Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато се намираме в такава физическа близост на конгресите, какво именно искаме да преодолеем? Силата на егоизма? Да почувстваш желанието на приятелите? Да дадеш на всички добро настроение? За какво трябва да мислим всички ние в това време?

Отговор: Аз лично съветвам да се опитваме максимално да усетим общото състояние. Не се задълбочавайте в себе си, не се занимавайте с “търсене на души“ – вие никога няма да го намерите в себе си, защото това у вас го няма, в никой изобщо. Вашата душа – е вън от вас!

Опитайте се да усетите общото състояние, общия дух на това велико събиране на желания към единение, в което са се събрали хора, вложили огромни усилия, средства, очакването на това събитие в течение на много месеци или даже години, за да може в обединението да се намери общата висша сила на Природата – силата на отдаване и любов – Твореца.

Вие трябва да разберете този общ дух. И тогава той ще започне да работи във вас, направете единственото вярно, най-доброто – да се разтворите в този общ дух, буквално като зародиш в корема на майката.

Тогава ще започнете да чувствате как това свойство на отдаване постепенно работи върху вас, формира ви, строи от вас нов орган на усещане на ново свойство  (пространство) – не получаващо, устремено към себе си, любимия, а отдаващо, устремено към тях, любимите.

Най-надеждното действие за успеха – оставете всички мисли за себе си и се разтворете в общия дух на конгреса.

Използвайте всеки миг от нашата среща.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо ние не излизаме от Египет всеки ден? Защо всеки ден не е Песах?

Отговор: Това е много правилен въпрос: защо ние не се намираме в такова състояние, че през цялото време да усещаме египетското изгнание, етапите на изхода от Египет, защо не си ги представяме вътре в себе си?

Единствената причина за това е, че ние не се стараем. Ако ежедневно влагаме усилия, ние всеки ден бихме усещали, че се намираме в Египет, бихме разкривали тези етапи, описани в разказа за изхода от Египет.

Нали всичко, което е написано от този момент, как Йосиф попада в Египет, а след това – синовете на Яков и самия Яков – всичко това човек е длъжен да премине в себе си. Ние сме длъжни да усетим в себе си всички тези свойства, да ги почувстваме, че влизаме в Египет, там се сблъскваме с множество проблеми описани в Библията. Ние сме длъжни да ги усетим, преживявайки ги в себе си.

Те се разкриват много бързо, човек не е длъжен да ги преминава в течение на дълги години, както е описано в разказа. Годините – това не е време, а вътрешното изменение в човека, а те могат да бъдат много бързи. Във всеки случай ние сме длъжни да почувстваме всички тези етапи – в някаква определена мярка, нали всички сме включени един в друг. Но в общите наши усилия да се съединим, ние сме длъжни да разкрием целия този процес насочен против обединението.

В началото на мен ми се струва, че се опитвам да се съединя с приятелите и ние ето тук ще достигнем единство – докато не започна да разкривам, че нищо “ето-тук“ не се получава, и дори обратно – ние не можем да излезем “от Египет”, от своето его, и нямаме никакви шансове.

Да се преодолее това отчаяние, тази слабост можем само с помощта на десетте удара, когато в мен възниква такава ненавист към моето желание да се наслаждавам, към моята егоистична природа, че аз съм готов да я убия – само да не оставам в нея, във всичките тези десет свойства, които се разкриват против десетте сфирот.

Всички те във всеки случай са много близки състояния, те ни се разкриват много бързо – и човек излиза “от Египет”. Не е нужно да пребиваваме вътре в този разказ, да се стараем правилно да го обясним на себе си, да го видим в нас. А къде е той “в нас”?  – В точката, в която всички ние искаме да се съединим.

От урока по Книгата Зоар, 24.04.2011

[ 41399 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Докато светлината не се разпространи в желанието през всичките 4 стадия АВАЯ, няма да се разкрие съзидаващата сила в създаденото. И затова, няма да се разкрие истинското желание за наслаждение, съгласно което вече може да се определи: какво представлява творението, какво иска то, как отговаря то на Твореца?

Затова, АВАЯ се нарича „святото име на Твореца”. В какво се състои неговата святост? Тъй като името е винаги онова, което дава самото творение. Но това име се нарича свято, защото именно в такава форма, след всичките 4 стадия на действие на светлината върху желанието, в него се разкрива свойството на Твореца, въздействащо върху него и отпечатващо в него своята форма. Затова, то се нарича с името на Твореца.

Отпечатъкът, оставен от светлината вътре в желанието, му придава формата на светлината.

Самата светлина няма никаква форма и как можем да кажем нещо за Него: кой е Той и какъв е? Това е нещо изчезващо и неизвестно, някаква абстрактна форма. Как може творението да научи нещо за нея, да се свърже с нея, да обменя впечатления, да създаде отношения?

За тази цел, Творецът, „крайната точка на буквата Йуд”, водещата и съзидаваща сила, насочва своето въздействие към материала, създаден от Него „от нищото”, и започва да отпечатва в него Себе си. И тогава, в този материал, като в пластилин, в тесто или в глина, започва да се очертава отпечатъка на светлината. Материалът започва да ни показва какво е светлината, която не може да се разкрие по друг начин.

Всички сили в света са свързани със светлината и тя действа вътре във всичко: в електричеството, в магнетизма, в атомните и субатомните взаимодействия. Струва ни се, че в света съществуват множество сили, но всъщност, зад всички стои единствено силата на светлината, която не виждаме. Разкриват ни се само нейните действия. И когато действията на светлината се разкриват в материала, това се нарича „име на Твореца” – изразяване на светлината в материала.

Това е чудо, което дори не можем да осъзнаем. Как е възможно в творението, в матрицата АВАЯ, да се разкрие формата, свойството на самия Творец. За тази цел, творението трябва да премине през 4 стадия на развитие и само на последния стадий, то започва да разбира и опознава самото себе си.

Но благодарение на какво ще опознае себе си? Благодарение на това, че ще се запознае с Твореца – и това вече се нарича творение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 31.05.2011

[44452]

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Желанието (да получава, да се наслади) се явява основата, (единствената) същност на човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Същност на всичките части на творението е желанието да получават не повече и не по-малко (отличието между всички части на творението във всички светове – е единствено в количественото и качествено отличие в желанието  да се напълни).

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.20.

Същността на душата – това е единствено желанието да получава (наслаждение, напълване), и разбери това. И цялата разлика между една същност от друга, която ние можем да проявим – е не нещо друго, а разлика в техните желания да получават.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.21.

[44436]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Обществената молитва

Казали са мъдреците (мъдрец – постигащият Твореца): “Всеки преживяващ страданията на обществото (като свои и преди своите, точно поради това), се удостоява с утешаване за цялото общество“.

Общество означава Светата Шхина, защото общество означава събрание, тоест Събранието на Израил, а Малхут – това е общността на всички души. (Тоест прилагащият усилия за поправяне в общата душа, се удостоява с утешение да види това).

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 35. За жизнената сила на святостта

[44314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Тригодишната ми дъщеря гледа с мен вашите уроци. Достатъчен материал ли е това за нея или ѝ е нужно друго съдържание?

Отговор: Тук аз чувам много подобни въпроси и направо се удивявам! Какво искате от толкова малки деца? Кой ви е казвал, че тригодишно момиченце трябва да се води на уроци? Къде видяхте такъв пример? Защо не се учите от това, което става у нас? Ние не правим така! Погледнете как действаме ние, и правете същото! Ние постепенно даваме на децата си от 6 годишна възраст и нататък да послушат нещо, да пеят заедно с нас.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41460]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Къде се намира светлината, възвръщаща ни към Източника – в Тора или в моето отдаване на другарите?

Отговор: Светлината, възвръщаща към Източника, към Твореца, ти получаваш за сметка на твоите усилия да се обединиш с ближния – с другарите.

Ние пребиваваме в съвършено поправена система. В тази изправена система царства висшата светлина, светлината на Безкрайността. Как ти можеш да пробудиш тази светлина на Безкрайността, за да ти въздейства тя на теб? – Ти се стараеш да се обединиш с поправената система.

Какво представлява тя? В какъв вид тя се представя пред теб? – В групата. Според това как се обединяваш с групата, във връзката между вас, съгласно твоите усилия се пробужда светлината, Тора, силата за отдаване. Тази сила ти въздейства и те превръща също в отдаваща част на поправената система – така че Тора, това е поправящата светлина започваща да те напълва.

Въпрос: Тогава каква е връзката с текста и това, което ние четем?

Отговор: В текста ти четеш за поправени състояния във връзката между теб и другарите. Сега ние четохме откъс от Зоар. Къде трябва да разкрия всичко, което прочетох? – В моята връзка с другарите, в моя устрем да се обединя с тях. Тогава аз разкривам всички свойства, сфирот, парцуфим, светове – във връзката между нас.

Между мен и теб сега се намират 125 стъпала. Ако аз бих произвел в себе си такава вътрешна промяна, че да се обединя с цялото си сърце и душа, с разума си и с желанията си, то бих постигнал своята лична поправка (Гмар Тикун). А приближавайки се по пътя към теб, отдавайки, приемайки твоето желание като свое, аз бих изминал всичките тези 125 стъпала. Аз щях да разкрия между нас светове, подеми и падения – в отношенията между мен и ближния.

Когато се съединя с ближния, поне с един от моите другари – аз съм свършил своята работа. И не трябва да се обединявам с милионите, нито с милиардите, нито с Твореца – тъй като това е едно и също. Ако аз анулирам своето желание да се насладя и мога да приема желанието на ближния като свое – работата е свършена!

Затова ние четем Книгата Зоар, в която са описани всевъзможни състояния, които аз разкривам като връзка или разрив между нас, между мен и ближния – там се намират всичките светове/скрития, ограничения.

От урока от Книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Оставам с впечатлението, че сега всички мои другари изпаднаха в „зимен сън”. Какво мога да им кажа, за да ги пробудя?

Отговор: Ако чувстват, че ти се нуждаеш от тях, то те ще се събудят. Всичко зависи от самия човек. Той трябва да вярва, че групата е готова, а проблемът е само в него. Когато отвори сърцето си ще види, че е свързан с всички сърца, които са горящи и бодри. Нищо не трябва да  казваш на тях – само на себе си.

От вечерната трапеза, 21.04.2011

[41219]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→