Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Два пътя към разкриване на съвършенството

Съществуват два пътя към разкриване на съвършенството: пътя на Тора или пътя на страданията.

Баал а-Сулам. Последното поколение

Две власти в процеса на развитие:

Властта на небесата – властта на природния закон на развитие, обръщаща под въздействието на страданията егоизма в отдаване.

Земната власт – властта на хората, взели в свои ръце закона на развитието и управляващи сами своето поправяне, избавящи се с това от дългия и болезнен път на природното развитие.

Баал а-Сулам. Мир в света

[47005]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Какво да направя, ако „съм положил усилия и не съм намерил”?

Отговор: Невъзможно е някой „да положи усилия и да не намери”. Ако си направил усилия и не си намерил до сега, то означава че все още не си положил достатъчно усилия. Иначе е невъзможно.

Всичко се намира пред теб! Това е така сякаш са ти закрили очите и са те поставили в стая, в която има маса с различни угощения. А ти си гладен и трябва да я потърсиш!

Но тази маса е тук! Ти можеш да обикаляш из стаята както пожелаеш, никой не ти пречи и никой няма да вземе масата с угощенията. Тоест всичко зависи от твоите усилия!

Затова е невъзможно „да положиш усилия и да не намериш”! Това означава, че има още останали места в стаята, които не си достигнал. А и е възможно да се въртиш в кръг и около същото мястото, докато най-накрая поумнееш и разбереш, че трябва систематично да търсиш и проверяваш във всяка посока.

Тогава се опитваш да намериш по всякакъв начин решение на тези проблеми. Но няма съмнение, че всичко вече се намира пред теб.

От урока по статията от книгата „Шамати”, 12.07.2011

[47896]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Когато Творецът ни изпраща страдание, това е Неговият начин да ни даде указания, че няма да можем да получим наслаждение директно. В крайна сметка, целта на творението е била да направи човека равен на Твореца, съвършен като Него, а не да бъде просто получаващ!

Само тези, които се отнасят към неживото, растителното и животинското ниво просто получават от Него – нищо повече от вода, която им е нужна „за живот”. Но „човек”, адам, означава „подобен на Твореца” (Доме). Затова неживото, растителното и животинското ниво просто живеят своя живот и всичкото страдание, което те понякога преживяват, е недостатък на човека, който не изпълнява своята цел.

А що се отнася до човека, той винаги страда… Той не може да напълни себе си и цялото му развитие е непрестанният растеж на желанието за получаване на наслаждение, което става все по-голямо и по-ясно, принуждавайки човек непрекъснато да преследва нови видове наслаждение.

Той непрекъснато се надява, че всеки момент ще получи напълване, но всеки път не получава нищо. И накрая, той напълно се разочарова и изведнъж разбира, че повече не може да продължава по същия начин! Той спира да вярва, че може да постигне нещо в този живот със своя егоистичен подход и непрестанно преследване на наслаждение.

Всичко това е било планирано предварително с намерението да накара човек да се огледа, вместо да търси начин да напълни своето желание, да започне да търси начин да придобие формата на самата светлина, той иска да придобие нейните свойства – свойствата на Твореца.

Но формата на Домакина, формата на Даващия, трябва да се облече в желанието на творението. И поради тази причина, стремежът към отдаване, тази отдаваща форма, която се облича в желанието за получаване на наслаждение, се нарича „екран” и „отразена светлина”. Това е новият, не егоистичен подход, до който човек трябва да достигне, след като веднъж напълно се разочарова от своята способност да напълва себе си егоистично.

За това той трябва да промени целия си подход към живота и вместо да преследва наслаждение, да започне да преследва образа на Твореца, който ще се облече в него. В този случай, желанието за получаване на наслаждение, което е съкратило своя егоизъм и се е въоръжило с екран и с отразена светлина, ще придобие същата форма като Твореца, желанието за отдаване. И тогава висшата светлината ще се облече в егоистичното желание във формата на отдаване от страна на човека, насочено обратно към Твореца.

Там, вътре в това желание за получаване на наслаждение, вътре в самия човек, тяхната среща ще се случи – срещата на човека и Твореца. И затова Творецът се нарича „Боре” (ела и виж). В крайна сметка, ти Го разкриваш в себе си, а не някъде другаде.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47545]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се работи ”на тъмно”?

