В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: “Поле, благословено от Твореца”.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича “да се луташ в полето”, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между “пътя на страданията”, който ни се разкрива по естествен начин, и “пътя на светлината”, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо “сами да събудим изгрева”, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Мнение (д.и.н. А. Шубин, С. Забелин): Събитията показват ускорение на всички социално-икономически и политически процеси. Минаваме през социално-икономическа криза и развръзката може да настъпи във всеки един момент. Наблюдава се отчуждение на управленската йерархия от хората.

Монополизирането и бюрокрацията затрудняват реагирането на системите на външните призиви. В резултат, в името на оцеляването, системата на управление се разделя на самоуправляващи се подсистеми. Всяко неефективно решение на ръководството създава изостряне на противоречията на системата и нейния разпад.

Политическо-управленският разпад предизвиква увеличаване ролята на СМИ и информационните технологии в управлението на децентрализираното общество. Управленческите системи са чужди на самоуправлението, бюрократизирани и монополизирани, което определя крайната крехкост на световната икономика.

Неизбежна е демобилизацията на индустриалната икономика. Кризата налага укрепване на държавните граници и бариери, увеличаване на контрола на властта, разпад на света на множество затворени държавни икономически системи, сформират се нови общности – ЕС, Северноамерикански, Латиноамерикански, Евро-Азиятски, Индийски, Арабски, Китайски, спад на влиянието на международните органи – ООН, Световна банка, понижаване ролята на международното право, валутно-финансови институции и др.

Оправдавайки се с кризисната ситуация, държавната власт се освобождава от всички задължения за социална защита на гражданите, съсредоточавайки се над увеличаване на насилието на силовите структури над собственото население.

В случай на поражение на силите на социалното съпротивление на този процес, възникват авторитарни режими, отричане на науката като основа на организацията на живота и управление на обществото, заменяйки я в масовото съзнание със система от постмодернистични митове и религии.

Неравенството във възможностите на организациите със самодостатъчна икономика, предизвиква въоръжени международни конфликти извън новите предели на света, заплашващи да провокират екологични катастрофи.

Друг път: Да се откажем от сковаващите формални връзки, да ценим високо човешките отношения, основани на любовта и дружбата. Повече човешка топлота и равноправни връзки, повече размисъл в общуването с другарите, повече самостоятелност в обезпечаването, повече внимание към децата и природата.

И тогава човечеството ще излезе от кризата не подивяло, а способно на по-нататъшно развитие на духа. Да се опитаме да се обединим на нивото на взаимна откритост, информираност, доверие. Организация на сътрудничество от единомишленици, това е единственият шанс за разумен изход от кризата на цивилизацията.

За да се постигне това, трябва да се обединим. Ако се държим заедно, отстъпвайки си един на друг, може и да не забележим как вълните на историята ще вземат със себе си грешките и заблужденията, мърсотията и прекомерната гордост на нашия свят, една сутрин ще забележим себе си на друг, светъл бряг.

[52749]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - No Comments→

Мнение (М. Прохаров, лидер на партията ”Право дело”, Русия): Необходими са ”тектонични размествания” в руската икономика и психологията на гражданите, в частност преодоляване на лумпенизацията на осъзнаване. В страната се извършва разрушаване на културния баланс, а социалната политика довежда до обедняване.

Кардиналните преобразования в икономическата сфера е невъзможна без формирането на нова система за национални ценности. Трябва да се откажем от живота на подаръците, в заем за сметка на следващите поколения. Съзнанието трябва да се преформатира, както и икономиката. Живот на границата или под границата на житейския минимум осакатява съзнанието на хората.  Неефективната заетост лишава хората от желанието да работят. Бедността поражда своя субкултура.

Човек предпочита да получи пет хиляди и да не работи, отколкото да работи за повече например за 25. Навика залива бедността със ” социални ” пари които водят до това че тлението се задълбочава още повече. В резултат на това човек отвиква да се препитава от своя труд и като следствие на това не може да пести. Той живее ден за ден. Хляб и зрелище е всичко, което му е нужно.  Това е то лумпенизацията на съзнанието. Това вече се е случвало – с гибелта на много цивилизации.

Реплика: Работа за всички граждани няма и няма и да има (ако техния брой не се намали наполовина). Необходимо е повишаване на общественото съзнание, отговорност, участие, а това е задача на възпитанието – задължително за всички възрасти, за награда.

Всички на чиновете: в детската градина, на училище, във вузовете, на работа и в къщи –всички са задължени да преминат през образотаелната програма ”Новото човечество – за новия глобален, интегрален свят, за закона за подобие на природата, правилата за взаимното поръчителство, за необходимостта те да се спазват, като закони на Природата – за да оцелеем.

С възпитанието да издигнем нивото на познанието за света, в който живеем. Знания за онова, как да построим човешкото общество, което да съответства на природните закони, структурите на властта и управлението, обществените и семейни взаимоотношения.

Задачата за възпитанието да се смята на първо място. За нейната реализация да включим СМИ и всички останали държавни структури. Да се привлекат доброволци. Да се създаде културно просветна база (кино, театър, музика и др.), ново отношение към природата и обществото, към което ни задължава природата.  (См. Баал а-Сулам ”Последното поколение)”. Който не се приспособи към новите условия на природата – ще умре …

[52861]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Преди всичко, трябва да разбираме особената ситуация, в която сме се оказали. Знаем от науката кабала, че някои действия се осъществяват отгоре, а другите трябва да изхождат отдолу, от страна на творението – иначе няма да бъдат творения. Не е възможно да родиш дете и да се отнасяш към него така, все едно че още се намира в корема на майка си. То е излязло навън, за да става все по самостоятелно, да се изявява, да проявява своите желания, свойства, действия, да се изгражда като човек.

Така е и в духовното развитие. При разпространяването на духовните светове, действията се осъществяват свише и всички те включвайки разбитите съсъди, са насочени натам, за да може творението отдолу от тъмнината, от подготвителния етап, противоположен на съвършенството, да проверява и сравнява своите състояния със съвършените състояния и да направи своя свободен избор.

Трябва още да изясним, какъв е този свободен избор, каква е тази ситуация, в кои случаи творението прави анализ и предпочита съвършенство за своето его. Това никак не са прости неща, свързани са с разнообразни прояви, разрези, детайли, възприятия, координатни оси и т.н.

Но като цяло, съществуват два подхода: Първият се осъществява свише, за да се подготви за човека всичко което е необходимо, духовните светове и парцуфите, а също така този свят с всичко, което се намира в него. Вторият подход се осъществява отдолу, когато човек го тласкат напред, за да се развива, докато изминавайки хиляди еволюционни години на развитие в качеството на социално създание, той не достига до повратната точка, която се ознаменува в кабалата като 1995 година. Тази дата е като жалон на върха на етапите, знак, че човек вече е задължен да разбира къде се намира и какво се изисква от него.

Тъй като реалността му не е случайна, и той не е хазяин в нея – съществува система, с която е длъжен да постигне съответствие. А затова трябва да я изучи, да я опознае.

Процесът се осъществява свише, отнел е хиляди години за развитие, включвайки изгнанието на еврейския народ и неговото завръщане в земята на Израел. Тези събития, изобщо всичко, което се е случвало до сега, е било подготовка, която дори не обсъждаме. Нашата задача е отсега нататък осъзнато да участваме в случващото се: да издигаме МАН, т.е. молитва за поправяне, с други думи казано, да издигаме сфирата Даат към висшия и т.н.

И така, свише са поставени определени условия, а ние от своя страна трябва да задействаме правилното желание за развитие, да искаме сили, да анализираме, да се учим – всичко. Тъй като няма какво да вземем нагоре, освен исканията си, но те трябва да са насочени към отдаване. И признак за това е – насочване към единство с ближния. В такъв случаи не допускам грешки и се устремявам към отдаване.

Този свят ми е даден – като външна, мнима картина. Но освен нея, нищо друго не ми е дадено. Ако с помощта на моята въображаема реалност мога да поема по верния курс към истинския свят, намиращ се от другата страна на тази илюзия – толкова по добре. Нека мъглата се разсее след това – важното е, че още отсега, промъквайки се през него, аз държа вярната посока към целта.

От урока от вестник „Народ“, 30.08.2011

[53094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Мнение: Светът навлезе в стадии на финансова турбулентност, за изхода от който се изисква преглед на световната финансова система. Докато това не е направено, финансовите пазари ги очаква повишена неопределеност, а световната икономика е заплашена от системен икономически спад.

Кризата на държавните дългове порази водещите световната икономика от двете страни на Атлантика. По такъв начин, под удара се озоваха едновременно две водещи световни резервни валути – долара и еврото. Тази ситуация показва дълбоката системна криза.

По мнението на икономистите, кризата е суверена задълженост – това е ”последния звънец”, сигнализиращ, че традиционния западен икономически модел, изразена във формулата ”икономически ръст, заплатен с кредити”, е загубила своята работоспособност. Животът опиращ се на кредита се е изчерпил, и е дошло времето да се плаща по сметка.

Универсален метод за борба с кризата стана схемата за спасяването на банките, чрез предоставените им държавни гаранции или тяхната частична национализация. В резултат, светът беше спасен от сътресенията на масовите банкрути и краха на финансовите системи.

Но доколкото всъщност целият обем ”на лошите кредити”  не беше ликвидиран, а само пренесен на плещите на държавния бюджет, ситуацията се усложни от неготовността на правителствата да преминат към непопулярни мерки за оздравяване на бюджетите – съкращаване на държавните разходи и повишаване на данъците. Вместо това правителствата се опитаха да се справят с проблема от недостиг на пари с привличането на нови кредити, които се оказаха неспособни да изплатят (Гърция, Ирландия, Португалия, Италия Испания).

Още от самото начало на кризата от 2008 година водещите световни икономисти заговориха за необходимостта да се преразгледа финансовата икономическа система. На тази тема през 2008- 2009 година се състояха серия от семинари на голямата 20 –ска, на които принципни решения не бяха изработени, а след това се  създаде илюзията, че кризата е преодоляна, и към края на 2009 година всичко потъна в сянка. Сега тази тема отново е на дневен ред.

Сега без всякакви съмнения, финансовият свят навлиза в нова фаза на нестабилност и на непредсказуемост. Колко остри ще бъдат икономическите разтърсвания и доколко срочно трябва да стане вземането и приемането на решение за реформирането на финансовата система, ще покажат близките дни и часове.

В отминалата криза правителствата спасиха банките, поемайки техните дългове. Обаче сега правителствата ще се сблъскат с последствията на тези стъпки, защото се оказаха самите те в огромни дългове.

ББС: ”Светът се сблъска със ситуацията, когато лидерите на водещите държави се озоваха неподготвени да отговорят на зова на новата Епоха на глобализация. Проявява се неспособността на държавите бързо да реагират на променящата се ситуация, и да приема сложни но необходими крачки. В новата фаза на кризата, когато тя се генерира от дефицита на държавните бюджети и от големите държавни дългове, се изисква голяма политическа воля. А такава видимо няма.

Реплика: Тази криза е вече на 10 години (вижте в архива на нашата организация лекцията в Арос, видео–беседите с икономистите), тя ще продължи във всички области на човешката дейност. Защото тази криза е обща, криза на нашия егоизъм, а икономиката е нейния език, описание на нашите егоистически общувания. Ето какво се оказа в криза! Затова решаването на кризата е в промяна на нашите взаимоотношения. Трябва да осъзнаем тази промяна, като жизнено насъщна необходимост. По нататък – чети какво ни съветва кабалата.

[52755]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да убедя егото си, че съм на прав път, независимо от това, че то не се напълва от обединението с останалите?

