Ако човек не се стреми да напълни себе си егоистично, ако той не чака Светлината да дойде и да го напълни без никаква подготовка, а разбира, че Светлината – това е усещане вътре в желанието, то такъв човек, искащ да промени себе си, се нарича мъдрец.

Той разбира, че му е дадено да опита само първоначално, малко впечатление. А всички други явления той ще усети само при условие, че развие своето желание според четирите стадия на Директната светлина. Там, в последната фаза на развитие на желанието, той ще почувства, че отдава и в съответствие с това ще опита живота в отдаване, наречен Висша Светлина.

Така че, мъдрец е този, който вижда „новороденото”, новото състояние, което е било родено. С неговите действия и с помощта на Светлината, влияеща му, той достига до такива дълбоки промени в своето желание, че от получаване, от желанието да се наслади, преминава към желанието за отдаване и усещането на любовта, която е живот.

Неговото желание се променя и той започва да усеща себе си да се приближава по-близо до действието на отдаване, което първоначално го отблъсква. Първо, той насила се заставя да действа. И благодарение на това, че е положил усилия, привличайки върху себе си влиянието на Светлината, той идва до момента, когато действително започва да желае да отдава.

Това е чудото на Светлината. Тя действа в отговор на нашите усилия, дори без нашето първоначално желание и го променя. По този начин, желанието преминава през качествени етапи на развитие и става ново желание.

Човекът, който е мъдър дотолкова, че може да види „новороденото”, тоест зараждащото се в него ново желание, нуждата от отдаване, полага усилия и разбира, че работи срещу постоянната Светлина, „Добра и даряваща добро”. Той използва Поправящата светлина. По този начин той преминава от едно състояние на следващо, степен след степен, и достига до Светлината на живота.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 18.07.2011

[48438]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Връщайки се назад към палатковия протест в Израел: може ли ние, от своя страна, да му придадем някаква «добавена стойност»?

Отговор: Ако се събираме да решим проблем с жилищата и постигаме помежду си поръчителство, то увеличаваме силите си многократно. Това не е просто обединение на бойците на полето на битка или на футболистите от един отбор. Ние се обединяваме, за да решим проблемът не за себе си лично, а за цялата страна.

Що се отнася до жилищния въпрос, става въпрос за картел, който е свързан с правителството. Те действат в заговор и печелят много от това. Ние виждаме, че предшестващият глава на правителството, а също така кметовете на няколко големи града са под следствие. Така или иначе властта е заплетена със сферата на недвижимите имот.

В Америка къщите струват по 150 000$, а там и печелят средно много повече. При нас цените са два пъти по-високи. Нима тук има чак такива особени и нерешими проблеми? Това е просто корупция. Тези работи си имат граница, но у нас граници няма.

Трябва да си поставим цел да спрем това и да решим този проблем, който наистина е станала национален. Тогава ще действаме за общия интерес и няма да се успокоим дори на всеки да му дадат собствен дом. Трябва да направим това заради народа.

Даже ако нашите протестиращи имат такова намерение, те ще постигнат много. Нека дори сформират обществено движение, което няма да се успокои, докато не се добие с успех.

От урока по статията ”Поръчителство”, 20.07.2011

[48998]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Съобщение (К. Бангел, вестникът Die Zeit): „Нито един политик, дори опозицията, вече не защитава идеята за обединена Европа, не говори за нейното бъдеще. Ще им се наложи да се примирят с това, че скоро европейците ще съставляват едва малка част от населението на Земята, а проблемите на световната икономика ще се решават само на над-национално ниво.

Европейският съюз е единствената възможност за европейците да задържат статуса си на силен играч, за да имат възможност да участват в гласуванията. По данни от проучвания, новото поколение по-добре осъзнава ролята на Европа от предишните. Остава да се надяваме само на новото поколение политици.”

Реплика: Новото поколение се ражда вече със зачатъци на интегрално възприемане на света, на неговите връзки и взаимозависимости. То е по-способно да разбира силата на съюзите между страните и народите. Ако политиците бяха добавили към изучаването в обединена Европа интегралното възпитание на новите поколения европейци, то днес щяха да получат ново поколение, което мисли само в категориите на ЕС – като за единство, като за цялостна общност.

Разпадането на ЕС ще се превърне в край на Европа, защото цялата Природа ни води към обединение и всяко движение „срещу” е пагубно – на първо мяст за онези, които го предизвикват.

[49000]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Нашият път е съпроводен с развитие на желанието за наслаждаване. Всички заедно се намираме в това единно желание. В него са заложени четирите степени на разпространение на светлината, световете, парцуфим, стъпала… Всичко е вътре.

С други думи – това желание е съставно. Точно така е изградено и нашето тяло от различни органи и части.

Сред частите на желанието едни са развити повече, а други по-малко. От друга страна, те се различават по своята ”дебелина”, което се нарича авиют. Освен това, някои от тях по своето възприятие се намират по-близо до получаването, а други – до отдаването. Има и други градации. По такъв начин, ако разделим това голямо желание на съставни части, то всяка ще се окаже особена по своите детайли и съставки.

Сред тях има и чисти, по-малко егоистични части, които се пробуждат да посрещнат светлината по-рано от другите, защото са близо до нея. Те първи се устремяват към отдаване. Тези части са нашите другари от цял свят. Те имат устрем към отдаването, към светлината, към търсенето на причината на битието. Те искат свобода. А свобода от живота в този свят се проявява преди всичко във въпроса: Защо живея? Какво ми дава този живот? Каква е ползата?

Този въпрос е породен от проблемите и страданията. Но след това, в търсенето на причините, аз се устремявам към самата същност на живота. На мен вече не ми е до проблеми и страдания – какво да правя с тях. За мен сега е важно да се добера до тайната на живота.

Това означава, че съм се събудил и искам да се отърва от обичайната инерция, от регулярното преследване на егоистичните напълвания. Аз не мога повече като роб да служа на своето желание за наслаждаване. За мен това е смърт. Ден след ден ми се налага да влача, своето ”магаре”, да го храня и да го поя, докато то не умре. И тогава аз, верният му служител, ще умра заедно с него. Ето, хората, които започват да разбират, че това не е живот, а е смърт – те напредват. Ако ”магарето” иска да яде – нахрани го, нека то те тегли, а не ти него. В този живот, докато храниш своеро магаре, ти имаш възможност да го яхнеш и да достигнеш целта. Ако не го влачиш на раменете си, а го яздиш – това означава, чи ти си човек. Такъв е първият етап на освобождението от ангела на смъртта – от непрекъсната грижа за едното материално съществуване. Ако ти се грижиш за него да намериш решение – това вече е друга работа, това е то животът. Всъщност, по същество ти държиш курс към Източника на живота.

От урока по статията «Свобода на волята», 08.07.2011

[47554]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Човек не може да се успокои, ако се намира в състояние на ”сблъсък с обкръжаващата и вътрешната светлина”. Защото външната форма на пряката връзка на наслаждението и желанието, от които той не е могъл да построи своя парцуф, своето ”лице” (паним), отношението към Твореца – сега му показва доколко не е изпълнил това, което е искал Стопанинът от него.

Това, че той малко е получил заради отдаване, съвсем не е удовлетворило целта на творението. Защото целта на творението от страна на Стопанина е било да го наслади целия и да го напълни с всякакви наслаждения.

А от това, че малко е получил – той успява да усети любовта, отношението на Стопанина. Защото благодарение на това е станал малко подобен на Него, както е казано: ”По твоите действия ще Те познаем.” И сега, в крайна сметка, той усеща колко силно Стопанинът го обича.

В него възниква допълнителна, огромна слабост от това, че не е изпълнил докрай действието, до съвършенство. Защото, ако не се е слял със Стопанина, то би могъл да каже: Той не ми даде много и аз Му върнах малко, сега сме квит. Сякаш съм се разплатил с Него за всичко, което съм получил и повече не искам да получавам, запазвайки достойнството си.

Колкото получавам, толкова му плащам, и тогава се чувствам равен Нему и мога да се гордея със себе си. Но не се получи така, както се надяваше моето желание за наслаждение… Защото проблемът е в това, че аз разкривам там вътре в този парцуф сливането с Твореца, и в него усещам свойството Му – абсолютна любов, връзка без всякакви условия, добро отношение и към лошото, и към доброто, независимо от състоянието на човека!

След това разкриване, което аз правя вътре в своя парцуф, узнавайки, че Творецът се отнася към мен без всякакви сметки, не мога да се съглася да остана в състояние, в което съм получил малко от Твореца и се задържам там, мислейки, че съм удовлетворен и Творецът е удовлетворен.

Сега усещам, че Творецът не може да се удовлетвори с това – такава огромна Негова любов разкривам. И това ме принуждава да оставя сегашното си състояние и да го призная за съвършено неудачно, на 100%. Трябва да поправя тази, като че ли ”грешка”.

Това неголямо получаване ми е разкрило, доколко Стопанинът е над всички сметки: ти на мен, аз на теб, и не обръща внимание на това, колко всеки от нас е получил и колко е върнал. В светлината НАРАНХАЙ, която се е спуснала от ”пе” в ”табур” на парцуфа, творението постига нова връзка с Твореца.

И сега аз започвам да работя над тази нова връзка. Когато излизам от това състояние и отново се обръщам към светлината на Безкрайността, в мен вече се появява допълнително усложнение – отнасям се към Стопанина, разбирайки много повече отношението Му към себе си. И затова, от една страна, приемам по-малко светлина от предишната – светлината Нефеш, спускаща се в стадий 3 (гимел). И това е много по-малко, отколкото е била на стадий 4 (далет).

Но от друга страна аз разкривам в това много по-дълбоко качество – светлината Руах от страна на Стопанина, това е отношението Му на особена любов, повече. отколкото съм усещала в Галгалта. Това отношение вече е на растително, а не на неживо ниво. Между мен и Стопанина възникват такива чувства, в които има движение, развитие.

Ако това преди са били формални отношения, когато просто съм получавал всичко от Стопанина, то сега те са повече от ”сърдечни”.

От всичко това ни става по-ясна причината за сблъсъка на вътрешната и отразената светлина, ударът на светлината в екрана, изтъняването му и всичко, което се случва в парцуфа.

Трябва да се обмисля това, да се обърква, да се анализира, да се обсъжда със самите себе си. И не за да се разбере механиката, а в резултат на това ровене и изясняване, човек се разбира с желанията си. Тази е работа – е и молитва, защото той иска да разбере и да се доближи до това с действия.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.07.2011

[48909]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→