Въпрос: Как да ускорим преди конгреса в Москва, така че да не се задоволяваме с инерцията от предишните конгреси?

Отговор: Конгресът се прави в много важен регион. Много хора се отнасят с пренебрежение към Източна Европа, но точно тук методът за поправяне е получил нов тласък. Особени условия на време и място, което са се материализирали там, са дали подем на съвременната форма на метода, който ние се стремим да реализираме сега.

Поне половината от хората, които учат активно с нас, идват от там. И това не е случайно: и тайно, и явно кабалисти са действали в този регион в продължение на векове, давайки на нацията сериозно образование и приближавайки я до духовното.

Ето защо е жизненоважно да подготвим себе си за идващия конгрес. Там е скрита голяма сила, както и в целия руско-говорящ свят. Нека се надяваме, че ще бъдем способни да се обединим силно и да превърнем конгреса в мощно събитие.

Ще имаме три интензивни дни, седем лекции, различни събития, срещи на приятелите и т.н. Трябва да се опитаме да бъдем заедно с всички сили. Ако се свързвате с нас виртуално, опитайте се да се свързвате на живо възможно повече.

Конгресите много ускоряват нашия прогрес. Вчера, например, имахме чудесна вечер, посветена на празника Шавуот. Почувствахме, че не мина напразно, че хората се проникват от нашето послание. И няма значение, че сме инвестирали много усилия и средства: струваше си. Имаше чувство на обединение, на сплотеност, желание да се свържем, да се променим към духовното. Чухме откъси от работите на Баал а-Сулам и Рабаш и техни мелодии – всичко това оказва голямо влияние върху хората.

В нашия свят няма по-мощни средства от тези. Сега и говорим по отворено; използваме по-прост език. Нови думи се появяват, а по-рано условията все още не са били добри за това. Те се появяват в отговор на вътрешната нужда на хората.

Всичко това радва сърцето. Надявам се, че това ще донесе големи, истински промени в нашия свят и ще видим тази криза като трамплин към бъдещето на човечеството. Днес ние стоим на прага на новата парадигма на целия ни живот. Баал а-Сулам пише, че това вече е очевидно и се потвърждава от изследванията.

Така че нека се постараем.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие заминавате за Русия. Какво е вашето отношение към тази страна? Като към Америка, Европа или към Азия?

Отговор: Без съмнение Русия има особен дух – като на Византия. По никакъв начин тя не е Европейска цивилизация. Това е видно и по отношението на Европа към Русия като към нещо различно по същността си. Въпреки че Русия изглежда като християнски народ, тя е православна, тоест има елемент на съперничество с Европа в това кой притежава християнската истина. Освен това, тя има и голямо азиатско влияние.

Русия обича европейската култура. Обича Франция като любовница, но френските принципи на либерализъм и свобода са чужди за Русия. Това са принципите на Европа – принципи на нова, технократска цивилизация. Но за Русия лозунгите „Свобода, равенство и братство” са празни опити да се създаде гола модернизация. Вярно, тя прилича на тях, като умни машини поставени до роби…

Но може би именно защото Русия – мястото, където заповедите на Френската революция не са били разбрани, въпреки цяла Европа, е мястото, където въпросът за смисъла на живота го има във всеки човек: За какво живеем!? Ето защо отивам там с надеждата, че ще бъда разбран!

[45159]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока понякога мисля как да привлека светлината, а понякога се опитвам да разбера вътрешното значение с цялото си същество. Трябва ли да се опитвам да регулирам тези състояния или трябва да ги приемам, както идват?

Отговор: Трябва да изучаваме висшата система така, както е обяснено във „Въведение в науката кабала” (Птиха) и „Учението за десетте Сфирот”. Без това няма да усвоим езика на кабала и няма да има в какво да облечем усещанията си, да ги изразим или да им дадем имена.

Затова трябва да знаем дефинициите. Във всяка наука, която започваме да изучаваме, първо научаваме дефинициите и термините, за да разберем езика. След това можем да свързваме термините и да разбираме по-сложни понятия. Но засега уча само термините, а не качествата, които ще усещам. Засега играя с тях като дете с играчките си.

Затова трябва да учим и това е учене с разума. Въпреки това не бива да се потапяте в него много надълбоко. Тази система постепенно трябва да стане по-ясна без да се опитвате да прибавяте вашите усещания или духовността към нея. Иначе това може да навреди на вътрешната работа.

Но след като сте изучили системата, трябва да видите как тя се отнася към вас. Затова когато четем „Учението за десетте Сфирот”, понякога си мислите за вътрешните си състояния без никаква връзка с текста. Но в някои състояния разбирате, че всичко се случва вътре във вас и се опитвате да откриете тези състояния.

Понякога дори усещате, че с всяка прочетена дума нещо се случва във вас; вече имате вътрешни реакции и усещания. Нещо повече, започвате да реагирате в усещанията си само като разпознаете познати думи.

Това означава, че светлината се разпространява вътре във вас и идва по-близо и по-близо до нивото Малхут, организирайки вътрешното АВАЯ и издигайки ги до първото духовно ниво, на което разкритието се случва. Затова започвате да усещате и реагирате на различни качества.

Разбира се, по време на ученето трябва не само да гледате дълбоко в себе си във вътрешно търсене, но и да видите как сте свързани с групата и как искате да разкриете качеството отдаване между вас.

Ето как трябва да определите себе си: аз, групата и Твореца, който се разкрива във връзката между вас. Това е, за което чета в момента. Сега само трябва да започнете да учите и да се опитате да разкриете общата мрежа, в която ще разкриете състоянието, за което четете.

От урок по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Ако всички души се намират в този свят, защо възприемаме света такъв огромен?

Отговор: Такъв ми се представя светът в моите егоистични желания.

В света на Безкрайността реалността се усеща единна, а в нашия свят ние възприемаме себе си и тази действителност, която се намира извън нас. Така на нас ни въздейства силата на егото – силата на разбиване.

В тази степен, в която аз отменям силата на разбиване, започвам да виждам, че светът изцяло се намира вътре в мен. А това, което на мен днес ми се струва намиращо се отвън – това е илюзия, картина, която ми рисува моето его.

Затова въпросът за външния свят няма смисъл – това е отпечатък на моето вътрешно разбиване.

За да се поправя, аз трябва да премина 125 духовни стъпала, обединявайки се с другите хора. Тогава според степента на своето съединение с тях, аз започвам да ги чувствам вътре в себе си. Това и ще бъде истинското усещане, защото освен мен, нищо не съществува.

Може да се каже, че всичко, усещано от мен отвън: неживата, растителната, животинската природа, другите хора, нашата Вселена – всичко това са мои неотделими части – тялото на моята душа.

Но защо аз ги възприемам именно по такъв начин? Заради своето его. Според степента на това, как отменям своето егоистично отношение към „външните“ обекти и ги приемам в своето сърце – изведнъж започвам да чувствам, че това съм аз, че така, отвън съм усещал част от себе си.

Моите желания на неживо, растително, животинско и човешко ниво са се представили пред мен във вид на нежива, растителна, животинска природа и хората, живеещи в този свят.

Но всъщност няма нищо освен моите желания, които сега рисуват в моя мозък света именно такъв. Това и обяснява разделът от науката кабала, наречен „Възприемане на действителността“.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45139]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Глобалната криза вече заяви себе си на всеслушание. Кога хората ще започнат да се интересуват от случващото се? Кога ще тресне гръм?

Отговор: Това зависи от нас. Длъжни сме с всички сили да разпространяваме метода за поправяне. Посланието ни е просто и можем да го предложим на правителствата на страните, които са вече в беда.

