Въпрос: Взаимно поръчителство означава взаимна грижа и съединение. Как съединявате вие противоположни, противоборстващи се полюса?

Отговор: Всеки може да остане в своята си религия, както пише Баал а-Сулам, в своята си вяра, култура, при собствените си убеждения. Няма значение! Над всичко това ние сякаш като органи на едно тяло можем да бъдем противоположни един на друг, да имаме различни мнения и въпреки това да се обединим, към което ни задължава общата природа.

Въпрос: В какво ще се изрази съединението, ако си останем на различни мнения?

Отговор: В това, че ще се стараем всички наши действия да ни водят винаги към поръчителство и съединение.

Въпрос: Ако аз вървя в една посока, а ти на друга, това означава че ние се движим на различни страни! Това е, което се случва днес с всички.

Отговор: Защо трябва да вървим на различни страни, хайде да съединим посоките!

Въпрос: Как да ги съединим, ако аз искам да вървя на една страна, а ти искаш – на другата? Мисля, че така ще ни е добре, а ти мислиш иначе.

Отговор: Защото ти си устроен така, а аз – иначе. Тоест ние сме различни изначално, от природата – дори сме противоположни един на друг. Но ние те задължаваме, независимо от противоположностите, да седим заедно и да търсим как да използваме тези противоположности за нашия успех, в полза на делото. И така, докато не достигнем състоянието, когато ще видим, че макар твоето действие  да изглежда сякаш насочено и в противоположна страна, в сравнение с моето, то също внася дан в нашето поръчителство.

Не може да бъде по друг начин! В природата всичко е устроено така, че тя цялата се състои от противоположни една на друга сили и действия, но в крайна сметка те всички помагат за постигане на равновесие.

Нима вълците и овцете действат в една посока, когато се изяждат един с друг?! Но защо това съществува в природата? Нима „плюс“ и „минус“ не са обратни един на друг и да не би всеки един от тях да не действа в своето си направление? А налягането и вакуума, привличането и отблъскването?

Противоположностите присъстват навсякъде. Няма такова свойство, което да няма обратното на него – иначе то не би могло да съществува. Ние не можем да достигнем до поръчителство, ако вътре в него не се съединят всевъзможните противоположни сили.

Поръчителството е като сфера, която я раздуват и удържат всичките тези противоположни сили.

Трябва да съберем всички сили, които се намират в държавата, в народа, в обществото и във всеки човек, който сам съществува благодарение на множеството противоположни сили така, че всички те да започнат да действат като една обща. А да ги обедини между себе си може само общия закон за поръчителството, който е над всички тях.

Ще кажа едно изречение, в което може да бъде съединено началото с края и ще доведе всичко до съгласие: „Творящият мир в небесата, ще установи мир и между нас“. Обяснявам: няма да намерим мир и хармония между нас, примирение, ако то не идва от закона за поръчителството – общият и висш закон на природата.

За това е казано: „Творящият мир на небесата“ – тоест примирение, съществуващо на висотата на поръчителството – „ще установи мир и между нас“. И тогава ще видим как всички тези противоположни принципи, вектори, желания се съединяват заедно.

Без обединение на противоположните сили, идеи, действия – поръчителството не може да съществува. В противен случай ще се получи едно много тясно течение. Но ако ти искаш да се получи не тесен ручей, а под един покрив да се съединят всички притоци, всички фракции, всички посоки и движения, които съществуват в народа, дори партии, ти си длъжен да издигнеш принципа на поръчителството на височината на всички.

Този, който върви против поръчителството като висш принцип – той действа като разрушител. И в това няма прави или криви. Няма такъв, който да е излишен, дори ако той е нацист и антисемит. Ние толкова пъти сме видели, как те ни помагат, както Фараона, който „приближил синовете на Израел към Твореца“.

Не съществува абсолютно зло и вредни сили – трябва само да видим как всички тези сили в крайна сметка се включват една в друга. Да ги съединим всички заедно – в това се заключава нашето изкуство.

Фактът, че съединяваме две наши сили заедно, ние се превръщаме в човек, в Адам – в „подобен“ (доме) на висшата Природа.

Затова поръчителството е не някакво си тясно течение в народа. Това е обща методика, както пише Баал а-Сулам, която трябва да обхване целия свят.

Въпрос: Излиза, че ние имаме такъв вълшебен прашец, който се нарича „поръчителство“? Ние вземаме противоположни неща, посипваме ги с вълшебния прашец, наречен „поръчителство“ и тези противоположни неща се обединяват, точно както се обединяват обратните процеси в едно тяло“ като дишане и издишване…

Отговор: Хората са изначално противоположни един на друг: по цялостния си начин на мислене, по целият си характер и навици – по всичко. Но за сметка на глобалното и интегрално възпитание, обучаващо, че поръчителството е искане на природата и ние попадаме под това искане – всеки може да реализира себе си в подходяща за него форма, но в посока на поръчителството!

И затова всеки ще получи правилно използване и пълна реализация.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[49440]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Думата „криза“ (κρίσις) – от древногръцки не означава проблем, а решение, повратна точка – т.е. раждане на ново (см. в Уикипедия).

Думата „криза“ (משבר) на иврит означава място, на което се появява нов живот, стол за разраждане. За раждащата жена се казва „седи на криза“.

Великият коментатор на Библията РАШ”И (12в.), в своите коментари на Библията (Библия, глава Шмот 1,16) пише: “На родилните камъни се намира мястото за раждане, което на друго място вместо “авнаим” (камъни) се нарича “машбер” (криза)”.

Също така и при пророците срещаме: “Достигнаха синовете до криза (машбер) и нямат сила да се родят” (Пророците 2-9,3).

המילה “משבר” בעברית מתארת את כסא היולדת. כפי שנאמר “יושבת על המשבר” = יולדת.

רש”י, שמות פרק א’, פסוק ט”ז – “על האבניים מושב האישה היולדת, ובמקום אחר קוראו “משבר”.

“באו בנים עד משבר וכח אין ללידה”. מלכים ב’, פרק יט, פסוק ג’.

[49482]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнения: И. Барабаш (психолог, културолог) Глобализацията е естественото продължение на развитието на цивилизацията, тя е неизбежна.

А. Маслов (от статията “Глобализацията и нейните основни противоречия”): Сега вече няма никакви съмнения в това, че Глобализацията ще стане доминиращ фактор на цивилизационното развитие на света в първата четвърт на новия век, когато процесът на световната консолидация ще завърши с образуването на световната федерация. Но е възможно да се сбъднат не особено радостните пророчества на С. Вашингтон за глобален сблъсък на цивилизацията.

В.Кувалдин (историк, професор, от статията ”Глобализацията – светлото бъдеще на човечеството”): Идеята за мега общество е трудна за възприемане, защото тя няма аналог в историята и опора в опита на общественото битие. За сега глобализацията разрушава бариерите в живота, но не в нашата психология и съзнание.

Човекът остава все още средство, а не цел. Ставайки мега общество, в което всички ние притежаваме равни права и задължения, ни дава възможност за създаването на справедлив световен ред. За да я превърнем в реалност, ни трябват феноменални усилия.

Н. Федотов (доцент, социолог МГИМО, от статията ”Криза на идентичността в условията на глобализацията”) Под глобализация се разбира световното обвързване на структурите, културата и институтите. Глобалното не може да бъде противопоставено на локалното, универсалното на частното. Локалното се явява аспект на глобализацията, глобалното създава локалното. Традиционните видове дейности на локалните общества изчезват, на тяхно място идват други дейности, далечни от локалните.

Ю. Шишков (професор икономист): Глобализацията е качествено ново стъпало в процеса на развитието на интернационализацията на икономическите, политическите, културните, правните и др. аспекти на обществения живот, когато взаимозависимостта на националния социум се превръща в цялостен обществен организъм. Икономическата, научно – техническата, правова взаимозависимост на националните стопанства роди три нови явления:

– Световното икономическо общество от съвкупности на взаимно обвързани страни се превръща в цялостна икономическа система, където националния социум се явява основен, съставен елемент на единния световен икономически организъм.

– В условията на глобализация националните и световните икономически отношения сменят ролите си – световните икономически връзки придобиват ролята на водещи, а вътрешно – държавните връзки са принудени да се приспособяват към реалността на глобалната икономика.

– Глобализацията обективно води до отслабване на функциите на държавата, която вече не може да защити националните интереси от външно въздействие.

[49477]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво подразбираме под обединение в нашето обръщение към света?

Отговор: Да се обединим съгласно условието на поръчителството значи да бъдем като един човек с едно сърце. За да обединим сърцата в едно, да обединим всичките желания в едно желание, каквото е било то до разбиването на съсъдите, ние преминаваме през два етапа.

На първия етап ние неутрализираме желанието да получаваш заради получаване и по този начин изпълняваме условието хафец хесед: “Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”. Благодарение на това аз вече не използвам злото по отношение на ближния, вече не съдя човека по това, доколко той е лош или добър, доколко мога да го използвам, да го управлявам, да го излъжа.

Аз повече не търся изгода от света, аз просто нищо не искам. Опознавайки цялата величина, цялото коварство на моето зло, ежесекундно иницииращо ме да вредя на другите, аз искам пределно да минимизирам използването на желанията си. Аз искам само това, без което не мога, насъщното необходимо, но не за лична изгода, а изключително за поддържане на съществуването – с надеждата, че така ще достигна свойството на отдаване.

Аз искам да стана точка, подобно на Малхут, която се включва в Бина. Само една точка. Все едно ме няма, моето „Аз” е включено в Бина, придадено е на нея, като капка семе в матката. Аз засега съм само капка, която съществува не за своя сметка, а за сметка на висшето.

Това е първият етап, когато нашите сърца още не са обединени, но и не се отхвърлят едно друго.

На следващият етап те започват да се сближават. За това е казано: ”Възлюби ближния като себе си”. С цялото си сърце (защото други инструменти нямам) аз поверявам сърцето си на ближния и виждам доколко мога да го напълня и да получа от него. Моето сърце изцяло служи да напълни неговото сърце, а той се отнася към мен по същия начин. Това е единството на сърцата, което достигаме, изпълнявайки принципа на любовта към ближния като към себе си и превръщайки се по този начин в един човек с едно сърце.

От урока по статията “Мир”, 27.07.2011

[49468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение: (А. Рар, експерт на Германския икономически Съвет) Терористичният акт от Норвегия ще ни принуди да обмислим ситуацията. Политиците са безпомощни. Те не знаят, какво да правят и се закачат за своите либерални идеи. Запада се бори за демокрация в Либия, наивно предполагайки, че на арабите  маже да се даде либералния модел. В Европа се борят за спасяването на еврото, смятайки че това евро и по нататък може да ощастливява всички. Това е немощната политика на Европа.

Това е страшно, та нали Европейският Съюз (ЕС), с измъчения си политически съюз, е този, който докара мира и стабилността в Европа и неговите проблеми трябва да се решават. Но аз не виждам път за тяхното решаване.

Европа винаги е била уверена в това, че е предложила добър либерален модел, който няма алтернатива. Всеки може да прави кой каквото си поиска, стига да не нарушава закона. Затова никой не следи как емигрантите създават своя култура, как строят джамии. Когато във всеки град се появиха джамии хората започнаха да се чувстват не комфортно. Появиха се много имигранти, които не говорят на езика на страната. Без език и без образование те не могат да получат работа – появяват се все повече криминално проявени. Това предизвиква протест сред титулуваните нации.

Този проблем стои и пред Русия: тя загуби своята империя, имигрантите от Средна Азия и Кавказ смятат Москва за своя столица, както това беше по времето на СССР. Така е и с Европа: араби трето поколение живеят във Франция, смятат че Европа е тяхната родина, и те могат да пътуват където си искат. До европейците с голям труд достига, че им се налага да търпят, че населението ще се увеличава за сметка на новопристигащите. Поради това, че те самите са си избрали такъв начин на живот – без деца или само с едно дете. И че новопристигналите ще променят културата на Европа.

Европейските власти чак сега се усетиха, но не знаят какво да правят. Не е възможно някой да бъде изгонен от Европа: те са пристигнали тук отдавна, имат си паспорти от тукашните държави, те са част от Европа и от новата европейска култура. Съществува ли някаква възможност за тяхното асимилиране, да направим от тях европейци, да се приобщят към нашите традиции?

След терористичната атака в Норвегия, трябва да се борим не толкова с директен терор, с нацисти и фашисти, колкото с неговите причини, да се премахнат причините за директния екстремистки тероризъм.

[49321]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо е толкова принципиално да няма никаква връзка между моите действия и възнаграждението?

Отговор: Иначе ти няма да можеш да достигнеш отдаване и да излезеш извън своята природа! Ти трябва да търсиш възнаграждението над своята природа, над нея, и да се изграждаш да отдаваш заради самото отдаване (хафец хесед) , без да очакваш никаква компенсация за своя егоизъм.

Необходимо е да се остане в безкористно отдаване, в чиста Бина, над всякакви действия. Независимо, че вътре в тях и вътре в материала, от който ги изграждаш, ти все още очакваш възнаграждение. Та нали това е съвършено невъзможно, да извършваш някакви действия и да не очакваш за тях някаква награда.

И затова за сметка на обкръжението и използвайки всички условия, ние достигаме състояние, когато искаме от Твореца да ни даде Той такава способност – да не искаме за себе си награда. Аз не знам как Той ще направи това и какво е това! На мен не ми е известно как след това ще изпълнявам тези действия за отдаване – но искам!

Ние през цялото време изграждаме в себе си тази молба: от нулевото до последното, четвърто ниво – на всеки етап, при всяка проверка. Така напредваме, докато не достигнем до истинското изискване, което накрая разкрива в нас това свойство. И от този момент започваме да разбираме какво е това да бъдеш в отдаване – че това е настоящото чудо…

От урока по статия от книгата” Шамати”, 27.07.2011

[49417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От най-различни пластове и сектори на израелското общество се обединяват в протест срещу високите цени на жилищата. В правилно направление ли действат? Какво още не му достига на такова обединение?

Отговор: Ти наричаш това ”обединение”, а аз нищо такова не виждам. В моите очи тук няма настоящо обединение. Това по-скоро прилича на спойка от двама, които се събират да набият трети или на съюз от крадци, които се канят да оберат банка. Те са забележително споени и искрено се грижат един за друг.

Ето така, от гледна точка на кабала, хората, скандиращи призиви на улицата, са свързани помежду си по примера на двама егоисти, желаещи да припечелят за сметка на трети.

На тях им липсва правилното обединение и затова нищо не придобиват. Ние все още не можем да се обърнем към тях, но всъщност трябва да им обясним, че обединението трябва да бъде единно, за благото на целия народ. Невъзможно е да се сплотят, ако всеки преследва своите тесни, егоистични интереси. В такъв случай, изгодата винаги ще бъде за един, за сметка на останалите.

Защото ”касата” при нас е обща и в нея не трябва да си пъхваме ръката за лични нужди. После няма да стигне за някой друг. Тогава защо ”подаръкът” трябва да се падне имено на теб?

Всичко това трябва да се пресметне. Днес по целия свят подобни начинания ще сработват само при едно условие – ако се грижим за благополучието на цялото общество, ако се стремим към взаимно отдаване. Тогава ще започнем да защитаваме интересите на всички социални пластове и ще се сдобием с успех.

Ако не мислим интегрално, ако не обгрижваме обществото изцяло, то ще претърпим фиаско и никой няма да извлече изгода, освен отявлените егоисти. Но и те няма да получат удоволствие от това, заедно с всички куцащи от криза в криза.

Из урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49465]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Да кажем, че сте ми дали знание за глобалната и интегрална система. Слушам  и  разбирам това, което казвате. Но аз не съм начело на правителство, не съм собственик на телевизионен канал, нито на вестник. Аз съм един обикновен гражданин. Разбрах думите ви. Ако искам да започна да се развивам в съответствие със схващането за взаимно поръчителство между хората, в равновесие с природата, какво да правя?

Отговор: Точно както аз донесох това знание на теб, ти трябва да го предадеш на други хора. Може би имаш умения за писане – и тогава ще напишеш някоя статия. И днес, ако можеш да напишеш поне няколко реда, пред теб е отворено цялото пространство на Интернет.

