На онзи, когото Творецът желае да предвижи напред, Той изпраща неприятности и проблеми, натиска го, т.е. слага го в  „тъмно мазе“.

И колкото повече човекът се развива, толкова по-тягостно се чувства, защото не разбира защо са му дали такъв горчив живот в сравнение с другите? Какво получава и как се предвижва напред, благодарение на това, че работи в тъмнина?

И дори ако не се сравнява с другите, то пак не може да разбере защо Творецът, бащата, така се отнася към него. Как може Добрият и Творящият благо да му е устроил такъв тежък и горчив живот за такъв дълъг период време.

Той няма да разбере това, докато не приключи с цялата работа. Дори намирайки се в мазе, човек расте. Той все по-добре опознава своето състояние и започва да разбира, че вината за това, че се усеща, че се намира в тъмно мазе, е неговото собственно отношение към бащата.

Той се опитва, въпреки усещането за тъмнина, да възприема това като специално отношение към него. Защото е дължен да съедини всички тези противоположни чувства и над тях да се прилепи към Бащата, някак да Го оправдае, докато, благодарение на това, не израстне. И тогава ще започне да възприема тъмнината на мазето като светлина.

Ще започне да се обединява с помощниците на бащата, с всички тези сили и условия, които носят нова светлина – светлината от „свещта“ в подземието. А не светлината, която е навън за всички жители на този свят.

И тогава се запалва за него светлината от свещта в подземието – не защото някой му е свалил отгоре същата светлина, която свети за всички останали. Но на него му донасят друга светлина и помагат на царя. И тогава именно в това мрачно състояние той започва да вижда, че това не е тъмнина – а голяма светлина, само че друга, нова! Това е ново равнище, нов свят.

Той е порастнал благодарение на това, че всичките тези 20 години е работил в мазето, а не просто е чакал кога ще го освободят. Всеки миг е трябвало да прилага усилия и затова този миг е свършвал и са преминавал в следващ. Така той е съединил всички мигновения.

И като е изминал всички тези стъпки, той е превърнал тъмнината в светлина. А всички преживяни от него проблеми и страдания са се превърнали в напълване, подхождащо на Твореца, даващ ги на човека, който сега Го разбира и Го усеща и може да се наслади на цялото Негово богатство и напълване – вече като Творец, а не като всички останали хора.

Тоест човекът трябва да израстне за сметка на тъмнината и усилията си до такова състояние, кадето разбира от какво всъщност се наслаждава Твореца и с какво Той иска да го наслади. Така излиза от мазето навън.

Но той излиза в друг, в свой свят, на свое равнище, подобаващо на сина на царя. А не като всички заобикалящи хора, на които някога е завиждал.

Именно цялата горчивина и страдания, които е преживял във връзка с този свят, са му помогнали да се откъсне от него,  да познае отношението си към Твореца и пряко знанието да превърне това отношение от лошо в хубаво.

Сега разбира, че именно в това се заключава богатството на царя, а не в тези нищожни наслаждения, с които се и напълват жителите на този град, на този свят. Настоящите  наслаждения са в отдаването, а не в получаването на жалки трохи, с които се примиряват всички останали, мотащи се по градските улици.

От урок по писмо на Рабаш, 11.07.2011

[47797]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз, както и вие, изучавам материали за икономическата криза и нейните форми, но изучавайки научни статии за световната криза (Източник: Л. Гринин, „Глобалната криза като криза на свръхпроизводството на пари“, Р. Шилер, С. Малцев, С. Роуч), стигнах до извода, че много учени смятат, че „глобализацията“ е именно един от проблемите, тъй като, ако нямаше връзка между държавите, кризата би засегнала една или две страни, а не целия свят, както сега, а от друга страна, други учени виждат в кризата изход. Как най-правилно да се отнесем към това?

Отговор: Ако сме егоисти и  искаме да останем такива, тогава, разбира се, кризата е проблемът, като изникнала глобална връзка между всички държави, страни и народи по света. А ако знаем целта на нашето развитие (която е единение и разкриване на Твореца)  и желаем нейната реализация, то усещаме създаващата се глобализация като търсено състояние и  разбираме необходимостта от нея.

Основното е да се разделят: 1) идващото от природата, проявяващо се единство на света като единна система; и 2) противоположното на това – егоистичното човечество (раков тумор в тялото на света), което се образува от нас и което можем сами да променим или Природата ще ни принуди  да го направим със сила (страдания).