Отговор: Да се окажеш ”на тъмно” е, когато не можеш да станеш сутринта за урок, тъй като нямаш никаква мотивация и сила, да те тласка напред, никаква перспектива и надежда за бъдещето. Това пълно отчаяние и безсилие, загуба на интерес за каквото и да било.

Нашето желание е нашето гориво. Ако има желание, ако то се разкрива, то ние ще искаме да го реализираме. А ако желанието не се разкрива, то ти се превръщаш в мъртво тяло.

До такава степен, че днес виждаме по света, че ако новото желание не се разкрие на много хора, то те няма да разберат за какво живеят, и ще са готови да се самоубиват с наркотици и антидепресанти. Всичко това е следствие от недостиг на желание, тъй като то вече е достигнало своето насищане на това ниво, до което трябваше да се развием в този свят.

По-нататък няма накъде, затова човек усеща, че в материалните придобивки вече няма смисъл. Казано е, колко му трябва на човек? Ти виждаш, че в случая всичко пропада и се отлага, и нямаш никаква увереност в утрешния ден за нищо. Дори Земното кълбо сякаш се движи към своя край. Всъщност човек винаги е имал някаква представа за вечността. Той винаги си е представял, че неговият живот е безкраен. Или той се е залъгвал с помощта на религиите, с някакви си вярвания, или просто в него е живяла някаква вътрешна инстинктивна вяра, че има още нещо и че с това животът не приключва.

Но сега всички тези кризи и разбивания дават пример, как всичко завършва. Едно завършва, друго, трето… Не остана нито образованието, нито културата, нито желанието за създаване на семейство и за раждането на деца, нито желание за печелене на пари, когато виждаш как се разпада всичко натрупано за един живот. От ден на ден нарастват отчаянието и безсилието, а също и неувереността и загубата на надежда за бъдещето.

И човек вижда в това пример, как пропада надеждата за вечност, която някъде се е таила в него – защото той не е животно, което не може да мисли. Той е човек и в него има такава точка, която се отнася към човешкото ниво – а тази точка е вечна. И затова той е имал някаква надежда, че съществува вечността и той ще продължи да живее!

Той се старае да не мисли за смъртта, не желае да пробужда в себе си такива мисли, тъй като това поражда такива въпроси, на които той няма отговор. С това, той само се лишава от спокойствие и равновесие. Но все пак някъде там, в неговото подсъзнание се е таило, че има вечност.

И изведнъж сега, той идва до извода, че всичко се руши. Цялото Земно кълбо е готово да се разцепи. И това пробужда в него въпрос: ”Че бъдеще, няма?! Всичко се разрушава? Всичко си има край? За какво живея?”

И тук той се предава и изпада в отчаяние, не виждайки смисъл да се движи и без достатъчна мотивация. И това е най-големия проблем на нашето време.

От урока от статия от книгата ”Шамати”, 14.07.2011

[48133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

”Даряване на Тора”, т.е. методиката за поправяне, е невъзможна без поръчителство, което е като модел за реализирането на тази методика. Ти разкриваш Тора, работиш с нея и реализираш това учение в поръчителството.

Днес, като четем статията ”Поръчителството” на Баал а-Сулам, ние се стремим да намираме все повече нови средства за реализирането на целите на творението. Ние пребиваваме в егоистично желание и трябва да го превърнем във форма за отдаване. Вместо царящият в нас егоизъм, който приема формата на нараснало получаващо желание, ние трябва да осъзнаем злото на тази форма.

Осъзнаване на злото може да дойде или посредством беди, или с помощта на разума. Възможен е и комбиниран вариант. Зависи от това, доколко ще успеем да задействаме разума, за да усилим осъзнаването на злото, без да дочакваме нещастията. Защото ударите свиват времето и по пътя на страданието ни докарват до конфликти, войни и смърт, до трагически състояния.

Така или иначе, ние сме длъжни да осъзнаем злото напълно. Това означава: да осъзнаем, че се намираме в егоизма, в своето получаващо желание, и всеки се стреми само към собствена изгода, нанасяйки зло на ближния. Ако сега не осъзнаем това, представете си колко още ще трябва да работим само за осъзнаване на злото.

Това е ужасно състояние. В писанията е казано: че ”милосърдните жени са варили своите деца”. Ето до какво води осъзнаването на злото. Ние не знаем какво е това.

За да не стигат нещата до крайност, за да съкратим времето и да се опазим от огромните страдания, ние можем да се възползваме от науката кабала, от светлината, възвръщаща ни към Източника, от работата в групата. Затова са ни дали това средство. И тогава в съчетание на страданията и светлината, възвръщаща ни към Източника, ние бързо осъзнаваме злото.

А освен това осъзнаване, друго не ни трябва. Баал а-Сулам пише за това в статията ”Същност на кабала и нейната цел”. За какво сме я получили? За да ускори осъзнаването на злото в нас. Ако аз използвам правилно нейната мощ при всяка възможност, която ми се представя, за да се придвижа до състоянието на анализа – аз ще направя съответния анализ и изводите от него. Затова Баал а-Сулам пише, че отчитайки възможностите, които са ни предоставени, ние живеем в епохата на Месията. Затова започвайте да действате!

Всичко зависи от нас, от това в каква степен ние ще привлечем върху себе си светлината, възвръщаща ни към Източника. Но първо, тя трябва да ни донесе осъзнаване на злото. А да се запознаеш със своето зло е неприятно. Тук трябва подкрепата на обкръжението, трябва вътрешно укрепване, за да се изнесе това разкриващо се зло. Важното е, че то се разкрива, благодарение на това аз непременно ще напредна към целта.

Ако отхвърлям разкриването на злото, защото не ми е приятно, тогава то ще дойде при мен ”през черния вход” и ще ми донесе по настояще трагично състояние.

Човечеството може да напредва по прекрасния път, без почти да усеща злото. От капката отрова, от малкото зрънце зло аз ще изграждам огромното здание на анализа. В групата аз веднага виждам как ми пречи това зло, за да се обединя с другарите. Ако максимално използвам мъничко от злото, то повече от това не ми трябва. Стига само една черна точка – и аз вече разбирам какво означава тя.

Всичко това ние достигаме само със силата на поръчителството, когато искаме всички заедно да построим система за взаимно отдаване, да се обединим като един човек с едно сърце и с това да си помогнем един на друг. В такъв случай ние осъзнаваме злото.

А сега си представи, че светът днес осъзнава мъничко от злото. Погледни развитието на събитията: революции, демонстрации, безредици. От ден на ден ситуацията се усложнява и все повече се придвижва към Израел. Няма друга страна, намираща се под такъв външен натиск. Да, и вътрешен натиск ще се появи.

И затова трябва да разберем, че поръчителството, обединяването, анализът, водещ към осъзнаване на злото – това за нас е въпрос на живот и смърт. На нас не ни трябва друго освен осъзнаване на злото – според степента на това осъзнаване ти ще поискаш да се избавиш от него и не ще забравиш вече светлината, възвръщаща те към Източника. Така тежко болният мисли за лекарството, което може да го спаси. Осъзнатото зло само те възпрепятства да го използваш и те подтиква към търсенето на вярното приложение.

Ако днес държавите и всички видове организации осъзнаят злото, те веднага биха превърнали света в Райска градина. Нима биха извършвали онези глупости, които вършат днес? Днешните събития в света ясно показват, че се приближаваме към критични състояния.

От урока от статията ”Поръчителство”, 13.07.2011

[48023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос от английския блог: Ще получи ли човек резултат от духовна работа, ако се занимава с нея като с хоби (в свободното си време)?

Да кажем, например, че някой програмист вгражда диаграма на мъдростта в биомимикрическа програма, която ще отразява потребност за определен аспект от реалността, а в последствие чрез програмната разработка да внесе поправка в тази потребност, ще му помогне ли това по-добре да усети духовната цел?

Отговор: Не, отношението към поправянето трябва да бъде най-важното, а към работата на програмиста  като към необходимост. На Вас не ви достига важността на целта.

Въпрос от английския блог: Имаме ли възможност да се срещнем / да осъществим контакт с тези, които вече са в духовния свят?

Отговор: С всички, които са там, независимо от пребиваването им в нашия свят, при условие, че вие се намирате на тяхното стъпало.

Въпрос от английския блог: Не е ли грешка, когато пишете “йуд-кей-вав-кей”? Аз го знам като “йуд-хей-вав-хей”.

Отговор: Така е прието да се нарича, за да спазваме указанието “Не изричай напразно името на Твореца”. Подобно на това, че не наричаме родителите си по име.

