-просто да почакам докато не я получа?

А отговорът е в казаното от мъдреците: „Не ти е дадено да завършиш тази работа, но и не си свободен да се откажеш от нея“. Тоест на човек лежи задължението да приложи максимум усилие, което се нарича молитва. Защото молитвата се нарича недостатък, без усещането на който е невъзможно напълването. Ние трябва да придобием такова желание, което ще бъде пригодно за напълване със свойството отдаване.

Но как мога да моля за нещо, което изобщо не познавам и което нямам в себе си, което не съм пробвал никога и от което никога не съм имал нужда? Става така, че работата на човека, за да получи от Твореца свойството Лишма, е необходима само за да придобие недостатък и желание – напълването никога не зависи от човека, а е подарък от Твореца.

Но молитвата трябва да бъде пълна, тоест от дълбините на сърцето, когато човек е абсолютно уверен в това, че никой на света не може да му помогне, никой друг освен Творецът. Тоест нужно е да вложиш всичко, което имаш, да достигнеш до разбиване на сърцето в своето отчаяние от напълно вложените сили, че само Творецът може да ти помогне. И тогава Творецът чува твоята молитва.

Погледнете само колко усилия трябва да бъдат вложени и колко разочарования трябва да изпитаме за преминаване от състояние в състояние, когато все по-дълбоко и дълбоко постигам, че не мога, не съм способен, не искам! И как се спускам от стъпало на стъпало, прониквайки все по дълбоко и дълбоко в сърцето – докато не достигна до истинската молитва.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 05.07.2011

[47215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→