Мнение (Майкъл Люис, автор на бестселъра за Уол Стрийт „Покерът на Лъжците”, от статия за корупцията в Гърция): „Гърците не мислят един за друг, като за велик народ! Най-рядкото нещо в Гърция е комплиментът на един грък за друг в неговото отсъствие.

Всеки успех се явява повод за подозрения. Всеки е убеден, че всички мошеничестват за данъците, подкупват политиците, дават рушвети, изопачават стойността на своето недвижимо имущество.

И тази пълна липса на вяра един в друг, се разглежда като нормално състояние на нещата. Епидемията от лъжи, измами и кражби, прави продължаването на нормалния обществен живот невъзможен, а крахът на обществения живот способства за още повече лъжи, мошенничество и кражби.

Структурата на гръцката икономика е близка до социалистическата, но по своя дух, страната се явява противоположност на колектива. Всеки е сам за себе си. И нищо чудно, че макар инвеститорите да са влели в страната стотици милиарди долара, кредитният бум я е тласнал към обществено морален крах.”

Реплика: Може да помогне само възпитаването на хората в новите обществени отношения, по подобие на Природата/Творецът, тоест пълната глобална интегрална взаимовръзка. Това е продължителен процес, но в момента, в който го започнем, ще усетим във всички области на нашия живот подкрепа от всички сили на природата.

[46431]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли времето да се върне назад? Мога ли да се върна към състоянието, в което вече съм бил?

Отговор: Разбира се! Защото времето се определя от веригата на информационните гени (решимот) и можеш да пътешестваш по нея от началото до края и да отидеш където пожелаеш. Ако ти притежаваш анти-егоистичен екран, то имаш способността да се намираш в кое да е състояние, и можеш да избираш всяко решимо и да го реализираш.

Разбира се, всяко от издигнатото състояние не желае да се спуска обратно. В това няма никакъв смисъл, при условие, че не си задължен по някое време да се върнеш назад, за да помогнеш на другите.

Но това ”връщане” аз изпълнявам чрез особен парцуф, който се нарича ”коси” (сеарот). Самият аз оставам в повдигнатото състояние, но правя от себе си едно ”умалено” копие, което общува с тези, които са по-долу от мен.

А просто така да се спусна надолу – това противоречи на цялото творение и как една духовна личност може да направи такова нещо?

От урок от „Учение за десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46406]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Човекът е обект на целта на творението

Значението на достигащия нивото ”Адам” (медабер/ говорещия) е равно на сумата от силите на неживото, растителното и животинското ниво.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата ”Паним Меирот”, п.3

Човекът е центърът на творението, а останалите творения съществуват само заради човека, и затова падат и се издигат заедно с него, без самите те да се взимат под внимание.

Баал а-Сулам. Предговор към  книга „Зоар„, п.18

[46503]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Обзор на руските Средства за Масова Информация:

Съобщение: Вестник ”Комсомолска правда” посвещава голям материал на еврейското мистично учение Кабала. Информационен повод за това послужи международния конгрес на кабалистите, който се проведе неотдавна в Москва.

Вестникът нажежи интересът към Кабала със съобщението, че много звезди от шоу- бизнеса и киното се увличат по това учение: извън пределите на Русия- това са Мадона, Деми Мур, Наоми Кембъл, Бритни Спиърс, Елизабет Тейлър, Барбара Стрезънд, Миг Джагър; а в Русия- Филип Киркоров, Лолита, Андрей Макаревич, Сергей Лазарев.

Отчитайки всичко това ”Комсомолска правда” провежда обширно интервю със създателя на Международната академия по кабала израелския, рускоговорящ равин Михаел Лайтман.

„Човечеството, отвърнало се от природата, става ракова клетка(тумор), която в крайна сметка изяжда и себе си, и природата, и ще загине. И да разбере това му помага Кабала”- казва Михаел Лайтман. „Тя също така показва пътя за създаване на съвършено ново общество, в което ние ще започнем да се усещаме един друг като едно цяло, в съединяване с природата. Общо взето комунизъм, но настоящ, а не този, за който са писали Маркс, Енгелс, Ленин”.

Интересно е да се отбележи, че Лайтман и неговото учение се удостояват с твърде похвален отзив от главния редактор на вестник ”Утре” Александър Проханов, който също така цитира и ”Комсомолска правда”.

[46486]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Хората, в които точката в сърцето се е пробудила, се стремят напред към обединение. Разбира се, когато са в самото начало на своето учене, те не мислят за връзката, те нямат все още тази нужда. Но науката Кабала учи, че именно във връзката помежду ни можем да се издигнем духовно и да преминем Махсом, духовната бариера, да възстановим свойството отдаване между нас.

