Светлината създава и отглежда желанието, намирайки се вътре в нея, като добра и носеща благо. Но освен това, тя внедрява в творението точка на срам, дава му усещане за самото себе си, за да поиска да се провери и промени.

Тоест, за да могат измененията да идват не само от светлината, според задължителния ред, въздействайки върху желанието и променяйки го, а и самото желание, също да поиска да се промени над тази необходимост.

Не е достатъчно, че творението се е развивало само на неживото, растително и животинско ниво, където развитието става пряко и инстинктивно, под безусловното въздействие на светлината. Сега, желанието трябва само да намери вътре в себе си причина за допълнителната форма на развитие, която се нарича „човешка” – Адам, тоест „подобен”( доме) на светлината.

Това е напълно нова, критична точка в развитието на желанието. Защото до този момент, то се е развивало единствено благодарение на светлината, задължаваща го пряко към това. Но ако тази точка, изискваща лично, самостоятелно развитие да станеш „човек”, се пробуди в нас, тогава, ще ни се наложи да преразгледаме цялото си отношение към живота: своето възприятие, поведение, отношението си към светлината и към самите себе си.

Трябва да разберем, че ако досега сме се развивали за сметка на природата, която пряко, в „линейна” форма е предизвиквала в нас постъпателно, стъпаловидно развитие, то сега, трябва да се развиваме „по друга формула” – сами да привличаме към себе си светлината. И не просто да привлечем повече светлина, за да напреднем по-бързо, а да поискаме от светлината да промени същността на нашето желание.

Сега е необходима личната потребност на творението – молба, молитва, искане, насочено към нея, което предшества въздействието на светлината върху него и по особен начин го предизвиква.

Творението прави съкращаване и заявява, че не желае повече да се развива както преди! Не е съгласно светлината, без разрешение да отглежда неговото желание и да го напълва, а иска тя да започне да променя характера на това желание, трансформирайки го в отдаващо.

Преди, светлината е развивала желанието на човека, без да го пита. Но от този момент нататък, развитието е възможно само по молба на самия човек, след неговия въпрос и изясняването. Когато той сам помоли, знаейки предварително какво иска, тоест предварително си представя следващите стъпала и състояния, както е казано: „Аз събуждам зората, а не тя ме събужда”.

Тоест той предвижда своите бъдещи състояния и желае да ги осъществи. Това се нарича „глава” (рош) на стъпалото, на парцуфа, на душата. И когато прави разчет, какъв и в каква форма иска да бъде, тогава моли светлината да му помогне да реализира своята програма.

По тази причина, наричаме това стъпала на човека, на Адам, което означава „подобен” на Твореца: притежаващ предварителен замисъл, решение и след това изпълняващ го. И той няма да се успокои, докато не завърши тази работа и не реализира върху себе си всички тези форми, подобни на отношението на светлината към него – което се нарича Край на поправянето (Гмар Тикун).

От урока по статия от книгата „Шамати”, 13.07.2011

[48006]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →