В наше време физическите действия не определят нищо. Природата изисква от нас правилно отношение. И това е проблемът. Не е нужно да помагаме безвъзмездно на хората или да смъкваме последната дреха от гърба си. От нас се изисква различно отношение. Ти трябва да промениш себе си, а не начина, по който се държиш.

До сега действахме физически, по начина, по който искаше нашият егоизъм или фалшив алтруизъм. Раздавахме хляб на бедните и общо казано, се опитвахме да променим света както искаме. Но вече стига. Резултатите говорят сами за себе си. От сега нататък, ние сме тези, които трябва да се променят.

Вместо да променяме света, ние искаме да променим себе си с помощта на външни сили. Това е новата тенденция. По този път ще видим как всичко, което сме забъркали, се поправя.

Но за човек е трудно да разбере това. Той си мисли: „Какво, трябва да се променя? Защо просто не вземат 10% повече данъци от мен, вместо това?”. Следователно, за това е нужно общественото мнение. То ще направи лесно онова, което сега изглежда трудно. И тогава то вече няма да е толкова трудно. Ако всеки започне да мисли за това, тогава аз с радост ще се включа. В крайна сметка, влиянието на хората около мен работи само. То не зависи от мен, аз не определям нищо. Аз завися от другите.

И затова, не е нужно да се обръщаме към всеки човек по отделно. Най-важното нещо е да променим обкръжението, общия начин на мислене на света. И всичко друго ще си дойде.

От урока по статията „Поръчителство”, 14.07.2011

[48152]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение (А.Репин, к.ф.н.): Феноменът глобализация съдържа:

1. Глобализация в икономическата сфера – формиране на световната стопанска система на основата на световния пазар.

2. Единно информационно пространство – формиране на единна планетарна информационна мрежа.

3. Единно социално-историческо пространство – формиране на планетарния социум, включващо разнообразни социални субекти, развиващи се в общи исторически условия.

4. Глобализация на политическите институти – формиране на единна система на власт и право, премахване на държавните граници.

5. Глобализация на ценностите – формиране на културна идентичност на планетарно ниво, основано на универсалните общочовешки ценности.

Естественната еволюция на биосферата и социума през XX век доведоха човечеството до ново качество, което изисква оптимизиране на отношенията вътре в планетарния социум и отношение между обществото и природата.

От гледна точка на Вернадски, такива са хармоничните отношения вътре в ноосферата. Такава хармония е възможна само в случаите на единна планетарна цивилизация.

Съединението и глобализацията представляват сами по себе си обективен процес, развиващ се естествено, с включване на цялото население на планетата.

Установен е световният пазар и на тази основа е възможно рационално използване на ресурсите в интерес на всички хора. Глобализацията и съединението се съпровождат с все по-забележимо предизвикателство за национално-държавния суверенитет.

Противоречивостта и болезнеността на този процес се съпровождат със засилване на етническите конфликти, войни, въстания, но като цяло способстват за създаване на единни отношения между страните и народите. Необходимо е създаване на планетарно информационно пространство. Това е необходимо условие за по-нататъшно развитие на глобализацията и обединението.

Реплика: Болно ми е да чета мнението на учените: те са прави във всичко и мислите им са високи и сърцата им са чисти, но как можем да си представим изменение на човека с неволево природно – инстинктивно егоистично отношение към другите, за да използват ближния, а себе си да види като средство за това действие.

Защото самата природа е създала такива свойства в нас и не е по силите ни да изменим себе си. А как можем да вземем от природата сила да ни измени, ако съществуват такава? Точно това е предмет на изучаване и метод на кабала.

[48212]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо след толкова много години обучение ние все още питаме в какво се състои нейната цел? Става така, че ние всеки път започваме от нулата?

Отговор: Не, всеки път ние започваме с още по голяма „нула“! Тъй като егоистичните желания постоянно растат, увеличава се разбирането. Нашите желания стават все по точни и по-остри и затова нашата „нула“ става все по-дълбока и по –определена.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48257]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако Творецът е създал желанието и иска да го наслади, то не е ясно какво още е нужно от нас? Да бъде разкрито нашето желание, и да го напълни?

Но работата е в това, че в създаденото ни желание за наслаждение, заложено в нас от Природата, ние трябва да добавим собствения си стремеж, глад, апетит. Защото общите желания за напълване не ни дават усещане за съществуване. Подобно на това, как създанията не усещат себе си на неживо, растително и животинско ниво, включително и човек, водещ неосъзнато животинско съществуване.