[47487]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако не говорим за светлината, като поправяща сила, с какво се отличаваме от другите организации, признаващи, че на човечеството ще помогне само обединението?

Отговор: С нищо. А защо ние да не сътрудничим с тези организации? Ако те наистина искат да обединят хората, ние можем да си сътрудничим с тях.

Ако тези или други организации – религиозни, светски, международни – поддържат курс на единство, дори като краткосрочна перспектива, ако това не е отвличаща маневра от тяхна страна, а истинска цел – разбира се, че ние сме с тях. Ето, това вече е напредък. Не знам съществуват ли такива организации. Тези, които аз съм видял, зад красивата фасада се шири яка търговия. Но ако има такива, ние ще се радваме да си сътрудничим. Защото от единството зависи успеха в целия свят, още повече в период на изостряща се криза. Няма никакви проблеми в това, да обединяваме сили с тези, които вече виждат решението.

Приживе Баал а-Сулам ходел в Полша, за да се обединява с вдигналия се на борба пролетариат. Те се стремили към единство, към социализъм, към комунизъм – и той искал да провери, не може ли с нещо да ги поправи, така че тяхното сплотяване да придобие по голяма трайност. Нали не си мислиш, че той е вземал със себе си трудовете на Ари, за да преподава на работническата класа. Разбира се, че не. А и изпълняването на Тора и заповедите на материално ниво той също не е възнамерявал да изисква.

Тогава защо е пътувал? Какво е искал да открие в един народ, толкова противоположен на образа на религиозния евреин? Той е искал да обясни малко повече, да им предаде от своите сили, за да могат техните желания да се въплътят колкото се може по точно. Поне малко.

Това пътуване от Ерусалим до Полша е пример, който все още не разбираме. Ние приписваме на Баал а-Сулам наивност, без да виждаме духовната съставяща. Тук е имало възможност, независимо че не се е реализирала. За това свише си има разчети. Но е заминал, защото е съществувала действително такава възможност.

От урока  от статията”Даряването на Тора”, 11.07.21011

[47811]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Становище (Джордж Сорос, милиардер): Еврозоната ще трябва да разработи механизъм за изход на слабите страни от ЕС. Ние сме на прага на рецесия, която започна с Гърция, но ще се разпространи и към други държави. Европейската криза е центрирана около еврото и продължава да се развива.

Ние сме на ръба на колапса. Тъй като оцеляването на ЕС е от решаващо значение за всички, но няма такъв  план. Причината за това, което се случва е, че евро първоначално е създадено с погрешна преценка – без подкрепата на политически съюз и обща хазна.

Коментар: Ето в това е именно и цялата грешна преценка. Но първоначално, а и сега, за това никой не е мислил, а и не мисли. Егоизмът трябва да се развие до  пълното си изтощение, като движеща сила на обществото, цивилизацията и живота като цяло – до достигане на осъзнаването на злото.

И тогава от осъзнаването на егоизма като зло и степента на усещане на злото, можем да преминем към поправянето му , защото ще почувстваме именно в преминаването на егоизма в алтруизъм единствената жизненоважна цел. Т.е. правилото: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, трябва да премине през всички нас в пълен размер!

Но осъзнаването на злото, може да бъде ускорено и улеснено с мъдрост, защото знанието помага да видим далечните последствия, а не да правим нененужното, вредното, и да изберем правилния път.

Ето защо е дадена и  Кабала – за да ни даде възможност да облекчим и ускорим постигането на целта – преминаването от егоизъм към алтруизъм. След това ще  могат да възникват и фундаментално правилните съюзи – с изчисляване на общи политически и икономически цели, т.е.позоваващи се на пълното взаимодействие на цялото човечество.

[47497]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо разкривам в себе си ненавист към другаря си? За да не получавам от Твореца наслаждение лично за себе си?

Отговор: Към другаря си ти изпитваш, не толкова ненавист, колкото откъсване, неприязън по различни причини. В същото време, ти безусловно, отхвърляш и Твореца, ненавиждаш Го, не Го приемаш.

Ето защо науката кабала така рязко се отличава от всички останали методики. Струва ни се, че тя ни запознава с високите материи, с някакви зад облачни сфери, а всъщност в кабала няма нищо друго, освен работа в групата, с другарите, работа – обикновена и реална.

