Въпрос: През последните няколко дни младите двойки в Израел започнаха протест срещу кризата с жилищата. Те започнаха да „изграждат” градове от палатки на обществени места, за да протестират срещу неимоверното увеличаване на цените на жилищата. Това ще доведе ли до поправяне?

Отговор: Това е добро нещо. Обаче какво може нашето правителство да направи за тях? Ние му приписваме големи възможности, мислейки си: „Те ще решат нещо днес и ще го изпълнят утре”. Но това не е така. Правителството не знаеше ли за тези проблеми? Не искаха ли току що министрите да се съберат на конференция и да вземат решение, така че утре да започнат да се строят нови, евтини жилища?

Това не може да се случи, защото ние си имаме работа с голям комплекс от взаимосвързани обществени проблеми и това е само едни от тях. Ние не можем да поправим нито един от тях, освен ако не поправим връзката между хората в страната. Никой няма да може да помогне: нито премиерът или правителството, нито парламентаристите, нито пък хората, които седят в палатки на градските улици.

Хубаво е, че те стоят там и е добре, че премиерът е загрижен. Добре е, че той се страхува и че те изискват от него. Може би това най-после ще ги накара да достигнат до правилното заключение: че поправянето няма да дойде от премиера. И дори парите няма да решат нищо. Тук е скрит по-голям проблем. Дори и да имаше достатъчно пари в страната, властите нямаше да могат да вземат някакво полезно решение.

Трябва да разберем, че в нашето време няма никакви отделни, проблемни ситуации. Сега, когато природата ни е затворила в интегрална мрежа, всичко зависи само от връзката между хората. Няма нито един обществен проблем, даже най-малкият, който да може да бъде решен без обществена взаимовръзка, без съединение сред народа и в света. Без да се обърнете към това средство, вие няма да можете да направите нищо.

Задачата може да изглежда второстепенна или чисто техническа – „Какво е толкова трудно в това всъщност? Просто дайте заповед, освободете малко земя за строителство и нека започнат да строят.” Но те не могат да направят това, защото те ще се изправят пред непреодолими вътрешни бариери. Това е същото като да изискваш чисто отдаване от човек, когато той просто не е способен на това. Той просто не може да го направи.

Така че знайте това: днес има само едно решение на всеки проблем: взаимно поръчителство. Ако няма взаимно поръчителство, то няма никакво решение. Точно това трябва да накараме хората да разберат. Можем да бъдем сигурни, че ще постигнем успех и ще преодолеем всички проблеми само чрез силата на взаимно поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство”, 17.07.2011

[48377]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато при мен идват големи проблеми и тежки състояния, и за тях ли трябва да бъда благодарен?

Отговор: Ако желаеш да бъдеш над напълването, с екран и отразена светлина, теб не те е грижа за настоящото усещане в твоето желание, независимо дали то е добро или лошо. Ти осъзнаваш, че всички състояния, през които преминаваш, каквито и да са те, без значение колко са лоши, са необходими, за да развият твоето желание.

Това може да бъде трудно за постигане, ако ти се случи някаква беда или сериозна болест. Но ако постигнеш правилното поправяне, ти никога няма да чувстваш нито едно състояние като лошо или вредно, при условие, че в това състояние ти се сливаш с Твореца.

В своето усещане може да се чувстваш ужасно, но вместо да се идентифицираш с усещането, ти ще се идентифицираш с целта. С други думи, ти ще разбереш защо Творецът, който до сега ти е давал добри усещания и дори повече (пет долара, вместо обичайния един!), изведнъж ти дава нула или дори по-малко от нула…

Очевидно, това е направено, за да може, въпреки всичко, ти да постигнеш поправяне в тези желания, което е усещането за благодарност. Това не е просто, но така работи то. Така се разкриват желанията.

За нас е трудно да разберем и да оправдаем това, тъй като ние зависим от нашето егоистично, материално усещане, но това е така. Написано е: „Дори с остър нож, опрян в гърлото ти, не губи надежда в Неговата милост”.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (Л. Ивашов, генерал-полковник, Президент на Академията по геополитическите проблеми): Ако доларът рухне, САЩ ще бъдат принудени да се простят с мечтата за световно господство. А без тази мечта Америка едва ли ще оцелее като единна държава, защото у американците няма друг мироглед.

От падането на САЩ и доларът ще пострадат икономиките на всички държави. Но може би не си струва да се съжалява за кризата на световната икономика?

Днес не философите и поетите дават жизнен тонус, а финансистите. Съвременният модел на битието трябва да бъде променено в духовно-съзнателно битие. Да се направи това е възможно чрез криза на световната финансово-икономическа система, където тя е начин да се лиши властта от глобален олигарх.

До какви последствия ще доведе катастрофата на долара? – Ще извадят от оборота наличните долари, за да ударят по световната икономика, ще опростят дълга на американците в размер на 27 трилиона долара, съхраняващите се валути ще бъдат деформирани, а в световното стопанство ще възникне хаос.

Но ще се повиши ролята на държавата в икономиката, ще се сформират правителства на националното възраждане, сред не западните цивилизации ще се активизират процеси на консолидация; ще се повиши ролята на ООН; евро-американската цивилизация ще се придвижи към упадък; на основата на Шанхайската организация за сътрудничество ще възникне нов полюс на света; народите ще се обърнат към Бога, развитие ще получат културата, науката, образованието, здравеопазването, ще се възродят нравствените ценности и националните традиции; човек ще се върне към хармония със Земята и космоса.

Така че – да живее глобалната, безпощадна, очистваща финансово-икономическа криза!

Реплика: Това, което е било, не ще се върне, очакваното – не ще се сбъдне! Самата криза не пречиства, тя ни е дадена, за да осъзнаем причината и – това е егоистичната ни природа и изменяйки себе си, ние се издигаме над нея и над всичко, което сме направили в миналото.

[46622]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се приближава към свойството отдаване, как това се отразява на неговата работа в групата?

Отговор: Той се старае през цялото време да поддържа чувството за поръчителство, за да не лишава другарите си от нищо, да не изпитват никакъв недостатък, да се укрепват в единно намерение за отдаване, да не забравят за това и да не забравят усилията нито за секунда. Тогава те също ще въздействат на него и между тях ще се възцари усещането за величието на целта, топлото сърце.

Ето какво тревожи човека. Тъй като помислите за другаря са много по-действени, отколкото мислите за себе си. Грижата за лично предвижване ще донесе някаква мизерна поправка, предизвикана от страха и други странични разчети. От друга страна, ако той включва усилия в другите, то безусловно държи верния курс.

Мислите, разчетите, намеренията са насочени не към обединението на групата, не към единство с другарите, насочени са към духовното. Те не привличат светлина, завръщаща ни към Източника. Важно е само онова, което възнамеряваш да направиш в групата. Ако ти се грижиш за сплотяването на другарите, за тяхното бъдеще – в това се състои духовната работа, която ще донесе плодове. Всичко друго е безсмислено. Гилел е формулирал това много кратко: ”Не прави на другаря си това, което е ненавистно за теб”. С други думи, няма за какво друго да се грижиш в живота си освен за това, как да не причиниш зло на другаря си. За сега това е достатъчно за твоя егоизъм. Опитай се да се поправиш така, че всеки миг, във всичките разкриващи се желания ти да мислиш единствено и само за това, как да не навредиш на другаря си.

Направи това и ще постигнеш успех: когато ти пожелаеш да действаш не във вреда на другаря, на теб изведнъж ще ти се разкрие доброто отношение към него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 10. 07.2011

[48313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: (М. Хазин, аналитик) Жан Клод Трише, многогодишна глава на Европейската банка, прикани към ожесточен бюджетен контрол: ”Страните от европейския съюз проявиха престъпно нехайство, игнорирайки изискванията на Евро пакта за стабилността и ръста, предписващи строго ограничаване на размера на дефицита на държавните бюджети. Неговите нарушения бяха необходими за продължаване на социалните изплащания.”

