Всички кабалистични текстове са предназначени за Кабалистите, за да предадат въодушевление и впечатление помежду им, а така също и знания за свързващата мрежа между душите, в които те съществуват. Целта е да се разкрие по-бързо висшата сила, Творецът, и да се приближат останалите души по-близо до поправяне.

Ние можем също да използваме тези книги без дори да знаем или разбираме какво са писали  кабалистите един на друг, защото всеки един от тях пише на своето собствено ниво. Но когато ги четем като малките деца, стремящи се да разберат какво е написано в тях, какво искат те да предадат един на друг и какво искат да ни опишат, когато отворим тези книги, писани от великите кабалисти, желаейки да станем подобни на тях в обединение и поръчителство, т.е. да се присъединим към тях, към системата на душите, в която те са свързани един с друг, да намерим своето място между тях, да се съберем в същия кръг, тогава, с помощта на тези писания, ние се удостояваме с доближаване до тях.

Това е така, защото текстовете, писани от кабалистите, съдържат тяхната сила, техните мисли. И ако желаем да се прилепим към тях, тогава, опитвайки се да се обединим един с друг и четейки заедно техните текстове, ние пожелаваме да влезем в тази система и да се присъединим към състоянието, в което са те.

Затова докато четем „Зоар”, не трябва да забравяме, че с помощта на този текст искаме да се поправим и да се включим в същата система, която вече съдържа техните души и ние сме единствените липсващи там, в нашето общо обединение. Ние стигаме там след като веднъж се обединим един с друг, желаейки да влезем в същата система, в която вече се намират всички велики кабалисти. Всъщност това състояние вече съществува и ние сме единствените, които го търсим. В крайна сметка „Зоар” разказва за нашето бъдещо състояние, което достигаме и присъединяваме.

Така че нека си представим себе си в общата система от души, сред тези велики кабалисти – и нека помолим за нея!

От урока по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49097]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (Джордж Сорос, американски финансист): Процесът на Европейската интеграция достигна своя апогей с въвеждането на единната валута (евро). Но еврото се оказа непълноценна валута: то имаше централна банка, но не и министерство на финансите.

Германският канцлер Анжела Меркел настояваше да няма общ гарант за ЕС – всяка страна трябва да се грижи за своите собствени институции. Това е коренната причина за днешната европейска криза…

Един от най-големите кредитори, Германия, може да диктува условията за помощите, които са били наказателни и са подтиквали длъжниците към неплатежоспособност. Междувременно, Германия е спечелила от евро кризата, която е понижила валутния курс и е засилила още повече нейната конкурентност.

След превръщане на интеграцията в дисинтеграция, ролята на Европейския политически състав също се обръща от по нататъшно обединение към съхраняване на статуквото. В следствие, всеки, който счита статуквото за нежелателно, неприемливо или непостоянно, констатира анти-Европейска позиция. А дълбоко задлъжнелите страни са подтикнати към несъстоятелност, националните политически партии стават по-силни, заедно с вече установените партии в Европа.

Европейският елит трябва да се върне към принципите, които направляваха създаването на Съюза…

Трябва да търсим Европейско разрешение, а не държавно. „Истинските Европейци” трябва да превъзхождат истинските Финландци или други анти-Европейци в Германия и по света.

Реплика: Учудващо е колко много средства са били инвестирани в рекламиране на обединението в Европа и колко малко е било отделено на възпитанието на Европейците в духа на интеграцията. Егоизмът е нараснал, противоречията са се проявили, но е нямало силна целенасочена пропаганда за нуждата от интеграция. Очевидно, в основата винаги е било и още е желанието само за собствена изгода.

[48423]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (В. Кувалдин, историк, проф.): Краят на века прояви несъответствие между глобалните проблеми на човечеството и ограничените правителствени средства за техните решения.

Всички сме свидетели и участници в установяването на единния, взаимосвързан и взаимно зависим свят, в който глобалната система свързва по-рано разделените фрагменти. Става дума за създаването на глобално съобщество – мега общество.

За изследването на мега обществото се искат съответните аналитични инструменти: понятия, категории, език. Информационната революция изменя принципите на организация на обществата. На смяна на вертикалната йерархия идват хоризонталните връзки, установени от хората по техен собствен избор и желание.

