Въпрос: Непонятно е защо творението прави съкращение и отблъсква наслаждението? Защо то не може да бъде близко до Твореца и да получава от Него?

Отговор: Аз отблъсквам не наслаждението, а неприятното усещане. В този момент аз вече не чувствам наслаждение. Ако ми даваш някакво угощение, а то предизвиква в мен срам, аз преставам да усещам наслаждение от такова угощение. Цялото това вечно напълване повече не предизвиква в мен радост!

След това ще ми се наложи да пробудя обратно в себе си вкус към това наслаждение. Тъй като, когато придобия свойството Бина и започна да действам заради отдаването, а след това започна да получавам заради отдаването, аз трябва отново да пробудя в себе си вкус към наслаждението.

Но това не са вече тези вкусове, които съм усещал по-рано, а наслаждение от съвършенно друг вид, което аз предавам на Твореца. Преди всичко, аз вземам и изпълнявам Неговото желание. Проверявам, благодарение на каква любов Той ми е дал тези късчета угощение и искам да напълня празното място в Него. Празно поради това, че не съм приел напълването от Него.

Аз мисля за Неговото наслаждение – за това какво удоволствие Той получава, когато ме напълва. И от това, какво аз чувствам, какво наслаждение Му давам, аз сега разбирам какво наслаждение трябва да взема от Него и под каква форма да го насладя.

Когато започна да се наслаждавам от отдаването, аз вече не усещам стария вкус на наслаждението от получаването, а също и намерението за отдаването отменя простия вкус в мен. Затова се нарича – придобиване на нови съсъди, желания.

И желанията за отдаване и за получаване в мен са абсолютно нови, което се нарича «613» пъти повече от преди. Това многократно умножаване се взема именно от срама, който ни позволява да увеличим и своите желания и наслажденията 613 пъти.

Това е срам от разликата между мен и Твореца, разлика в нашите положения. Това не е просто някакво усещане, а точно измерване на това, доколко Той е изцяло отдаващ, над мен, получаващия: именно на висотата на този срам.

И разлика се получава не от някакво веществено получаване – разликата е в нашите намерения. Затова, ако ние работим над този срам, за да го превърнем в почет и уважение, то достигаме това «613» кратно увеличаване.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 27.06.2011

[47115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (П. Циганков, PhD, проф. МГУ): Раскритите от нас закони на международната система не притежават такава степен на строгост, която би позволила да правим на тяхна основа безгрешна прогноза.

Сложните системи живеят своя живот и дори контролът над отделните и части не дава контрол над система като цяло. Всяко действие, предприето в рамките на такава система има непредсказуеми последствия, които не само че не могат да бъдат предсказани, но са и сложни за проследяване.

Ако вземат под внимание различните възгледи на седем милиарда човека, населяващи планетата, 200 правителства, които ги управляват, безчислените органи на самоуправление, хиляди неправителствени организации, религизоните течения, етическите общности, световната икономика, разширяващите се телекомуникационни системи, нарастването на обема на информацията – то става очевидно, че сферата на международните отношения е най-сложната система, зад пределите на естествената природа.

Реплика: Ние достигаме до извода, че само пълното взаимодействие, подобно на единен организъм, може да създаде ново възпитание, възпитание на интегралния човек. Да се създаде от всеки от нас частица от единен организъм. При това всеки се превръща не в робот, а точно обратното, започва да усеща целият единен организъм като свой и чрез това разкрива за себе си цялата вечна и съвършена природа.

[47138]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Тора разказва за това, как хората, които се скитали в пустинята, срещнали смъртта, поради липса на вода, и Мойсей се обърнал към Твореца за помощ. Творецът казал на Мойсей да отиде и да говори с една скала пред всички хора, за да му даде тя вода.

Но вместо да говори с нея, Мойсей ударил скалата със своята тояга и „водите на раздора” потекли от нея, наречени така поради неподчинението на Твореца. Защо Мойсей, водачът на целия народ, не се подчинил на заповедта на Твореца?

Отговор: Скалата е земята, Малхут, желанието за получаване на наслаждение, което трябва да бъде поправено, за да се използва „заради отдаване”. Това поправяне може да стане или под формата на „удар”, или на „разговор”, в зависимост от нивото. В такава форма може да се извлече поправяне от нея – течащата от нея вода.

Водата е силата, която дава живот на желанието за получаване на наслаждение и го превръща в желание, което получава заради отдаване. Когато ти „говориш” със скалата, Малхут, ти се включваш в нея на човешкото, „говорящо” ниво, степента на Бина, и водата, която извличаш от нея, носи живот, отдаване, милост (Хасадим).

А когато  я удряш, ти извличаш „водите на раздора”. И въпреки че това е вода (символът на Бина, отдаване), тази вода не е добра (тя носи силата на Гвурот); тя е паднала под влиянието на Малхут. Това е произходът на всички тайфуни, наводнения и цунами. Всички тези неща са отражение на силата на Бина, контролирана от Малхут.

„Народ” – това са всички частни желания, а Мойсей е най-високото свойство, което има способността да получи водата на Бина, издигайки Малхут до нея, желанието за получаване на наслаждение. Но Мойсей вижда, че няма достатъчно сила да повдигне всички останали желания, наречени „народ”, от тяхното сегашно състояние и да ги издърпа до степента Бина със себе си. И затова вместо да се издигне на по-висока степен и да „говори”, той „удря” скалата, което значи, че вместо да се свърже с нея на по-високо, „говорящо” ниво, той се свързва с нея само на нивото „действие”.

Мойсей бил наказан за този явен грях. Но ние трябва да разберем, че всички „наказания”, описани в Тора, са поправяния. Той просто не е можел да го направи по никакъв друг начин, въпреки че му е било ясно, че в този момент той е трябвало да постигне „говорящото” ниво: определено ниво на връзка между Малхут и Бина.

Това е резултат от неговото духовно разкриване и се нарича „Творецът му говори”. Но е по-лесно да го изпълни бързо и правилно на нивото на действие и той не вижда никаква друга възможност за поправяне.

Ето защо Мойсей е бил принуден да „прегреши” и неговото поправяне е в неговото „наказание” да не получи разрешение да влезе в земята на Израел. Той умира, когато достига до самата граница. Въпреки че не е могъл да влезе (това не е негова степен), той се нарича „верен водач” и максимума, който може да достигне, е Бина. А другите продължават след него.

Граница – това е линията, където аз прекратявам своите действия на отдаване, поради липса на сила на намерението. Това ме принуждава да спра и да не използвам повече своето желание; аз съкращавам себе си. Да умреш означава, да нямаш способност да правиш действия заради отдаване.

От предаване по неделната глава от Тора, 27.06.2011

[46956]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Накъде върви човечеството?

Среща на ротарианците с Михаел Лайтман

Игор Либин

На 14 юни, в конферентната зала на отдел ”Кебур Палас” в Москва, се състоя съвместното заседание на московските Ротари клубове ”Москва -Покровка”, ”Росика”,”Москва”,”Москва Интернешънъл” и ”Москва Ренесанс”, посветено на цяла редица от важни въпроси за човечеството:”На къде върви човечеството?” и ”Колко дълго то ще съумее  да просъществува?” Срещата беше организирана от членовете на Ротари клубовете ”Москва Покровка”, ”Росика” и членовете на Международната Академия по Кабала.

Говорител  на заседанието беше един от най-интересните и ерудирани хора на съвремието, Михаел Лайтман (философия – PhD, биокибернетика – MSc) – световноизвестен учен в областта на класическата Кабала, доктор по философия, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международната академия по Кабала.

Михаел Лайтман е роден през 1946г. във Витебск. През 1971г. е завършил Северо-Западния политехнически институт, където изучавал медицинска и биологическа кибернетика. През 1978г. научните изследвания в областта на кибернетиката довели М. Лайтман до изучаване на древната наука кабала. И вече повече от 30 години той продължава веригата от предаване на кабалистичните знания на съвременното поколение.

Михаел Лайтман е автор на повече от 40 книги, в които той фактически е преразгледал традиционните възгледи за кабала, показвайки я като знание, необходимо за човечеството, а не мистично учение, което предизвиква открита неприязън към него, от страна на всякакви ортодоксални религии.

