Ако ние искаме да създадем връзка с духовното, то тази връзка е възможна само чрез съсъд / кли / желание. Духовно се нарича светлината. Светлината се разкрива вътре в съсъда. Съсъдът, това са работните части, които се съединяват помежду си. Когато той се съединява, преодолявайки своето съпротивление на ниво ”шореш/ 0“, те разкриват в себе си малка светлинка ”светлината нефеш”.

Ако те се съединяват с голяма сила, ”наричаща се” алеф / 1”, то разкриват мощ на съединението на светлината, на взаимното отдаване, поръчителството, наричано ”светлина руах”.

Ако те се съединяват още по силно, то разкриват светлината „нешама”, след това” хая” и ”ехида” – докато между тях не се образува безгранично съединение, и тогава светлината в тях се нарича светлината на Безкрайността.

Ние не трябва да се тревожим за светлината, та нали тя винаги присъства. Но ние не можем да разкрием тази светлина, да я усетим, доколкото съществуват условия за нейното разкриване – закон за подобие по свойствата. Ако в съсъда, който изграждаме, съединявайки се помежду си, достигнем такова свойство, каквото притежава светлината, то ще го усетим вътре в нашия съсъд.

Затова нямаме никаква нова цел в нашата работа – само да се грижим за съединението на нашия съд. Правилното съединяване в съда се нарича” поръчителство”, ”отдаване”, любов. За това трябва да се безпокоим. С мярката на достиженията и единението между нас ние ще разкрием нашия живот в основното състояние.

Днешния живот в човешкото общество вече ни тласка към такова обединение. Светът стана интегрален, всичките му части са свързани помежду си. Хората не желаят да бъдат в тази взаимна връзка, но цялото общество, цялата обкръжаваща среда, цялата вселена, цялата природа така съществува. А ние не желаем. И затова целият този материален свят е длъжен да подтикне човечеството към духовното.

Същото се случва и с нас, в нашия път към постигане на духовното. Ние се намираме помежду си в интегрална връзка, но не желаем това да го осъзнаем. И затова страдаме.

Затова, според степента на това, как ще продължим да се обединяваме помежду си в правилна връзка, ние ще предаваме на света способността правилно да се съединяват помежду си на тяхното ниво. И така всички ще поемат правилното направление към обединение, докато не разкрият всичката светлина, цялата НаРаНХаЙ вътре в обединението, вътре в поръчителството.

От урока по книгата “Зоар”, 14.07.2011

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Мнение (А. Лозовая, дир. на аналитичния департамент на ИК Vector Securities): „В света вече е в ход кризата на дълговете. Кризата от края на 2008 година доведе до ситуация, при която част от дълговете на частния сектор, основно на банките, бяха поети от държавата чрез изкупуването на „токсичните активи”.

На корпоративния сектор, наистина му бе оказана помощ, но държавните дългове непосилно се увеличиха. Все още могат да се спасят страни като Гърция, но кой ще спаси САЩ или Япония? Защото дълговият дисбаланс на САЩ е основен риск за световната икономика.”

Реплика: Разкривайки ни постепенно истинската картина, природата ни дава възможност да оценим ставащото и да изберем пътя на поправянето, на равновесието с нея, вместо това равновесие да бъде постигнато по пътя на страданията.

[48162]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: The Financial Times публикува статията на Гидиън Рахман “America and Europe sinking together”(„Америка и Европа потъват заедно”) за сходствата и различията на кризата от двете страни на Атлантическия океан.

Докато във Вашингтон спорят за максимално допустимия предел на държавния дълг, в Брюксел вече се оказаха на края на дългова пропаст.

Но основният проблем от двете страни на океана е един и същ. И в САЩ, и в Европейския съюз имат бюджетни средства, които са излезли извън контрол, а също така има и развалени политически системи, неспособни да решат този проблем. Америка и Европа се оказват ”в една и съща потъваща лодка”.

Идеята за това, че Европа и САЩ представляват двете страни на един и същ проблем, постепенно е започнала да достига до хората, понеже от много години представителите на елита от двете страни на Атлантика подчертават различията между американския и европейския модел на развитие.

Сходството между проблемите на двата региона неоспоримо са много повече, отколкото различията: това са ръстът на задълженията, слабата икономика, нетърпящото отлагане на социалното осигуряване, страх от утрешния ден и политическата безизходица.

В Европа у никого не възниква съмнение в идеята за това, че повишаването на данъците може да стане част от решението на проблема с дълговете. В Америка същите републиканци се обявяват против всяко споменаване за необходимостта от повишаване на данъците.

По мнението на китайските критици, Западът трябва да престане да ”учи” Китай и да обърне внимание на дълбокия проблем, с който се сблъскаха САЩ и Евросъюза. Обаче, ако Западът започне да използва протекционизма и контрола над движението на капитала, то и Китай ще се сблъска с икономическа и политическа криза.

Реплика: Пристигнаха! Настъпва просветление за общата зависимост и пълната безизходица. Само че това, което трябва да се направи по-нататък, на тях, мислещите по старата схема, им е неизвестно. Но самото осъзнаване на това е крачка напред. А по-нататък – път към война и нов свят, или направо към нов свят!

[47964]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Може ли духовното постижение в нашия живот да промени продължителността на земното ни съществуване? Влияе ли едното на другото?

Отговор: Човек трябва да се стреми да завърши с този земен път своя висш духовен път. Ако той постигне такова състояние, тогава действително животът му ще е успешен. Това зависи от него.

Колко години в крайна сметка ще просъществува – не зависи от него. А как да изпълни съществуването си с поправяния – това вече е негова работа.

Но, все едно, жизненият му път е такъв, че в продължение на тези години, той точно да може да достигне поправянето си. Така се дава. Останалото зависи от човека.

От виртуален урок, 10.07.2011

[47792]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Ние четем кабалистичните първоизточници, в които е заложена светлината. Може ли тя да се привлече по друг начин?

Отговор: Ти трябва да се учиш и да държиш връзка със системата, в която хората пребивават в отдаване. Трябва да държиш връзка с кабалистите – първоизточниците. Защото тях ги напълва висшата светлина.

Всички ние се намираме в единната система Малхут на света на Безкрайността. Всичко, което се случва по-нататък е само обличане, скривания, завеси, зад които състоянието ни става все по-тъмно. Все едно обаче, това е същата тази Малхут.

И затова, желаейки да пробудиш следващите състояния, ти установяваш контакт с хората, с душите, с желанията, които са вече поправени, с кабалистите. Четеш това, което са ти написали, за да държиш връзка с тях, за да си колкото е възможно по-близко до тях в общата система.

Без това как ще привличаш светлината, възвръщаща към Източника? Нужна е поне някаква нишка към самата идея, към посланието на кабалиста. Нека четеш неговия текст в превод, нека ти е трудно да го разбереш в подаването му и да предпочетеш облекчения му, адаптиран вариант, но самата идея ти е необходима. Макар и с нещо, ти си длъжен да бъдеш свързан с желанието на Баал а-Сулам, Авраам, раби Акивa, Рамхал, Ари, Моше… На теб ти трябва нишка, водеща към поправената част на системата.

А как иначе? Просто да дърдориш за поръчителство на улицата? За какво си мислят егоистите, скандиращи подобни лозунги? Подобно на футболните фанатици, те са готови да набият някого, защото любовта между тях винаги е насочена срещу някого. Само такъв егоизъм и нищо друго не им трябва.

Думата ”фашизъм” също означава връзка, обединение, но само против някого. Ето какво може да се случи, ако ние не дадем на света светлината, която да неутрализира това отношение и да разпространява поръчителството в целия свят, отхвърляйки възможността да се обичат едни, а да се ненавиждат други.

Без това послание в света ще се установи нацистки режим. Хората ще се обединят в борба с кризата и ще тръгнат един към друг.

От урок по статия “Даряване на Тора”, 11.07.2011

[47808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия ”Роза”, п.1: …Творецът (Елоким) в стиха ”В началото сътворил Творецът”, т.е. Бина, пораждаща Нуква на Зеир Анпин, произнася 13 думи: ”В началото Творецът сътворил небето и земята. А земята била смут и хаос, и мрак над бездната, и дух”.

… И тези 13 думи отговарят на тези 13 венчелистчета на розата сред тръните, в свойството на море, стоящо на дванадесет бика, които се явяват подготовка и приготовление за Кнесет Исраел, за да може тя да получи 13 пъти милосърдие.

Съществуват висши системи, филтриращи и намаляващи светлината, за да могат нисшите да я получат. Така и Малхут стои на стража пред това, за да може от първите девет сфирот, намиращи се пред нея, да дойдат само тези светлини, които тя е способна да получи за изгода на нисшите.

Как знае тя, че може да получи полза за нисшите? – Всичко се определя от потребностите на нисшите, от желанията, които те издигат към нея. И затова, съгласно пробуждането отдолу (итарута де-летата), това е молитва (МАН) от наша страна, към нас слиза отговор свише (МАД).

Затова човек не може да се жалва, че не получава. Не моли, затова не получава. Ако помоли – ще получи. Но молбата трябва да бъде такава, че вътре в нея да издигнеш правилното желание, духовният съсъд/кли. И тогава няма да имаш проблем, ти ще получиш светлина в него. Всъщност, сама по себе си молбата се явява съсъд. Ако тя е правилна, светлината идва.

Правилната молба означава, че ти усещаш вътрешна необходимост, желание за нещо. Всъщност, ти винаги получаваш това, за което се молиш. И ако ти казваш, че Творецът ти причинява страдание, то ти си го изпросил. А ако винаги утвърждаваш, че Той ти носи добро, тогава ти си молил за това. Винаги получаваш, съгласно молбата си.

Ако е така, как е възможно ние да молим за нещо лошо?! Да, ние молим за лошо. Ако аз искам да получа напълване в желанието си за наслаждение – „Заповядай, получаваш!” Тогава, защо се чувствам зле? Това вече зависи също така от всички системи. Но ти получаваш това, за което си се молил.

Ние не разбираме колко безотказно работи това ”Добрият и Творящият добро” – ”Заповядай, получаваш!”. Така родителите възпитават детето: ”Искаш ли това? Заповядай!”. А после какво?-„Ой!” „Но нали ти поиска това?…”

Така и Творецът постъпва с нас.

От урок по Книгата „Зоар”. Въведение, 08.07.2011

[47680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия “Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Защо не реализираме поръчителството между нас, за да повлияем след това на целия свят? Какво искаме от останалите?

Отговор: Вярно е, първо ние трябва да преминем. Казано е в статията „Любов към Твореца и творенията”:

Колкото синовете на Израел се сплотяват, изпълнявайки Тора, толкова те ще предадат своята сила на останалите народи.

Затова сме посветили много години, целият си живот, в организирането на групи и привърженици по целия свят. И сме длъжни да продължим започнатото. От една страна това ще ни доведе до поръчителство, а от друга – разпространението трябва да бъде не само вътрешно, но и външно. Едното не отменя другото.

Но разбира се, основният акцент лежи на нашата вътрешна работа.

От урока по статията “Поръчителството”, 14.07.2011

[48158]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако продължим да работим над вътрешното единство и съединение между нас, то и във външния свят ли ще се обичаме?

Отговор: Не само ние, но и целият свят. Тъй като всичко това е една система. И ако ние на нашето ниво сме по-високо, отколкото останалия свят – ще се постараем да приближим нашите части към съединение като по този начин ще приведем и материалните части, т.е. хората към обединение един с друг.

Тъй като не съществуват хора и не съществува съединение или разрив между нас. Това са същите тези души, само че те самите и връзките между тях ни се представят като такива от гледна точка, която се нарича „този свят“. Всичко, което виждаш – това са същите тези души, в същата тази мрежа, само че те така усещат себе си и мрежата от връзки между нас – като наш въображаем свят.

И затова ако се стремим да построим тази връзка, намирайки се заедно с тях вътре в обща система, но на по-високо ниво в осъзнаване и разбиране – разбира се, че това ще въздейства на всички останали хора.

От урока по  книгата Зоар, 14.07.2011

[48141]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→

Светлината създава и отглежда желанието, намирайки се вътре в нея, като добра и носеща благо. Но освен това, тя внедрява в творението точка на срам, дава му усещане за самото себе си, за да поиска да се провери и промени.

Тоест, за да могат измененията да идват не само от светлината, според задължителния ред, въздействайки върху желанието и променяйки го, а и самото желание, също да поиска да се промени над тази необходимост.

