Въпрос: В науката кабала ние изучаваме, че “няма никой освен Него” и че Творецът е добър и съвършен. Но ако човек, разкривайки това, става свидетел на убийство, как е длъжен да се отнесе към това?

Отговор: Когато виждаме зло в нашия свят, си задаваме въпроса: “Как е възможно Творецът да е добър и съвършен, добър и творящ добро?”.

Всичко, за което говори науката кабала, се отнася към състоянието на ниво по-високо от “махсом” (границата между материалния и духовния свят). Само на тези степени прави добро. Получавайки свойството отдаване, ти започваш да разбираш, че светът е прекрасен и Творецът – добър.

А под тази граница един поглъща друг – и в пряк, и в преносен смисъл. Тук ние не трябва да очакваме добри постъпки – напротив, всички ние по-целия свят ще се чувстваме все по-зле и по-зле, доколкото това ни принуждава да се избавим от своето его.

Ако ни беше комфортно, Творецът би бил добър към нас и животът би бил добър, то ние бихме останали малки егоисти, наслаждаващи се на дреболии. Само нещастията ни подтикват към развитие.

Но когато преминеш границата между материалния и духовния свят, то ще се развиваш по-нататък по свое желание и на теб вече не са ти нужни проблеми, защото сам генерираш силата за собственото си развитие.

От първия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44833]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Като правило, на нас ни е лесно да се включваме в едни или други общества. Без особени усилия чуждите желания стават наши. Защо в групата това не е така? Защо са нужни ежедневни усилия в течение на толкова години?

Отговор: Защото във външния свят чуждите желания съвпадат с твоите, а духовния път до самия край е положен с усилия. На него нищо не можеш да достигнеш, ако не полагаш усилия – нали ти поправяш желанието, т.е. действаш против него. И поради това, нищо не можеш да получиш без старание.

Всеки път си длъжен да се поправяш по дясната линия и всеки миг този път е съпроводен с усилие. При това, твоите усилия не са устремени към Твореца – тук ти нищо не можеш да направиш, това го прави за теб светлината.

Твоите усилия са насочени само към това, постоянно да се намираш в обкръжение, колкото може по-високо, важно, мощно, за да може то да ти доставя желание да се придвижваш, а също и усещането за неспособност на това. Благодарение на тези два полюса, ти се обръщаш към светлината и тя те повежда напред.

В мен има десет сфирот от Малхут до Кетер. Като цяло, това е и моята душа или парцуф. Относно Малхут съм длъжен да добия осъзнаване на собствената си низост, а относно Катер – осъзнаване величието на целта.

За това на мен ми е нужно да се обърна към групата – нали тя може действително да ми обезпечи това. И тогава в мен възниква обем – съсъд от десетте сфирот, протегнати между двата полюса: аз нисък, а Творецът велик.

Става въпрос за много прости неща, които вече създават в теб някакъв обем на духовен съсъд. В теб има само незначителност и величие. Така помоли за поправяне, за да може тази основа да приеме формата на отдаването, за да може в нея да започне напредък към отдаване и тогава светлината ще дойде.

Той никога не откликва на желание, идващо от теб лично – то не може да стане настояща молба, която се нарича МАН. Ако желанието идва от групата, то ще стане такава молба.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, ние говорим, че системата от души е съвършена и напълно поправена, освен мен. От друга страна, казано е, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне. Как да се разреши това противоречие?

Отговор: Намирам се против системата. Тази система е съвършена, освен една съставяща – аз. Аз съм този елемент на системата, който е длъжен да влезе в нея и да я допълни до абсолютно съвършенство.

Ако аз влизам в нея, то допълвам не само своето лично място вътре в тази система, а изпълнявам във всичко нейните действия своята липсваща част.

Тогава, от една страна, виждам колко тя не ми стига и оценявам своята неизправност не по-себе си, а в тази мярка, в която се нарушава съвършенството на цялата система, не допълвайки я. Аз всичко проверявам относно общата система.

От друга страна я считам за напълно съвършена – но без моето включване в нея, без моето участие в нея. Тоест – системата е съвършена – освен мен. Това разкривам на практика.