Отговор: Трябва да разкрием напълването от единението, тъй като то се намира във връзката между нас, но се разкрива не в получаването, а в стремежа на всеки човек да отдава на другите. А ако ти имаш намерение да се обединиш с другите, желаейки да използваш тази обща връзка за собствено благо, то ще получиш тъмнина и, разбира се, удар. Сега това все повече ще се разкрива пред очите на всички хора и най-важното – на държавите. Всяка страна, всеки народ, всяка случайна егоистическа сила, действаща вътре в свързващата ни мрежа, която все повече ни се разкрива – ще открие, че е губеща повече от всички. И няма да знае как и за какво, докато не получи методиката за поправяне.

И затова, това състояние е опасно, тъй като държавите могат да стигнат до сблъсък или до война. Сега виждаме в целия свят как държавите, даже без да се крият, действат открито една срещу друга, всяка се опитва да спаси само себе си. Америка – срещу Европейския съюз, срещу Китай, а те – точно обратното и т.н.

Тези тенденции са много опасни. Тъй като вместо да се обединят, да се включат правилно в общата мрежа, такива големи и силни конгломерати действат тъкмо обратно. Затова, разбира се, кризата ще дойде при тях във всевъзможни форми във вид на удари от страна на Природата, икономиката или друг вид катаклизми. Това предстои да се разкрие.

Но ако мрежата на нашата връзка вече се е разкрила, сме задължени колкото се може по-бързо да ускорим и да дадем на света методиката на кабала. Такова състояние и по-рано се е разкривало на всеки етап от нашето развитие – да речем при излизането от Египет. Защо е възникнала необходимостта от напускане на Египет бързо, на часа? – Защото е започнала да се разкрива тази свързваща мрежа и тогава се изсипали десетки удари.

Всичко това зависи от голямото разкриване или скритата връзка между нас – Шхина, откриваща се повече или по-малко. Такива състояния сме преминали вече нееднократно в нашата история. Затова имаме такава готовност за така нареченото пълно освобождение – да разкрием тази мрежа и да се включим в нея по правилния начин.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 30.08.2011

[53046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Някои специалисти, в това число психолози, вече разбират, че човешката природа е егоистична. И все пак това съждение много рядко може да се чуе…

Отговор: Проблемът е друг: те не разбират, че тук се крие източникът на всичките ни проблеми. Те не могат да отделят момента, че с това е обоснован целият ни живот, без да свързваме едното с другото. По тяхното мнение, живеем лошо по някакви си други причини.

На психолозите трябва да им се отворят очите за връзката на нашите текущи състояния и злото на човешката природа. Оказахме се в друга ситуация, обладавайки сляпата природа, но за тях това не означава, че едното е предизвикано от другото.

Въпрос: Една жена психолог, с която разговарях, смята, че случаен човек, стига да е във властта, по своята егоистична природа ще прави онова, което правят и останалите.

Отговор: Тя е права. Виждаме това на практика, наблюдавайки всичките партии и техните лидери в целия свят. И работата не е даже в егоизма, а в онова, че ”сърцата на царете и на власт-имащите са подчинени на волята на Твореца”. Всички те прокарват в живота замисъла на творението.

И затова, които и да са те, всичко зависи от нас: ако успеем поне мъничко да изменим своята природа, то ще призовем доброто. Друга възможност няма. Какво да правим с глупавото желание за наслаждаване? Трябва да го предвижваме напред посредством бедите. Удар след удар и т.н… Тези сили се прилагат към желанието, за да го подтикват към доброто. Те ни развиват и действат на постоянна основа.  Казано иначе, това е светлината, която идва и ни притиска от всички страни.

Какво мога да направя? Само едно: мога поне малко да променя злото си на добро. Тогава ще стана подобен на светлината и ще усетя, че тя ме движи към доброто.

По такъв начин светлината остава непроменена, етапите на моето напредване – също, и само аз се променям към по-добро: като дете, аз се съгласявам с натиска, който ще ми окажат татко и мама. Смятам, че това ми е от полза – и тогава моят отклик се променя, моето възприемане на процеса: влизам в него осъзнато, с разбиране и с усещане, благодарен съм на онези сили, които ме развиват. Ето това е всичко, което е необходимо: да се постараем поне капка от нашето зло да превърнем в добро.

Действително, не съм способен на това – и все пак моля за помощ светлината, която ни връща към Източника. Защото светлината е универсалната сила на Природата, неизменно водеща ни напред. Но аз мога сам да предизвикам малко проблясване от нея, което да ме промени. При това общата картина ще си остане същата.

От урока по вестника “Народ”, 29.08.2011

[52972]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Еврейският народ винаги е бил обект на ненавист. Защото някога е пребивавал във взаимно поръчителство, в поправена система, от която в него е останала само малка степен. Така или иначе, всичко произтича от там.

Всъщност евреите не са по-умни от другите народи. Дори обратно. Нима другите биха се държали така на наше място? Просто не разбираме причините за ставащото: някога сме били обединени с поръчителство и от тогава остава ненавистта между двете желания: получаващо и даващо, между този, който е опознал поръчителството, и който не го е опознал.

Тази ненавист се е зародила във Вавилон, в който действително се намираме и днес. Нищо не се е изменило, ако погледнем на ситуацията от духовна гледна точка. Трябва отново да се обединим, подобно на групата на Авраам само че този път имаме „спомен” от онези времена, има книги и всички възможности, за да осъществим разпространяването заедно, да поправим себе си, съгласно наследството от миналото и изискванията на бъдещето, а после да се погрижим за целия Вавилон, тоест за съвременното човечество.

Всъщност за всички хора е необходимо само едно – да преминат към поръчителство. Неслучайно Баал а-Сулам е разделил една статия на две свързани части: „Даряването на Тора” и „Поръчителство”. Втората част говори за реализацията, която и е поръчителството. Ако го осъществим – повече нищо и не трябва. С това завършваме поправянето във всички светове.

От урок по вестник „Народ”, 28.08.2011

[52934]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос от английския блог: Като студент, изучаващ биотехнологии и имащ определени познания по химия на мозъка и системата на невро трансмитерите, никак не се учудвам на публикуваните резултати.

Интересно, дали може да се измери духовния прогрес по биохимичните показатели на физическите тела? Вие казвате, че изработването на допамин е химическа проява на егоистичната ни природа. Доколкото сме длъжни да преобразуваме егоизма в алтруизъм, бих искала да получа конкретен отговор, може ли да се измери променената природа на човека на нашо физическо (илюзорно) ниво чрез биохимичните методи?

Отговор: Несъмнено, могат да се измерят биохимичните следствия от нашите действия, както егоистичните, така и алтруистичните – тъй като цялата природа е една и двата свята, висшият и нисшият са паралелни и равни във всички детайли. Но се отнасям скептически към научно потвърдената желателност за добри постъпки на човека. Това няма да убеди никой в тяхното предпочитане. Във всеки случай, ще се радвам да чуя за такива резултати. Късмет!

[53103]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция”.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Бозонът на Хигс – така наречената “Божествена частица“, заради улавянето на която бе построен Големият Адронен Колайдер (ГАК) на стойност 10 милиарда долара, вероятно не съществува. Още преди година физиците се надяваха да разкрият “Частицата на Бога“ – основата на мирозданието.

Сега те “свиват рамене“ и са готови да се предадат – тоест да обявят, че такава частица изобщо няма. Това е същността на всички изказвания на водещите учени, работещи в ГАК, включвайки и директора по изследванията на Европейския център по ядрена физика С. Бертолучи и началника на детекторите Г. Тонели.

Според теорията, “Божествената частица“ снабдява с маса веществото – всички други частици във Вселената. Именно тя не достига, за да тържествува Стандартният модел за теорията на Мирозданието. Излиза, че и ГАК са създавали напразно!