Това ще измени представата ни за социума, гражданството, правото, политическата власт, международните отношения, върху които се строи живота на обществото. Това не може да не повлияе на тези, които контролират ресурсите и вземат решенията.

Политическите структури, държавните учреждения, системите за управления – средства за координация, контрол, управление – губят ефективността си в глобализиращия се свят. Причините за конфликтите и глобалните процеси са в различното ниво на социално-икономическо и политическо развитие на човешкото общество, неравенство на стартовите възможности, предопределящи разпределението на ролите, слабост на над-националните регулатори на глобалните процеси. Засега глобализацията разрушава бариерите в живота, но не в нашата психология и съзнание. Човек все още е средство, а не цел.

Реплика: За да решим проблемите, които възникват пред нас, ние трябва да се изменим, да станем глобални и интегрално свързани помежду си, да започнем да мислим само в категорията НИЕ, а не АЗ, да видим света целенасочено-свързан, „преформатиран“ от индивидуални желания в глобални желания и мисли.

В противен случай не ще можем да съществуваме в новия свят. Или осъзнаваме това и ще се изменяме постепенно, или природата сама, по пътя на страданията, възникващи поради нашето несъответствие с нея ще ни принуди да го направим. Само разбирането на случващото се, ще ни позволи да изменим себе си и ще съумеем да решим вече възникващите проблеми.

[49253]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Често говорим, че трябва да играем на правилни отношения в групата. Що за игра е това?

Отговор: Играта е стимулатор за напредване. Затова отнасяме играта към децата, тъй като те растат и се намират на етап на развитие. А тези, които престават да играят – вече не се развиват.

Всеки път, когато се определям в своето текущо състояние, проверявам го и рисувам пред себе си някаква картина, образ на бъдещето, в което бих искал да попадна, то преходът от едно състояние в друго се нарича игра. Тъй като аз играя на този бъдещ образ и искам да се намирам в него, да придобия такава форма.

В играта ние обикновено изобразяваме как можем да преуспеем, да спечелим, нещо да постигнем. Има външна игра – как да постигнем някои външни достижения и игра по-вътрешна, когато постигам изменение на самия себе си. Но и това и другото – са игра.

Във всяко нещо, което се развива винаги има желано състояние и действително, представа за бъдещата цел и стремеж към нея. Така става и на растително и на животинско ниво, а не само на човешко. В растението протича игра вътре в неговите клетки, животното играе само или с други животни, по същия начин действа и човек на нивото на неговата физиология.

А човек, който се нарича „Адам“ и желае да се уподоби на Твореца – играе именно на тази игра: как да стане подобен на Него. За това е нужно през цялото време да си представя тази форма: какво означава да бъде подобен на висшия, равен на Него, сливане, тъждественост по свойства – и да играе в тази група.

Това означава, че ние заедно трябва да си представяме такова състояние, когато във връзката между нас изобразяваме Твореца – вътре в нашия общ съсъд. И за това в него трябва да има пълно равенство, приятелство. Думата „другар“ (хавер) произлиза от думата „съединение“ (хибур), а съединение е възможно само между равни, при условие на взаимно отдаване и любов, в условие на поръчителство.

И нека ние да не сме съвсем такива, но ако играем с другарите на такива взаимоотношения, в нашата бъдеща форма, то през цялото време се стремим към това, че нашата връзка, нашето общо желание е придобило формата на взаимно отдаване. И в този миг, когато то получава тази форма на отдаване, ние ще почувстваме сякаш в него се запалва светлина, поради това, че най-накрая ние сме сключили нашата връзка! И тогава светлината се включва! Това е разкриването на Твореца.

И така всеки път ние я запалваме все повече и повече, въпреки всички пречки. Защото няма игри без препятствия.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 25.07.2011

[49206]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е взаимно поръчителство?

Отговор: Взаимно поръчителство означава, че аз действам според това как разбирам и чувствам своето отношение към другите, моята взаимосвързаност и взаимозависимост с тях в една система, където ние сме като органи в едно тяло. Има много етапи на нашата близост един с друг вътре в тази система, докато постигнем етапа  където започваме да действаме като клетки в едно тяло, когато от това, което идва до мен, аз взимам всичко необходимо, за да реализирам себе си за благото на обществото.