Въпрос: Но защо е казано в Зоар, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне? Тоест той се отнася към системата като към разбита…

Отговор: Разбира се, относно мен тя е разбита! Нали всеки съди по мярката на своята неизправност. Ето аз виждам, че тя е разбита. И тя е разбита в тази мярка, в която аз не я допълвам. Не гледам отвисоко на никой. Всички се намират в съвършенство.

Въпрос: Но с какво допълвам съвършената система?

Отговор: Тя не е съвършена – защото аз не се намирам в нея съвършен!

Въпрос: Тогава какво означава, че съм длъжен да се отнасям към нея като към съвършена?

Отговор: Тя е съвършена – освен мен! Ако се счита, че всички пребивават  в пълно поправяне (Гмар Тикун), тогава ти нищо не трябва да правиш. Ти не постигаш това състояние и не можеш към него да се отнасяш така. Ти я считаш съвършена във всичко, освен твоята част. Така ние трябва да се отнасяме към нея в нашата духовна работа.

Сама по-себе си тази система е съвършена – това е изходно (1) и крайно (3) състояние. Но ние се намираме в промеждутъчното (2) състояние и в него моето отношение към системата е такова, че всички са съвършени, освен мен.

Аз съм длъжен да я допълня по правилен начин. На мен ми е нужно да разкрия своето зло – къде именно нарушавам съвършенството на общата система. И тогава откривам в цялата тази система къде за мен не е достатъчно – във всяка нейна клетка, всяка частица.

Тоест аз разкривам не своето “аз” в тази система, а откривам доколко тази система е неизправна без мен, без моето правилно участие. Нали аз не излизам от системата, а се намирам вътре в нея, но като нейна не поправена част, като ракова клетка, която ще погълне цялата система, не позволявайки нито на цялата система, нито на някаква нейна част да бъде съвършена.

Излиза, че сега аз разкривам своя не поправен образ на Човека/Адам – не по мярката на своята лична неизправност, а мярката на неизправността на системата заради мен. Тогава постигам Човека/Адам, противоположен на Твореца, себе си. И това ме подбужда към поправяне.

Така аз всеки път разкривам този Човек противоположен на Твореца – все по-лоша, не поправена система, нали в мен има сили все повече да я поправя.

Винаги се разкрива лявата линия, сякаш ужасно чудовище, все повече растящо в моите очи, и против него в мен има сила дясната линия, за да мога да я поправя.

Въпрос: Но кой съм аз, ако аз поправям себе си относно системата?

Отговор: Аз – това е точката на разбиване, която чувства себе си откъсната от цялата система. Тази точка на разбиване включва в себе си всички мои форми, противоположни на Твореца – форми на не поправена система. Нали самата точка няма форма. Със своето неучастие в общата система тя я нарушава и тогава формата на неизправната система съм Аз. Когато системата бъде поправена ще бъда и аз.

От урока по книгата Зоар, 27.03.2011

[39202 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Не отменя ли сливането с Твореца, което е длъжна да постигне всяка душа, собственото “аз” на всеки от нас?

Отговор: Възниква въпрос: Къде се намира моето “аз”? Какво именно то представлява? Къде да го търся?

Моето собствено “аз” се нарича пълно отъждествяване с Твореца, когато аз достигам състоянието на Твореца. Ние с него ставаме като едно цяло, и аз напълно съм победен от Него. Това се нарича моето “аз”. А всичко останало още не съм аз.

Поради това, ако ти се опасяваш, че ще изгубиш своето сегашно “аз”, съединявайки се с другите, за да разкриeш Твореца, то аз ти обещавам, че на всяка степен от духовния подем ти ще усещаш своето сегашно егоистично “аз” още по-силно.

Нали егото  постоянно расте и над него ти всеки път се издигаш. Ти не изчезваш, и не губиш своето его, то все повече расте, и ти все повече откриваш цялата негова изостреност, лъжа, жестокост, егоистични сметки.

Злото в теб е длъжно да расте, ние се издигаме нагоре само по две линии, включвайки ги заедно в себе си. Свише всеки път се разкрива злото начало, егото – лявата линия, и също свише слиза светлината, връщаща към източника – дясната линия. Аз съм длъжен от тях двете да сформирам себе си – средната линия. И така на всяка степен.