Реплика: Сега ще се наложи да измислят нова физика, да се преразгледат днешните представи за мирозданието, тъй като те ще се окажат в корена неверни. – Излиза, че са създавали ГАК  ненапразно! Но, “Божествената частица“, всъщност, наистина съществува! Физиците просто я пропускат, а детекторите на ГАК не я улавят.

Може би, най-накрая, физиците ще се вслушат в това, което науката кабала може да им допълни. Тъй като, занимавайки се с пограничните изследвания, между нашия и висшия светове, те изследват само нашия свят, то всички ефекти и следствия, преминаващи в процеса на изследване във висшия свят са скрити за тях. За разкриването на “Частицата на Бога“ са им необходими други детектори – екран и отразена светлина! Точно тях дава науката кабала.

[52868]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Духовното движение не е движението от място на място, а обновяване на свойствата, и всяко обновяване на свойствата ние наричаме движение.

Баал а-Сулам.  Учение за десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

Времето се усеща в нас, в следствие на усещането за движения. Нашият разум представя и придава форма с въображаеми  последователни движения, и предава това усещане в представата за “време“. А ако човекът и обкръжаващото го се намираха в пълен покой, то понятието за време би отсъствало.

Баал а-Сулам.  Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

[52922]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Същността на душата  – това е единствено желанието за получаване. И цялото отличие между душите е в техните желания, които, на свой ред, пораждат мисли и знания в обем, необходим за удовлетворяването на тези потребности.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

Духовното не зависи от пространството и времето и в него няма смърт.

Баал а-Сулам. От себе си ще видя Твореца

[52794]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - No Comments→

Съобщение: Хамбург, Германия. Тази неделя полицията използва водни струи, за да разпръсне млади демонстранти, които запалиха кошове за боклук и се опитаха да разбият банка след годишния уличен парад.

Говорител на местните органи на властта съобщи, че между съботното навечерие и ранната неделна сутрин властите на реда са използвали водни струи срещи вандалите, които, от своя страна, са ги атакували с бутилки, камъни и факли.

Сблъсъкът се е случил на улица Шанзенфест, в един от най-проспериращите немски градове, по време на шествието, в което участваха левите активисти и 2 100 офицери.

Демонстрантите оставиха надписи по стените на сградите, напомнящи за неотдавнашните сблъсъци във Великобритания, и пееха „Лондон е навсякъде”.

Реплика: Светът стана глобален, а интегралната връзка, която съществува между нас, се проявява чрез нашия егоизъм под формата на насилия и безпорядък.

Тази тенденция ще се увеличи, защото светът с всеки изминал ден става все по-взаимосвързан. Връщаме се обратно във „Вавилон”, когато сме били едно неголямо човечество, обитаващо една територия, и днес под влияние на висшата сила на природата, Твореца, ние инстинктивно желаем да се съединим по света чрез всички възможни средства.

Ако не поправим своята природата, то ще взривим Земята. Нямаме друг избор освен да следваме казаното от Авраам пред Вавилонците – да се издигнат над проявяващия се в тях егоизъм към взаимно поръчителство, към любов към другите както към себе си.
[52027]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Когато има много хора, стоящи в стая, в която е горещо, винаги ще има един човек, на когото ще му е студено, и ще заставя останалите да изключат климатика. Да речем, че по-голямата част от човечеството може да се адаптира към неизбежни промени. Но какво трябва да правим с онези, които са заседнали и не са готови да излязат от сегашното състояние?

Отговор: Важно е да поправиш себе си, а не света. Вярно е, искам да извършвам външни действия и да се опитвам да помагам на хората да разберат процеса и метода на себепоправяне. Обаче по същество се грижа само за това, как да поправя себе си, а не да поправя ближния. Давам му метода във възможно най-внимателна форма, но не го карам да действа; това вече е негов избор.