Мъдростта на кабала казва, че има 125 стъпки на нашето свързване едни с друг преди да достигнем съвършена система. Така, ние поправяме себе си, нашето его и придобиваме свойството отдаване и любов към ближния в пълния ú размер. Това се нарича пълно поправяне на човек, когато той става глобален и интегрален в природата.

Така, след като е изградил сам себе и се е свързвал вътре в себе си с природата и по този начин въздейства на всички по-ниски нива (неживо, растително и животинско), човек постига нивото на цялата природа. Можем да я наречем Висшата сила или Природата – с главна буква. Тогава човек се чувства безкраен и съвършен като цялата природа, която няма нито начало, нито край, нито време, движение или пространство. Неговото възприятие за реалността се променя, защото той се възприема по различен начин: той разкрива зрение и възприятие на ново ниво.

Взаимното поръчителство може да се обясни с примера за взаимодействието между всички части на природата: между неживото и растителното, растителното и животинското – как те взаимно се хранят и подкрепят. Има множество примери за взаимна помощ в природата: как пчелите и птиците помагат на растенията да се размножават, как цялата природа е взаимосвързана. Това е особена, много интересна наука. Просто е удивително как всички части на природата зависят една от друга, взаимосвързани са и се нуждаят една от друга.

Най-лесният начин да обясним взаимното поръчителство е с примера за работата на нашите части на тялото. Когато не се чувствам добре и отивам на лекар, той проверява дали съм в баланс или не, каква част от тялото ми не е в баланс и не работи правилно. Това се нарича „болест”. Ако една част не може да изпълни своята работа спрямо всички други части, например, бъбреците не могат да премахват токсините, черният дроб не може да пречиства кръвта или белите дробове не могат да дадат достатъчно кислород, това е „болест”. Според това ние проверяваме дали хората са здрави или не.

Така трябва да проверим дали човешкото общество е здраво или не, според това, колко всеки получава и дава, до каква степен е във връзка с другите части, защото той трябва да бъде свързан заради другите. И това е мисия на всеки един.

Тоест всеки се отказва от егоизма си, който е насочен към себе си, и използва всичките си таланти заради другите. Какво получава той от това? Той придобива възприятие за по-висша реалност, вечна и съвършена, издигайки се до стъпало, което е много по-високо от сегашното, животинско ниво.

От беседа по новата книга, 11.07.2011
[48797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Вестниците пишат, че терористът, който извърши ужасното престъпление в Норвегия, е бил пристрастен към жестоки компютърни игри и предавания за серийни убийци. Защо хората по света не разбират такава проста, тривиална идея, че модерната медия създава тези убийци и слага психопатски идеи в главите им? В крайна сметка, това е толкова ясно…

Отговор: Светът се управлява от хора, които знаят как да печелят пари. Те управляват съда, системата за образование и възпитание и правителствата. И те не мислят да „затварят магазина” след като правят пари. За тях е от полза да създават жълта преса и сензации, които мамят хората, да пишат за терористи и да подслушват жертви на тероризъм, за да правят пари от тях. За тях е изгодно да произвежда и да продават възможно най-много оръжия, за да поддържат огнища на война и напрежение. И за тях е важно да показват „специални” новини за трагедии и катастрофи.

Тях не ги е грижа за нищо. Всеки от тях иска да получава от това, което е негово. Един произвежда и продава оръжия, друг организира подслушване и събира материали, за да може да продава всякаква информация, дори и ако е шокираща и неприемлива за публично достояние.

Зад всички тези събития стои нечия чиста печалба. Хората, които получават тази печалба, контролират медиите, правителството и търговията и като резултат, нашият свят е такъв  какъвто е.

В крайна сметка, в света има страшно много хора, които мислят единствено за пари. Те не усещат нищо друго. Проблемът тук не е цинизъм, защото един циник осъзнава, че тук има нещо по-голямо, но той го пренебрегва. Човек, който получава изгода, не пренебрегва нищо. Той просто не знае за него. Неговият обхват на възприятие е много тесен, той е напълно погълнат от едно действие и нищо друго не съществува за него.

