Въпрос: Участвайки в Седмицата на книгата, аз наблюдавах интересно явление: човек минава покрай щанда с книгите, вижда книгата „Разкриването на Зоар” и неговата реакция показва, че той е чакал този момент цял живот. Той гледа книгата, без да смее да я вземе в ръцете си, тогава той отминава и после пак се връща при нея. Очевидно е, че има вътрешна борба.

Много хора се колебаят да купят тази книга, изпитвайки страх пред нея, въпреки че подсъзнателно нещо им казва, че истината е скрита в нея. Те дори си тръгват с болка, че не са взели книгата със себе си. Как ще обясните този страх?

Отговор: Това е един от проблемите, с който трябва да се справяме, и да помогнем на хората да преодолеят този страх. Това е поправяне. Никой не е виновен, както е казано: „Отиди при Майстора, който ме е направил”.

Ние съществуваме в егоистичната природа, която трябва да усеща отричане, страх, отхвърляне на това, което трябва да ни доведе до поправяне. Това се облича в някакъв вид страх от книгата и резултатите от четенето и, сякаш това може да ни навреди. По същество, това е подготовка за поправяне.

Този страх се надига не защото на хората им е казано за забраната да докосват книгата. Нищо не се случва без причина. Обратно, нашият егоизъм, нашето желание да се наслаждаваме ни е подготвило по такъв начин, че стоим настрана от поправяне.

Няма избор: ще трябва да работим върху това, да го обясним и да положим усилия за него. Но във всеки случай, не обвинявайте никого. Никой не е направил това нарочно. Самата природа на нашето его, на нашето желание за наслаждаване ни кара да сме против всичко, свързано с поправянето, принуждавайки ни да стоим възможно най-далеч от него.

Струва си да изучим това поведение. Модерен млад човек, който не се тревожи за нищо, изведнъж усеща необясним страх пред „Зоар”. Това е природа. Дори и ако не е чувал нищо за тази книга, той разкрива в себе си някакви първобитни, средновековни предразсъдъци, сякаш той вече не е модерен човек.

От урок по книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46122]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - No Comments→

Главното за нас е играта. Затова, четейки “Зоар”, трябва да играем ролите на великите кабалисти, да си представяме, че се намираме в същото състояние като авторите на книгата “Зоар”, които отначало разкриват отблъскване един от друг, достигащо до ненавист, а след това се обединяват помежду си.

Отначало те се ненавиждат и затова не усещат нищо освен животинското състояние – този свят. От такова голямо падение те започват да се издигат на духовното ниво на взаимно отдаване и поръчителство – и тогава връзката между тях става толкова силна, че разкриват това, което описват в “Зоар”.

Затова ние също трябва да се стараем, чувствайки отсъствието на връзка между нас, да достигнем толкова силно единство, че да разкрием написаното в “Зоар” – да достигнем стъпалото на авторите на тази книга. Ако те започват с ненавист, буквално желаейки да се убият един друг, то макар и да не сме достигнали толкова дълбоко осъзнаване на злото, но въпреки това, доколкото го разкрием и поправим – дотолкова ще постигнем поне частично разбиране за това, което са написали, ще се озовем на същото стъпало, което те са разкрили.

Въпрос: Как е свързана играта с привличането на обкръжаващата светлина?

Отговор: Играта е всичко. Това е единственото действие, което извършваме. Играта означава, че се стремя към това, което искам да постигна. В какво е разликата между играта и което и да е съзидателно действие в нашия свят –  нали с него ние също искаме да постигнем нещо? Така е. Но в играта ние не знаем точно какво да правим. В нея има елемент на късмет, свобода на волята, има нещо, което не мога да предвидя. Затова и се нарича игра.

В тази игра завися от другите, като че ли се намираме в истинско състояние и играем на нещо въображаемо. Но в крайна сметка това въображаемото се оказва истинско, когато го постигнем. Затова играта се нарича сериозна работа.

От урока по книгата „Зоар”, 25.07.2011

[49187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Съветът по безопасност на ООН е обсъждал постановлението за влиянието от климатичните изменения върху света и безопасността, но Руската Федерация и НР Китай го блокираха. Причината? Ами съгласявайки се с него, биха признали проблема с изхвърлянето на СО₂, с парниковите газове и с глобалното затопляне.

А ако признаят, че климатичната промяна и в частност глобалното затопляне произлизат в следствие на  отделянето в атмосферата на парникови газове, то е необходимо да забранят или поне да ограничат добива и използоването на нефта, природния газ, въглищата.

Изобщо, от икономически да направиш политически проблем. Защото тогава най-вече на Русия би била възложена отговорността за съдбата на човечеството. Затова е нужно да се блокират такива заявления и да продължава да се твърди, че няма доказателства относно връзката между парниковите емисии и глобалните промени в климата!