Затова не притесняваме хора, които не са готови за промяна по никакъв начин или форма. Те все още не са узрели за това. Когато разпространяваме кабалистичната методика, оставяме всеки човек да я оцени за себе си. По безброй поводи вече съм заявявал, че не ме е грижа как хората възприемат нашето послание. Вслушвам се в техните отговори само за да подобря представянето: да кажа нещо по нов начин и да отговоря на въпрос, който тревожи някого. Но ако съм дал всичко, което имам, а човек все още отхвърля и проклина думите ми, то аз се отнасям към него с уважение. За мен това също е знак на успех, защото съм успял да го докосна и да разкрия неговото съпротивление. Това е правилната реакция за него днес и нищо не може да се направи.

Обръщаме се към външния свят само за да подобрим себе си. И ако направим това максимално, то нямам никакви оплаквания за отговорите на хората. Да почакаме още година или още пет.

Но ако прекалим, това ще бъде насилване и няма да оставим на човек възможност за свободен избор.

От урок по вестника „Народ”, 29.08.2011

[52963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако съм паднал, какво трябва да направя, за да продължа да напредвам?

Отговор: Когато си паднал, преди всичко съжаляваш за това и желаеш да излезеш от падението, да се издигнеш над своята природа, която повече не можеш да търпиш. Дори оправдаваш това падение и разбираш, че „Няма никой освен Твореца”.

А после постепенно забравяш за това и се връщаш към обичайното състояние, мислейки, че не е нищо страшно, всичко се случва. И така – до следващия удар.

Колко удара ще са необходими – зависи от това, доколко ще се присъединиш към този разум и от това, колко работиш над своите падения с помощта на групата. Тя трябва да стане резерв за теб, който акумулира целия твой разум през времето, когато напълно се намираш във властта на чувствата, за да го уравновесява.

И обратно, когато попадаш под властта на хладния, сух разсъдък и дори не знаеш как да оживиш чувството в себе си, за да се вдъхновиш от духовното, получаваш чувствени впечатления от групата.

Но никога не можеш едновременно да притежаваш и чувството, и разума. Ето защо ни е така необходима връзката с групата, която може да компенсира липсващата противоположност и някак да ги съедини двете. При условие, че се склоняваш пред групата и си готов да приемеш нейната горчивина, тогава можеш по някакъв начин да съединиш в себе си сърцето и разума.

Макар на практика те да не се съединяват, защото все още не се съединяваш с групата истински, но все пак тя ти влияе отдалече. И това косвено, „обкръжаващо” влияние ти позволява някак да включиш в себе си двете противоположности. А това вече ти помага малко да разбереш какво е духовното и какво означава съединяването на тези два полюса, когато чувствам и едновременно разбирам духовното – на едно и също място.

Това е изключително особено усещане, в което има разбиране. В нашия свят такова нещо почти не се случва.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.08.2011

[52735]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Една от водещите маркетингови компании GfK фиксира снижаване нивото на оптимизъм у потребителите. Продължаващият в болшинството развити страни икономически упадък влияе негативно на настроението. Инфлацията и високите цени, икономическият спад и загубата на работа, нивото на личните доходи – ето какво тревожи сега населението на Земята.

Потребителите се стараят да се приспособят към финансовите трудности, 84% са съкратили своите разходи, започнали са да обядват  по-малко или да вечерят извън дома. В Испания хората са се втурнали да икономисват, записват тавана на държавния дълг в конституцията. Италия проявява ефективност в държавното управление в орязване на разходите даже на католическата църква.

Реплика: Може да приветстваме желанието на хората да гледат реално на бъдещите трудности, ако това би ни помогнало в продължителна перспектива. Но законът на природата да приведе цялото човечество към равновесие с глобалната интегрална природа предизвиква в нас все повече страдания.

Ние ще усещаме все повече несъответствието на егоистичното, индивидуалистично човечество с единната природа, докато не осъзнаем, че трябва да станем единни като нея, тоест да изпълняваме условието на „арвут” – взаимното поръчителство.

[52804]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→