Затова тези хора са много властни. Това е защото, по същество, те имат само едно желание. Ако на тях им е нужно съдействието на правителството, за да извлекат полза, тогава те се внедряват в правителството. Ако им е нужна войската, тогава те се внедряват във войската. Ако им е нужна полицията, тогава те се внедряват в нея. Ако им трябва централния вестник да пише това, което те искат, тогава те купуват вестника. Зад сцената всичко принадлежи на тях.

Затова  за тези хора е изгодно да имат обкръжение със съвременен усет и наслаждения, които му се диктуват. Точно тези хора формират общественото мнение, насочвайки го към жестокост, наркотици, проституция, тероризъм и т.н. Не че правителствата са слаби в сравнение с тях – просто те действат заедно.

Става въпрос за пари, а парите са сила. Нека да видим колко слаби ще се окажат сега парите. Но какво ще ги замести? Трябва да има валута, стойност или мяра за приноса и успеха на човек. Какво можеш да дадеш на хората вместо „звънливи монети”, с които  измерват всичко? Те са еквивалент и критерий за всякакви усилия.

Затова се оказва, че ще са ни нужни „духовни пари” – мярата за отдаване, за близост до Твореца. Това ще използваме да измерим нашия принос и доход, а всички материални неща ще бъдат намалени до необходимост.

За да направим този преход, светът трябва да се обърне на обратно. За тези, които днес държат кормилото и са на върха на обществото, най-важното нещо е да произвеждат продукти, от които да печелят. Те ще трябва да паднат от техния Олимп или да се поправят и да приемат новата „валута” като заплащане.

От урока по статията „Поръчителство”, 25.07.2011

[49216]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Каква е причината за това, че когато четем книгата „Зоар” и държим много осезаемо намерение, то изведнъж изчезва и разбираме, че е изчезнало едва когато си спомним за него?

Отговор: Това е очевидно! Това ни е дадено, за да изискваме усещането. Ние не сме способни да мислим за две неща. Какво може да бъде по-добро от това да настроя себе си правилно преди четенето на „Зоар” заедно с приятелите, в кръг, и в него да желаем да разкрием какво четем?

Обаче това, което се случва е, че  настройвам себе си и започвам да чета и изведнъж се потапям в текста малко по-дълбоко. Тогава аз вече не използвам „сгула” – особеното свойство на светлината, желаейки да я разкрия във връзката между нас. Вместо това, аз насочвам своето внимание към самия текст, стремейки се да го разбера и да го постигна така както чета обикновени книги, искайки да разбера за какво се говори. Аз не възприемам това, което е написано там като нещо, което се случва в мен, между нас, в нас, а като нещо, което съществува извън мен. Веднага преминавам към външната картина.

След това всякакви чужди мисли идват при мен и аз започвам „да пътувам” в тези фантазии и разчети.

Това се случва, докато човек не види, че не може да излезе от това и че то го лишава от правилния подход, където буквално би бил способен „да се захване със зъби”, за да се задържи за правилното отношение към четенето.

Какво трябва да направи той? Накрая той достига изискване, че се нуждае от усещане – не да опознае текста или да го чуе, а да влезе в тази картина, да я постигне. Той иска това да се случи, тази картина да му се изясни. Точно както сега той е в тази земна реалност, така той трябва да се открие вътре в тази духовна реалност.

Затова цялото това объркване, всички тези състояния трябва да ни доведат до такова отчаяние, че да желаем единствено усещането, докато ясно осъзнаваме, че не сме способни на нищо сами, дори на това да запазим намерението.

Тогава, от една страна, ти разбираш, че няма нищо, което можеш да направиш и няма никакъв смисъл дори да отваряш книгата. Ти достигаш пълно отчаяние. Но от друга страна, ти знаеш, че не можеш да изоставиш този път, защото целият ти живот е в него. И тогава го получаваш…

Тази точка е наистина критична, защото от нея ти можеш да влезеш в духовния свят. И това наистина се случва.

От урок по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (Б. Вулфсон, историк, д.п.н., проф., член-кор): При всичките си огромни научни достижения човекът все още не е проникнал в тайните на съзнанието – главният дар, с който го е надарила природата. Истинската същност на човека в много аспекти продължава да е загадка. Нито една от съвременните философско-педагогически теории не е в състояние да определи основните цели и средства на възпитанието.

Става все по-очевидно, че за преодоляване на кризисни ситуации в развитието на човека са необходими преди всичко не трансформации на обществените структури, а нещо много по-сложно: дълбоки изменения в съзнанито и поведението на съвременния човек, които биха облагородили вътрешния му свят, биха напълнили с ново съдържание стремежите му, социалните и естетически идеали, представите му за добро и зло. Задачата е в целенасочено формиране на хуманистично съзнание на индивида, обществото и в крайна сметка, на цялото човечество.

Хуманизмът не се корени в биологичната структура на човека, той не му е присъщ по рождение. Всеки индивид е длъжен отново да усвои някакви елементарни хуманитарни ценности. Затова се изискват големи усилия от възпитателите, съществени промени и в самата възпитателна система, а също така преосмисляне на фундаменталните положения, които съвсем неотдавна ни се струваха аксиоматични.

[49133]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Норвежкият вестник излиза след терористичния акт с предложение за обединяването на всички миролюбиви страни в света с цел всички хора да се обединят, да се хванат за ръце – като пример, как страданията насочват към правилно мислене.

Възможно ли е да се стремим към обединение без предварителни страдания? Именно да предотвратим надигащите се страдания, това е основната цел на разпространяването на кабалата по света.

[49249]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Човекът е създаден с желание за наслаждение, което се стреми да се напълни, чувства се незавършено, ако не е напълнено, и вижда в напълването смисъла на съществуването си. Освен това, то няма никакви усещания. Всички наши усещания идват само от наслажденията, които виждаме пред нас – от тях е построен нашият свят. Цялата наша реалност се състои от представящите ни се образи на всевъзможни наслаждения.

Ние виждаме около нас неживия, растителния, животинския свят, както и други хора, защото желанието ни се състои от 4 нива, на които чувстваме различните изображения на възможните наслаждения. Но ако не искаме да живеем сред тези илюзии, а искаме да видим истинския свят, трябва да го направим не с желанието да се наслаждаваме, а с желанието да отдаваме. Защото така откриваме нашите корени и връзката ни с тях – замисълът на творението, неговата програма и цел. А егоистичното ни желание ни отдалечава от всичко това – от истинското знание, усещане и цел.

Ние имаме една единствена възможност да се доближим до истинската картина – да направим скриване на картината, която ни показва нашият егоизъм. И не става въпрос да престанем да я виждаме напълно, а да не и отдаваме толкова голямо значение, както правим днес. Да търсим зад нея картината на корените, която възниква в същите наши желания, ако те променят посоката си от тях самите към отдаване.

Желанието е едно и също, но всичките му части: неживата, растителната, животинската и човешката трябва да бъдат пренесени в употреба на отдаването. И тогава ще видим корените на същата тази картина, която ни се представя в желанието ни за наслаждение заради самите себе си.

Това става за сметка на “светата сянка.” Защото когато човек се стреми към такава сянка, той се опитва сам да я направи. Но скоро става ясно, че той не е способен на това и целият му опит за бягство от желанието за наслаждение, създадената сянка върху него: правенето на екран, съкращението, работата над него са невъзможни без външна помощ. За това е нужно чудо!

Чудото е това, което не е в ръцете на самия човек и не е достъпно за него директно като очевидно средство. И постепенно той стига до решението, че самият корен, висшата сила, която той иска да разкрие, именно тя трябва да му помогне и да му донесе скриването.

Но тъй като човек моли за него, то то се присмята към сметката на човека, като че ли той е направил тази сянка. И така, той крие желанието си за наслаждение все повече и повече, което се нарича “не прави на ближния това, което не искаш да ти бъде сторено” и придобива свойството Бина, отдаване заради самото отдаване (хафец хесед).

И когато свърши работата си и се издигне над всичките си егоистични желания – на планината Синай, той започва да работи, дори получава заради отдаването в “изпитването на любов към ближния си като към самия себе си.” Постепенно всички желания се превръщат в отдаване – и така до пълното поправяне.