Но стремежът да усетиш Твореца е да разкриеш у себе си свойството отдаване – това е съсъда, обратната страна на светлината, в който се разкрива това свойство. И тогава този съсъд се напълва със светлина. Затова не вярвай, че е възможно ”да прилагаш усилия и да не намериш”! Защото всичко се намира пред теб – заповядай, всичко можеш да разкриеш, нищо не е скрито от теб! Само недостатъка на собствения ти стремеж скрива светлината от теб.

На нас не ни достига само съсъд, собствено желание, усещане за глад, жажда, недостиг на напълване, страдание. Но това трябва да е страдание имено от отсъствието на това свойство, явление, което трябва да се разкрие. Това означава, че не ни достига само едно – стремеж за отдаване!

Затова не е достатъчно желанието създадено от Твореца. Защото това е природа, общо свойство. И не е достатъчно само да развиваме това желание. Ние виждаме, че желанието се развива от неживо ниво и поражда растителната и животинската природа, но това не им дава усещане за същността на живота, защото всеки съществува вътре в самия себе си.

И така живее човечеството в продължение на цялото свое хилядолетно развитие, защото това развитие е обикновено желание за наслаждение, и толкова. Така ти няма да отидеш по-нататък от интересите на съществуването си, животинския живот. По този начин само поддържаме в себе си живота, но не постигаме източника му, причините, целите, които се намират по-високо от обикновеното желание за напълване.

Всичко това е заключено в Този, който ни дава желанието, ражда го, – в неговия Създател. И затова в животинското състояние ние трябва да открием, въоръжавайки се със стремеж към Него, съсъда за разкриване на Твореца, причината за живота, самата истина за живота на човешкото ниво и неговата цел.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 12.07.2011

[47902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: За да разпространявам науката кабала, аз трябва да увелича желанието си. Колкото по-голямо бъде желанието ми, толкова повече давам на света. Как да израсне в мен такова желание, че да прелее навън?

Отговор: За това трябва да развиваш в себе си способността за състрадание към хората, да съпреживяваш болката им.

Възможно е да си се ентусиазирал от някаква идея на Баал а-Сулам, да си решил да разкриеш Твореца и да се слееш с него. И сега искаш да принудиш всички към това. Това отдаване на света ли ще бъде?

Да извършиш отдаване на хората, означава да напълниш техните желания, а не собствените си. Не ги заставяш да приемат това, което е важно за теб, напротив, тяхното желание става най-важно от всичко останало. Ето това е отдаване.

А иначе, искаш насила да ги принудиш за нещо. На тях им се иска да гледат футбол, но ти закриваш всички стадиони: ”Ще им покажа аз един футбол, ще асфалтирам всички полета, ще въведа закон, забраняващ футбола, като хазартна игра”.

Ти си мислиш, че тогава те ще имат време за вътрешно поправяне. Поне някакво. Те не искат никакво поправяне, те искат футбол. И това, по твоему, любов ли е? Нима си мислиш, че на хората можеш да им дадеш нещо насила? Та ти просто им преобръщаш живота. Нима е възможно така?

Да обичаш някого – означава да вземеш желанието му и да го напълниш. И затова ни е необходима система от възпитание, за да се действа постепенно, нежно, без натиск. Ние трябва да обясним на човека, че всички негови беди са предизвикани от дисбаланса с Природата, от ненавистта към другия. Имено в това сме противоположни на Природата и затова страдаме на различни нива. Даваш обяснения според възможностите си и постепенно установяваш контакт с този, който иска по малко да ги възприема.

Към човек трябва да се обръщаш така, че да му обещаеш благо. Например, сега е отпускарски сезон. Раздавай ярки брошури с илюстрации на заминаващите със самолет, с чувство за хумор и в същото време с идея, която искаш да съобщиш. Нека на човек да му бъде приятно да открие тази брошура в самолета или на шезлонга. По начина на поднасяне тя съвпада с настроението му, а съдържанието звучи примамливо, обещавайки му хубаво продължение след връщането в къщи.

Можем ли да направим такава брошура? Засега не сме го направили….

От урока по статията “Даряването на Тора”, 12.07.2011

[47924]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как може да се ”благодари за лошото, като за добро”?

Отговор: Рабаш привежда пример, как баща, всеки ден давал на сина си по 1 шекел, веднъж изведнъж му дал 5 шекела, за голяма радост на сина си. А на следващия ден се връща обратно към обичайния 1 шекел.

И защо така баща ми постъпва с мен? Той иска, аз да се отнасям към него с любов и недостигът от 4 шекела, които сега не ми достигат – аз ще запълня със своята любов, със своето отдаване! За да не гледам колко получавам от него, а доколко мога да Му благодаря.

Заради това, че изведнъж получих от Него ”5 шекела”, аз разширих своето желание – но от гледна точка на получаването. А сега аз мога да напълня това допълнително желание с отдаване. Т.е. Той ми е дал възможност да разширя своите желания и да се издигна към голямото отдаване.

Но аз трябва да работя над това. През всичкото това време, всеки ден, аз получавах по 1 шекел и бях благодарен за този шекел на Баща ми. И ето, един ден баща ми даде 5 шекела. Моите желания се разшириха, аз получих по-голямо удоволствие и естественно, аз съм Му благодарен. Но за какво съм Му благодарен? Защото съм получил допълнително 4 шекела!

На другия ден, от вчерашното ниво, с нараснал апетит, аз вече очаквам, че отново ще получа 5 шекела – и изведнъж получавам както преди 1 шекел … Сега аз усещам празно желание в размер на 4 шекела. Но какво да правя с него? Да го напълня със своята любов, със светлина за отдаване, с благодарности! Та нали аз разбирам, че Баща ми сега ми дава възможност да Му отдавам – именно с този празен съсъд, напълвайки го със светлината Хасадим, вместо Хохма. Той напълва моето желание със светлината Хохма, а аз го напълвам със светлината Хасадим. Откъде още може да се вземе възможност за отдаване, ако Той не опустоши моето желание?

Как аз ще Му се отблагодаря и още по силно да се обединя с Него, да станем еднакви, ако Той отначало не ми даде голямо напълване, а след това да си го прибере? И отново да ми даде повече – и отново да ме опустоши. Както е казано: “Обличането на светлината и нейното изчезване – създават съсъд, пригоден за използване”. Ето сега вече аз имам съсъд.

От урока от статия на Рабаш, 15.07.2011

[48254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Проект на Президиума РАН „Комплексен систематичен анализ и мат моделиране на световната динамика”. Основни изводи:

1.Меката парична политика на САЩ доведе до надуване на балони на стоковите пазари, което доведе до нарастване на световните цени на продоволствията, златото и суровините, което пък предизвика инфлационно налягане върху развиващите се пазари и провокира втората вълна на глобалната криза на световната икономика.

2. Втората вълна на кризата ще настъпи в средата на втората половина на 2011 г., ще предизвика повторна рецесия в икономиката на Евросъюза и ще доведе до рецесии. Втората вълна на кризата ще прилича на кризите през 70-те години, т.е има риск от връщането на стагнацията, което ще снижи инвестиционната активност и ще съкрати търсенето. Затова изходът ще бъде бавен, а ръстът вял.

3. Третата вълна на кризата ще настъпи 10 месеца след втората, но ще бъде по-кратка и слаба. С това, редуването на подобни кризи вероятно ще се прекрати, завършвайки с нещо като фазов преход.

Реплика: Колко ще бъдат „вълните”на кризата, академиците могат да изчислят, но ще бъдат толкова, колкото са необходими, за да доведат до нашето съзнание това, че тези „вълни” възникват от егоистичното ни несъответствие на глобалната интегрална алтруистична система на природата.

И дотогава, докато сами не започнем да се променяме, „вълните” няма да престанат, а могат да прераснат и в по-силни въздействия. Ние самите ги пораждаме. Затова, в момента, в който започнем дори само да осъзнаваме тяхната причина, ще открием промени към по-добро.

Хайде да опитаме, другари учени?

[48210]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да проверим, прилагаш ли ти своето относително, 100%-во усилие към общия център в групата, за да получиш правилен ”кръг”?

Отговор: 100 процентното усилие в групата може да се провери по това, ако на тебе не ти остане нито една мисъл за самия теб. Защото ти разбираш, че всички твои постижения, дори още егоистични (ло лишма) – са само в нейния център!

Няма друго място, където ти би могъл да разкриеш нещо повече от земния, материален живот – освен централната точка на групата. А ето сега, всички заедно, както това правят децата в градината – постарайте се да направите ”кръг”!

Но къде е този център, как да го намерим? Няма никакъв център – това е въображаема точка. Първо трябва да се направи ”кръг”, а после да намерим неговия център. Такъв подход е приет в духовното пространство.

В материалния свят – ти първо избираш центъра, а след това в кръг около него чертаеш окръжността с пергел. А в духовния свят, ние разкриваме централната точка в която се намира Твореца, именно с това, че правим кръг. И тогава ние Го разкриваме. Ние вървим ”отдолу нагоре” в своето разкритие.

Вътре в човека няма какво да се прави – той така и ще си остане на ниво животинско желание. Но ако той строи кръг с останалите хора, то се получава формата на човека, Адам – т.е.” подобен” на Твореца. Ако всичко се намира в равновесие, в хармония, всички са обединени – тази форма е подобна на Твореца, нарича се Адам, човек.