Тази мрежа може да те приеме и чрез нея можеш да достигнеш до всекиго. За да направиш това, не е нужно да бъдеш начело на правителство. Между другото, сега всички знания се предават от човек на човек чрез Интернет. Днес медиите не са на достатъчна висота, за да формират общественото мнение – формира го Интернет.

Ние можем в цялата наша мрежа от приятели и поддръжници да започнем да рекламираме идеята за поръчителството и самото знание, разхвърляйки го с всички сили из Интернет пространството. Нашият проблем е, че засега сме затворени изцяло в себе си.

Ние сме длъжни ден след ден да създаваме от нашите ежедневни беседи и уроци такава медийна продукция, че тя като жива вода да се разлива от тук по целия свят – чрез всички наши приятели, всички наши групи, всички тези хора, които даже далеч от нас разбират жизнената необходимост от това. В противен случай светът не би могъл да оцелее.

Ние не трябва да разчитаме на правителството и на средствата на масова информацияция (СМИ), на световно известни личности – това никому не е нужно. Ако ни подкрепят хиляди обикновени хора по целия свят, използвайки Twitter и Facebook, те могат да запълнят цялата Интернет мрежа с информация, за което нито едно правителство няма достатъчно сили.

Виждаме как правителства падат само заради един разпространен слух чрез Интернет в цялата държава. Хората излизат на площадите и свалят правителството.

Така че нашата работа сега трябва да бъде насочена към публикуване на информация. Трябва да привлечем към себе си повече хора, които са съгласни с нас. Да съберем техните мнения и също да ги публикуваме: беседи, научни и икономически  лекции, медийни личности – на всички езици и всички нива, с различни подходи. Но всички те да говорят за една тенденция, за една и съща цел и програма. Ето ви и една готова образователната система – сега остава просто да започнете да я впръсквате чрез Интернет в света и широко да я разпространявате.

След това, въз основа на становищата на тези учени, е възможно да се обърнем към ЮНЕСКО или към ООН, правителствата на различни държави. Вече няма да се обръщаш към тях сам, а подкрепен от всички тези хора, защото искаш и техните идеи да получат гласност и мислиш, че за човечеството е важно да ги познава. Така ти изграждаш глобалния университет на интегралното образование.

Основното нещо е да се започне. И главният проблем на нашата организация, както аз го чувствам, е, че сме затворени в себе си, заключени и не излизаме, не се стремим навън. Всички медийни продукти, които произвеждаме, са за самите нас. Ние говорим само помежду си.

А ако организираме всички хиляди наши приятели и съюзници, нашите ученици от целия свят за външно разпространение сред масите, аз съм сигурен, че ще получим различен отговор от страна на света.

Нашата задача сега е, възможно най-бързо да подготвим материал за глобалността и пълнотата на света и нашето задължение да му съответстваме. Без всякакво споменаване на думата “Кабала”,  а единствено въз основа на мнения на учени и научни данни. И да го разпространяваме навсякъде.

Въпрос: Ако човек предава тази идея по света, какво той в действителност променя в него?

Отговор: Той присъединява целия свят към една глобална и интегрална сила, която управлява този свят – силата на Природата. Той сам изпълнява програмата на природата. И не само той, но и всички тези, които приемат неговия пример и идея и правят същото като него. Всеки, който прави това, постига изпълнението на тази програма.

От разговор за новата  книга 07.11.2011

[49453]

Filed under: Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, “Поръчителството”: “Святият народ” – това е финалната форма на награда за слияването с Твореца, включваща цялото възнаграждение, което може да бъде описано.

В човечеството има част, която получава духовно пробуждане, група Бней Барух (ББ). Тези хора са задължени сами да реализират в себе си поправянето, да придобият силата на поръчителството и благодарение на тази сила да пристъпят към отдаване на останалите.

Освен това те са длъжни да спазват закон, за който е казано: “Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители”. С други думи, става въпрос за състоянието хафец хесед (Х”Х): свещенослужителите нямат собствено владение, те, подобно на Бина, са устремени само към отдаването. Такова свойство трябва да придобием и ние.

Що се отнася до свойството “светия народ”, това вече е получаващо желание, което използваме и го повдигаме на стъпалото на святостта. По такъв начин то придобива намерение заради отаване и достига до сливането.

