Въпрос от английския блог: Като студент, изучаващ биотехнологии и имащ определени познания по химия на мозъка и системата на невро трансмитерите, никак не се учудвам на публикуваните резултати.

Интересно, дали може да се измери духовния прогрес по биохимичните показатели на физическите тела? Вие казвате, че изработването на допамин е химическа проява на егоистичната ни природа. Доколкото сме длъжни да преобразуваме егоизма в алтруизъм, бих искала да получа конкретен отговор, може ли да се измери променената природа на човека на нашо физическо (илюзорно) ниво чрез биохимичните методи?

Отговор: Несъмнено, могат да се измерят биохимичните следствия от нашите действия, както егоистичните, така и алтруистичните – тъй като цялата природа е една и двата свята, висшият и нисшият са паралелни и равни във всички детайли. Но се отнасям скептически към научно потвърдената желателност за добри постъпки на човека. Това няма да убеди никой в тяхното предпочитане. Във всеки случай, ще се радвам да чуя за такива резултати. Късмет!

[53103]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция“.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Бозонът на Хигс – така наречената “Божествена частица“, заради улавянето на която бе построен Големият Адронен Колайдер (ГАК) на стойност 10 милиарда долара, вероятно не съществува. Още преди година физиците се надяваха да разкрият “Частицата на Бога“ – основата на мирозданието.

Сега те “свиват рамене“ и са готови да се предадат – тоест да обявят, че такава частица изобщо няма. Това е същността на всички изказвания на водещите учени, работещи в ГАК, включвайки и директора по изследванията на Европейския център по ядрена физика С. Бертолучи и началника на детекторите Г. Тонели.

Според теорията, “Божествената частица“ снабдява с маса веществото – всички други частици във Вселената. Именно тя не достига, за да тържествува Стандартният модел за теорията на Мирозданието. Излиза, че и ГАК са създавали напразно!

Реплика: Сега ще се наложи да измислят нова физика, да се преразгледат днешните представи за мирозданието, тъй като те ще се окажат в корена неверни. – Излиза, че са създавали ГАК  ненапразно! Но, “Божествената частица“, всъщност, наистина съществува! Физиците просто я пропускат, а детекторите на ГАК не я улавят.

Може би, най-накрая, физиците ще се вслушат в това, което науката кабала може да им допълни. Тъй като, занимавайки се с пограничните изследвания, между нашия и висшия светове, те изследват само нашия свят, то всички ефекти и следствия, преминаващи в процеса на изследване във висшия свят са скрити за тях. За разкриването на “Частицата на Бога“ са им необходими други детектори – екран и отразена светлина! Точно тях дава науката кабала.

[52868]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Духовното движение не е движението от място на място, а обновяване на свойствата, и всяко обновяване на свойствата ние наричаме движение.

Баал а-Сулам.  Учение за десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

Времето се усеща в нас, в следствие на усещането за движения. Нашият разум представя и придава форма с въображаеми  последователни движения, и предава това усещане в представата за “време“. А ако човекът и обкръжаващото го се намираха в пълен покой, то понятието за време би отсъствало.

Баал а-Сулам.  Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

[52922]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Същността на душата  – това е единствено желанието за получаване. И цялото отличие между душите е в техните желания, които, на свой ред, пораждат мисли и знания в обем, необходим за удовлетворяването на тези потребности.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

Духовното не зависи от пространството и времето и в него няма смърт.

Баал а-Сулам. От себе си ще видя Твореца

[52794]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Съобщение: Хамбург, Германия. Тази неделя полицията използва водни струи, за да разпръсне млади демонстранти, които запалиха кошове за боклук и се опитаха да разбият банка след годишния уличен парад.

Говорител на местните органи на властта съобщи, че между съботното навечерие и ранната неделна сутрин властите на реда са използвали водни струи срещи вандалите, които, от своя страна, са ги атакували с бутилки, камъни и факли.

Сблъсъкът се е случил на улица Шанзенфест, в един от най-проспериращите немски градове, по време на шествието, в което участваха левите активисти и 2 100 офицери.

Демонстрантите оставиха надписи по стените на сградите, напомнящи за неотдавнашните сблъсъци във Великобритания, и пееха „Лондон е навсякъде”.

Реплика: Светът стана глобален, а интегралната връзка, която съществува между нас, се проявява чрез нашия егоизъм под формата на насилия и безпорядък.

Тази тенденция ще се увеличи, защото светът с всеки изминал ден става все по-взаимосвързан. Връщаме се обратно във „Вавилон”, когато сме били едно неголямо човечество, обитаващо една територия, и днес под влияние на висшата сила на природата, Твореца, ние инстинктивно желаем да се съединим по света чрез всички възможни средства.

Ако не поправим своята природата, то ще взривим Земята. Нямаме друг избор освен да следваме казаното от Авраам пред Вавилонците – да се издигнат над проявяващия се в тях егоизъм към взаимно поръчителство, към любов към другите както към себе си.
[52027]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато има много хора, стоящи в стая, в която е горещо, винаги ще има един човек, на когото ще му е студено, и ще заставя останалите да изключат климатика. Да речем, че по-голямата част от човечеството може да се адаптира към неизбежни промени. Но какво трябва да правим с онези, които са заседнали и не са готови да излязат от сегашното състояние?

Отговор: Важно е да поправиш себе си, а не света. Вярно е, искам да извършвам външни действия и да се опитвам да помагам на хората да разберат процеса и метода на себепоправяне. Обаче по същество се грижа само за това, как да поправя себе си, а не да поправя ближния. Давам му метода във възможно най-внимателна форма, но не го карам да действа; това вече е негов избор.

Затова не притесняваме хора, които не са готови за промяна по никакъв начин или форма. Те все още не са узрели за това. Когато разпространяваме кабалистичната методика, оставяме всеки човек да я оцени за себе си. По безброй поводи вече съм заявявал, че не ме е грижа как хората възприемат нашето послание. Вслушвам се в техните отговори само за да подобря представянето: да кажа нещо по нов начин и да отговоря на въпрос, който тревожи някого. Но ако съм дал всичко, което имам, а човек все още отхвърля и проклина думите ми, то аз се отнасям към него с уважение. За мен това също е знак на успех, защото съм успял да го докосна и да разкрия неговото съпротивление. Това е правилната реакция за него днес и нищо не може да се направи.

Обръщаме се към външния свят само за да подобрим себе си. И ако направим това максимално, то нямам никакви оплаквания за отговорите на хората. Да почакаме още година или още пет.

Но ако прекалим, това ще бъде насилване и няма да оставим на човек възможност за свободен избор.

От урок по вестника „Народ”, 29.08.2011

[52963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако съм паднал, какво трябва да направя, за да продължа да напредвам?

Отговор: Когато си паднал, преди всичко съжаляваш за това и желаеш да излезеш от падението, да се издигнеш над своята природа, която повече не можеш да търпиш. Дори оправдаваш това падение и разбираш, че „Няма никой освен Твореца”.

А после постепенно забравяш за това и се връщаш към обичайното състояние, мислейки, че не е нищо страшно, всичко се случва. И така – до следващия удар.

Колко удара ще са необходими – зависи от това, доколко ще се присъединиш към този разум и от това, колко работиш над своите падения с помощта на групата. Тя трябва да стане резерв за теб, който акумулира целия твой разум през времето, когато напълно се намираш във властта на чувствата, за да го уравновесява.

И обратно, когато попадаш под властта на хладния, сух разсъдък и дори не знаеш как да оживиш чувството в себе си, за да се вдъхновиш от духовното, получаваш чувствени впечатления от групата.

Но никога не можеш едновременно да притежаваш и чувството, и разума. Ето защо ни е така необходима връзката с групата, която може да компенсира липсващата противоположност и някак да ги съедини двете. При условие, че се склоняваш пред групата и си готов да приемеш нейната горчивина, тогава можеш по някакъв начин да съединиш в себе си сърцето и разума.

Макар на практика те да не се съединяват, защото все още не се съединяваш с групата истински, но все пак тя ти влияе отдалече. И това косвено, „обкръжаващо” влияние ти позволява някак да включиш в себе си двете противоположности. А това вече ти помага малко да разбереш какво е духовното и какво означава съединяването на тези два полюса, когато чувствам и едновременно разбирам духовното – на едно и също място.

Това е изключително особено усещане, в което има разбиране. В нашия свят такова нещо почти не се случва.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.08.2011

[52735]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Една от водещите маркетингови компании GfK фиксира снижаване нивото на оптимизъм у потребителите. Продължаващият в болшинството развити страни икономически упадък влияе негативно на настроението. Инфлацията и високите цени, икономическият спад и загубата на работа, нивото на личните доходи – ето какво тревожи сега населението на Земята.

Потребителите се стараят да се приспособят към финансовите трудности, 84% са съкратили своите разходи, започнали са да обядват  по-малко или да вечерят извън дома. В Испания хората са се втурнали да икономисват, записват тавана на държавния дълг в конституцията. Италия проявява ефективност в държавното управление в орязване на разходите даже на католическата църква.

Реплика: Може да приветстваме желанието на хората да гледат реално на бъдещите трудности, ако това би ни помогнало в продължителна перспектива. Но законът на природата да приведе цялото човечество към равновесие с глобалната интегрална природа предизвиква в нас все повече страдания.

Ние ще усещаме все повече несъответствието на егоистичното, индивидуалистично човечество с единната природа, докато не осъзнаем, че трябва да станем единни като нея, тоест да изпълняваме условието на „арвут” – взаимното поръчителство.

[52804]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→