Както каза Михаел Лайтман в своето встъпление: ”Хората все повече осъзнават движението на цивилизацията към саморазрушение. Съвременната криза във всички области на човешката дейност не дава особени надежди за светло бъдеще без приемането на срочни мерки за възпитанието и образованието на народа.

Кабала казва, че това състояние на човечеството е изключително важно, защото от него се ражда новата цивилизация, която вече ще бъде  основана на съвършено друго мислене и възприемане на реалността. Но осъществяването му е възможно само чрез осъзнаване и приемане от болшинството жители на планетата”.

М. Лайтман разказа за своето лично усещане за световната криза: ”Сега световната криза се усеща явно и навсякъде, масите се намират в смут, даже в относително благополучни държави. 40% от безработицата е сред младежта. На площадите има демонстрации, седящи стачки и т.н.

Аз специално ходих по тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените сгради. Но правителствата също не знаят какво да правят. Всички са объркани и никой не е виновен, просто се оказваме пред сериозен повик на Природата.

В Испания се появих в популярен телевизионен канал в най-гледаното време (праймтайм). Вместо няколко минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини сред съобщения за най-важните събития. Моето предложение беше просто и се свеждаше практически до едно: ние трябва да поканим хората да се учат. Да им заплатим помощите за безработни и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво се намира пред нас и какъв повик ни изпраща Природата.

Това не е нечия приумица, не са интересите на някоя си партия или на някой си ръководител. Именно Природата е тази, която ни изпраща зов. Към какво? Към това, че трябва да се променим. Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Цялата криза – това е усещането ни за несъответствие с обкръжаващата природа. И затова, ако се поправим по такъв начин, всичко ще се уравновеси и ще настане хармония. На това трябва да обучим хората”.

Час и половина среща минаха като миг. Не всички в залата бяха съгласни с говорителя, на много участници утвържденията на М. Лайтман им се сториха много общи. Но нямаше равнодушни. Много от въпросите (сред които беше въпросът за бъдещето на Губернатора на нашия Ротари дистрикт 2220 Александър Борисов) показаха същия колосален интерес, какъвто предизвика и лекцията на М. Лайтман, и самата среща.

Както каза в заключение от срещата г-н Лайтман, обръщайки се към ротарианците: ”ние с вас имаме общо дело – опитваме се да помогнем на обкръжаващото ни общество. Само че вие правите това в материалната сфера, а ние се опитваме да помогнем на хората в духовната”.

Изминалата вечер беше благотворителна – събраните дарения ще бъдат дарени за подпомагане на музикално надарените, в това число и за тези с ограничени възможности деца – стипендианти на Ротари клуба ”Москва- Покровка”. А за спомен от срещата на Михаил Лайтман беше подарена монография ”Път към бъдещето”, автори на която са ротарианци от Ротари клуба ”Москва Ренесанс” и на мексиканския Ротари клуб ”Уатулко” Игор Либин, Олга Сизова, Модесто Сеара Васкес и Хорхе Перес Пераса.

Книгата е за това, как ротарианците и творците на материалния свят виждат бъдещето. В името на бъдещето на човечеството е време да се обединят усилията, затова ротарианците, автори на книги, предложиха на Михаил Лайтман заедно да напишат и издадат второ издание на монографията. ”Път към бъдещето”, как я виждат всички заинтересовани и обезпокоени хора.

[46279]

Filed under: Интервюта - No Comments→

Въпрос: Цитат: ”Малко повече гордост – че благодарение на нея почувствахме отговорност” (от пост ”В отговор на света”, 16.05.2011). Странно, че вие призовавате за гордост, защото е казано: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”.

Ако аз изпитвам гордост чрез силата, пробуждаща властта на егоизма/ желанието за получаване, нима това не ми пречи по пътя? Или гордостта от групата е друго нещо? Ако групата се формира от нашите желания ”да се обединят точките в сърцето”, то допустима ли е такава гордост?

Отговор: Ето, имено такава гордост от групата по нашия път е допустима, както е казано: ”Да се възгордее сърцето му по пътя към Твореца!”

Въпрос: Пост ”В отговор на света” от 16.05.2011 предизвика дискусия в нашата група по повод трактовката на понятието ”гордост”. Казано е: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”. Това какво е – грешка в превода или тук се подразбира някакво друго значение на думата ”гордост”?

