Световен конгрес в Москва, урок №2

Надявам се, че този конгрес ще бъде повратна точка. Ние започваме да се отнасяме един към друг по-сърдечно. Започваме най-после да се сближаваме. Преставаме да обръщаме внимание на това, че сме от различни републики; че сме противоположни, различни.

Трябва да се издигнем над всички граници, които ни разделят! Длъжни сме да бъдем едно единно пространство! Много вярвам, че това ще стане! Трябва да разрушим всичи бариери! Иначе нямаме преход към следващото стъпало!

Какъв махсом може да има, ако правим разлика между теб и мен, между това или онова, между черно и бяло, жълто, червено и какво ли още не. И какво? Това, на мига поставя стена пред теб!

И така е във всяка група! И във всяка група трябва да се издигнем над своя егоизъм! Така си играят с нас отгоре! Творецът специално ни подбутва от лявата страна този егоизъм, а ние не можем да се изкатерим върху него!

Постоянно виждаме недостатъци в другите. Аз гледам: този ми е противен, защото си бърка в носа, а онзи е слаб; друг – груб и т.н. Откъде?!

Има хиляди различни причини, за да не искам да се съединя с другите. В това няма проблем! Готов съм да отблъсна всички, ще намеря причина за всеки и ще бъда прав.

Как да се издигна над всичко това?! Но ако не го направим, нищо няма да се получи!

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 3

Въпрос: Как може да обясните това явление, че на належащите въпроси, които възникват днес, давате отговор утре?

Отговор: Много добър въпрос! Често чувам за това от моите ученици. Те казват, че вероятно аз знам, че умишлено задавам въпрос на някого и му давам отговор на следващия ден или някой пита днес и аз „улавям” неговия въпрос, и други подобни.

Нищо подобно! Много е просто: Въпрос възниква в теб, желание за напълване с някаква информация, някакво усещане. Ти се включваш в групата, в урока и получаваш отговор или напълване. По същия начин, може да вземете някой мой урок от преди месец и ще видите, че отговарям на вашия въпрос. Това е само защото въпросът е възникнал в теб – само поради това.

Светлината се нарича отговор; тя е навсякъде около нас в неограничено количество. Дори сега ние сме в света на Безкрайността, но ние усещаме само най-малката, най-тъмната част. Има много скривания около нас, 125 скриващи завеси. По този начин, ние чувстваме само нашия свят.

След като човек има желание за по-възвишено състояние, насочено не навътре в себе си, а навън, той веднага започва да разкрива нови въпроси и да получава отговори. Всичко зависи от желанието; няма нищо друго.

Светлината около нас е в пълен покой и ти я постигаш. Това, което липсва, е желание. Така че, ако се свържа с групата, ако се опитам да се свържа с другарите, аз възприемам техните желания. След това придобивам по-голям съсъд, по-голяма възможност за напълване.

„Обичай ближния като себе си” е основната постулата в кабала. Това е ключов инструмент за получаване на светлината. Какво означава „обичай ближния като себе си”? Това означава, че ти трябва да присъединиш неговото желание към своето. След това, ще имаш поне два пъти повече. В действителност, дори не е два пъти, а е умножено по съпротивлението на твоя егоизъм. Ти ще имаш огромно желание.

Докато свързваш твоя другар със себе си така както себе си, ти трябва да преработиш целия си егоизъм от получаване, от отблъскване в отдаване. Ти оформяш огромен съсъд. Светлината ще го напълни веднага и ти ще достигнеш духовно постижение.

Така че ако аз задавам въпрос днес, мога да получа отговор днес и утре, няма значение кога. Обикновено това се случва по време на урок, когато си включен в общото желание и общата светлина, която се проявява около нас, в така наречената заобикаляща светлина.

От 3-ти урок от конгреса в Москва, 11.06.2011

[45383]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

В хода на историята, ние сме се развивали в своя егоизъм на нивата на: неживата, растителна, животинска и човешка природа на този свят. Някога са съществували само скални породи, след това са се появили растенията, после – животните, а след това – хората на два крака. Така е преминал процесът, тъй като в нас стъпаловидно се е развивало желанието за наслаждения.

Както пише Ари, развиващото се желание приема външни форми, съответстващи на нивото на неговото развитие. По такъв начин, неживата природа чрез коралите преминава в растителна, растителната чрез особен вид – в животинска, а животинската чрез маймуната – в човешка. При това, във всяка категория на желанието се съдържа целия спектър от видове, чието многобразие наблюдаваме пред себе си. Те се различават само по големината на желанието, която придава различните свойства за всеки вид.

По принцип, големината на желанието – това е Малхут, а преди нея се намират девет сфирот. Свише, тя започва да получава и да усеща свойствата на Твореца – деветте първи сфирот на пряката светлина.

Въобще, възможностите за усещания в Малхут не са ограничени от никакви условия: тя просто иска – и чувства. Но чувства само минимална, мъничка светлина, микроскопична порция живот. Това е и нашият свят с четирите нива на неговата природа. Повече от това не чувстваме – и в него няма душа.

„Душа” се нарича частта от Твореца, свише. Ако над Малхут има екран, то, получавайки девет сфирот, тя може да произведе в отговор своите девет сфирот на отразената светлина. Това вече е степен на подобие на творението с Твореца.

По такъв начин, нашите девет сфирот се явяват съсъд на душата. Това е моята душа, и аз усещам как в този съсъд се облича Творецът, светлината.

А дотогава няма душа. Никой в този свят не притежава душа. Защото „душата” е част от Твореца, свише – свойството отдаване, намиращо се в човека, в неговото желание.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42975]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

През вековете кабалистите са изследвали проблемите на човечеството и са изяснявали по какво се различаваме от глобалната, затворена, огромна хармонична картина: „По какво точно се различава човешката природа? По какви именно свойства? Как може да се променят тези свойства? Под влияние на какво?”

Кабала обяснява, как да отработваме върху себе си тези поетапни изменения, като си помагаме един на друг, съгласно определен принцип, определен алгоритъм, за да постигаме все по-голямо и по-голямо подобие с Природата, все по-дълбоко и по-дълбоко да разкриваме в себе си свойства, с които й противоречим – и да ги поправяме в определен ред.

При това, в самия себе си човек не трябва нищо да поправя – трябва да поправяме връзката между нас – и тогава ще стигнем до хармония.

Тук се проявява много интересно нещо: по принцип, трябва да приема себе си такъв, какъвто съм. Много хора се занимават със самоизяждане: „Ето, аз съм такъв или такъв, лош, ленив, алчен, завистлив”, и т.н.

Своята специфика трябва да оставим на спокойствие – тя не ни пречи. Всичко това ще намери правилното си приложение само, ако се устремя към добрата връзка с другите – във взаимоотношенията, взаимното разбиране, взаимната зависимост.

Ако започна да изследвам, да усещам и правилно да реализирам нашите отношения, то изведнъж ще открия (и това е просто удивително), че всички свойства се намират в мен: най-противните, най-страшните, такива, за които на мен самия ми е срамно да си призная. И изведнъж виждам, че те са ми необходими, за да получавам от другите и да им отдавам – и по този начин, да бъда интегрална част от целия този огромен, затворен организъм.

Оказва се, че всички наши желания: кражба, лъжа, завист, ненавист, отблъскване, използване на другите и т.н., тези вътрешни подбуди, с които сме се родили, всички до една са ни необходими. Затова, в никакъв случай не трябва да се занимаваме с такова самопоправяне! Това е голяма грешка, която често забелязвам в нашата световна група.

Трябва да работим единствено над  взаимната връзка. Да не се посочват на човека неговите недостатъци – той няма недостатъци! Недостатъкът се крие само във връзката между нас и никъде другаде!

Това е и „поръчителството” – свойството, на което науката кабала отделя такова голямо внимание. Когато се подготвяме за занятията, започваме да нагласяваме връзката между нас – това намерение трябва да изпреварва всички начинания: взаимния контакт, взаимното задължение да бъдем един с друг във вътрешна връзка, необходимостта да намерим тази вътрешна връзка помежду си.

И едновременно с това, изучаваме кабалистичните текстове. Наистина не знаем, какво става с нас при изучаването на тези текстове, и не знаем точно за какво говорят те. Просто четем за нашите бъдещи правилни състояния, описани от кабалистите. Така, малкото дете инстинктивно взема играчката в ръка, защото природата го подтиква да играе и да расте. Така и ние в групата играем помежду си, сякаш изграждаме правилния модел.