Не е достатъчно, че творението се е развивало само на неживото, растително и животинско ниво, където развитието става пряко и инстинктивно, под безусловното въздействие на светлината. Сега, желанието трябва само да намери вътре в себе си причина за допълнителната форма на развитие, която се нарича „човешка” – Адам, тоест „подобен”( доме) на светлината.

Това е напълно нова, критична точка в развитието на желанието. Защото до този момент, то се е развивало единствено благодарение на светлината, задължаваща го пряко към това. Но ако тази точка, изискваща лично, самостоятелно развитие да станеш „човек”, се пробуди в нас, тогава, ще ни се наложи да преразгледаме цялото си отношение към живота: своето възприятие, поведение, отношението си към светлината и към самите себе си.

Трябва да разберем, че ако досега сме се развивали за сметка на природата, която пряко, в „линейна” форма е предизвиквала в нас постъпателно, стъпаловидно развитие, то сега, трябва да се развиваме „по друга формула” – сами да привличаме към себе си светлината. И не просто да привлечем повече светлина, за да напреднем по-бързо, а да поискаме от светлината да промени същността на нашето желание.

Сега е необходима личната потребност на творението – молба, молитва, искане, насочено към нея, което предшества въздействието на светлината върху него и по особен начин го предизвиква.

Творението прави съкращаване и заявява, че не желае повече да се развива както преди! Не е съгласно светлината, без разрешение да отглежда неговото желание и да го напълва, а иска тя да започне да променя характера на това желание, трансформирайки го в отдаващо.

Преди, светлината е развивала желанието на човека, без да го пита. Но от този момент нататък, развитието е възможно само по молба на самия човек, след неговия въпрос и изясняването. Когато той сам помоли, знаейки предварително какво иска, тоест предварително си представя следващите стъпала и състояния, както е казано: „Аз събуждам зората, а не тя ме събужда”.

Тоест той предвижда своите бъдещи състояния и желае да ги осъществи. Това се нарича „глава” (рош) на стъпалото, на парцуфа, на душата. И когато прави разчет, какъв и в каква форма иска да бъде, тогава моли светлината да му помогне да реализира своята програма.

По тази причина, наричаме това стъпала на човека, на Адам, което означава „подобен” на Твореца: притежаващ предварителен замисъл, решение и след това изпълняващ го. И той няма да се успокои, докато не завърши тази работа и не реализира върху себе си всички тези форми, подобни на отношението на светлината към него – което се нарича Край на поправянето (Гмар Тикун).

От урока по статия от книгата „Шамати”, 13.07.2011

[48006]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.585: „Онзи, който се прилепва към Малхут долу по отношение на буквите, тя издига нагоре, тъй като оттам, тя се изгражда за зивуга „паним бе-паним” със Зеир Анпин. … Тъй като тя – това е всичко, т.е. тя включва всички горе, долу и по средата.”

Оттук виждаме, че няма за какво друго да се безпокоим, освен за това, как можем да се включим в Малхут. Според степента, в която включваме в Малхут нашите желания, нейните части се съединяват помежду си и деветте първи сфирот започват да въздействат върху нея.

Малхут – това са точките на съединяване между душите в свързващата ги обща мрежа. Малхут е връзката между душите. Ако включим вътре в тази връзка нашите желания, получени един от друг, тогава те се съединяват помежду си в Малхут. И в зависимост от наличните в тях общи желания, в тях се проявяват свойствата на деветте първи сфирот или свойствата на Твореца, на З”А – и в тази връзка се разкрива светлината.

Затова, не е необходимо да се безпокоим за първите девет сфирот, за Зеир Анпин, за всички свойства на Твореца, а само за това, нашите желания да се съединят. Колкото повече човек обсъжда това, прониква се с него, мисли и слуша, толкова повече в него се образува новото желание към единство. Той разбира, че не само от гледна точка на духовното, но и в материален план, днес светът се нуждае от това съединяване и се приближава към него.

Именно това трябва да видим във всичко, което ни заобикаля – не ни достига само обединяването. То е единственото средство за поправяне на всички недостатъци.

От урока по  книгата „Зоар”, 14.07.2011

[48144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→