Мисля, че дните на обединението по време на празника Песах (Пасха) преминаха за нас много добре. Всъщност, ние разкрихме много важен момент в човешкото духовно развитие, което бележи началото на неговото духовно раждане, началото на излизането от духовното изгнание – .във всеки от нас се разкри „мястото” на обединението на групата, на другарите.

Усещането за единното духовно място трябва да се разшири. Точно това е новата реалност. Ако човек не изостави грижите за това „място”, бързо напредва към неговата реализация. Накрая, то ще стане мястото за разкриване на Твореца и ще се развие допълнително, до момента на пълно сливане на творенията с Твореца, света на Безкрайността.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 24.04.2011

[41531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Написано е, че всички прекосяват Червено море: мъже, жени, възрастни, деца, добитък и т.н. Ние също трябва да съберем цялата своя сила – всеки поотделно и всички заедно. Ако положим това усилие, непременно ще влезем в духовното измерение.

Никога не се е случвало и няма да се случи, човек да бъде готов за излизането. В действителност излизането от Египет е удар свише, който ни извежда от едно място и ни завежда на друго. Човекът не може предварително да определи това състояние и няма никаква възможност да го постигне самостоятелно. Това не може да бъде измерено или предвидено.

Просто трябва да сплотим силите си и да натискаме, и натискаме, докато това не се случи. При това, то ще се случи без предупреждение, стремително, „набързо”. Може да се случи утре, в други ден или след седмица – не е важно. Трябва само да очакваме спасението – и тогава ще го постигнем.

Нека се връщам отново и отново назад, в Египетския ад, без да чувствам напредване. Нека усилията, които съм положил преди миг да ми се струват напразни и отново да изпитвам отчаяние и слабост. Нека всеки път да се налага отново да събера сили, за да се устремя към обединението. Въпреки всичко, трябва да се старя още и още.

Баал а-Сулам пише, че истинското, закалено, непоколебимо желание се формира постепенно. Преодолявайки трудностите, ние най-накрая стигаме до такава сила, която изстрелва нашето желание като стрела – и то намира отговора. Това е единственият начин да излезем от егоизма.

И не си мислете, че сме работили напразно. Съвсем не. Просто нашите усилия се натрупват и накрая дават резултат. Необходимо е само да бъдем сигурни, че акумулираме всички свои усилия и накрая те се натрупват до определеното количество, отвеждайки ни по-близо до желания пробив.

Мисля, че той е много близо. Трябва само, всеки миг да го очакваме.

От беседа на трапезата, 22.04.2011

[41378]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Във висшата светлина е заложена специална програма, която въздейства на желанието да се насладиш, създадено просто като изходен материал, съвършено безжизнен пластилин или глина.

И самият процес на развитие по 4-те стадия е заложен вътре в светлината, и силата, обезпечаваща това развитие. Тази, именно светлина създава желание „от нищото“. Всичко е заключено вътре в светлината!

Светлината – това е силата за отдаване, която развива желанието за наслаждение, за сметка на това, което може да му даде все повече и повече – и по количество, и по качество.

Светлината, идвайки към желанието, през цялото време ражда в него нови потребности. Стадий „2“ (Бет) се отделя от стадий „1“ (Алеф) именно заради това, че усеща недостиг. След това, когато светлината я напълва, в нея изведнъж се разкрива пустота, и тя разбира, че в нея няма нищо от това напълване!

Тя мисли: „Как така, аз се напълних със светлината Хохма, но нима аз чувствам това напълване? Не, аз съм съвършено пуста!“ – Но нали ти си напълнена със светлината Хохма? – „Не, аз не чувствам това“.

Стадий Алеф сякаш говори: „Що за напълване е това? Това въобще не е напълване, а пустота! Аз искам друго – аз искам да се напълня със светлината Хасадим. Ти ми донесе такъв подарък, който Ти искаше – а аз искам нещо съвсем друго. Това не е това, което аз молех!“. (Много навярно са чували нещо такова от своята жена).

Тоест светлината, която напълва творението, всъщност го опустошава – за по-висшите степени. Светлината напълва желанието на ниво „1“, а желанието се чувства пусто от това. Такива трикове умее да прави само светлината.

Ето, да се научим на такъв похват при възпитанието на децата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 29.05.2011

[44256]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава „желанието“ (хисарон) от „стремежа“ (иштокекут)?

Отговор: Желанието (хисарон) означава, че аз просто искам някакво напълване. Например, аз искам да ям. А „стремежът“ (иштокекут) зависи от това, доколко на мен това действително ми е необходимо в дадения момент, колко аз сега страдам от отсъствието на неговото напълване.

Тоест „стремежът“ – това е допълнение към желанието, с което се измерва, доколко то е остро в дадения момент, в каква степен нашето его е готово да страда заради постигане на желаемото.

С други думи: колко ти си готов да заплатиш за това? – сега ние ще видим. Искаш ли да получиш това – моля! Колко даваш?