Човечеството също се приближава към тази необходимост. Всичките народи ще трябва да станат една ”група”, иначе няма да имат право на съществувание. Висшата светлина със своето въздействие постоянно ни води към това, а днес тя осветява желанието на такава дълбочина, че ние трябва да разберем, че без обединение за нас няма живот. От сега нататък нашият живот ще зависи не само от икономиката и търговията, както през последните 50 години – ние все повече и повече ще зависим от човешките взаимоотношения, ние трябва да се обединим с душите си.

Така светлините въздействат на съсъдите, прониквайки в тях все по-дълбоко и осветяват тази необходимост. Искаме ли това или не – не е важно. Двигателят на генератора набира скорост, осветителят увеличава яркостта на прожекторите и тяхното сияние постъпва в дебелината на нашето желание.

От урока по статията ”Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Въведение в науката кабала”, п. 11: Сега можем да разберем истинската разлика между духовното и материалното: Всичко, което съдържа пълно желание за получаване, във всички негови аспекти, което е бхина далет, се счита „материално”. Това съществува във всички елементи на реалността преди нас в този свят. Обратно, всичко над това огромно желание за получаване се счита „духовно”. Това са световете АБЕА – над този свят – и цялата реалност в тях.

Там, където желанието за наслаждение, намерението за получаване за себе си, властва, където личната изгода съществува, където аз гледам на реалността, на себе си, на света и другите през егоистичната парадигма, през намерението за „какво мога да получа от това?”, което ми е вродено, там аз виждам материалния свят. Роден съм и съм израснал така и не мога да гледам на нищо по друг начин.

Аз различавам само това, което ми изглежда добро и полезно или опасно и вредно. Накратко, аз виждам само това, от което моето желание за наслаждение може да получи удоволствие или това, от което трябва да се пази, за да избегне страданието. Аз не забелязвам на кого мога да отдам, а виждам само от кого мога да получа. Тази представена пред мен картина се нарича „този свят”.

Ако променя своята парадигма, моето възприятие на реалността и поискам да гледам от гледна точка на това на кого и как мога да дам, тогава аз вече виждам бъдещия свят, над нашия свят. Тогава, разбира се, аз виждам други форми, различни взаимовръзки, които си представям в духовното – това се и нарича духовен свят.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.06.2011

[45905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да участва в общото поправяне на народа на Исраел, живеещият на материалното ниво на нашия свят?

Отговор: Заедно с поправянето на духовния Исраел, ние трябва да поправяме и материалната ”същност”. Тя е резултат от кръгооборота на душите на Исраел, така както духовния Исраел – това са всички тези, които имат точка в сърцето, духовен стремеж, с който те се присъединяват към процеса.

Разликата между тях е във влечението: човек с точка в сърцето го влече към духовното, а човек, лишен от тази точка, не го влече. И независимо от това, че човек няма точка в сърцето, но принадлежи на Исраел, той е длъжен да пристъпи към поправяне.

Вярно е, че по духовния път няма принуждаване. Но при все това, на Исраел е възложено това задължение. В Тора е казано:”Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители и свят народ”. И това време настана.

Разбира се, дългът на тези от Исраел, които имат точка в сърцето, се отличава от тези, които нямат такава точка, на когото още не са пробудили. Обаче задължението е към всички, и вътрешното въздействие на АХАП, народите на света, е насочено имено към това, че Галгалта ве-Ейнаим да се поправят.

Това въздействие само ще нараства. Колкото повече ние се бавим, толкова повече ще иска АХАП, защото егоизмът постоянно нараства и оставя все повече опустошения. И затова и натискът на Галгалта ве-Ейнаим ще се увеличава. Тези същите народи косвено ще подтикват Исраел да ускори поправянето си.

И поради това, хората с точка в сърцето, т.е. духовният Исраел и само евреите, материалният Исраел, са длъжни да реализират върху себе си поправянето и да привлекат светлината към АХАП.

Каквото и да се прави, става въпрос за един съсъд, чиито части са взаимносвързани имено по такъв начин.

Въпрос: Значи, паралелно трябва да протекат два процеса?

Отговор: Аз не виждам тук два процеса. В края на Предговора към Книгата Зоар, Баал а-Сулам пише за две части на Исраел: вътрешна и външна. Вътрешната част, това са ”работниците на Твореца”, желаещи да му служат. Те също се разделят на две част: вътрешната част желае да достигне намерението заради отдаване, а външната извършва материални действия. А освен това в Исраел има и такива, които нищо не знаят и не се интересуват от нищо.