Ключовият проблем е – какво ще стане с нарастналия до небето егоизъм. Човек има нормалното, земно желание да обезпечи себе си с всичко необходимо за съществуването си. Нужна му е храна, семейство и други неща, без които не може. А освен това, в него се надига огромно егоистично желание, насочено към излишество. То е присъщо на всеки от нас – до такава степен, че дори не знаем как да определим степента на необходимото.

Ще се удовлетвори ли човек, ако бъде обезпечен с това, което се нарича хляб насъщен? Не. Какво да правим с неговия егоизъм? С какво да напълним черната дупка?

Отговорът е такъв: егоизмът е нараснал, за да го превърнем в духовно желание, в духовен съсъд и да го напълним с постижение, с отдаване, с любов, а в крайна сметка – с висша светлина. Но как да го направим? Как да направим преход от потребителското общество, което е ненаситно в гонитбата си за материално богатство, към минималистично общество с насъщна необходимост?

Защото в противен случай светът не ще може да съществува, всички ресурси в него са на свършване. На потребителското общество не ще му се отдава повече да удовлетворява егоизма си. Хората в света няма да могат да ходят по универсалните магазини, товарейки количките до краен предел. Пиршеството свърши, от сега нататък всеки ще получава само необходимото.

Как да напълним хората? Трябва да поставим милиони хора на учебната скамейка. Срещу обучение ще получават необходимите вещи. А иначе не ще им се полагат. Наистина, откъде накъде? Бедата си е беда, тя е обща. Правителството им обезпечава минимума за живот, всеки продължава да живее където е живял, стабилното състояние се съхранява – и всички при това започват да се учат.

Какво всъщност ще учат? Законите на живот в интегралната система. Всъщност това са законите в групата, но кабала на уроците не се споменава. Предмет на изучаване ще бъдат системите и механизмите, отнасящи се до единното общество. Като получават всичко необходимо, хората макар и на занятия ще слушат и изучават фактите, свидетелстващи за това, че нямаме никаква друга възможност да оцелеем освен чрез обединение.

На чиновете седят „диваци“, желаещи само да препечелят, да извлекат печалба. Но постепенно те започват да разбират, че няма друг изход, че е настъпила нова система, че светът вече ще се развива по друга система. С потребителството е свършено, това общество е изживяло себе си, макар и да е просъществувало за кратко – максимум 100 години: от краят на 19 век до 70-90 години на 20 век. През това време е имало и кризи, включително и Великата депресия през 30-те години.

И така, хората се захващат с обучение, а правителството им обезпечава необходимото, което струва много по-малко, отколкото да разкрива работни места. А да се създават места е безполезно, защото няма да има кой да купи продукцията, която те произвеждат. И така суровините и енергията са на превършване.

Така че най-компактното и икономично решение е да се изпратят хората да се учат. От къщи по интернет, в кинотеатрите – няма значение къде. Главното е, че всеки е устроен в учебни рамки. А ученето ще вразумява човек и той ще разбере, че е попаднал в нов свят, където предишните закони не действат. За това пише и Баал а-Сулам: ние трябва да седнем на учебния чин и отново да се учим на това, как да живеем по-нататък.

Постепенно, благодарение на ученето, хората ще придобият ново желание и ще започнат да възприемат измененията в него, докато не разберат, че напълването може да се случи и от друга, по-висока степен. Процесът ще бъде постепенен, тъй като става дума за гигантска маса, която започва да съзрява. Това ще ни доведе до реални промени.

Други варианти днес няма. Затова и никой нищо не намира. Но си представи каква светлина могат да привлекат тези стотици милиони, просто като се вслушат в това, което те изучават. Това е и решението, което Баал а-Сулам посочва и което се налага само по логиката на нещата, доколкото няма други средства – единствено да доведем хората поне малко по-близо до светлината.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[45278]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Ние нямаме и най-малка представа за бъдещото устройство на света, защото навлязохме в такава система от сили, която никога по-рано не се е проявявала в нашия свят.

Природата, Творецът започнаха отчетливо да се обрисуват, все повече и по-явно да се приближават към нас. И по тази причина трябва да започнат да разкриват висшия свят, т.е. че висшата система на управление е система на управление от Висшата сила, от светлината.