[47941]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Много е трудно да се обясни на човек, че решението на наболелите проблеми се крие във взаимоотношенията между хората…

Отговор: Не е трудно. Защото  сме се подсигурили с подкрепата на многобройните специалисти: не физици-теоретици, а учени, изследващи природата и актуалните проблеми: икономисти, политици, социолози, психолози, банкери, представители на големи корпорации…

Днес всички те говорят за икономика, защото икономиката – това е връзката между нас: колко ти даваш на мен и колко аз – на теб. Това не е култура и не е изкуство, не е религия и не е нравственост – това са пари, прецизен измервателен уред на нашето  взаимоотдаване. Това е мрежа на изправна, егоистична, здрава и висококачествена връзка помежду ни. Ние сме я развалили със своите “балони”, но сама по себе си тя е била учудващо адекватна.

И така, трябва да се обясни на хората, че тази мрежа вече не работи. А това ще обяснят експертите, които ще привлечем, – хилядите, застанали начело на света: управителите на банките, анализаторите от корпорациите и т.н. Нека говорят те, а ние ще стоим настрана. След тях думата ще вземат учените, а по-нататък – представителите на образователната система… Наемай другите и ги ползвай със здраве.

Така виждам нещата на този момент.

Въпрос: За обикновения човек би било любопитно да ги чуе (експертните мнения – бел. пр.) в свободно от работа време, но това преди е било  далече от неговите лични грижи, от проблемите, с които той се сблъсква в ежедневието.

Отговор: Тук няма друг изход, трябва да се отдели време за един първоначален етап, докато убедим човека, че в това се крият проблемите. За да разберем страданията на света, трябва да изследваме случващото се. Сещаш се как болните “сърфират” в интернет в търсене на информация за своето заболяване и за начините на лекуването му. Така и ние трябва само да дадем на хората “линк”, връзка между това, което се случва сега, и решението.

Тази задача е възложена на учените и в това направление ние трябва да действаме незабавно. Ще насаждаме и разпространяваме не своите, а техните авторитетни и обосновани обяснения. Всъщност, ние трябва да се превърнем в “рекламни автомобили”, които бързо докарвт до народа потока от информацията на експертите. Без каквото и да е напомняне за себе си ние ще увеличаваме техния рейтинг, ще ги публикуваме на сайтовете в интернет, ще ги развъртаме в мрежата и т.н.

На нас дори не ни е необходим собствен портал, ние нямаме намерение да привличаме към него хората, които са свикнали с някаква своя територия. Ето това е истинската работа по разпространение.

Въпрос: Какво трябва да разбере от всичко това малкият човек, който от нищо такова не разбира и се храни с това, което му дават наготово ?Достатъчно ли ще е да чуе, че заедно е добре, а разделено – лошо?

Отговор: Да. Големият човек също трябва да разбере само това. Нали нямаш намерение да му обясняваш за алтруистичното намерение лишма. Той вътрешно още не е узрял за това. Казано е: “Възпитавай юношата съгласно неговия път”.

Въпрос: Значи, подобно на тези, които чрез Фейсбук са принудили производителите да намалят цените на продуктите, ние трябва да подбутваме правителствата към обединение?

Отговор: Да. Ние търсим специалисти – такива, които не само разбират идеята, но и могат да съставят работен план на действие, а по-нататък и да го изпълнят на практика. По света има няколко милиона души, които биха искали и биха имали възможност да се присъединят към предстоящата работа. Необходимо е просто да се организира тази “армия”, за да тя да изпълни задачата.

А самите ние ще останем зад кулисите. Днес не ни е нужна телевизия, тъй като цялото човечество се намира в интернет. Само по такъв начин трябва да се организираме и такова ще бъде нашето предприятие по разпространяване. Към тези промени трябва да пристъпваме час поскоро, незабавно.

От урока по статията “Поръчителство”, 13.07.2011

[48030]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, “Даряването на Тора”: По принцип за човек, който още пребивава в природата на творението, няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, тъй като всичко, което се намира извън него, за него е нереално.

Ако човек наистина желае да отдава, той не усеща никаква разлика между това да отдава на Твореца и да отдава на другаря. За него и Творецът, и който и да е друг човек са външната същност отсреща. И ако говорим за истинско отдаване, то във външния свят няма близки и далечни, там всичко е единно.

