„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 16: Какво е това време?

Времето – това е определен сбор от етапи, произтичащи един от друг и следващи един след друг по веригата на причините и следствията, като например дни, месеци и години.

Няма време – има само усещане за изменение, което поражда в нас чувството за протичане на времето. В духовното това е очевидно, а в материалния свят е замаскирано, защото в него се смесват много явления, следствия, изменения, които като че ли нямат пряка връзка с духовното, т.е. не зависят от нашите усилия и напредък.

И затова в материалния свят времето не е живо и тече «механично», независимо от вътрешните изменения в човека.

А в духовния свят времето е вътрешно усещане за иамененията, ставащи в човека. И затова материалното и духовното време са две абсолютно различни понятия. Духовното време може да тече бързо или бавно, да се свива и разтегля, в зависимост от количеството изменения, ставащи в човека.

В материалния свят времето зависи от точката, в която се намираме. Ако се преместим в някое друго пространство, там времето ще бъде друго.

От урока по „Учение за десетте Сфирот“, 20.06.2011

[46409]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Когато се удостоили с пълното сливане с Твореца, техният съсъд за получаване бил напълно опустошен. Те нямали никаква собственост и били слети с Твореца чрез подобие на свойствата. А това означава, че нямали никакво желание да придобият нещо за самите себе си, освен в степента, в която да доставят удоволствие на Твореца.” 

Какво е условието за получаване на Тора, на кабалистичната методика? Условието е следното: не желая нищо за себе си, искам само да съществувам, а над това – да постигна единство, отдаване на ближния. Ако в човека вече живее такъв стремеж, значи той се приближава към получаването на Тора.

При това, всеки се чувства като стоящ пред планината Синай, за да получи методиката за поправяне. Получавайки я, той ще разбере какво да прави със самия себе си, как да се поправи, как да се обедини и как да действа. Ще види в себе си египтяните и народа на Исраел, жените и децата, птиците и животните. Всички тези свойства се намират в човека и той желае да ги поправи на отдаване.

Отдаване на кого? Човекът иска да ги спои в едно, за да извърши отдаване на Твореца – с други думи, да направи от тях особен съсъд, в който ще се разкрие висшата светлина.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

По какво се различават възприятията на новороденото, детето, подрастващия, или на възрастния човек? Защото всички те се намират в един и същи свят – както ние с вас, и го виждат пред себе си. Но доколко всеки от тях разкрива този свят, зависи от неговото развитие, и в същата степен, той самостоятелно участва в неговия живот. И светът се отнася към него, в съответствие с развитието му.

Да речем, от една до десет години, детето се смята още за малко и внася своя принос според силите си, съгласно своето усещане и разбиране. А цялата разлика между детското възприятие и това на възрастния, се „покрива” от обкръжението – при това, в двата смисъла на тази дума: и скривайки от детето онова, което то не може засега правилно да разбере, и компенсирайки това, което то не е способно само да направи. Излиза, че детето получава от света всичко, което засега не може да спечели само.

И точно същото се случва с нас в духовната работа. Ние стоим срещу Твореца, висшата светлина, намираща се в абсолютен покой, освен която няма нищо друго. Но засега съществува скриване, пречещо на светлината, която не сме способни да разкрием, и допълващо недостатъците от нашата работа.

И кога вече може да се смята, че човек се намира в състоянието „ло лишма” (заради себе си), от което стига до „лишма”, до отдаването? Само тогава, когато чувства, че безусловно се намира срещу Твореца, но между тях стои някаква картина на реалността. Тя се рисува от неговите свойства, усещания – това е въображаем свят, струващ му се реален: другарите, групата, всичко наоколо – онова, което засега отделя човека от простата висша светлина, е свойството отдаване и абсолютната любов.

Защото засега, той не притежава такива свойства, а прави разчети и се държи в съответствие със своето развитие. Но вече има усещане и правилно разбиране, че стои срещу Твореца, че е отделен от Него с картината на този свят, чрез която той работи с Твореца. Тази картина на реалността, всъщност се състои от всички негови непоправени свойства, които буквално като „коси” го скриват и защитават (компенсират).

Защото, ако всичко беше разкрито пред него, разбира се не би могъл да встъпи в правилни отношения с Твореца.

Така трябва да разглеждаме състоянието си. Само от такова състояние „ло лишма”, когато сме убедени, че съществува „лишма” (отдаване), но не се намираме в нея, тогава постепенно ще можем да преминем към лишма, ако постоянно и настойчиво се опитваме да разкрием Твореца и всички събития разглеждаме като възможност, дадена ни свише, за да поправим състоянието си „ло лишма” и да постигнем ”лишма”.

От урок по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45795]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Външното общество постоянно ме заплашва с унижение, с причиняване на вреда на моето Аз. Непрекъснато чувствайки поставения на гърлото ми нож, не мога да се спра в своя материален бяг. Защо в групата не се случва същото?