Когато тази сила се приближава към нас, когато свети върху нас, върху обществото, върху нашия свят все по-явно, по-интензивно – ние усещаме своята противоположност на тази външна сила. Ние усещаме не самата нея, а собствената си неспособност да се устроим по някакъв, какъвто и да е начин.

Светът става непредсказуем, човечеството се занимава с гадания и дори вярва в чудеса. И то в нашия век на просвещение!? След двайстото столетие ние изведнъж започваме да вярваме в това. Всяка година, а понякога по няколко пъти в годината в нас възникват всевъзможни дати за края на света и прочее апокалипстични събития.

Освен това ние се оказваме в здравите «обятия» на природата, която сама неочаквано генерира кризи посредством цунами, урагани, изригване на вулкани, пожари, наводнения и т.н. Постепенно всичко излиза от равновесие, от това крехко равновесие, в което сме се намирали – защото преминаваме през преломна точка.

През тази преломна точка ние с вас сме преминали веднъж в малкия социален мащаб на древния Вавилон. Там е било съсредоточено цялото човечество и още тогава то е открило, че представлява малко затворено общество.

И ето днес, макар да сме вече цели седем милиарда, ние сме затворено общество. Изведнъж сме се «свързали» всички заедно, открили сме, че зависим един от друг.

А от друга страна, ние като съпрузи пред развод, се ненавиждаме един с друг, макар все още да живеем в една квартира. Трябва да се разделим, не можем да се намираме заедно, а общите връзки ни удържат заедно. Ето, в такава «обща квартира» ние се намираме на нашата Земя.

Някога тя се е проявявала на малка територия – в Месопотамия преди 3700 години. И тогава за първи път хората са започнали да търсят: «Какво да се прави? От една страна, се намират всички на едно място, в пълна, тотална взаимовръзка, а от друга страна, се ненавиждат един с друг и им се иска да избягат по-далече един от друг…» Две противоположни сили, две изключително тежки тенденции са раздирали обществото.

И тогава фактически са били предложени два метода.

Единият метод – поправяне на нашата природа. Хайде да започнем да поправяме егоизма си – това, което ни разделя, отделя, отблъсква един от друг. Тогава ще се окажем печеливши, ще станем единно цяло в нашата взаимопомощ. Ще имаме огромна сила и ще издигнем действително «кула до небето» – кулата на нашата обща любов, сътрудничество и единство, на положителната сила.

По този начин ще станем равни на Природата – тъй като в Природата всичко е взаимосвързано. Всички нейни нива – неживото, растително и животинско ниво – винаги действат в хармония и само човек, със своя егоизъм, се чувства над природата, предполагайки, че може да прави всичко, което му дойде на ум. Но ако той започне да разбира законите на природата и търси съответствие, хармонична връзка с нея, то той ще усети цялата нейна пластичност и дълбина, ще започне да разбира и осъзнава нейния замисъл, нейният вътрешен смисъл.

За това са говорили адептите на поправянето на човека. Но за съжаление, човечеството (около 3 милиона човека, живеещи между Тигър и Ефрат) са избрали другия път. То е решило, че е по-добре да се «разведат», подобно на съпрузи след неудачен брак, да разделят общата квартира и да прекъснат връзката. И хората се разпръснали по цялата земя.

Много древни източници разказват за това. От това време е останала книгата по кабала, която се нарича «Книга на създаването». Имаме я в безплатния ни архив, включително и на руски език.

След това се е появила книгата с название «Големият коментар», която също описва събитията, случили се в Древен Вавилон и това, как хората не са могли да решат проблема по обединението. Тъй като за това е трябвало да работят над егоизма си, издигайки се над него посредством особен метод, а за това са били нужни вътрешни морални усилия, а колко по-просто е било физически да се разделят един от друг и да правят това, което е било угодно, всеки в собствения си ъгъл.

Йосиф Флавий описва къде са се разпръснали тези хора, по какви места. От тях впоследствие са произлезли всички вярвания и религии, всичко, което се основава на егоизма и което поддържа егоизма.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45322]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

АВАЯ (йуд-кей-вав-кей) е единственият модел, който Творецът е отпечатал вътре в желанието, създадено от Него „от нищото”. Цялото мироздание е включено вътре в четирите стадия, които все повече се разпространяват и се разкриват в световете.

Но ние никога не излизаме от Малхут на света на Безкрайността, която започва да се развива вътре в себе си – и това се нарича свят Адам Кадмон, Ацилут, разбиване, светове Брия, Ецира, Асия, този свят, ние в този свят… Всичко това се намира вътре в същата Малхут на света на Безкрайността.

Всички тези светове възникват по отношение на онези, които постигат свойствата на Малхут и на мястото, където се намират. Така им се разкрива Малхут. И затова казваме, че се намираме в „този свят”. Но какво е „този свят”? Цялата тази Малхут на света на Безкрайността, но толкова тъмна, така силно съкращаваща се, че я усещаме като „този свят”, вместо като свят на безкрайната светлина.

Когато започнем да работим и да привличаме там светлината, да привеждаме себе си в съответствие с нея, тогава започваме да усещаме вместо „този свят”, световете Асия, Ецира, Брия и т.н. – все повече и повече, докато не разкрием цялата Малхут на Безкрайността, в цялата й пълнота.

Тази Малхут се е намирала в изходно състояние („1”) след създаването си, сега ние се намираме в нея, в процес на поправяне – състояние („2”), а като резултат ще стигнем до окончателно поправеното състояние („3”), но всичкото това е едно и също творение, една Малхут на света на Безкрайността.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[45310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разпространението на науката кабала се води на две плоскости: частна и обща. Частната сфера – това са хората с точка в сърцето, които се стремят да реализират живота си.

Те чувстват, че неговият смисъл може да бъде единствено в издигането над нашата реалност и в разкриването на висшето измерение, където ние се намираме извън материалното тяло. Там тече друг живот – вечен и съвършен поток от желания, сила, усещания, в безкрайна хармония с Висшата сила.

Когато хората получават такова желание, няма смисъл да питат, откъде се е взело то. После те ще узнаят, как се е случило това. Така или иначе точката в сърцето ги тегли напред, приканва ги да разкрият живота във висшето, духовно измерение. В крайна сметка, както става ясно после, всеки наш живот протича там, а тук човек буквално лежи в безсъзнание, след нещастен случай, в отказ, в сън, в безпаметност. И това е днешната ни реалност, в сравнение с реалността в духовното.

Който получава потребност, импулс, стремеж към духовното, той го реализира. Пристъпва към първоизточника, влиза в група, започва да учи, на него му обясняват, как да осъществи това желание. Такъв е частният път.

А освен това, издигайки се по този път, ние узнаваме, че сме длъжни да се погрижим за множеството. У него няма духовно желание, него не го безпокои по-високото измерение – то иска да напълни себе си там, където се намира сега.

И на това отгоре, те мислят и за ”задгробния” живот: какво има след смъртта, и възможно ли е предварително да отделя усилия за устройството на ”онзи свят” – защо пък не. Така, както египетските фараони са пълнели със съкровища своите гробници, за да обезпечат живота си след смъртта.

Такъв е пътят на множеството – то иска напълване и тук, и там. У него няма потребност за нещо повече. Тяхното желание все едно остава на нивото на нашия свят – да заграби максимума на възможното. И все пак, в процеса на общото поправяне, настъпва период, когато е необходимо всички да излязат от безсъзнателното състояние и да се издигнат към пълното съзнание – както се нарича, към съвършеното избавление.

Кой може да помогне на множеството? Тази задача е възложена на хората, които вече са се пробудили. Те са длъжни да разберат, че са получили пробуждане не за тях самите. Защото по принцип, те изучават действията по отдаване. Как да ги реализират? Затова е нужно да помагат на всички тези, които още не са получили пробуждане. Те са тук имено за това, за да им отдаваме.