Но тогава в условие на спадащо търсене, ще спадне и жизненият стандарт на населението. Тоест неговият апел е чиста демагогия: тя дава съзнателно неизпълними съвети, готви се да си ”измие ръцете”. Защо той мълча, когато държавите и гражданите вземаха съзнателно невъзвръщаеми кредити? Трише се оправдава, че за това няма вина – ”аз говорех, a те не ме слушаха”.

Германия е основен износител в САЩ и ЕС и затова може да си позволи повече от останалите страни от ЕС. Но спада в търсенето в САЩ ще влоши нейното състояние.

Евро съюзът създаде красив модел, който се създаде от постоянно растящото търсене в САЩ, който беше построен не на емисиите на еврото, а на долара. Но сега настъпи краят на това ”щастие”, а желанието да се запази този модел, изграден от ЕС – остана. Но това е невъзможно…

[48332]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да оправдаеш приятеля си, който е паднал и е загубил правилното намерение?

Отговор: Тоест въпросът звучи така: как да оправдая себе си, защото ми се струва, че приятелят ми вероятно е загубил намерението си?

Към това трябва да се отнесем по два начина. Във външните, практически действия аз трябва да му помогна. А вътре в себе си трябва да го оправдая и да смятам, че на негово място бих паднал значително по-ниско.

А още по-дълбоко навътре си казвам, че го виждам паднал само защото Творецът ми е изпратил такава гледна точка. И всичко това е, за да се издигна над тази мисъл и да смятам, че той е окончателно поправен, а аз не съм, щом го виждам в падение. Както е казано: „Всеки съди в степента на собствените си недостатъци”.

Най-важно е да се разбере, че ние се намираме като в кристална решетка, в силовото поле на Твореца, който управлява всичките ни състояния. И затова трябва да разглеждаш другаря си като представител на Твореца, показващ ти Неговото отношение към теб. По същия начин трябва да видиш групата – дори света и самия себе си.

Дадена ти е площадка, на която си длъжен през цялото време да въвеждаш ред и да я доведеш до окончателно поправеното състояние. Длъжен си така да коригираш своето зрение, че да видиш целия свят в края на поправянето му /Гмар тикун/ – така ще постигнеш и края на своето поправяне.

Защото в духовното не се се случват никакви промени – ти и сега се намираш в абсолютно съвършено състояние. Защо тогава виждаш неговата пълна противоположност – този развален свят и всички като непоправени?

Но ако разпространиш в света методиката за поправянето и пожелаеш да го постигнеш заедно с всички, доколкото е възможно – по този начин ще поправиш себе си и ще трансформираш онези части, които ти се струват външни във вътрешните.

Когато започнеш да се молиш, ще съдиш самия себе си и ще искаш да се промениш. В крайна сметка ще постигнеш състояние, в което всички ще се съединят заедно и в тези съединени части ще се разкрие висшата светлина. И тогава външното и вътрешното ще станат равни.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се развиват събитията в света и какво изискват те от нас?

Отговор: В света се случват много събития. Част от хората вече разбират, че се приближаваме към криза, към катастрофа. При проведените беседи в Европа с онези, които разбират от икономика, почувствах смесица от тревога и страх. Компетентните хора не знаят какво ще става занапред, не си представят как ще излезем от така създалата се ситуация.

Те казват, че през последните две-три столетия човечеството се е оказало в капан. Преди 30 години Нобеловата награда е била връчена на най-добрите икономисти за изследване, което твърди, че потребителското общество може устойчиво да се развива до безкрайност. Човешкият егоизъм просто не е виждал, че все някога този пир ще свърши.

Дотук добре, но какво ще правим с природните ресурси? Ами с човешката природа? Ето до каква степен егото ни е заслепено от собствените „успехи”: ние не сме били готови да признаем очевидното.

Само преди няколко години в нашите беседи водещите икономисти отричаха всякаква възможност за криза. Такъв е човешкият егоизъм – така е устроен, че не ни позволява да видим това. На въдицата му се хващат дори блестящи специалисти, колкото и умни да са те. Причината се крие в природата на човека.

Днес много важни персони предпочитат просто да не се замислят за утрешния ден. Изход няма, нищо не може да се направи, да става каквото ще. Защото от една страна, имат в джобовете си милиарди, а от друга – милиарди няма какво да ядат.

В крайна сметка започва да се говори за световна война – за това, че трябва да бъде унищожено половината човечество. Те виждат „изхода” в това. Разсъждавайки логично, друго решение няма: енергийните ресурси се изтощават и икономиката не може да се задържи на ръба. Излиза, че разцвет е възможен само след масово унищожение.

Никой не действа целенасочено в тази посока, но поради безизходността на ситуацията, всичко отива натам. Втората световна война е следствие на процес, предизвикан от Великата депресия – ето и сега този сценарий може да се повтори.  Например, днес почти всички са убедени, че европейският пазар няма да просъществува дълго.

При тези обстоятелства, ние, от своя страна, трябва да се погрижим за това, името на Добрият и Творящият добро да бъде привнесено като усещане в човечеството, във всички хора, в общия съсъд, в единната обща душа, която е била създадена – за да го усетят в истинската му форма и колкото се може по-бързо.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 17.06.2011

[48303]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В писмо N:1 на Баал а-Сулам е разказана притча за царя, който така харесал един негов роб, че поискал да го възвеличи и да го издигне над всички министри…

И затова поставил роба при вратите на вътрешните покои и заповяда на един министър, брилянтен в шутовското изкуство, да се преоблече като бунтовник, сякаш отива на война против царството.

Министърът направил това, по волята на царя и изкусно и с велика мъдрост се престорил, че воюва срещу царския двор. А робът придворен, с риск за живота си, спасил царя и воювал срещу този министър с удивително мъжество и огромна преданост, така че пред очите на всички се разкрила сърдечната му любов към царя.

Тук министърът свалил наряда си, и настанало голямо веселие, защото се убедили, че това е илюзия, а не действителност. И всеки детайл от тази страшна война предизвиквал неописуемо веселие и радост.

И втори път царят наредил на този министър да се облече в одеждите на грабител и убиец, и да поведе срещу него мнима война. Понеже знаел царят, че във втората битка на робът ще се разкрие чудесна мъдрост (хохма), така че той ще бъде достоен да стане главен министър.

И така робът намира ”мъдростта” (хохма) – от знанието в края, и ”любов” – от знанието в началото, и тогава ще се възнесе завинаги.

И наистина това е удивително зрелище- всички тези воини в изгнание, и осъзнавайки скритото добро вътре в тях, всички разбират, че всичко това са своеобразни гримаси и веселие, носещи само благо. Но как би могло да бъде иначе, няма никакъв начин да облекчиш тежестта и ужасът на войната.

В действителност ние не знаем, защо се налага да минем през всички тези страдания, проблеми, войни, обърквания, и срещу това, чрез изяснения, сполуки и неуспехи… Каква е ползата от всички тези страдания?

Но после, по този път постепенно ще осъзнаем, как да намерим това знание, мъдрост, сила, разбиране на общата система. Ние изучаваме действието на Твореца, извършени над нас, и в резултат Го постигаме и разбираме- както е казано: ”По твоите действия ще те постигнем”. Със силата на своето разбиране- ние ще започнем да го чувстваме.

Но при все това причината, поради която е било необходимо непременно по този път да достигнем до това, не ни е известна. И сега, когато все още се намираме на пътя на поправянето, ние не можем да я проумеем- само когато се издигнем по-високо от неговото ограничение към състояние на съвършенство. Тогава у нас ще се появят необходимите разум и усещания- средствата, позволяващи да се познае и да се оправдае този път.

Из урока по писмото на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46589]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Становище: (Хосе Луис Родригес Запатеро, испански министър-председател, по време на Икономически форум за ЕС.): Ако една или друга страна има проблеми, то останалите държави трябва да я подкрепят. Такова трябва да бъде днес  съществуване на държавите.
Това ще ни доведе до един свят без конкуренция между държавите. В бъдеще трябва да сме обединени и солидарни, и предвид поуките от миналото заедно да променяме бъдещето. Историята показва, че ако сме единни, сме в състояние да решаваме проблемите и да гарантираме безопасност. В момента Европа преживява решението на проблема с обединението.
Становище: (Таря Халонен, президент на Финландия): Само заедно европейците могат да бъдат силни. Ние ще имаме волята и ресурсите за решаване на тези въпроси, защото знаем, че в бъдеще държавите на Европа ще се нуждаят една от друга.
Становище : (Джордж Сорос, милиардер, САЩ): Властите размотават, вместо да търсят решение на финансовите проблеми в Еврозоната. Шансовете на Европа да реши сериозните проблеми с дълговете намаляват с всеки изминал ден. В Европа основни проблеми са огромните вътрешни дългове на Гърция, Португалия и Ирландия. Властите не предлагат решения, те просто размотават. (Източник: Reuters)
Коментар: Разбира се, развитието на егоизма в нас ще прояви общата системна криза – несъответствието между нашите егоистични връзки с интегралната система на природата, в която ние по неволя « пътуваме».  Но за да излезем от нея  не  в катафалка, а в карета, трябва да променим себе си, от егоисти до алтруисти,  от еднолични търговци до събратя. Надяваме се хората да разберат:  трябва да се обединим, за което само нашето его ни пречи.
Т.е. решението на кризата не е в икономическата равнина, а в областта на възпитанието и коригирането на човешката природа. Но дори и хората да се досещат за това, пак няма да могат сами да намерят решение за това как да поправят егоизма в себе си до достигане на обединение в обща система- това може да се реализира с помощта на Кабала. Поради това тя се намира в очакване на своето приложение (като наука – бел.пр).

[48207]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и  мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.

Това е заложено в природата на нещата и се случва от само себе си. Човекът повече не се притеснява за себе си и сякаш лети в небесата, освободен от личните си грижи. Ако другите наистина мислят за него в затворена интегрална система, той престава да мисли за себе си. Нещо повече, в този случай другарите го задължават да мисли за тях. Така обкръжението въздействат на човека и като резултат всички те пребивават във взаимно поръчителство – така трябва да изглежда съвършеното състояние.

Ако само един от тях изведнъж изгуби поръчителството, то страдат всички. Защото в съвършената система най-малкият дефект се отразява във всичките части като в холограмно изображение. Достатъчно е само един да се спъне и eто че всички усещат, че поръчителството започва да им липсва. Веднага при тях се появяват тревогите и проблемите, те се отклоняват от курса и усещат липса във всичко.

Затова на първо място по важост е групата да бъде голяма, както е казано: „В многочислеността на народа е величието на царя“. В това е смисълът на определението „600 хиляди души“. А на второ място– групата трябва да бъде пълноценна и да се грижи за поръчителството. Ако другарите се грижат само за това, да царува между тях законът за поръчителството, то всичко останало се случва от само себе си, благодарение на силата на групата, сила, присъща на това ниво на поръчителството. Такава сила се нарича „сгула“: от духовното стъпало, на което са се издигнали другарите, нейното въздействие достига материалното стъпало. Защото поръчителството вече представлява духовност, взаимно отдаване, изход от самия себе си към общата система.

По този начин другарите постигат тази обща извънтелесна система – постигат Твореца, намиращ се между тях. Взаимовръзката, която те постигат, се нарича „Малхут“ и в съответствие с нея те все по-силно се обединяват един с друг, все повече постигат Твореца.

Тук е уместно да се зададе въпрос: накъде още може? Нали поръчителството като определение е на сто процента? Така е, то винаги достига пълен обем, но всеки път на нова дълбочина на желанието. Човекът разкрива все нови пластове в собствената си природа и анулира тази природа, за да се присъедини към взаимното поръчителство чрез желанието си. Ето защо неговият съсъд от една страна става  „по-плътен“, а от друга страна – по-чист, благодарение на екрана и на единството.

Като резултат всеки път според новата дълбочина на желанието в неговия съсъд се разкрива нова светлина и Творецът се проявява все повече и повече. Благодарение на това всички другари се напълват, достигат своето духовно състояние, все повече и повече се изключват от материалното, което отстъпва все по-далече на втори план, и така достигат края на поправянето.

От урока по статията ”Поръчителство”, 14.04.2011

[48242]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→