Затова всеки път моето зло начало също израства, то не изчезва. Не мисли, че ще се превърнеш в ангел! Напротив, с всеки път ти ставаш по-зле, както е казано: “Всеки, който е по-голям от своя приятел, обладава по-голям егоизъм”. Така че не се бой – ти не изгубваш себе си! Напротив!

Въпрос: Значи, в пълното поправяне (Гмар Тикун), когато достигам сливане с Твореца, егото ще изчезне?

Отговор: На теб ти се разкрива цялото твое желание и ти само му придаваш форма, подобна на Твореца. Но това желание е твое.

Както на обратно: сега не усещаш кой си. В крайна сметка, придвижвайки се по духовния път, човек постига себе си – своя истински, съвършен образ.

От урока по статията “ Предисловие в Птиха”, 25.03.2011

[39425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Запознати ли сте с трудовете на кабалиста Ицках Слепия (Ицках Саги – Наор, 1160-1235, Прованс, Франция)?

Отговор: Ние изучаваме три главни източника в науката кабала: книгата Зоар, произведенията на Ари като основно неговата книга “Дървото на Живота” и трудовете на Баал а-Сулам, великият кабалист на 20-ти век. Баал а-Сулам ни е предал цялата наука кабала в такъв вид, в който може да се разпространява и издава за всички.

Между всички велики кабалисти, от древния Вавилон и до днешни дни, във всяко поколение, е имало още много други кабалисти. Но част от тях се е скривала, а друга част е писала съвсем малко, така до нашето време, буквално още трийсет години назад, за всяко разкриване в науката кабала е трябвало да се получи разрешение свише.

И поради това кабалистите са писали съвсем немного, при което са излагали своите постижения в скрита форма.

И само през 20-и век, когато вече е дошло време да се разкрие науката кабала на широката аудитория, за да се поправи общото его, Баал а-Сулам е написал това, което е разрешено да се разпространява. Именно тази част от науката ние разпространяваме.

От лекции в Рим, 20.05.2011

[44767]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

С вас живеем в първото поколение от хора, които се пробуждат, за да разберат смисъла на живота, да разберат за какво живеят. В предишните поколение сме живели подобно на животни. Имали сме само егоизъм – желание за наслаждение, което постоянно ни е тласкало напред – и чрез него сме се старали да се напълним с вечно благо – от едно удоволстие към друго.

Но никога не сме били напълнени – защото наслаждението е противоположно на нашето получаващо желание. По същия начин са противоположни двата полюса в електрическата верига.

Щом светлината се докосне до съсъда, желаейки да влезе в него, между тях веднага става унищожаване, „късо съединение” и те се анулират. Всеки път, когато искаме да се насладим от нещо, достатъчно е само да се докоснем до наслаждението и то изчезва. Ние чувстваме вкуса, но той изчезва. Виждаме нещо красиво, но очарованието се разсейва. Хубавото не остава при нас и не можем да си добавяме позитивни усещания ден след ден, натрупвайки ги е своята „касичка.”

Накрая виждаме, че нашето поколение стига до отчаяние. То няма с какво да се напълни, не чувства вкуса, наслаждението, стига до наркотици, приема успокоителни средства и антидепресанти… Защо?

Егоистичното ни желание, което е растяло в продължение на цялата история, е престанало да се развива. Хиляди години, то е набирало сила и винаги ни се е струвало, че в новите желания ще разкрием повече наслаждения. А в чувството за наслаждение – има и чувство за живот. Но днес, нашето получаващо желание е преситено и от безизходица изпадаме в отчаяние, без да намeрим възможност да мръднем някъде.

Това е особено време, особено състояние и затова Баал а-Сулам пише, че е радостен от факта, че е роден в таква епоха, когато науката кабала може и трябва да се обнародва. Защо това е станало възможно? „Кабала” означава получаване. Тя ни учи как да получим мъдрост, как да се напълним с безкрайно наслаждение, без да чувстваме как то изчезва, и не умира с изчезването на всички наслаждения. Така, науката кабала може да ни доведе до безкрайно наслаждение, което и означава вечен живот.

Нещо повече, кабала ни извежда на такова стъпало, където ставаме господари на живота си. Защото наред с преситеното получаващо желание, в човека се разкрива и „точката в сърцето” (•) – още едно свойство, желание за отдаване.

Плюс и минус, желанието за отдаване и желанието за наслаждения, се намират в човека – и той придобива възможност за избор. Сега, в него има две сили и развивайки ги една срещо друга, той започва да ги управлява – с други думи, да управлява себе си. Сам решава на коя страна да се обърне и от какво количество желания да се възползва.

Така се развива по три линии: създава средната линия от дясната и лявата. Тази средна линия, по същество се нарича „човек” (Адам) – защото той сам е свършил работата, сам е формирал вътрешната си същност и затова тя му принадлежи.

А преди това, през всички кръгообороти, ние сме се развивали като животни, подтиквани от егоистичното желание и сме получавали все повече наслаждения по негова заповед.

Сега, все още не контролираме двете си желания – защото от второто, в нас има само една точка. И затова се събираме заедно и изучаваме науката кабала, която обяснява как да я развием, за да имаме две големи желания. Тогава няма да ни управляват свише само с едната сила на егоизма – вместо това ще държим в ръцете си двете сили и ще можем да се издигнем над този живот.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44844]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Особеността на науката кабала се състои в това, че тя ни разкрива как да властваме над двете сили на природата: получаващата и даващата. Цялата природа се състои от тях. Ние ги виждаме навсякъде: плюс и минус, отдаване и получаване… Тяхното съчетаване създава и същността на нашия живот.

На неживото ниво, те изграждат атоми и молекули, диполи, кристални решетки и т.н.

На растителното ниво, съчетаването на плюса и минуса пораждат живот, плюсът дава полезни неща, а минусът извлича отпадъците, благодарение на което тялото живее и се развива.

На животинско ниво, плюсът и минусът стават още по-големи и със своята взаимовръзка предизвикват не само поглъщането на полезното и отделянето на вредното, но също така движение, размножаване, частен живот на отделното животно. Това вече е особена сума от две въздействия.

Все пак, на човешко ниво, колкото и да е парадоксално, досега е действала само една от двете сили. Като следствие, влизайки в нас, наслаждението веднага угасва. Защото желанието ни е егоистично и не сме имали възможност да му противостоим, като прибавим втора сила срещу него, за да извлечем вредното от желанията и мислите – от сърцето и разума, които се отнасят към човешкото стъпало.

Сега, в нас се разкрива втората сила – точката в сърцето срещу егоизма. И това ни позволява да формираме себе си, да решаваме какви мисли и желания да внесем вътре, какви да изведем навън. В резултат, от хиляди мисли и желания можем да съберем новата структура, да изградим в себе си особена структура под названието „човек” (Адам) или „душа”. Тя се състои от десет сфирот и се нарича също „парцуф” – духовна структура.

Ето какво формираме у себе си, благодарение на това, че в нас накрая са започнали да се развиват двете сили. Стотици хиляди години, на човешкото ниво е действала само едната сила в нас, постоянно са ни привеждали в действие пробуждащите се вътре желания и мисли. Така и сме живели.

Но сега, заедно с няколко милиона хора от целия свят, сме получили наистина подарък свише – желание за отдаване, като допълнение към получаващото желание.

И сега формираме в себе си новото творение – сами трябва да изградим човека в себе си. Това е и цялата цел на съществуването на Твореца в нашия свят. А иначе, защо съществува Той тук? Какво още може да прави?

Днес напредваме заедно с цялото човечество: ние сме първите, а след нас идват следващите. Ден след ден, всички нови хора се пробуждат и се присъединяват към този процес – към изграждането на човека в себе си. В крайна сметка с вас се учим на това, как да станем човек в истинския смисъл на тази дума.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44840]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Глобалната комисия на ООН е излязла с шокиращо изявление: войната срещу разпространяването на наркотиците е претърпяла пълен провал, затова трябва да бъде прекратена по пътя на световната легализация и с прекратяване на углавното преследване на наркоманите.

Експертите отбелязват, че борбата с наркотиците е довела само до увеличаване на наркотърговията и организираната престъпност.