Разпространението на науката кабала, помощта за цялото човечество в подема над безпаметността към осъзнаването на истинския живот – това по същество е отдаването от наша страна. Това чака от нас Висшата сила.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42093]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как ще се случат промените в просветната система? С подаване от страна на властта или под напора отдолу?

Отговор: Лидерите се страхуват единствено за поста си и за нищо друго. Ако масите излязат на улицата и започнат да разклащат поста им – не само да подпалват коли, а да преминат към по-сериозни действия, тогава лидерите ще послушат съветите.

В крайна сметка ще им се наложи да стигнат до там. Въпросът е в това, ще успеем ли ние да им обясним за необходимите мерки. Тук трябва много да се постараем.

Така или иначе ние трябва да се доберем до лидерите, но от две страни: отдолу, чрез масите, които излизат на улицата, и направо отгоре. Защото ние говорим за глобални изменения на света, за изменения в образованието, за построяване на световна система на възпитание, по която всички ще се обучават, получавайки за това определено заплащане – жизнени средства.

Това учене ще бъде вместо работа, но в действителност то и ще стане работа, в духовен смисъл. Всеки човек според силите и възможностите си ще привлича светлината, която е и възнаграждението. Защото в света се крие цялото изобилие, каквото може само да има.

Колко души са необходими за обезпечаване на насъщните потребности за всички жители на Земята? Облекло, храна, строителство, услуги – всичко, което е необходимо в рамките на нормалното съществуване. Да допуснем, че половината жители ще работят, половината ще учат. И толкова.

Но това може да се постигне само чрез лидерите, а по-точно чрез общественото мнение, чрез мислещите хора: учени, политолози, социолози, всички тези, които са се издигнали над масите, но не твърде високо. Защото там, на самия връх, стоят ”разрушителите”, а ние говорим предимно за университетските кръгове.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44068]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Джордж Сорос (мислител, финансист, инвеститор, благотворител): Ние живеем в условия на глобална икономика. Глобалната икономика се характеризира със свободно движение на стоки, услуги, идеи и капитал. Колебанията в обменните курсове, процентните залози, курса на акциите в различните страни са тясно взаимнозависими.

Недостатъците на глобалната капиталистическа система са: неравномерно разпределение на доходите, нестабилност на финансовата система, нарастващата заплаха от глобален монопол, двойствената роля на държавата, проблема на ценностната и социалната солидарност.

Най-проблемната област е ценностната и социалната солидарност. Във всяко общество трябва да има някакви общи ценности, циментиращи егото. Пазарните ценности не могат да изпълнят тази функция, тъй като отразяват само сумата, която един участник на пазара е готов да заплати на другия, в процеса на свободния обмен. В условията на пазара, всичко се превръща в стока.

Освен пазарите, на обществото е необходима обществена цел: политическа свобода и социална справедливост. В някои страни съществуват такива институти, но не и в глобалното общество. Развитието на глобалното общество изостава от развитието на глобалната икономика. Ако не се преодолее това несъответствие, глобалната капиталистическа система няма да оцелее.

Глобалното ни общество е съставено от множество различни обичаи, традиции и религии. Какво може да стане за него обединяващо общите ценности? В качество на универсален принцип аз бих предложих идеята за открито общество. За да оцелее, глобалната капиталистическа система се нуждае от общество, което би се стремило постоянно да поправя недостатъците си, а имено в глобално открито общество.

Най-сериозните недостатъци лежат във външноикономическите области. Държавата повече не е в състояние да играе роля, която е играла по-рано. Много от нейните предишни функции увиснаха във въздуха. У нас няма задоволителни международни институции за защита на индивидуалната свобода, правата на човека, обкръжаващата среда, социалната справедливост, опазването на мира. Защото съществуващите международни организации представляват по себе си съюз от държави, а държавите поставят своите собствени интереси над общите.

[45333]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→