Как да построим с общи усилия ”кръг” помежду си? За това се разказва във всички статии на Рабаш, посветени на групата. Всеки е длъжен да отмени себе си по отношение на другите, за да получи от тях величието на целта. А целта – е постигане на взаимно отдаване.

Всички заедно прилагат едно общо усилие по отношение на останалите, и всички заедно – по отношение на Твореца. Това се нарича” Исраел, Тората и Твореца са едно цяло ”. Понеже всички ние искаме между нас да изградим такава мрежа от взаимни връзки, която покрива и запълва целия този построен от нас кръг. И когато ние привършваме, то в центъра на построения кръг разкриваме Твореца.

Ние го усещаме в цялата мрежа, покриваща този кръг и простираща се между нас, но Неговият корен се намира в самия център.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.06. 2011

[48229]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко се разкрива вътре във връзката между мен и другите. Някога сме се намирали в света на Безкрайността, където не съм съществувал аз и другите души – всичко е било едно цяло.

След това е възникнало усещането, че съществувам аз и другите, външният свят: неживото, растителното, животните, хората, множество различни обекти, съединяващи се, взаимодействащи си един с друг и създаващи тази жизнена суета.

Но защо ми е дадено такова усещане, вместо спокойствието и съвършенството на Малхут на Безкрайността? За да започна сега, да се ориентирам в целия този панаир от усещания и да съединя всичко заедно, както е кзано: „Той и Името Му са едно цяло” – като Малхут на Безкрайността.

Такова съединение може да се направи само с помощта на свойството на отдаването, на любовта обединяваща всички тези различни неща обратно в едно. Защото любовта съединява!

Силата на отдаването отменя нашето зло егоистично начало, разкриващо се между разхвърляните и отдалечени части, разделени от силата на ненавистта, на разбиването. А аз, трябва именно противодействайки на тази сила на ненавистта и отдалечаването, да я преодолея – нея и нейните ограничения, и да изградя връзката между нас. И тогава ще изградя система, съединяваща всички тези части.

Преди това, не е съществувала никаква система. Просто, те са били слети в едно монолитно цяло. И изведнъж, получаваме множество части, съединени с всевъзможни видове различни връзки. Като електронна схема, натъпкана със съпротивления, индукционни бобини, кондензатори, транзистори, създаващи различни условия за съединяване.

Ето такава система трябва да сглобя сам! Сега, моето его ми рисува всичките тези резистори, индукционни бобини – елементи, пречещи на съединяването. Те не правят късо съединение в схемата ми, но внасят някакво съпротивление: понякога „магнитно”, понякога във вид на „кондензатор”, понякога в съвсем други параметри. И от всичко това се изгражда системата.

И човешката система, и електронната, и биологичната – всички работят на такъв принцип. По тази схема изучавам съзидателната сила, действаща вътре в създаденото. Аз разкривам вътре в тези системни връзки Твореца! Нямам друга възможност да Го разкрия, а само благодарение на това, че започвам да изграждам такава система вътре в егоистичното си желание.

Включвам я, и я принуждавам да работи, защото в нея се разкрива светлината, ако съм съединил всички части правилно! Светлината започва да протича по тази система като електричество, и тогава се разкрива взаимната работа на нейните елементи, тяхното взаимодействие, програмата. Разкрива се Творецът!

И кой е направил всичко това? Аз! И сега разбирам кой е Той и какво е. Ето, такава е нашата работа!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[46793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Вопрос 15: Какво значи светъл, тънък (зах)?

1-вият стадий на желанието за получаване, се определя като по-светъл (зах) спрямо 3-те следващи стадия.

„Тънкостта” и „грубостта” се определят по отношение на желанието за наслаждение. В коренния стадий – Кетер, изобщо няма дълбочина на желанието за наслаждение  /авиют/, а е представено само желанието за отдаване, внесено от Твореца във всяко творение.

Затова, 1-вият стадий /алеф/ е началото на творението, на неговото желание да се наслаждава, и най-светлият и тънък от всички останали 3 стадия, идващи след него.

Защото той, все още не е преживял много впечатления от въздействията на Твореца, на светлината – и затова е най-светлият. Светлината още не го е развила до дълбочината на желанието, годно за използване. Това засега е само началото, зародишът на желанието – и в този смисъл е най-близо до светлината. Засега, той няма никакво самостоятелно действие и собствена реакция.

Когато вече започне да реагира в края на 1-вия стадий, това ще послужи като причина за възникването на 2–рия стадий /бет/.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот””, 20.06.2011

[46417]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→