И така, четейки едновременно за това, като че ли привличаме към себе си следващото състояние – подобно на малкото дете, което се вози на някаква машинка, с кубчета, с мозайка. Специално му дават всякакви задачи във вид на игри, а то усилено се опитва да ги реши, следвайки повелята на своята природа.

По този начин, и ние трябва да подтикваме себе си, така трябва да се въодушевяваме един друг, да си даваме пример един на друг, да говорим колко е важно това, за да се зарежда всеки човек от другите с тяхното въодушевление, с тяхната цел, с техните намерения за сближаване, за обединение, за вътрешна съгласувана хармония.

От 5-ия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли чрез точката в сърцето да се усети поне една малка част от духовния свят?

Отговор: Как можеш да усещаш нещо в точка без обем? За това е нужно да добавиш към нея желание и намерение. Самата точка е безформена: тя няма нито намерение, нито желание. Тя е просто една точка.

Какво желание мога да присъединя към нея? Кабалистите отговарят на това: освен точката, в теб има телесни желания (храна, секс и семейство) и човешки желания (пари, почест, знания). Можеш ли да ги приобщиш към точката в сърцето? Опитай, но не забравяй, че всички те принадлежат към този свят.

Къде можеш да получиш желания, стремеж към духовния свят? Можеш да ги получиш само от обкръжението, ако го цениш и възхваляваш. Нямаш друга възможност. Със своите материални желания няма да можеш да достигнеш точката в сърцето и да влезеш в духовния свят. Единственият ти шанс е да се присъединиш към добро обкръжение и да получиш от другарите тяхното желание, стремеж за тази важна цел.

Тогава ще започнеш да напредваш към нея, да формираш духовен съсъд. Точката става основа, а желанието, което си получил, става съсъд. Ти молиш светлината да дойде. Тя ще ти въздейства и ще ти даде екран. Тогава ще имаш обкръжаващата светлина. Така ще имаш всички необходими компоненти.

Светлината чака, обкръжението е на лице, точката е пробудена, а телесните и човешките желания са заложени. Всичко е готово. Напред!

Въпрос: Има ли някакви важни събития на този път? Има ли възможност да проверим направлението? Как мога да натискам само тази точка, да я усилвам, а не егоистичните желания?

Отговор: Затова ти се обръщаш към обкръжението, което ти въздейства. Това обръщение увеличава твоята точка в сърцето и в отговор ти получаваш ново желание, единственото желание, с което можеш да направиш искане свише.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011
[45003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Творецът желае ние да достигнем независимост. И ако не я достигнем по пътя на светлината, то ще стигнем до нея по пътя на страданията, след множество разбивания. Какво ще представлява този независим човек, след толкова много разбивания?

Отговор: От разбиванията тялото единствено укрепва, защото се разбива егото, а желанието остава. Нашето желание е обвито в клипа, подобно на плода на кокоса, вътре в който се съдържа мляко, а отгоре – кафява кора.

Така и нашето желание се намира вътре, под кората на егоизма – клипа. Ти трябва да разбиеш тази клипа, да превърнеш получаващото желание в отдаващо, да го обърнеш в канал за отдаване на другите. Тогава ти работиш с него не заради поглъщането ”в себе си”, а заради отдаването ”извън себе си”.

Затова се разбива клипа, а не самото желание. Самото желание напротив, расте през цялото време. Ти търсиш как да го използваш егоистически, – докато не се сломиш. И тогава, започвайки да работиш със светлината, която всеки път ти показва, че нищо няма да ти се отдаде да постигнеш в егото си, а само в това, което е свързано с духовното напредване – тогава ти започваш да променяш използването на желанията.

Ти искаш светлината да ги управлява. В тази степен, в която светлината обработва егото, придава му формата си – формата на светлината, ти си готов да използваш това желание. А ако светлината не предаде на желанието никаква форма, ти извършваш съкращаване, отказваш се да го използваш в такъв образ – без подобие на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 05.05.2011

[42255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Въпрос: Как да разбера, че наистина обичам другаря си, а не се самозалъгвам?