Отговор: Гордостта не като проявление на егоизма, а като принадлежност по пътя към Твореца, групата, работата по поправянето на душата.

[45664]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Как да преминем към съответствие със закона, на който ние толкова дълго не се подчинявахме, с когото нямаме подобия на свойствата?

Отговор: Това не е закон, а състояние. Законът означава, че ти действаш и се вместваш в определена формула, която си длъжен да съблюдаваш волю или неволю. Има закон – това е реализация на някоя си формула, минаваща между причината и следствието: ”игрек е равен на функция от хикс”.

Законът, открит от кабалистите, днес започват да откриват и други. Много вече разбират, че трябва да пристъпим към съответствие с Природата, да се обединим, да извършваме отдаване. Потребността от това вече се проявява, но да я реализират хората никога не ще успеят без съответната методика.

Древните вавилонци се оказали в същото състояние: ”Ако не се обединим, ще умрем на място”. Същото е било и при даряването на Тора: ”Ако не се обедините, тук ще бъде мястото на вашето погребение”.

Това вече се изяснява, но имаме ли методика?  Ако ”да” – то ние знаем как да се придвижваме напред, ако ”не” – тук действително ще бъде нашият гроб. Ние просто ще разпалим война по света при липсата на друг изход.

Приближаваме се към тази точка: или човечеството ще приеме методиката и ще тръгне по пътя на ускорението, или няма да я приеме и ще тръгне по естествения път на развитие. Едно от двете.

Проблемът е в това, че ние трябва предварително да разпространяваме по света науката Кабала, защото хората не знаят, че има цел и методика, позволяваща да се достигне целта без войни и страдания. По принцип, те даже ще успеят да разберат целта, защото пред очите ни е хармонията на света, от която само човекът се явява изключение. Но как да се включи човек в тази хармония?

Методиката трябва да заеме мястото между действителното и желаемото – с други думи, тук е необходима висша светлина, сила, действаща над нашата природа. Тя е създала нашата природа в получаващо желание и само тя ще създаде у нас свойството на всеобщото единение. И ще намерим ние това средство само в кабалистичната методика, защото в нашия свят това го няма.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 21.06.2011

[46041]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (Б. Линн, експерт на фонда ”Нова Америка”): Днешната финансова криза е кризата на ”новата търговия”, защото през последните години САЩ сменяха хартия за промишлени стоки (труд/ енергия).

Оказа се, че в световната система се натрупа прекалено много долари- и това напомпа ”мехур”. В краткосрочна перспектива е необходимо да се поддържа съществуващата финансова система, но само за да се промени нейния мирен облик. Най-простият начин е да се приеме единна валута в света. Но, навярно, това никога няма да се случи…

Реплика: Авторът предлага обединение на валутата, защото икономиката се явява демонстрация на егоистичните ни взаимоотношения. Отчаянието, че това никога не ще се случи е ясно, но природата чрез страданията ще ни принуди да се откажем не само от националната валута, а от всякакви и всички егоистични ценности.

Кабала предлага безболезнен преход към поправяне на състоянието и като възнаграждение- безкрайно напълнение…

[46070]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

От книгата на Крис Хеджис „The Collapse of Globalization“: „Кризата предвещава краха на  глобализацията. Трябва да изберем простотата, да защитим екосистемата, да възстановим социалистическите движения, да гарантираме равенството и да ограничим властта на корпоративния елит.

Капиталистическите корпорации не трябва да определят нашия обществен и политически живот. Целта на корпоративната държава се състои в това, да прехвърлим властта и богатството в ръцете на единици, отстранявайки постепенно правителствените учреждения.”

Хеджис обвинява СМИ и знаменитостите, за рекламирането на егоцентричния начин на живот. Той нарича това „култ към себе си” („cult of the self”). Научени сме да се възхищаваме на празното съществуване. Докато не тръгнем против корпоративната държава, светът ще се движи към глобална катастрофа.

Реплика: Авторът призовава към движение назад, защото не вижда, че в природата съществуват нейни, собствени закони и няма движение назад. Назад – означава смърт, а трябва да се разберат принципите на нашето развитие и да се изясни какво можем да променим в това движение и да насочим силите си натам.