И всичко това се осъществява за сметка на скриването или така наречената ”скромност”. За сметка на тази работа, когато човек търси как да се скрие от желанието за наслаждение, да не го използва директно, егоистично и със сигурност да не да го използва инстинктивно, без да се замисли, а само след обстоен анализ и проверка. Това е първият етап от нашата работа.
Ако човекът в нас успява да се скрие от желанието за наслаждение в нас, то той се отделя от това желание и се повдига над екрана. И от този момент той е свързан с корена и прави изчисления над знанието. Така той върви и се развива.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49209]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Всяка майка е безкрайно щастлива, когато види усмивката на своето дете. Сега вече учените са намерили научно обяснение за този възторг. Оказва се, радостта на детето активизира центъра на удоволствието в главния мозък на майката по същия начин както алкохол или наркотик. Тексаските специалисти за пръв път са успяли да изяснят защо усмивката на детето въздейства така успокояващо на родителите.

Бил проведен експеримент: на жените били показвани снимки на техните и на чужди деца. На някои от снимките децата са били усмихнати. Магнитно-резонансно изследване и анализът на кръвта са показали, че когато майките са наблюдавали децата им да се усмихват, в организмите им започвал да се изработва допамин.

Не е била забелязана подобна реакция при снимките на чуждите щастливи деца. Изхвърляне на порцията допамин обуславя майчината радост. Този хормон е отговорен за удоволствието и също така се изработва от организма при употребяване на алкохол или наркотици.

Реплика: Това е химичната проява на нашата егоистична природа. Кажете, ако човекът придобива качеството да обича ближния си, ще се изработи ли в него наркотикът на любовта “допамин” тогава, когато вижда усмивката на чуждото дете или на възрастния? Този “наркотик” всъщност е така очакваното от нас усещане за Твореца, в качеството на “Добрия, Творящ Добро”? Възможно ли е по този начин да определяме с помощта на анализите МРА (бел. пр. – Магнито-резонансна ангиография) и на кръвта постигнал ли е човекът любов към ближния?

[49137]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо това силно желание, което е било в самото начало, постепенно изчезва? И ти продължаваш, преживявайки ту хубави, ту лоши усещания, но понякога чувстваш и пълна липса на усещания и безразличие?

Отговор: Това също е част от ”играта” и от скриването. Или човек скрива сам желанието си за наслаждение и действа извън него, или свише му създават скриване. И тогава това вече няма да е скриване на егоизма му, защото него човек трябва да го скрие сам. А свише от него скриват това, от което той трябва да скрива себе си!

И тогава се получава, че той губи връзка с висшето светене, това неголямо светене, което са му давали свише, и се чувства съвсем откъснат, сякаш в него няма нищо. Понякога той осъзнава, че е загубил всичко, а понякога даже и това не чувства и започва да живее като обикновено животно. Откъсването от висшия източник означава животинско съществуване.

Ако има усещане, че съществува нещо висше, това вече е пробуждане на човека в нас. А когато започваме да търсим нещо висше, човекът вътре в нас започва да расте като ”растение.” Когато започнем да извършваме активни действия – работа в група, с другарите, то можем да се издигнем от ”животинско ниво” на човешко стъпало. А когато вече реализираме формата на взаимно отдаване, означава че сме достигнали на по-дълбоко човешко стъпало.

От пълния отрив, който става заради това, че свише са скрили от човека висшия източник – той достига до това, че сам започва да скрива този висш източник от желанието си за наслаждение и израства като човек над това скриване.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49202]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията “Поръчителство”, 24.07.2011

[49114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Мнение (И. Духовичний, актьор, режисьор, сценарист, на списание Snob): През последните 20 години израсна нова порода хора, хора мутанти. Тази нова порода мутанти се създаваше цели 15-20 години. Tези хора не са виновни за нищо. Те нямат обратна връзка, не разбират какво правят, те генетически нямат чувство за отговорност.

Когато хората си нямат понятие от нравственост, не може да им се помогне с нищо. Задържа ме полицай, с него нищо не мога да направя, няма обратна връзка. Той може да ми отнеме правата, да ми иска пари, а да му обяснявам е безполезно. Всички структури на властта: ОМОН, полиция и др. – това се специално възпитани хора, те нямат съзнание.

Това е огромна армия от хора. Те разбират, че нищо не ги спира. Държавата не им плаща пари, затова ни ограбват. Това е моралът навсякъде. Тях дори не бива и да ги упрекваме. И никой не предприема мерки, за да станат отново нормални.

[49003]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→