Ако пък в отдаването си правя сметки да получа, тогава разделям ближните по близост – с други думи, по изгодата, която ми носят.

Същото се отнася и за всички другари като цяло: в идеалния вариант, ако всички стигнем до истинско отдаване към ближния, то всички хора, както и неживата, растителната и животинската природа, ще станат едно цяло без никакви различия, включвайки Твореца. Всичко, което е извън човека, остава неосезаемо за него, той не може да дава оценки на външните фактори, разпределяйки ги по степен на близост, не може да измерва разстояние.

Всичко външно сякаш не съществува. А ако наистина ми се иска да изпълнявам отдаване, това външното съществува, но вече без допълнителни “забележки” от страна на моето желание. Възможно е после, след като направя съкращаване, да реша на кого е по-добре да извършвам отдаване, кого мога да напълня, а кого няма да мога. Иначе казано: с какви желания съм способен да работя сега, а с какви – още не.

Защото “другар” – това е образ на моето желание, проектиран навън. Избирайки на кого да извършвам отдаване, избирам желания в себе си, с които си струва да се работи. Другарят и моето желание всъщност са едно и също. Всичко се намира вътре.

Друга възможност нямам. Никога няма да мога да работя пред Твореца, ориентирайки се на Твореца, тъй като Него го няма извън мен. Ако той съществува, то е само в моите поправени свойства. Затова няма никакъв външен ориентир, докато не разбера, че и другарят, и Творецът, и цялата реалност трябва да се съберат в моето желание по такъв начин, че да мога да се отнасям към тях по закона на отдаването.

Все пак на кого извършвам отдаване? На собствените си желания?

Ето защо те ми се струват нещо външно, затова ми се представят като “ближни”. Това ми дава възможност да работя с тях така, сякаш стоят срещу мен. Ако ги усещах вътре, щях ли да мога да си представя отдаване? На кого да отавам? На крака си ли? На реброто си ли?

От тук произлиза илюзията, че всичките ми органи са извън мен. Вече съм забравил, че са мои и не вярвам в това, потънал в противоположните си усещания. И сега трябва да работя, въпреки тази противоположност: да ги събирам едно по едно и да ги внасям вътре, откривайки колко са близки и че са мои, докато всичките се съберат в мен и не станат мен.

Такова състояние представлява Малхут на Безкрайността, пребиваваща в пълно сливане. Всичко е в нея: всички съсъди, цялата светлина и даже Даващият – исконният корен, чието състояние Тя е постигнала, като е присъединила към себе си всички части, намиращи се отвън.

От урока по статията “Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47684]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Сутрешният урок се дели на пет части. Намерението във всяка част на урока едно и също ли трябва да остава?

Отговор: Разбира се! Няма нищо друго освен това, тъй като цялата Тора говори само за връзката между нас.

Само в първата част на урока ние говорим за това, как трябва да се отнасяме към  връзката между нас, как с помощта на тази връзка ние трябва да разкрием общото свойство на отдаването – Твореца. Това е самото въведение към реализацията, както преди игра ти разказват за условията на играта. Това е първата част на урока.

Втората част на урока е самата игра. На практика тук трябва да се стараеш:

1. постоянно да мислиш за връзката между нас,

2. постоянно да слушаш какво говори “Зоар”,

3. да съчетаваш, да съединяваш между текста на “Зоар” и връзката с другарите, която ти си представяш, че тази връзка с другарите приема формата, за която разказва “Зоар”.

Естествено, “Зоар” говори за връзката между нас на много високи нива. Според това как представяш себе си на тези високи нива, в тези състояния, ти ще растеш, подобно на дете, което си представя, че е възрастен, тъй като на теб ще  въздейства висшето състояние, описанно в Зоар.

От урока по книга “Зоар”, 12.07.2011

[47890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→

Ние започваме да се развиваме правилно , започвайки от момента, когато разбираме, че трябва да си осигурим ново желание за своето развитие. И затова ни трябва група, учение.

Групата ни пробужда и ни дава желание. А с учението привличаме светлината, възвръщаща ни към източника, за да може Той да превърне това желание, получено от групата, от обкръжението – в отдаване. Така ние започваме да се развиваме духовно.

От сега нататък юздите, насочващи развитието, са предадени в ръцете на човека и той трябва да започне да управлява с помощта на обкръжението и обкръжаващата светлина.