Отговор: На това трябва да се учиш и да се стараеш да го правиш. Но опитът не идва веднага. Защото, когато започна да изучавам науката кабала ми казват, че трябва да се съединявам с другите, да изляза от себе си и да се опитам да усетя ближния – че само вътре в това съединение може да се разкрие духовното. Аз слушам тези думи, но за мен, засега те са просто звук – не съм способен да ги възприема.

Така минават месеци, но времето не минава напразно: всеки път, по малко, нещо се просмуква навътре. Постепенно, започвам да разбирам, че изход няма и независимо от безразличието, отблъскването и отвращението от това, че трябва да се съединявам с някого, аз все пак се опитвам някак да го направя.

И трябва да полагаме особени усилия за засилване на съединението между нас по време на уроците. Защото в книгите, които изучаваме е написано за нашите поправени състояния, за правилната връзка между нас. Там се разказва за множество действия и свойства, които изобщо не разбираме: за сфирот, парцуфим, светове, ударни съединения (зивугей де-акаа) – за това, как светлината влиза в съсъдите/желанията и излиза от тях. Но в действителност всички тези действия стават в нас като проекция отвън.

Именно за това е написано в книгите. Това е особена духовна психология, която описва взаимодейстивето между мен и външния свят. Защото аз, все още възприемам в своите егоистични свойства света, който се намира вътре в нас. Не мога да извадя навън очите и ушите си, а улавям онова, което преминава по нервните ми окончания и чрез тях попада в мозъка.

Там, тази информация се преработва и в мен се проявява обща картина, която се изгражда на базата на моите 5 сетивни органа. Тоест това е картина, която усещам вътре! Само ми се струва, че всичко се намира отвън.

Но когато се старая да изляза извън себе си – към желанието на ближния, тогава придобивам други 5 сетивни органа – външни по отношение на мен. Те се наричат: кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут – пет сфирот. В тях започвам да възприемам външните явления – онова, което става отвън. По този начин науката кабала обяснява как усещам това, което се случва извън мен.

Затова, когато заедно четем книга, написана от кабалист, опитвайки се да открием в нея как ще възприемаме света, излизайки от себе си, от своето его, един срещу друг – дори да не разбираме какво пише в нея, ние се стремим към това усещане – тогава израстваме в духовното, развиваме се, за да станем Човеци.

Защото в нашето желание, искайки да станем големи, ние играем различни игри, изпълняваме всевъзможни действия и така растем. И в нашата духовна работа това трябва да става точно така: естествено и просто.

Но в нашия свят, където се развивам само под въздействието на една сила – на своето его, мен ме пробуждат за израстването – както за това, да стана богат, успешен, известен. А към духовно извисяване, т.е. към развитието, ставащо между две желания – никой не ме подтиква.

Затова трябва да вляза в съответното обкръжение и да го подтикна към това, то да ми даде духовно желание, за да „разпали огън в мен” и аз да се устремя към духовния свят, както в нашия свят се стремя да придобия онова, което толкова силно искам да получа.

С други думи, за да стана Човек, трябва сам да формирам в себе си желание към такова развитите. Това е много трудно и зависи от моето отношение към обкръжението.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45226]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

На пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни ”слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После те идват в съответствие, а засега избирай това, което повече ти подхожда за стремежа към единството. И ако ти вече правиш критически анализ, то може само при условие, че това не те отклонява от пътя.

Объркването е добро тогава, когато ни позволява да ускорим обединението си. Първата работа е, да хванеш единството, макар и малко – а после започвай да повишаваш силата му, отново и отново преодолявайки ”неяснотите”. И никога не губи курса към целта.

И това е нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприемане на реалността, единството на Исраел, Тора и Твореца. Той издига молба за поправяне и всичко в очите му постепенно се свързва в едно. А всичко, което все още се губи от картината, показва къде да бъдат насочени усилията.

Главното е да се улови единството и да не се изпуска, само добавяйки към него още и още. И затова за никакви падения след конгреса не може да става въпрос. Падението ти всеки път го разкриваш сам. Отделяйки се от единството и присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия, пробивайки си път през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и подготвяш себе си за поредната атака.

От урока по статията из брошури към Песах, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→