Ние трябва да се обединим над Махсом. От самия Махсом до състоянието, в което всички достигаме пълно обединение, от 0 до 100 процента, ние трябва да се издигнем по 125 духовни степени на обединение.

Целият път от момента, когато идваме в групата, започваме да учим и се опитваме да се свържем, се нарича подготвителен период. Кабалистите казват, че този период може да продължи от три до пет години, а може и повече, защото е много важна подготовката: без нея, хората не разбират изобщо накъде са тръгнали.

Човек трябва да се подготви за усещането на духовния свят, да създаде правилно обкръжение за себе си, да започне да го чувства и да напредва заедно с него. С други думи, той трябва да разбира нуждата от обединение с другите.

Ние трябва да се обединим отново, да се върнем в състоянието, в което сме били в света на Безкрайността, където сме били обединени и напълнени с висша Светлина. Но за да постигнем това, трябва да укротим нашето егоистично желание, а това не е лесно и може да отнеме години…

От 2-ри урока от конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 1

Науката Кабала има интересен раздел за начина, по който възприемаме вселената, за това, как човек постига света, в който живее. Защо усещаме света точно по този начин? Действително ли нашият свят е такъв, какъвто го възприемаме, или е напълно различен? В действителност, след като той премине през петте ни сетива, придобива определена форма в нашето възприятие. Ние наблюдаваме точно тази картина, а нямаме директно, обективно възприятие на реалния свят.

Днес учените изследват как светът изглежда през погледа на пеперуди, пчели, змии и кучета. И всяко създание го вижда по свой собствен начин, в различни диапазони, чрез схема от цвят или аромат и т.н. Всяко творение има свой собствен вид ориентация в света и вижда своя собствена картина, която се различава от това, което другите виждат.

Така че защо картината е точно по този начин в нашите очи? И каква е тя в действителност от обективна гледна точка? Можем ли дори да постигнем истинска обективна гледна точка? За това се говори в раздела на Кабала, наречен „Възприемане на действителността”.

Въпреки това, най-важната част от Кабала не е падането отгоре надолу, от света на Безкрайността в нашия свят, а това, което се случва след това. Най-важното за нас е Махсом и последващият път нагоре. Това е, пред което сме изправени, през което трябва да преминем. Ние трябва да преминем през него на практика, не на теория, и трябва да преминем през този път заедно.

Трябва да изпълним това колкото е възможно по-бързо, така че отрицателната сила на развитие да не ни притиска отзад, давайки ни негативен стимул. В древен Рим стимул означава остра пръчка, използвана за убождане на магаретата, така че да вървят напред. Така, за нас е важно да не усещаме този стимул по нашата плът, а да се стремим сами напред с помощта на позитивната сила, която ни е дадена за сега.

Това основно е причината, поради която сме се събрали. Ние може да се съберем и да се организираме и може да започнем да се усещаме един друг вътрешно, дори без физически контакт. Нека почувстваме, че чрез обединение един с друг ставаме подобни на общата, глобална природа. Тогава, вътре в нашето обединение, ние ще разкрием общото поле и ще почувстваме, че се издигаме малко по-високо. Това е реалистично и се надявам, че вие и аз ще го постигнем.

От 1-ви урок от конгреса в Москва, 10.06.2011

[45526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да направя в течение на деня, за да се подготвя за утринния урок, особено при четене на книгата „Зоар“, така че да получа максимален резултат?

Отговор: Желателно е до човек винаги да има книга с избрани откъси от „Зоар“ или изказвания  на кабалисти. Ако в течение на деня човек има възможност да слуша записи на урока, нека слуша, ако може, нека чете, a ако му остава само да мисли – нека мисли.

Има хора, които по време на работа не могат нито да четат, нито да слушат, нито да мислят за духовното, защото тя ги поглъща изцяло и само понякога те се възвръщат към намерението. Има различни ситуации.

Рабаш винаги казваше, че е желателно да се избира проста физическа работа, която не изисква от човек усилие в мисленето, нито в чувствата. Но в наше време такава работа почти няма. И затова човек трябва да направи за себе си определен график: да кажем на всеки час за пет минути да изключи и да се съедини с духовното.

Всеки човек трябва да се старае да прави всичко възможно в дадените му условия. Тези старания са и усилията.

От урок от книга „Зоар“, 22.06.2011

[46127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо аз разбирам какво трябва да направя, но това не винаги ми помага да намеря сили да остана предан на целта?

Отговор: Защото разбирането е само в разума, а преданото отношение към съединение и свързване трябва да бъде в желанието. А разум и желание са две различни неща. На думи аз мога да ти кажа толкова умни и добри неща, с ума си се съгласявам с всички, но не намирам в себе си желание да изпълня дори и най-простото действие.

Тъй като желанието е това, което трябва да бъде поправено. А за поправяне, на мен преди всичко ми е нужно да склоня себе си пред другарите си, за да получа чрез тях светлината, възвръщаща към Източника, посредством правилното обучение и правилната група. И тогава в това, в определена степен поправено желание, аз ще мога да изпълня някакво малко действие.

С разума си, мога още сега да ти разкажа за най-висши състояния – но за да ги въплатя вътре в желанията, трябва упорито и тежко да работя. Освен това трябва да намеря и в каква форма мога да приема светлината, възвръщаща към Източника, как да я приема правилно и да я използвам. За това думите не са достатъчни.

На думи има много умници в този свят. Казано е: «Вярвай, че има мъдрост в народите на света». Но разликата между «народите на света» и «Исраел» (насочен «направо към Твореца») е в това, че първите разбират с ума си цялата духовна работа, но не искат да поправят себе си! А Исраел, устремен «направо към Твореца» – поправя своите желания.

Тези две части могат изцяло да си противоречат една на друга. Човек може на думи да ни се струва просто ангел – той така добре знае всичко, разбира и с ума си направо се залепва за теорията. (Подобно на «кабалистите, които някога Баал а-Сулам срещнал в Ерусалим, които са знаели всички книги наизуст).

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Събитие: Хиляди хора от цяла Европа се събраха на 21 юни 2011 година в Люксембург на акция против жестоките антикризисни мерки, приети от техните правителства за борба с бюджетния дефицит.

Демонстрантите не искат да плащат за грешките на властта, в които винаги има средства за спасяване на банките, но нямат пари за финансиране на социални програми. Между другото, по данни на европейската статистическа агенция Eurostat, Люксембург е най-богата страна в Евросъюза.

Реплика: Акцията против антикризисните мерки е закономерна! Защото населението трябва да се занимава! Кабала твърди, че е необходимо образование и възпитание на населението и то колкото се може по-отрано, преди проявата на проблемите, за да ги посрещнат с разбиране и да имат правилно отношение към тях, т.е. постепенна обща реорганизация от «общество на потребление» в «общество на поръчителсто».

[46535]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако Творецът, съгласно замисъла си за творението, не беше длъжен да ни издигне на най-високото стъпало на развитието, Той не би създал в нас усещане за разлика между нас и Него. Работата тук не е в разликата между даващия и получаващия. Ясно е, че Творецът е първи, Той е добър и твори добро, Той е Абсолют и Даващият бъдеще, Той ни е създал получаващи ”по принцип”. И разбира се, ние не усещаме никакъв срам, получавайки от Него. Какво срамно има в това да получаваш от Даващия? Нали Той такива ни е създал?

Срамът произтича изключително от създаденото от Твореца чувство за разлика, за разрив между нас и Него, вследствие на което ние започваме да усещаме изкривяване в получаването. Това условие се проектира и върху нашия свят, където ние изпитваме неловкост, получавайки наслаждение от Оня, с когото се намираме в особени отношения, които го поставят по-горе от нас по статут.

И тук също има проблем. В сравнение с духовното, при нас това се случва в обратни форми и предизвиква въпрос: мога ли аз да отстраня срама? В духовното е тъкмо обратното. Моят въпрос е следния: до колко аз мога да увелича срама? Понеже той става за мен инструмент за анализ, средство за осъзнаване на злото.

Както ние разбираме, освен осъзнаване на злото, на нас друго не ни трябва. Всичко останало се осъществява от висшия свят. В какво се състои това зло? Работата не е в това, че аз по природа се явявам получаващ. Не, аз осъзнавам злото, откривайки колко силно се различавам от Твореца по свойства.

И това усещане, това осъзнаване аз много искам да усиля – та нали то ме кара, подтиква към това изискване за поправяне. Такова изискване ние наричаме ”Вратата на сълзите”. Става дума за необходими детайли на възприятието, които се събират в мен, докато аз накрая не закрещя от осъзнаването на злото, нямайки сили да изтърпя разрива между мен и Твореца.

И така, злото не е просто разлика между получаващия и Даващия. Ясно е, че Творецът е Даващ, а аз получаващ. Този ред се запазва на всичките стъпала до края на поправянето и по-късно. Проблемът е в осъзнаването на вътрешното, качествената разлика между моето Аз и Неговото свойство. Това е, което предизвиква в мен срама.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46518]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→