Така че и в народите по света има две части. Вътрешната част иска да се присъедини и се присъединява към нас, тя се отнася към Исраел, така и се нарича ”С Исраел в народите по света”. А външната част най-вече е равнодушна към това, тя усеща само страданията на нашия свят. Длъжни сме да пробудим тези хора – макар и само за това, за да избегнат големи грешки за в бъдеще и за да се предпазят от унищожение и тежки проблеми. Така те ще се присъединят към нас.

В крайна сметка поправянето е предназначено имено за тази вътрешна част- АХАП. Те са целта на творението. В основата е желанието за наслаждение, а Исраел не е цел на творението, а само неговото поправяне.

Към това трябва да е насочена цялата ни работа: да се поправим, за да донесем поправяне и на света. Ето какво значи ”царство от свещенослужители”. Ние сме служители и служим на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47103]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че искам да си купя луксозна кола, която е два пъти по-скъпа от нормалната. Как вредя на останалите хора чрез това?

Отговор: Ние сме в глобална, интегрална и лимитирана система на Природата, която е взаимосвързана в една „сфера“, от която не можеш да излезеш. Задължен си да си в тази сфера и да си свързан с останалите по точно определен начин.

Затова, ако си купиш кола, която е два пъти по-скъпа, ставаш канцерогенна клетка, защото в този случай не купуваш, за да водиш нормален живот и да служиш на другите, а за да „отхапеш още една хапка“. Колкото повече „потребяваш“, отколкото ти е необходимо, толкова повече се превръщаш в злокачествен тумор.

Общият организъм е създаден съвършен: всеки човек в него трябва да получава необходимото и във всичко останало да мисли само за другите. Вместо това си получил от тялото последните сили, които са се полагали на други. Нашата сфера е ограничена, сложен ѝ е предел. Има определена светлина и определен съсъд, и всичко е балансирано.Творецът е дал желанието и неговото напълване. Защо така, изведнъж потребяваш повече, отколкото ти се полага?

Всички желания са свързани в едно. Светлината ги напълва и им дава живот в единна форма. Но изведъж ти „дърпаш одеалото към себе си“, искайки повече. В резултат, твоята прекомерна консумация винаги ще бъде за сметка на някой друг.

Днес това ни се показва ясно: един милиард човека в света са на границата на гладната смърт. В същото време земните ресурси са на изчерпване. Скоро ще ги изчерпим и „ще останем на сухо”. С цялото ни потребителско производство ще стигнем до края. И какво по-нататък?

Затова, ако искаш да постигнеш, по неволя, живот в границите на неща от основна необходимост – така ще стане. Всичко е крайно, ограничено и изчерпваемо. Във всичко има край и той се приближава.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 22.06.2011

[46157]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да не отстъпваме от изискването за истината, така че накрая да ни се разкрие, че лъжем себе си?

Отговор: Ако на човек му се удаде да се задържи за истината, е голям късмет. Виждаме, че има много хора по света, които не се нуждаят от истината и не питат, защо живеят.

При други, този въпрос вече е възникнал, от гледна точка на „Защо страдам?“. Т.е., това е въпрос не за целта на живота, а за това да намериш вкусът, ако усещаш вместо сладост горчивина.

Но има хора, които питат не за хубав живот, а за това да намерят истината в него. И има такива, които питат не за истината в живота, а за това, кой ни е дал този живот – за Твореца. И този въпрос вече не се отнася за мен, самия, защото за мен вече не е важно, кой съм аз и какво ще става с моя живот: така или иначе. Искам да Го опозная, да достигна Твореца, да съществувам в Него – в самия източник, в корена.

Има много стъпала в това отношение, в зависимост от изискванията на човека, неговото усещане и постигане. Тук всичко зависи от корена на душата и текущото превъплъщение, тоест, на какъвто стадий от развитие той вече се намира.

Но дори, ако засега не ни е дадено в нашето сегашно състояние да питаме за истината, ние можем, за сметка на обкръжението, на учителя, групата, книгите, да развием в себе си тези желания и да напреднем. Макар и да не е лесно това и да ти се налага да разкриеш това, което се намира в самата ти дълбочина, вътре в твоите информационни гени (решимот).

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45871]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→