(Русия се явява лидер по броя на наркоманите, употребяващи хероин – те са повече, отколкото в САЩ, Канада, Китай, взети заедно, колкото във всички страни на Европа. Ежегодно, в Русия умират повече от 100 000 наркомани на възраст до 30 години.)

Реплика: Ето, така ще бъде с всички аспекти на глобалната мултикриза, защото нейният корен е единствено в егоизма на човека, който можем да поправим само, като привлечем скритата в природата сила на висшата светлина – свойството отдаване и любов, което лежи в основата на природата и на живота.

Технологията за поправянето е проста, тя може да се прилага както индивидуално, така и масово. Ако не я реализираме сами, природата ще ни принуди чрез страдания – тях ще ги привлечем сами, със своето несъответствие на свойството отдаване и любов. На човечеството му предстои дълбоко да се замисли.

Всъщност, легализацията означава, че утре на моя малолетен син могат да му предложат наркотици официално, без да носят за това никаква отговорност и наказание!

[44943]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Откъде първите учители в науката кабала са получили това знание – къде е нейният източник? Народът смята, че кабала е нещо близко до магиите и около нея има много митове.

Отговор: Първият кабалист е бил Адам, живял преди 5772 години. Той пръв от цялото човечество е разкрил, че съществува интегрална система на природата и е възможно да я разкрием.

И преди него са живели хора, но той бил първият в историята, на когото се е разкрил въпросът : „Защо живея? В какво е тайната на живота? Къде е нейният източник?” И затова е написал книгата, която е стигнала до наши дни и се нарича „Тайният Ангел” (Разиел а-Малах).

Ангелът е сила. Тоест, „тайният ангел” означава „скритата сила”. Това е неголяма книга от няколко десетки листа.

Следващата книга е била написана от Авраам преди 3700 години и се нарича „Книга на Творението” (Сефер Ецира). Там, за първи път в систематична форма се обясняват „сфирот”, 32-те спускащи се към нас сили, които се свързват помежду си.

В същото време, от няколко кабалисти съвместно, е била написана още една кабалистична книга, която се нарича „Голям Мидраш” (Мидраш а-Гадол), тоест голямо обяснение, тълкуване. След това, били създадени още множество книги, докото не се появи най-великата кабалистична книга – книгата „Зоар”, написана преди около две хиляди години.

След нея излезли още много книги – чак до времето на Ари, живял през 16 век. Най-важната книга на Ари била „Дървото на живота” (Ец хаим), която изцяло говори за сфирот и световете, и е пълна с рисунки и чертежи.

А от цялото огромно количество книги, излезли след нея, за нас най-важни от всички са книгите на Баал а-Сулам, написани през 20 век.

Всички тези книги не били известни на широката публика. Само някъде, понякога се промъква споменаване за тях, като че ли става „изтичане на информация”. И затова, около кабала възникнала такава тайнствена аура, сякаш тя се занимава с някаква мистика, с тайнствени сили и с нейната помощ могат да се творят чудеса, да се предсказва бъдещето с картите Таро. Но на практика, всичко това не се отнася до кабала!

Разбира се, в кабала съществуват символи, чертежи, графики, рисунки, гематрия (числово значение на думите). Кабала изучава душата и стадиите на нейното израстване. Но в това няма нищо мистично. Бих казал, че това е просто физика на висшето измерение.

И затова, кабала не е свързана с религията и с никакви мистични практики. Тя е наука за човека, желаещ да знае. Но бих сравнил това с настройката на радиоприемника, около който има много радиовълни, в различни диапазони. Ако настроя приемника така, че вътре в него създам вълна, която съответства на вълната, съществуваща отвън, то аз улавям тази външна вълна и чувам.

Ето така, науката кабала ни помага да създадем в себе си такива вълни, че да започнем да усещаме силата, намираща се извън нас, да я възприемаме и изучаваме. В нас се разкрива и вътрешен слух, и вътрешно зрение.

Вътрешният слух се нарича стъпало Бина (сфира Бина), а вътрешното зрение се нарича стъпало Хохма (сфира Хохма).

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44671]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Кабала - Няма коментари→