Човек, който е получил покана да се извиси, трябва да се погрижи желанието му постоянно да се обновява. На нас ни трябва обичайното, изходното желание, ”материала”, но към него ние самите трябва да добавим и духовен стремеж – т.е. в каква форма ние искаме да използваме своето природно желание: за получаване или за отдаване?

Затова, трябва да се стремим през цялото време да сме в подем – в търсене, изисквайки помощ от групата и обкръжаващата светлина. Ако човек усеща, че в него няма желание и изисквания към светлината, значи той още не е получил това допълнително желание от групата и затова не усеща потребност да моли за своето поправяне.

Не само човек, активно търсещ и изучаващ кабала, но и цялото човечество днес се намира в такава преходна точка и нарича това криза.

И това е наистина истинска криза и ще ни се наложи да преразгледаме цялото си досегашно отношение към живота. Досега се придвижвахме в задължителен ред, принудително, гонени от своя растящ егоизъм. Светлината е въздействала на желанието за наслаждаване и е развивал неговата линия постъпателно. Но изведнъж в тази функция се прибавя още един, нов коефициент – ”катализатор на придвижването”. Благодарение на него, ние променяме своето развитие и количествено, т.е. по сила, и качествено. Отдавна не се развиваме вече по наклона, а по правата линия – и качествено се повдигаме към Твореца и затова започваме да израстваме като хора, наричайки се Адам – Човек.

От урока по книга Шамати, 13.07.2011

[48000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Нужно ни е майсторство, за да завладеем масите. При това на първо място, там където те редовно прекарват времето си – в интернета. Трябва да се закрепим на тази територия, да използваме всевъзможни средства за въздействие върху мнението на аудиторията.

С помощта на стотици хиляди наши другари ние започваме да изменяме там атмосферата – внимателно, за да не предизвикаме неприятно впечатление, но неуклонно.

В това няма нищо особено, тъй като интернет е „продаден на парче“, в него мълчаливо и неприкрито действат различни тайни и явни организации. Това ни е ясно. Ето и ние трябва да прибегнем към аналогични средства.

Какво има да се стесняваме? Имаме цел, стремим се към поправяне на човека, към поправяне на света.

Някои смятат, че щастието трябва да се постигне чрез терор. За тях терорът е средство за поправяне. Техните материали звучат почти убедително. Така че какво лошо, ако им противопоставим посланието за единство и всеобщо поръчителство?

От урока по статията “Поручителство”, 13.07.2011

[48027]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Човек,започващ да изучава науката кабала и използващ всички нейни средства, след известно време идва до преломната точка, където трябва да престане да се развива неосъзнато и по неволя. Първият етап е предназначен, за да се запознае със своето състояние и този етап е необходим.

Но след това той достига до „точката на бифуркация“, на прелом (на рязка смяна на по-рано устойчивото състояние), където трябва да изясни и преразгледа цялото свое отношение към развитието, към живота, към желанието си, към светлината, към всички средства, които има на разположение. Той напълно изменя цялата своя предишна парадигма, цялата жизнена философия и възприятие на системата, в която се намира.

По-рано тази система го е управлявала, тъй като той изцяло е действал вътре в природата и единствено по недоразумение си е представял самия себе си над нея. Но сега той разбира пълната си зависимост от природата, от нейната сила и законите й, и трябва да вземе управлението й в свои ръце. Както е казано: „Победиха Ме синовете Мои“.

И тогава човек разбира, в каква особена преломна точка се намира той. Тъй като по-рано му се е струвало, че той самият изменя нещо в живота си, а всъщност той послушно е изпълнявал заповедите на своята природа, без да има каквато и да е свобода на избора.

Но сега му се дава свобода. И светът започва да му се струва хаотичен без какъвто и да е порядък в него. Преднамерено му дават такова усещане, че той сам да пожелае да постави всичко в порядък, да съедини всичко заедно и да управлява света.

Тук, в него се появява възможност да моли свише за сила, за разбиране, за напредък чрез вяра над знанието. Защото той желае да се отнася към по-висши състояния и от тук да получи нов разум и нови свойства – и така да приведе в равновесие своя свят. Тъй като светът е отражение на вътрешния порядък на човека, съгласно вътрешното възприемане на реалността, а не външно.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 13.07.2011

[48003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→