[47132]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Скъпи приятели! Моля да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Два пътя към разкритието на съвършенството

Две сили ни подбуждат да се развиваме до постигане на подобие на свойствата ни с тези на Твореца.

Чрез пътя на страданието ни бутат, без да сме го избирали.

Чрез пътя на кабалата ние сами предизвикваме нейната тяга отпред, осъзнавайки важността на отдаването. Поправянето на себе си с намерение да насладим Твореца ускорява пътя на поправянето, като по този начин печелим двойно:

– не трябва да чакаме осъзнаването на злото да започне да ни бута към поправяне. Защото  работа на Твореца разкрива в нас същото осъзнаване на злото, но без предварителни страдания, напротив – бързо и приятно, така че да насладим Твореца. Ние усещаме до каква степен егоизмът ни пречи да усетим наслаждение от отдаването на Твореца.

– печелим време, защото това зависи от скоростта на осъзнаване на злото, което е по силите ни.

Баал а-Сулам. Същност и цел на религията

[47070]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Светът постепенно се потапя в глобална криза, но един обикновен човек, така нареченият “добросъвестен гражданин” не го чувства, не вижда повече от това, което му се показа днес. Как да привлечем вниманието му? Науката Кабала предоставя резултатите си на две нива.

Първо, това е постигането на Твореца, по време на което ние откриваме вечната и съвършена Сила. Според разкриването се сливаме с нея, а според сливането се спасяваме от ангела на смъртта и ставаме подобни на Твореца.

Постигайки  това подобие, аз вече не усещам принадлежността си към нещо не вечно и не съвършено. Сега принадлежа на Него, дори и в качеството си на семе, прилепнало към стената на матката. Аз съм в Него, аз се намирам на стъпало, което е по-високо от този свят, вече съм достигнал вечносттта, съвършенството, хармонията и свободата.

А на второто ниво, в този материален живот получавам методика, която ми позволява да избягам от нещастията, които постепенно се приближават и се разкриват пред света.

Разбира се, на нивото на този свят съм много зависим от другите и затова не мога да гарантирам, че ще ми бъде хубаво, благодарение на изучаването на науката кабала. Защото сега се намирам в обща мрежа, която свързва всички.

И все пак в области като възпитание на децата или личното ми отношение към живота получавам голяма изгода дори на материално ниво. Там, където мога да повлияя на живота си лично, почти независимо от другите, кабалата наистина ми помага.

По този начин ми е осигурена осезаема изгода едва в първите години на обучение – мога по-добре да възпитавам децата си, по-добре разбирам живота. Най-важното се крие в това, че постигам Твореца. Именно това е «свободата от ангела на смъртта».

Разбира се, най-лесно е да си останем «Шимон от пазара»: да си продаваме дините, вечер да гледаме футбол, посягайки към бирата, и в упор да не виждаме всичко останало. Какви планове има, какви въпроси, какви мечти? Раят за него – това не е цвърчащата скара пред широкия плазмен екран, където нашите винаги побеждават. Очите са вперени в телевизора, а ръцете раздухват жарта с типичния размахващ жест.

На такъв човек нищо не можем да обясним, той е настроен на друга вълна.

Каббала предава на два диапазона: за този, който е привлечен от смисъла, и за този, който е способен да извлече от нея ново разбиране за живота. Вторият вариант също е ценност, защото човекът започва да вижда света в дълбочина, разкрива механизмите, които го движат, връзките, които го опасват.

Пред такъв човек започват да прозират нравите на хората, природата на мирозданието, хода на еволюцията, скалата от приоритети… Ти му откриваш нашия свят, глобалната система, а той започва да разбира принципите й на работа.

Това е много ценен подарък. Не е по силите на човек от улицата да разбере за какво става дума, а тук изведнъж той започва да свързва едното с другото, разпокъсаните детайли започват да се нареждат пред него в стройна картина, разкрива света, в който живее, и пътя, по който човечеството е стигнало до сегашното състояние.

Досега не е възприемал нещата така, живял е зад параван: ето я моята къща, ето я моята работа, ето яденето, ето спалнята. А сега на човека му се отварят очите – много преди той наистина да си зададе въпрос за целта и за Твореца. Така той става човек на стъпалото на този живот.

