Entries in the '' Category

За книгата ”Зоар за народа”

Въпрос: Вие опростявате книгата Зоар. Не се ли страхувате, че ще я развалите?

Отговор: Не се страхувам, защото точно знам, какво развалям! Текста на ”Зоар за народа” е основно от оригиналния текст на книгата Зоар и коментара Сулам, вплетени заедно и опростени. Тъй, че той несъмнено е развален в сравнение с източника. Много от думите (бхина и прочее), подчертаващи точността за облекчаването на текста, са премахнати от изреченията. Получава се доста груб текст, не особено точен, но достатъчно конкретен.

Реших се на това, за да приближа текста на Зоар до читателя за негово улеснение. Разбира се, такъв текст в никой случай не заменя оригинала. А е предназначен за масово четене на книгата Зоар.

Има такива, които изучават кабала, като механика, има такива, които изучават кабала като мъдрост, има и такива – учат я, просто за да я запаметят, други – за да пишат книги, има и такива, които я изучават, за да я преподават – но има и такива, които я изучават за да се променят и под въздействието на светлината, която се спуска върху тях в процеса на четенето на книгата „Зоар”, за да започнат да усещат висшия свят, а чрез усещанията да започнат да го разбират. Това е истинското изучаване на кабала. За такива е предназначена книгата ”Зоар за народа”.

[46774]

Книгата — средство за разкриване на светлината

Книгата като инструктор и като обкръжение

Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията „Свобода на волята“)

Инструкция за всички добри разпорядки

Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата „Последното поколение“, Предисловие)

Книга, автор, разказ

Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като „разказ“. Необходимо е да „получим разказа“, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията „Книга, автор, разказ“)

 

Светлината, скрита в книгата

Чудодейно свойство

Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.155)

Главната тема на книгата

Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.28)

Въодушевлението от книгата

Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия „Две състояния“).

 

Източници

Книгата на небесата

В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)

За Книгата Зоар

Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова „разрешение“ да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата „Зоар“, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За трудовете на АРИ

С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата „Зоар“ и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За коментара „Сулам“ на Книгата „Зоар”

Дълбочината на мъдростта в книгата „Зоар“ е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата „Зоар“. Затова разясненията, направени от мен в коментара „Сулам“, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.10)

 

Разпространение

Науката Кабала като спасителна връв

Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. „Статия към завършването на Книгата „Зоар”“)

Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение

Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията „Науката Кабала и нейната същност“)

Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление

Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията „Рогът на избавление“)

Възнаграждението на разкриващия тайната

Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.30)

Езикът на небесата

Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.2)

Напиши на скрижалите на своето сърце

Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия „Да напишеш книгата Тора“)

[46317]

Кабалистите за природата на човека и природата на Твореца, ч.15

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Човекът е обект на целта на творението

От цялото творение, важно е усещането, че съществуваме, което е присъщо за животинския свят, а в него е важно усещането за разум, дадено изключително на човека, благодарение на което той усеща също така и страданията и огорченията на ближния. Затова, ако Творецът има план за своето творение, то човекът е негов обект, и както е казано „Всичко, което Творецът е направил – е за него“.

Баал а-Сулам. Науката Кабала и нейната същност

Само на степента „човек“, посредством изучаване на кабала, ще се прояви възможността да усети себеподобните, обръщайки желанието за получаване в желание за отдаване и ще достигне до подобие с Твореца, способен да осъществи Целта на творението.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата Зоар. п.39

[46594]

Хайде да въведем порядък

каббалист Михаэль ЛайтманСъвременните технологии позволяват при 3–4 часов работен ден да обезпечат всичко, което ни е нужно. Но егоизмът ни принуждава да се стремим към големи доходи, а значи да произвеждаме повече и да натрапваме на покупателя ненужните ни стоки и услуги.

Затова до 60% от стойността на стоката е нейната реклама. Приучват ни да купуваме и да употребяваме. Да се разхождаме не в парка, а в огромните магазини. Заменят „старото“ с ново, разваленото не подлежи на ремонт, стоката трябва да се разваля в някакъв срок и да се заменя с нова. Това води до изтощаване на невъзобновимите ресурси и натоварване на човека до 8 часа работа на ден.

Ако се откажем от производство на всичко излишно, ако не произвеждаме вещи преднамерено бързо излизащи от строя и не подлежащи на ремонт – в такъв случай до 80% от промишлеността ще се освободи за обезпечаване на всички хора с необходимото ниво за съществуване.

[46626]

Ние все още не съществуваме

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „UNIDOS, Мадрид, урок 1

Как може практически да се реализира методът на кабала и той да протече като лабораторен експеримент? В края на краищата, кабала е напълно практическа наука – тя не философства, не разказва колко ангели управляват небесата и какво се случва с човек след като умре. Не, човек получава възможност да разкрие своето следващо състояние на съществуване тук и сега.

Как постигаме това? Как постигаме равновесие между силите на получаване и на отдаване, за да разкрием висшия свят, духовния живот, нашата душа? Ние можем да го реализираме. Дори ако имам само един приятел, ние заедно можем да изградим помежду си система на взаимна връзка, която ще ни позволи да постигнем човешкото ниво, което е по-висше от животинското ниво на развитие, в което сега съществуваме.

Какво ми дава чувство за живот днес? Аз съм бил роден от майка на животинско ниво и съм бил отгледан в “животински условия”. Като бебе съм сукал мляко, след това съм започнал да ходя, увеличил съм размера си и съм всътил в света. Какви са критериите за човешко, а не за животинско развитие?

Когато моят приятел и аз – въпреки нашия егоизъм, който ни разделя – се издигнем над него, нивото, което преминаваме, докато правим това, се нарича махсом (от иврит – бариера), която ми позволява да спра да мисля за себе си и да бъда свободен от себе си, когато не съм роб на своите желания, които продължават да се стремят към изкушения, неспособни да устоят.

Този подем се нарича “духовно раждане”. След това настъпват периоди на кърмене, детство и зрялост – етапи на духовно израстване. Днес ние виждаме себе си като зрели, важни и “прави”, но тази гледна точка е напълно материална. Ако погледнем през очилата, които филтрират всичко освен духовната картина, то всичко ще изглжда пусто. В духовното ние още не съществуваме. На нас ни предстои да влезем в състояние на духовно зачатие и да бъдем родени в духовния свят.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45191]

За какво трябва да се учат кабалистичните термини

Въпрос: Ако е толкова важно да се знае точния смисъл на кабалистичните термини – даже да ги записваме на картончета и да ги заучаваме наизуст, то защо по-рано винаги се казваше, че ние изучаваме ТЕС, не за да го разбираме с разума си, а за привличане на обкръжаващата светлина, която работи ”с чудодейния”, скрит образ?

Отговор: Ние изучаваме кабалистичните термини, не за да ги запомняме с разума си, а за да се приближим към истинския смисъл на текста.

Когато чета за онова, кое е ”високо” или ”ниско” в духовния свят и съпоставям с онова, което се смята за ”високо” или ”ниско” в материалния смисъл, това ми дава впечатление за онова колко съм далеч от истината. Това ме довежда до осъзнаване на своето зло, на своите грешки.

И това усещане поправя моите свойства, събужда в мен желание да се изменя, да притегля висшата сила, която ще ме поправи.

Тъй като, ако аз, със своя външен разум, разбирам, че в мен съществува неправилно определение на онова, което е написано в книгата: например ”светлина”, „Творец”, „слънце”, ”кръг” – аз с това умножавам горчивината от разрива между мен и истината. И тази болка се превръща в молитва. Такова изучаване, не е предназначено за разума.

Всичките ни изчисления, не се правят от разума, а в нашите свойства. Правилното изучаване на определенията довежда не към абстрактно разбиране, а към желанието да се намираш в тези свойства!

Т.е. аз искам сам да се променя, за да могат тези определения да ми говорят за самия мене – за да станат те мой модел, моя реч. Чувайки ”високо – ниско” – аз да разбирам, че това е високо или ниско по важност, относно отдаването. А ”отляво – отдясно” – това е относно светлината Хохма или Хасадим.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46682]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.16

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси на теми по тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Разликата между природата на човека и природата на Твореца

Тъй като човек се ражда в окончателен егоизъм, в любов към себе си, и всичките му действия са без каквото и да е отдаване към ближния, той се намира на максимално разстояние от Твореца, свойството на абсолютния алтруизъм.

Затова неговото състояние се смята за долна точка на творението.

Баал а-Сулам. Даряването на Тора, п.12

Желанието за получаване е главно в творението, и имено то отделя творението от Твореца, желание за отдаване. Невъзможно е да се представи по-голяма противоположност, каквато е между Твореца и творението, между желанието за отдаване и желанието за получаване.

Баал а-Сулам. Въведение в Кабала, (Птиха), п.13

Основата на цялото зло – не е нищо друго, освен любовта към самия себе си, наречена егоизъм. Същността му е противоположна на Твореца, който няма желание да получава за себе си, и Той не е нищо друго, освен желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел

[46636]

Посланието на светлината

Желанията на хората, още не са достатъчно развити, за да уловят алтруистичното послание. Няма да могат да го понесат – веднага ще избягат. Затова съществува скриването, пречещо им да възприемат идеята за любовта. Те, съвсем слабо долавят нейния отзвук – и се променят.

Всичко произтича от висшата светлина. Но под нейното въздействие, хората не натрупват ум и разум, тъй като не става дума за обикновена мъдрост. Духовните идеи, можеш да доловиш само с помощта на светлината. Тя се лее, и аз разбирам нещо – отново и отново. След периода на отчаяние и напрежение, изведнъж усещам, че времето не е загубено напразно. Оказва се, че това е бил преход към нов етап на вътрешното развитие.

Всички усещат такива преходи. Ние все още не можем да се подготвим за тях и да ги контролираме, регулирайки издиганията и паденията, напълванията и разкриванията. Но ще дойде време, и ти ще ги управляваш. За това е казано: „Аз пробуждам зората, а не зората –  мен”.

От урока по ”Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46618]

Да разчистим място за разкриването на Твореца

Целта на творението e да се постигне Твореца от всички – ”от най-малкия до най-големия”. Затова е необходимо пълното сливане с Него във всичко: в действия, разбирания, усещания. Първата степен на поправянето е отдаване, заради самото отдаване, Бина (хафец хесед), а втората е получаване заради отдаване.

За тези две степени Баал а-Сулам ни разказва в притчата за роба, когото царят пожелал да издигне и да го направи министър.

В първата част на своето поправяне ние трябва да достигнем званието ”верен роб”, или ”верният пастир” (както се нарича Мойсей), нищо не искащ за себе си. Затова ние се обучаваме, това обучение се нарича игра, както в притчата, така и в живота. Та нали ни се налага през цялото време да се срещаме с Твореца, който се облича във всевъзможни одежди, лъжейки ни. А ние зад всички тези одежди трябва да познаем Твореца и да разберем, че няма никакви злодеи в царския дворец, и въобще няма никой, освен Него самия и Неговите верни помощници – висшите сили, носещи имена на ангели, т.е. министрите.

Трябва да се борим срещу всичките тези пречки, объркващи ни и не ни даващи да се запознаем с Твореца – за да го разгледаме в този си живот и да видим, че ”Няма никой освен Него”. Всеки миг требва да виждаш себе си в тази война за единство с Царя.

Ако сме стигнали да такава война, означава че сме достойни да се издигнем и да станем приближени до Царя.

Често се случва, че човек не приема или не чува поканата на царя и остава извън тази борба. Но даже и да се включиш в нея, то в тази борба има много допълнителни условия, и трябва да останеш нащрек към всичките предоставящи ти се възможности да извършиш някакво действие, за да разбереш какво се случва с теб.

Не може просто да плуваш по течението на живота по навик ден за ден. Провери себе си: къде си ти и твоите мисли, намерения? И основното поле за действие това е групата – там се намира ”царският дом”. Именно там трябва да се разкрие царя, а засега се скрива, докато човек не се приближи до Него и не стане готов да Го разкрие.

Затова, цялата борба, война и изясняване, внимание и усет на сърцето, трябва да се насочи към изучаването на онова, което произтича в нашите вътрешни взаимоотношения с всичките ни другари. В онази област, в която трябва да се разкрие Царя – във вътрешната връзка между другарите в групата.

Там трябва да се води постоянна борба: да се разчисти това място, да се организира. С една дума (Йешуа, който помагал на Мойсей, почиствал и подготвял ”учебния клас”). Тоест, трябва да се подготви място за разкриване на Твореца – това е първият етап, първата битка.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46585]

Светът, през призмата на желанията

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]