Не бива да се радваме на лошите новини. Защо да не достигнем до окончателното поправяне по добрия начин? Достатъчно е да има „една лъжичка катран в бъчвата с мед“, т.е 1% зло в 99% добро, за да се започне да се действа.

Всичко зависи от осъзнаване на злото, от усета към него. В това се състои целта на науката кабала – да развие в нас чувство за разкриване на злото.

Трябва да се открива злото в милиграми, „под микроскоп“ – това ще бъде достатъчно, за да го видим огромно и нетърпимо. Казано е, че на праведниците злото начало изглежда като висока планина. С други думи: и последната трошица зло, останало в тях, им се струва чудовищно. А на грешниците – злото се струва тънко като косъм: „За какво изобщо става дума?“

Така че всичко зависи от степента на осъзнаване, от големината на твоето „увеличително стъкло“. И затова в никакъв случай не бива да се радваме на безредиците, глада и другите проблеми в света, които се появяват. Трябва да се грижим за осъзнаване на злото, и нашето разпространение именно това трябва да пробужда в човечеството.

Какво разпространяваме ние? Своя авторитет? Не. Авторитета на Баал а-Сулам? Не. Авторитета на Твореца? Също не. Ние искаме хората да осъзнаят авторитета на лошото желание, на егоизма, който води играта и отговаря за всички беди. И ако те призовават да се свали правителството, то нека разберат, че ние трябва да свалим от власт този „стар и глупав цар“ в себе си.

Ето какво трябва да показваме – как човек все по-добре да различава, кой е главният в него, кой отговаря за всички нещастия и проблеми. От осъзнаването на злото зависи ще съумеем ли да избягаме от него. Отхвърляне на злото – това е силата на развитието. И само това ни е необходимо.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: През януари 2011 година Световният икономически форум (World Economic Forum) публикува доклад „Глобалните рискове през 2011“ (официален документ на форума).

Извод: Правителствата и съществуващите системи не са в състояние да управляват глобалните рискове. Честотата и сериозността на такива рискове се е повишила, а способността те да бъдат управлявани – не.

Проблемите са взаимосвързани. Сложните проблеми предизвикват появяването на много непредвидени последствия. Традиционните решения за реагиране при рискове просто ги прехвърлят на други заинтересовани страни или части на обществото.

Основни рискове стават: ограничеността на ресурсите, нарастването на икономиката «в сянка» и макроикономическите промени. Три основни категории ще създадат сериозни проблеми в предстоящото десетилетие:

1. Макроикономическите дисбаланси. Необходимо е създаване на реално държавно и частно партньорство за решение на взаимосвързаните финансови проблеми.

2. Икономиката «в сянка» се оценява на $1.5 трлн. и продължава да расте.

3. Липса на водни ресурси, продоволствие и енергия.

Нарастването на населението и потреблението води до промяна в климата. Всички проблеми са взаимосвързани. Тяхното решение по «обикновен» начин води до нови и още по-сериозни проблеми и довежда само до преразпределение на риска вътре в дадената съвкупност от проблеми.

Липсата на основни ресурси създава допълнителни търкания между социалните групи, отрасли и страни, и заплашва благосъстоянието на целия свят.

Реплика: Както виждаме, конкретен извод „Какво да се прави?“, т.е. решение – няма! А същият проблем, за който те говорят, отлагайки или прехвърляйки рисковете, се проявява и в тяхното заключение.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво празнуваме в Шавуот?

Отговор: В Шавуот  празнуваме Даряването на Тора – денят, когато на всички, които се наричат „Исраел“ („Исра-Ел“ означава „направо към Твореца“) е била дадена Тора – метода, средството да реализират себе си чрез своя свободен избор, а не просто да достигнат предначертаното състояние под въздействие на светлината, която ги подтиква.

Напротив, те могат да видят себе си, цялата действителност, и дори Твореца , и вместо Него да решат, че наистина желаят да постигнат тази цел, като че ли не Той я е поставил пред тях.

Ние празнуваме това, че можем да разберем, усетим и опознаем висшата сила, която действа в нас, и да се отъждествим с нейните действия. Разбира се, че тя работи във всички случаи. Но ние научаваме, как действа Той, желаем, Той да работи над нас, и още преди Неговите действия ние предварително се стремим към Него. По това се измерва степента на любов.

Въпрос: Излиза, че само от момента на Даряването на Тора човек има свободата  на избор да вземе този метод и самият той да го реализира, а дотогава не е имал никаква свобода на волята?

Отговор: Така е. И затова се нарича свобода от ангела на смъртта, „да бъдеш свободен народ в своята страна (в нашето желание)“. В какво си свободен? – Сега мога сам да изразя своето отношение към целта на творението и към пътя, по който вървим.

Можеш ли да промениш целта? – Не. Можеш ли да измениш пътя? – Не. Тогава какво особено има тук? – Аз самият участвам в това, аз постановявам, аз желая, аз се намирам в този процес. А иначе – не съм. Творецът ни е дал възможност да участваме в него. Това значи, че аз утвърждавам себе си и своята независимост – в степента, в която се отъждествявам с Твореца като ставам подобен на Него. Или съм животно  – или съм човек.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение. Н. Талеб (математик, трейдер): Глобализацията създаде видимост за стабилността. Ние никога преди не сме живели под заплахата от глобален колапс. Всички банки са взаимно свързани, финансовата сфера се поглъща от гигантски банки, и когато една от тях падне, падат всички.

Основният проблем е, че мениджърите не носят последствия за своите решения. Те получават бонуси в добрите години, но в лошите не са наказвани, а напротив – награждават ги.

За това спомагат правителствата, които възпрепятстват очистването на системата, спасявайки лошите ръководители. В резултат банките засега фиксират рекордни печалби, докато обикновените граждани, загубили работата си по тяхна вина, дори не получават помощи.

Реплика: Това е един от проблемите на крайното егоистично състояние на обществото, но решение няма!

[44554]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие заминавате на конгрес в Испания и там ви очакват интервюта в главните СМИ. Как ще им обясните това, което Баал а-Сулам пише в статията „Мир“: „Няма друго средство освен да приемем върху себе си бремето на Твореца, постигайки Го“?

Отговор: Надявам се, че те ще се вслушат повече отколкото вие, повече от всеки друг, тъй като Испания се сблъска с много сериозни проблеми. Наистина имам планирани много интервюта, включително и в прайм-тайм на водещия им телевизионен канал, който достига до милиони хора. Ние сме известни, много журналисти са готови да ни слушат, те се съгласяват и незабавно откликват на нашите думи.

В създалите се условия трябва да се обяснява, от какво зависи сегашната ситуация. Няма вече пари. Тук не ще помогне никакъв кредит, защото е невъзможно ефективно да го разпределиш. Тези средства да се раздадат на хората ли и да задлъжнееш?

Какво да се прави, ако няма работа, ако никому не е нужно това, което можеш да произведеш? Дори Евросъюзът да ти даде пари за предприемане на някакви мерки? Но какви? Какво да се направи? Да се отвори още един магазин? Да се построи още един завод? Какво мога да произвеждам? Какво още липсва на света?

Каквото и да измисля, ще бъде само във вреда, тъй като моята продукция не може да се конкурира по цени с китайската. И как в такива условия да се осигури работа на хората? По-изгодно е бизнесът да се закрива. Но не е ясно, какво ще стане с безработните, с младежта, със студентите. Това никой не знае.

Храната, която светът произвежда, може да стигне за осем милиарда души – просто ние не умеем правилно да я разпределяме. Колко пъти могат да се сменят мобилни телефони? Потребителите вече са преситени. Само си представете, какво ще стане, когато ще престанат да купуват китайската продукция – просто защото парите ще свършат. Нека да е евтина, но портмонето е празно, а на човек му трябва храна и дрехи– и не му е вече до „играчки“.

От урока по статията „“Мир“, 31.05.2011

[44462]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Въпрос: В големите градове на много европейски страни се създават малки физически групи. Но повечето хора остават във формата на виртуалното включване. Имат ли в нашата работа разлика между тези два варианта?

Отговор: Ако човек живее на място, където няма физическа група и по едни или други сериозни причини не може да се пренесе там, където има – това означава, че той трябва да се развива „виртуално”.

Но при това, той е задължен в степента на възможностите си да ходи на конгреси, а също така с всички сили да работи за разпространението. Трябва да участва в обучението – макар и в някаква част от ежедневния урок, да преглежда блога, да мине програмата на Учебния център. Ако има възможност, да бъде в група поне частично – това си струва.

Ето моите препоръки. Мисля, че така човек ще напредва правилно.

Трябва да кажем, че понякога, обединявайки се в група, хората веднага влизат в спорове. Егоизмът на всеки се раздува и сякаш за дреболии, другарите забравят за духовната цел и се впускат в дребни, земни сметки. Но друг начин няма – ние просто не разбираме, колко голямо е егоистичното желание в духовните си форми, в сравнение с нашето сегашно желание.

Ето защо, в групите възникват проблеми. Чувайки за тях, човек си мисли: „Защо да се пренасям там? По-добре да остана на разстояние”. Това не вярно. Желателно е да бъдеш в група и да преминаваш с нея през всички тези етапи – дори през най-лошите от тях. Такова е правилното развитие за всеки: да получава удари, да се сблъсква с проблеми и препятствия – и все пак да напредва.

Въпрос: Но какво да направим, ако егоизмът е неукротим, ако разединението изглежда непреодолимо?

Отговор: Дори да се сбиете, главното е да не се съгласявате с текущото състояние. Най-лошото е, когато хората се разотиват и поддържат дистанция, без да свалят ръкавиците. Това нищо няма да им даде. Ние напредваме или държейки се за ръце, или под удари – както е в семейството.

Това наистина е голям проблем, ако в групата са се събрали интелигенти хора, които не са готови да изяснят отношенията си докрай. Те трябва да разберат: дори с кръв от носа, с добро или лошо, за тях все пак е задължително да се обединят. Всякакви конфликти трябва да са съпроводени от анализ: „Какво става с нас? Защо?” Не е важно кой е виновен. С нас си играят свише, егоизмът си играе с нас, докато не осъзнаем неговото зло. Той преднамерено ни провокира към взаимна ненавист, за да разберем: трябва да го стрием на прах.

Така, егоизмът действа срещу самия теб. Това е особена сила, проявяваща се болест, за да унищожим причината. По същия начин, змията на емблемата на медицината представлява силата на злото, но именно чрез нея лекуваме всички недъзи.

И така, трябва да се разбере, че това е игра свише. Всички наши стълкновения и раздори ни водят към целта само, ако от време на време си напомняме за това.

Освен това, понякога трябва да правим обсъждане, понякога си струва всичко да се излее на хартия, под формата на ясен списък, за да се погледнат всички проблеми отстрани. Накрая може да се разиграе сценка на съд, разпределяйки помежду си ролите на съдия, адвокат, ответник, заседатели и т.н. – с хумор, но с ясното разбиране, защо правим това, заради каква цел, съгласно какви закони. Ролите могат да се сменят в хода на делото.

Така се възпитаваме в групата.

От 2-рия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[44773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→