От урока по статията на Рахмал “За мъдростта” 13.05.2011

[47092]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Разкриването на злото – достатъчно ли е за напредването?

Отговор: Разкриването на злото е силно средство за напредване, тъй като това е разкриване на непоправеното желание. Ако го поправиш, тогава ще напреднеш. Затова, без разкриване на злото е невъзможно.

Да кажем, сядаш в автомобила и се стараеш да стигнеш до определено място. Изведнъж виждаш, че ключът не влиза в ключалката за запалване. Започваш да поправяш ключа. Когато го поправиш, го поставяш в ключалката, за да запалиш, но тя не превърта. Трябва да я поправиш.

Поправил ключалката, превърташ ключа – колата не запалва. Откриваш, че проводниците, идващи към ключалката за запалване, не са свързани. Трябва да ги свържеш. Свързал си проводниците – защо пак не запалва? Няма акумулатор.

И така – всеки път, докато не поправиш целия автомобил. Но всеки път разкриваш, какво не достига – докато напълно не завършиш целия ремонт, до най-последната капка боя, която си полирал до блясък. Тогава сядаш – и тръгваш. А дотогава, колата няма да се помръдне от мястото си.

Въпрос: Какво означава да поправиш всеки детайл?

Отговор: Да поправиш означава, че разбираш за какво ти е необходим този детайл, как е свързан с другите детайли, каква е неговата повреда и каква е поправената му форма.

Защото всеки детайл е част от твоето сърце, от твоята душа. „Ключалката” и „ключът”, „проводниците” и „акумулаторът”, до най-малкия детайл – всичко това са твоите вътрешни желания, „плътта” на твоята душа.

От урока по статията на Рабаш, 24.06.2011

[47033]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Създадени сме с желание за получаване и за наслаждение, и за да го напълним, трябва да доведем това желание до намерението „заради отдаване”. С това ние поправяме себе си и постигаме целта на творението – пълно сливане с Твореца. Но за да се поправим, е необходимо да се съединим със силата на отдаване.

Силата на отдаване се нарича „Бина”, а силата на получаване в нас – „Малхут”. Тоест необходимо е силата на получаване и силата на отдаване, Малхут и Бина, да проникнат една в друга.

Но по правило, когато те се съединяват, при комбинирането на тези две сили се получават четири случая: Малхут в Малхут, Малхут в Бина, Бина в Бина и Бина в Малхут.

Ако Бина се намира вътре в Малхут – това е зла сила, защото Бина попада под властта на Малхут. Малхут я управлява и господства над нея. Бина става роб на Малхут – и това състояние поражда всички зли сили в света.

Тези сили понякога се преструват на добри, но го правят само за да привлекат и примамят човека, да го подкупят, а след това да го въвлекат в злото. Това е такава особена, хитра, нечиста, егоистична сила (клипа), която се намира в Малхут. С нейна помощ Малхут завоюва Бина и започва да я използва.

Написано е, че никакво зло не може да съществува в света, ако отначало не се е престорило на добро. Така действат злите сили и по тази причина съществуват.

Ако това е просто Малхут, тогава се получава обикновено желание за наслаждение, както в неживия, растителния, животинския свят и в човека, в който действат сили само на неживото, растителното и животинското ниво, тоест обикновеният човек, живеещ примитивен материален живот.

Човек, в чието желанието за наслаждение се включва и Бина, става много умен и хитър. Той знае как да ти помогне и да ти даде нещо, уж да ти услужи, а после да извлече от теб абсолютно всичко. Това са много лоши сили, до които води включването на Бина в Малхут – силите на отдаване, попаднали под властта на егоизма.

А обратното включване става, когато човек със своите усилия повдига Малхут в Бина. И тогава той се включва в Бина, защото сам иска да влезе там и да стане роб, неразривна част от силата на отдаване – както зародишът в майката. Защото Бина се нарича Има Илаа (Висша майка).

Тоест той иска да се развива само при включването и под властта, под прикритието на силата на отдаване, на Твореца. И тогава се получават добрите сили, които постепенно избират частици от егоистичното желание и ги поправят вътре.

От предаването по седмична глава на Тора, 27.06.2011

[46963]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→