[49473]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ние трябва да достигнем разкриването на Твореца и за това ни е дадена методиката  на кабала: за да можем с всевъзможни действия, упражнения и работа, т. е. със собствени усилия да стигнем до това разкриване. Творецът ни се разкрива като свойството отдаване и любов, което се проявява в нас в рамките на желанието ни за наслаждение, явяващо се цялата ни същност.

И доколкото нашият егоистичен материал по своята същност е съвсем противоположен на Твореца, на отдавнето Му, тук е място да се прилагат усилия, за да пожелаем самите ние да получим противоположното ни свойство. И в духовното няма насилие! Докато ти  не поискаш в теб, в твоя материал, да се въплъти свойството отдаване, така че твоят материал да заработи като въплътеното в него свойство съгласно твърдението: “И тъмнината ще засияе като светлина” – дотогава това няма да се случи.

Така че ние трябва да развием в себе си истинското желание за отдаване. И ако го пренебрегваме, като изпускаме предоставящите ни се моменти и възможности, то тези състояния, в които е трябвало да разкрием потребността за отдаване, ще разкриват всъщност неговото отсъствие, но в обратна форма,  разкриваща се в нашия егоизъм.

И ако в сегашното си състояние не съм достигнал успех, не съм успял сам и със собствени усилия да се устремя към отдаване, т. е. не съм преминал от егоистичното си желание към необходимостта да постигна отдаване и да открия Твореца, това мое желание, което е трябвало да превърна в молба към Твореца, ми се разкрива като страдание. Защото  не съм осъзнал това желание правилно, не съм работил по него и със собствени усилия не съм го обърнал в молитва.

И това се случва с нас на всяка крачка.

Оказва се, че единствената ни работа е да заместим собствените си егоистични желания с желанието да отдаваме. Основното е да получим това желание, а всички останали поправяния ще дойдат отгоре.

И всеки път, когато това  желание се разкрива, трябва напълно да си го разясним – на всички четири стадия… А когато стигна до четвъртия със собствени усилия, то вече съм наясно с това желание, разбирам какво означава, какво искам от него и за сметка на какво мога да го реализирам. В него се свързвам с Твореца и Го моля Той да извърши тази работа върху моето желание.

Тоест когато стигна до четвъртия стадий на работата си над желанието, ставам способен да издигна от него “отразената светлина”, молбата (МА”Н) чак до Кетер. И ако успея да достигна такава молба, значи жанието ми е било правилно и изяснено.

А всички предишни обръщения са били фалшиви и лъжливи, защото в тях все още не са били разкрити в пълната си дълбочина необходимостта от отдаване и истинското желание за него. Все още не се е появила връзка с по-висшата сила, за да поискаме от нея само това – разкриването в мен на свойството отдаване. Защото именно то се нарича разкриване на Твореца от творението, а не различните фантазии, в които хората си представят Твореца като съществуваща някъде извън нас отделна сила.

От урока по статията „Шамати”, 26.07.2011

[49318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение (доклад на ООН): Прогресът позволи да се повиши материалното благосъстояние на населението, но доведе до деградация на обкръжаващата среда. До днес са унищожени половината от горските масиви по Земята, изтощени и замърсени са подпочвените води, изчезват различни видове растения и животни, заплашва ни глобално затопляне, увеличаване на природните катаклизми повече от пет пъти в сравнение с 1970 година.

Невъзможно е да се повиши жизнения стандарт на милиарди жители от развиващите се страни, за сметка на икономическия прогрес, защото това ще доведе до пълно изтощаване на природните ресурси, Земята не може повече да издържа човечеството и целта все едно няма да бъде постигната! Човечеството трябва да намери такъв път за развитие, който ще позволи да избегнат екологичните катастрофи. Преходът към нов модел на развитие изисква радикално изменение на потребителското поведение, на транспортните системи, на жилищата и строителната инфраструктура, системата за водоснабдяване и санитарни норми.

Реплика: Преходът към каквото и да е спасяване на икономиката за разумно потребление е невъзможен без поправяне на природата на човека. Но властта и системата се съпротивляват на поправянето на природата на човека от егоистична на алтруистична, тъй като тогава ще загубят властта над света.

Затова докато е възможно, главната задача на властта и банките е всячески да отклонят хората от мисли за кризата. Дори за сметка на увеличаване на държавния дълг, както е в САЩ. И всяка власт е съгласна с това.

[48733]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

[48373]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да обясним на хората различието между „особените средства” (сгула) и мистиката?

Отговор: Под „особени средства” се подразбира точно насочени, много ясни действия. Сгула – това е формулата, в която има един неразбираем за мен коефициент, но все пак, зная при какви условия действа той.

Резултатната функция се съставя от всевъзможни променливи, които са свързани с различни връзки. В тази формула за мен е разбираемо всичко освен един хикс. Обаче той трябва да присъства и аз го вземам в сметката. Зная, че при спазване на другите условия, той също ще се реализира и ще даде резултат.

Аз не съм свързан с този хикс, не го чувствам, както всички останали елементи. Но след като изпълня своята част, той се появява и се реализира. Като че ли той е скрит зад параван, но аз зная как да го активизирам. Дали са ми група и методика, уча се и организирам всички условия – и ако работя правилно, то ще приведа в действие това неизвестно.

Нямам никакви съмнения, то не може да не сработи, ако наистина инициирам пускането му. Това е безотказен механизъм: натискайки правилния бутон, аз го активизирам. От негова страна няма никакви задръжки, провали – той е в моите ръце при условие, че и всички останали елементи също съм взел в свои ръце.

Този хикс нищо не прибавя освен шаблон за приемане: „Ти си направил всичко вярно, установил си правилната връзка с другите”. Печатът му е гаранция за това, че в нагласената връзка ще разкрия Висшата сила. По този начин, хиксът в моята формула е финалната проверка, доказателството за това, че съм създал духовен съсъд.

От урок по статията „Поръчителство”, 25.07.2011

[49233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (Д. Матанович, съветник на вице-премиера и министър на външните работи на Сърбия, представител на Социалистическата партия): Три кризи на цивилизацията: край на нефта, на евтиното продоволствие, повишаване на температурата на Земята. Нефтът е ресурс, който не се възобновява, 90% от цялото производство на земята използва нефт, няма никаква друга алтернатива. Краят на нефта ще доведе до конфликти и войни.

Крах на идеите на европейското единство. Като следствие, в Европа на власт идват националистическите партии. Политиката на ЕО по отношение към другите страни се състои в това, да унищожи тяхната промишленост и селско стопанство, защото производствената мощност на Запад е огромна и на тях им е нужен само пазар.

Както е казал Ротшилд: „Който контролира финансите на една страна, той контролира нейното правителство. Който контролира енергетиката, той контролира цялата страна. Който контролира продоволствието, контролира народа“.

Реплика: Всички признаци показват загниващия капитализъм, по-точно на световния всеобщ егоизъм, във всички страни и всички строеве. Сега работата е само в осъзнаването на всеобщия крах и изхода от него – във всеобщо обединение. Няма друг изход, защото такова е условието на природата. А как да постигнем това – трябва да търсим всички заедно.

И тогава изведнъж ще се отворят очите – и ще открием готова методика за поправяне на природата на човека, изменяща го точно към правилно обединение. А наградата, освен достигане на съвършенство на живота в този свят на планетата, е разкриването на ново ниво на съществуване – вечно, съвършено.

[49356]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Периодът на подготовката се нарича период на „прегрешения и престъпления”. Може да се възмутите: как това ще бъде престъпление, ако нищо не съм разбрал и знаел?

Да, ти не знаеше, но действаше. И въпреки че опита да следваш инструкциите на кабала, учеше се и беше в група, ти всичко направи заради себе си. Затова не знаейки, ти изпълняваше действията в групата и учеше егоистически, вместо да действаш заради отдаване. Ти се опита да използваш своите приятели и кабала заради себе си и тези прегрешения се наричат или „умишлени престъпления” или „несъзнателни грешки, небрежност”.

Когато се изкачим на духовното стъпало и придобием сила да действаме заради отдаване, ние поправяме това прегрешение. Първо поправяме „грешката” и така се издигаме до стъпалото Бина, отдаване заради отдаване, трепет. А след това поправяме „прегрешението” за отдаване и придобиваме нивото на любов, пълна вяра.

Откъде идват престъпленията и небрежността, които поправяме на отдаване и любов на стъпалата Бина и Кетер? Те са се съхранили в нашето егоистично желания, както е написано: „Чудовището ще погълне и ще изригне.” Така трябва да натрупаме запас от престъпления, които сега можем да поправим.

Но човек, който не влиза в групата и не започва да учи, да постига целта с каквото и да е намерение, не извършва „престъпление” или не прави „грешки”. Той няма какво да поправи: на него му липсва „злото начало”.

Това „егоистично начало”, за което разказва кабала, е особено свойство. Ние го формираме, докато сме в групата, когато учим, когато се стремим да отдаваме (лишма), когато сме сигурни, че сега съществуваме в егоизма (ло лишма) и когато извършваме страшни престъпления, искайки да постигнем духовното заради себе си и да получаваме награди във всички светове.

По този начин натрупваме прегрешения и грешки вътре в себе си. И докато не съберем пълна мяра от „400 години на Египетско робство”, ние не ще можем да ги избегнем и да започнем поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 19.07.2011

[48586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→