И по твоя отговор ще можем да измерим твоя стремеж. Ти казваш: „Сто“ – „Не, хайде хиляда“ – „Хиляда??“ Ето тук и се проверява, колко си готов да заплатиш – с това се измерва твоя стремеж към желаната цел.

А самото желание – е просто. Ако дават безплатно – тогава ще взема.

И разбира се, човек се оценява по своя стремеж. Желанието идва към нас от Твореца, а стремеж ние добавяме за сметка на обкръжението. Стремежът – това е плодът на нашата работа, резултатът от вложените усилия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 28.04.2011

[44199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.75: „Този, който иска да се отправи на път, трябва да стане още през нощта и внимателно да наблюдава, съгласно настъпващия час източната страна, и да се вгледа за вида на буквите, които подред се удрят в небосвода: когато едната се издига, другата се спуска. И това са те, искрящите букви, чрез които са били създадени небето и земята.”

Разбира се, всички тези явления стават вътре в нас, вътре във всеки човек и ние трябва да ги търсим и разпознаваме в себе си. Става дума за връзката между нас, за видовете и характера на тази връзка. Така разказват кабалистите за нея. Защото, няма нищо повече.

В резултат, разкриваме съвършената мрежа на връзката между нас, наричана Малхут на Безкрайността, а по пътя ще я видим частично във всевъзможни форми. Впоследствие, когато постигнем пълното поправяне, няма никакви други форми, всички се разтварят в бялата светлина – „Той и Неговото Име са едннни”.

Но засега, има всевъзможни форми – свойства, светове/скривания, скриващи от нас съвършенството, което отново разкриваме през цялата структура на тези светове. Отгоре надолу се е създало скриването, отдолу нагоре става разкриването – по същите стъпала, през същите светове.

Затова е необходимо да се стараем да си представяме целия този текст във връзката между нас: за какво ни говори, за какви форми на връзката.

От урок по  книга Зоар, 31.05.2011

[44443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Единството в корена и клоните

Благото е, когато устремените към Твореца се обединяват заедно – с това те предизвикват обединяването на техните корени горе. Бъдете винаги сплотени в единен съюз – тогава ще бъдат обединени и вашите корени. За това е казано: „Бъдете Мои избранници”, тоест във висшия свят, вие ще бъдете избранници, ако бъдете единни долу.

Книгата „Знамето на лагера на Ефраим”

Единството на другарите носи поправяне за целия свят

Известно е, че най-важно е истинското обединяване между другарите. То предизвиква цялото поправяне. Когато се събирате заедно в любов и братство, това отстранява наказанията и предизвиква поправяне – и в света се разкрива абсолютното милосърдие.

Книгата „Светило и слънце”

[38487]

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Разкриване на мяра, скриване на две”: Казано е: “Тайната на Твореца е за треперещите пред Него”. Това означава, че тайните на Тора се разкриват само на тези, които треперят пред Твореца, които пазят величието на Твореца от цялата си душа и с всички сили, които никога няма да допуснат злословия по отношение на Твореца.

Това правило се отнася най-сурово към скриването на кабала, тъй като много са паднали жертва на откровения от този род, и от тях са тръгнали всички любители на заклинания и амулети, а също привържениците на практическата кабала, коварно ловуващи за душите, и други мистификатори, използващи заместители на науката, изпаднали от ръцете на небрежни ученици.

Намерението заради отдаване – това е святост, а намерението за получаване във всякакви форми – това е оскверняване. Правило “тайната на Твореца е за треперещите пред Него” означава, че Творецът се разкрива само на тези, които действат в отдаване.

Амулетите, червените конци, святата вода, медитация и други подобни средства представляват голям проблем, и затова кабалистите щателно са скривали мъдростта на кабала. До този момент дори и в еврейския народ има хора, създали си име и много пари от продажбата на благословии и чудеса. Естествено, обикновеният човек се нуждае от това, вярва и получава от него сериозна психологическа поддръжка. Известно е, че благодарение на вътрешните убеждения може да се справи с много проблеми, включително и болести.

Става въпрос за нарушаване на много строга забрана, за препятствията на пътя на човека към науката кабала. Нали останал без поддръжка, той може да пристъпи към търсене на решения и да си зададе въпроса: “Как да подобря положението на нещата?”

И отговорът би бил: “Да помогнеш на себе си можеш, само ако се измениш. Нужно е да поправиш себе си, своето его. Творецът е добър и творящ добро, и затова на теб ти е зле, за да се обозначи мястото на поправяне”. Тогава хората биха се приближили към истината.

Но вместо това те живеят в лъжа, купувайки за себе си духовни “индулгенции” и “застрахователни полици” за определени суми и оставят проблема без решение.

Разпространявайки науката кабала, ние сме длъжни да се грижим за това, висшата светлина постепенно да въздейства на хората, докато те не започнат да разбират, че реално решение няма и бедите не спират, а затова е необходимо настоящо поправяне.

От урока по статия “ Разкритие на мяра – скриване на две”, 27.04.2011

[41616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→