Отговор: Действително, има ситуации, когато човек иска да го бодне някакъв външен дразнител, защото не е в състояние сам да се събуди. Но това е неправилен подход. Само ако човек е неспособен сам да организира това „дразнене” чрез групата и книгите, наистина ще почувства ножа в гърлото си. Но ако е способен на това, ще му дадат време – още малко, и още. Разбира се, и групата е задължена да поеме пробуждаща роля и да се погрижи за човека.

Като цяло се развиваме по два начина: или чрез страдания, или чрез силата на Твореца. Това зависи от взаимовръзката между мен и групата: колко влагам в нея и колко получавам от нея в отговор.

Необходимо е от другарите да получа поръчителство и увереност. Всъщност, в групата трябва да се чувствам като бебе в ръцете на майката. Нима има в света по-надеждно място? Детето се успокоява в майчините ръце, но не иска в люлката, не иска нищо – само да остане там, където по принцип няма беди.

Такава взаимна преданост е естествена, както за детето, така и за майката. Задължава ги природата, а ние трябва да стигнем до това над своята природа. Представи си групата, като бебе в твоите ръце и ти като бебе в ръцете на групата.

От урок по статията „Свобода на волята”, 24.06.2011

[46347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че човек трябва да вярва. Какъв смисъл влага той в думата „вяра”?

Отговор: Думите, които срещаме в кабалистичните текстове, автоматично възприемаме в техния общоприет, обичаен за нас смисъл. От една страна, това много ни обърква. А от друга – трябва да разберем, че всичко това не е случайно – просто сега е необходимо да си изясним духовното значение на тези думи.

А всяко противоречие и объркване между, да речем, тълкуването на думата „вяра” в нейния обичаен за нас смисъл, приет в този свят, и нейния духовен смисъл възниква, защото в нас все още липсва вътрешното усещане. Тъй като в мига, в който в мен се появи духовно усещане, то тази дума вече не ме обърква.

Например, мога хиляди пъти да чувам думата „солен”, но докато сам не опитам, няма да мога да разбера какво означава. Моето знание идва от усещането. Защото желанието за наслаждение трябва да почувства вкуса на напълването, а дотогава, в него винаги ще възниква объркване.

Въпрос: Защо има хора, които са готови веднага да повярват на онова, което им се говори?

Отговор: Такова е развитието на човека на неживото, растително или животинско ниво. Когато постигне човешкото ниво, тогава вече трябва да се развива самостоятелно.

Всяко негово предишно състояние се отменя. Ако по-рано е вярвал на всякакви измислици, вярвания, религии, то сега сякаш е празен. И когато си намери учител, тогава не вярва дори и на него. На групата, на книгите – също не вярва. Те му казват, че са ги написали мъдреци – но какво от това?

Човек престава да вярва сляпо, както е било по-рано. И как иначе да е? Той трябва да напредва с вярата на мъдреците – над знанието. Това означава, че човек нищо не приема на вяра просто така, а е задължен да провери написаното от кабалистите.

Но за тази цел, е необходимо да изпълни няколко условия: да открие книгите, да се включи в група, да провери нейните принципи, да си изясни доколко са реални, доколко се основават на силите, законите и свойствата на Природата. Цялата тази проверка, човек извършва за да намери втората природа, която досега е била скрита от него.

Въпрос: Но в този случай той напредва чрез знание. А къде е тук „над знанието”?

Отговор: Вярно е. А над знанието – това е, когато човек приема всички тези условия и ги реализира върху себе си. С други думи, всички свои съмнения, обърквания, пречки, той възприема като средство, като основа за духовното си развитие.

Всяка духовна работа на човека се извършва по-високо от знанието, но всеки път, всички тези условия, той изяснява вътре в знанието. А иначе, кое ще се нарече напредване?

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Жените имат много различни желания. Как да разкрия и да отделя желанието към духовното така, че то да стои над всички останали желания?

Отговор: По принцип, това е общ въпрос – не само женски, но и мъжки. Във всички нас има огромно количество желания. Как да отделиш желанието към духовното, за да бъде то преобладаващо?

Това е възможно само в този случай, когато се намирам в подходяща среда, която ме въодушевява и изгражда в мен правилна ценностна система. Аз се въодушевявам от другите, завиждам им. Завистта е хубаво качество, защото няма лоши качества – важно е правилно да ги използваш.

Ако използвам правилно завистта, ако се стремя да възприема това, което мисли общата женска група, да се присъединя към тях, да приема от тях стремежа, ценността на духовното над всичко останало, то в крайна сметка получавам усилване на желанието си.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45634]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Какво означава да бъда прозрачен за светлината и да й позволя да мине през мен?

Отговор: Това означава да си подобен на светлината – тогава тя ще мине през теб без всякакви пречки. Така е, защото ти се явяваш неин проводник. Не просто ставаш прозрачен, за да мине през теб без пречки – ти участваш в нейното преминаване през теб.

Ние оставаме в егоизма си, който е просветлял дотолкова, че пропуска през себе си цялата светлина. Тази светлина преминава и излиза от теб още по-силна, предавайки се по-нататък на останалите.

Допускаме, че на входа, силата на светлината е била „Р1”, а силата на твоя егоизъм – „Е”. Тогава „Р1”, умножено по „Е” – това е и силата на светлината „Р2”, която излиза от теб.

Ти се явяваш усилвател на светлината по нейния път.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45591]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, цялата ни работа се състои в използването на връзките между човека и ближния му. От друга страна – поправянето идва от книгата „Зоар”. Как да съвместим двете неща?

Отговор: Поправянето става от светлината, скрита в текстовете на кабалистите – ако искаме да стигнем до усещането, до разбирането на онази реалност, за която разказват кабалистите, за да може всичко онова, описано в тези текстове да се въплъти в нас. Ние искаме да бъдем в същата система на отношения помежду ни.

Става дума за връзката между всички души – до такава степен, че да постигнем единството, единната система – Махлут на Безкрайността. Ако се стремим да постигнем такова единство във „възлюби ближния като самия себе си”, ако аз искам това, то книгата говори за мен. И тогава получавам от нея силата на поправянето и постепенно напредвам чрез четенето.

Всъщност, в самата книга няма нищо. Но четейки я, стремейки се да бъда в тази единна система, предизвиквам върху себе си въздействието на силата на полето, което наистина се намира в Малхут на Безкрайността – и така я постигам.

От урока по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Мнение. Ник Бостром (PhD, Oxford University): Благодарение на ускорения технологичен прогрес, човечеството бързо се приближава до критичната точка в своето развитие.

Сега извършваме действия, които никога преди не са били извършвани на Земята. Ако природните фактори не са могли да унищожат човешкия вид в течение на стотици хиляди години, то тези фактори ще ни сразят в близките сто години.

Парадоксът се състои в това, че без технологииите, нашите шансове да избегнем глобалните рискове ще бъдат нулеви, а с технологиите имаме малък шанс да избегнем измирането, въпреки че най-големите рискове се създават именно от самите технологии.

Основният фактор, който води до нарастване на рисковете е несъответствието на развитието на човечеството в морално-етичен план и ръста на могъществото на неговите технологии.

За да се намалят рисковете от техногенна катастрофа е необходимо:

– Да се повдигне въпроса за проблемите на рисковете като опасност за нашето съществуване.

– Да се създаде структура за съвместни международни действия.

– Да се запази готовността за превантивно действие като последно средство.

– Да се регулира скоростта на развитието на технологиите.

– Да се развиват програми, насочени към намаляване на конкретните опасности за нашето съществуване.

Реплика: Развиваните от нас технологии се явяват следствие  от нашето егоистично отношение към заобикалящото ни общество и природа. Именно нашето равновесието с природата, би ни довело до разумно използване на технологиите. Но за тази цел е необходимо предварително да изменим природата на човека. А това е възможно само с помощта на същата сила, която ни е създала такива: „Аз създадох злото начало и създадох методика за неговото поправяне”.

[44279]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам, ”Свобода на волята”: Казано е: ”изсечено е на скрижалите”. Чети не ”изсечено” (харут), а ”свобода” (херут) – свобода от ангела на смъртта.

Казано е ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Какво всъщност е „Тора”? Това е инструмент, в който е заключена светлината, възвръщаща ни към Източника.

По такъв начин, ние можем да привличаме висша светлина, и тя ни възвръща към Източника, за да обърнем злото начало в добро. С това, от желанието за получаване, което се нарича ”ангел на смъртта“, ние преминаваме към желание за отдаване, наречено ”ангел на живота”. Това е и да се освободиш от ”ангела на смъртта”.

Защото в своето желание за получаване ние можем да усещаме само този свят и нищо повече – това е животинското съществуване. Ние живеем, страдаме и накрая умираме. Ние дори не можем да си представим, колко ниско и оскъдно е това битие.

Докато ние не постигнем отдаване, целият ни живот тук е бягство от страданията, заради някакви мизерни удоволствия, които нямат място в духовното. Най-малката духовна степен е с милиард пъти по-голяма, по-пълна, целеустремена, отколкото всичките наслаждения на нашия свят във всички времена. Това е невъзможно да си го представиш.

За да задържиш толкова голямо духовно наслаждение трябва да приготвиш съд с намерение за отдаване. Каквото и да правим, само със свойството за отдаване ние ще можем да се издигнем над ”ангела на смъртта”.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→