Това единство, тази сила, такова състояние трябва трябва да царят в групата. Тук няма никакви варианти, става въпрос за природен закон. Не поискаме ли да го изпълняваме доброволно, ще ни накарат да го изпълняваме с лошо – със страдания. Компромис тук няма, а има реализираща се програма с единствен параметър за свободен избор: можеш да ускориш развитието си преди да се е наложило специална системна сила да те принуждава да го правиш.

На всеки етап тази задължаваща сила се спуска до нас и започва да ни придвижва напред. Обаче е възможно да се движим по-бързо от нея – и тогава ще тръгнем към целта по добрия и краткия път, без удари отзад.

Така че имаме две възможности при избора на средствата за напредване. А самото напредване е неизбежно, понеже във финалното състояние програмата за напредък вече съществува напълно реализирана. Има два етапа на тази реализация – “царството на свещенослужителите” и “светия народ”. Те изискват да достигнем взаимно отдаване, любов към ближния като към себе си – и чрез това – сливане с висшата светлина, с Твореца.

От урока по статията “Поръчителството”, 26.07.2011

[49347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата “Зоар”, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Бих искал да науча защо вашата жената не посещава конгресите. Жена ви и синът ви учат ли кабала?

Отговор: Тя е свикнала да учи и винаги е присъствала чрез виртуална връзка. Тя вярва, че по този начин може да види, чуе и да участва по-добре като жена.

Въпрос: Как да подготвя място за разкриване на Твореца?

Отговор: Вие трябва да подготвите желание за Него, т.е. желание да придобиете свойството отдаване. Това е така, защото Творецът, свойството отдаване и любов, се разкрива в човека, когато той силно го желае. Групата, учителят и учението са предназначени да формират желание във вас.

Въпрос: На конгреса в Сейнт Луис вие казахте, че Америка трябва да каже на света за кабала, наблягайки на нейната особена роля в разкриването и на света. Но вие казахте същото и за руснаците, че страдат повече от останалите и чрез това особено придобито чувство да разкрият и разпространяват кабала. Освен това, главната част в разкриването на кабала на човечеството е дадена на евреите, които трябва да станат светлината за народите на света.

Объркан съм. Посредством кого кабала ще се разкрие на света?

Отговор: Тя ще се разкрие чрез всеки народ и чрез всеки човек, според степента на техните усилия да се съединят с останалите и в съответствие с техните природни дадености и способности.

[47659]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

От книгата „Източник на жива вода” (Тице, гл.21)

С четири имена, съгласно своите дела, се нарича човекът: адам, иш, гевер и енош.

Енош (אנוש) – показва ниската, най-малка степен. През целия си живот такъв човек преследва телесните въжделения като забравя за източника на своята душа, откъде е тя и къде в резултат се връща. И се нарича „енош” от казаното: „Бог ми е дал да забравя (нашани)” (Тора, Берешит, 41:51). Тъй като е забравил за своя край.

Гевер – който преодолява малко (митгабер) и не следва въжделението като животно, а се задоволява с това, което намира. Но все пак, се ограничава не поради трепета пред Твореца, а като разбира, че човек трябва да бъде висше животно, да не следва позивите на телесните желания. И се нарича „гевер”, тъй като малко преодолява лошото въжделение. Обаче, това е недостатъчно за обличането на светлината в него, понеже не се устремява към Твореца: „Кога ще видя лика на Твореца, за да Му доставя удоволствие на дело?”

Иш – следващата степен на развитието. При него има намек за единството на Твореца със свойствата, с които е сътворен светът. Това показва криещото се в човека добро, поради което неговата душа желае учението на Твореца и спазването на Неговия съюз, за да се слее със светлината на живота и да Му достави удоволствие. Но все още в него „гори” егоизмът, отбиващ го от пътя към Твореца.

Адам – най-висшата степен, от думите „да се уподобя на висшето (едам ле-елийон)” (Праотци. Исаия, 14:14). Такъв човек вече напълно е излязъл от трите нисши категории, в които е подобен на животното, и се слива с Твореца. Той обединява своите помисли, думи, дела и движения, явни и скрити, в единство с Твореца, истинско и искрено, без всякакви странични мисли.

[49307]

Filed under: Kонспекти на статии, Кабалистични източници - No Comments→