Нашият път е съпроводен с развитие на желанието за наслаждаване. Всички заедно се намираме в това единно желание. В него са заложени четирите степени на разпространение на светлината, световете, парцуфим, стъпала… Всичко е вътре.

С други думи – това желание е съставно. Точно така е изградено и нашето тяло от различни органи и части.

Сред частите на желанието едни са развити повече, а други по-малко. От друга страна, те се различават по своята ”дебелина”, което се нарича авиют. Освен това, някои от тях по своето възприятие се намират по-близо до получаването, а други – до отдаването. Има и други градации. По такъв начин, ако разделим това голямо желание на съставни части, то всяка ще се окаже особена по своите детайли и съставки.

Сред тях има и чисти, по-малко егоистични части, които се пробуждат да посрещнат светлината по-рано от другите, защото са близо до нея. Те първи се устремяват към отдаване. Тези части са нашите другари от цял свят. Те имат устрем към отдаването, към светлината, към търсенето на причината на битието. Те искат свобода. А свобода от живота в този свят се проявява преди всичко във въпроса: Защо живея? Какво ми дава този живот? Каква е ползата?

Този въпрос е породен от проблемите и страданията. Но след това, в търсенето на причините, аз се устремявам към самата същност на живота. На мен вече не ми е до проблеми и страдания – какво да правя с тях. За мен сега е важно да се добера до тайната на живота.

Това означава, че съм се събудил и искам да се отърва от обичайната инерция, от регулярното преследване на егоистичните напълвания. Аз не мога повече като роб да служа на своето желание за наслаждаване. За мен това е смърт. Ден след ден ми се налага да влача, своето ”магаре”, да го храня и да го поя, докато то не умре. И тогава аз, верният му служител, ще умра заедно с него. Ето, хората, които започват да разбират, че това не е живот, а е смърт – те напредват. Ако ”магарето” иска да яде – нахрани го, нека то те тегли, а не ти него. В този живот, докато храниш своеро магаре, ти имаш възможност да го яхнеш и да достигнеш целта. Ако не го влачиш на раменете си, а го яздиш – това означава, чи ти си човек. Такъв е първият етап на освобождението от ангела на смъртта – от непрекъсната грижа за едното материално съществуване. Ако ти се грижиш за него да намериш решение – това вече е друга работа, това е то животът. Всъщност, по същество ти държиш курс към Източника на живота.

От урока по статията «Свобода на волята», 08.07.2011

[47554]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →