Човек не може да се успокои, ако се намира в състояние на ”сблъсък с обкръжаващата и вътрешната светлина”. Защото външната форма на пряката връзка на наслаждението и желанието, от които той не е могъл да построи своя парцуф, своето ”лице” (паним), отношението към Твореца – сега му показва доколко не е изпълнил това, което е искал Стопанинът от него.

Това, че той малко е получил заради отдаване, съвсем не е удовлетворило целта на творението. Защото целта на творението от страна на Стопанина е било да го наслади целия и да го напълни с всякакви наслаждения.

А от това, че малко е получил – той успява да усети любовта, отношението на Стопанина. Защото благодарение на това е станал малко подобен на Него, както е казано: ”По твоите действия ще Те познаем.” И сега, в крайна сметка, той усеща колко силно Стопанинът го обича.

В него възниква допълнителна, огромна слабост от това, че не е изпълнил докрай действието, до съвършенство. Защото, ако не се е слял със Стопанина, то би могъл да каже: Той не ми даде много и аз Му върнах малко, сега сме квит. Сякаш съм се разплатил с Него за всичко, което съм получил и повече не искам да получавам, запазвайки достойнството си.

Колкото получавам, толкова му плащам, и тогава се чувствам равен Нему и мога да се гордея със себе си. Но не се получи така, както се надяваше моето желание за наслаждение… Защото проблемът е в това, че аз разкривам там вътре в този парцуф сливането с Твореца, и в него усещам свойството Му – абсолютна любов, връзка без всякакви условия, добро отношение и към лошото, и към доброто, независимо от състоянието на човека!

След това разкриване, което аз правя вътре в своя парцуф, узнавайки, че Творецът се отнася към мен без всякакви сметки, не мога да се съглася да остана в състояние, в което съм получил малко от Твореца и се задържам там, мислейки, че съм удовлетворен и Творецът е удовлетворен.

Сега усещам, че Творецът не може да се удовлетвори с това – такава огромна Негова любов разкривам. И това ме принуждава да оставя сегашното си състояние и да го призная за съвършено неудачно, на 100%. Трябва да поправя тази, като че ли ”грешка”.

Това неголямо получаване ми е разкрило, доколко Стопанинът е над всички сметки: ти на мен, аз на теб, и не обръща внимание на това, колко всеки от нас е получил и колко е върнал. В светлината НАРАНХАЙ, която се е спуснала от ”пе” в ”табур” на парцуфа, творението постига нова връзка с Твореца.

И сега аз започвам да работя над тази нова връзка. Когато излизам от това състояние и отново се обръщам към светлината на Безкрайността, в мен вече се появява допълнително усложнение – отнасям се към Стопанина, разбирайки много повече отношението Му към себе си. И затова, от една страна, приемам по-малко светлина от предишната – светлината Нефеш, спускаща се в стадий 3 (гимел). И това е много по-малко, отколкото е била на стадий 4 (далет).

Но от друга страна аз разкривам в това много по-дълбоко качество – светлината Руах от страна на Стопанина, това е отношението Му на особена любов, повече. отколкото съм усещала в Галгалта. Това отношение вече е на растително, а не на неживо ниво. Между мен и Стопанина възникват такива чувства, в които има движение, развитие.

Ако това преди са били формални отношения, когато просто съм получавал всичко от Стопанина, то сега те са повече от ”сърдечни”.

От всичко това ни става по-ясна причината за сблъсъка на вътрешната и отразената светлина, ударът на светлината в екрана, изтъняването му и всичко, което се случва в парцуфа.

Трябва да се обмисля това, да се обърква, да се анализира, да се обсъжда със самите себе си. И не за да се разбере механиката, а в резултат на това ровене и изясняване, човек се разбира с желанията си. Тази е работа – е и молитва, защото той иска да разбере и да се доближи до това с действия.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.07.2011

[48909]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →